В България много медицински практики все още се основават на остарели вярвания, личен опит и традиции, предавани от поколение на поколение лекари. Това създава огромен проблем: липсва единна, научно обоснована рамка, която да гарантира, че всеки пациент получава лечение според най-съвременните доказателства. Вместо това често се прилагат подходи, които са били актуални преди две или дори три десетилетия.
Защо се получава така
В медицината промяната е трудна. Старото поколение лекари често вярва, че това, което са научили преди години, е универсално вярно. Те се чувстват защитени в познатото. Признаването на грешка или на остаряла практика изисква сила и смирение – две неща, които не всеки е готов да покаже.
Истината е, че никой лекар не е застрахован от това да лекува погрешно, включително и аз самият. Работим по алгоритми, които днес се считат за правилни, но утре може да бъдат заменени от нови научни данни. В момента, в който излезе ново проучване, наш дълг е да се адаптираме. Това е същността на съвременната, доказателствена медицина.
Но когато липсва стандарт, няма натиск за промяна. Няма общо правило, което да изисква от колегите да приемат новото знание и да изоставят старото. Така остарелите методи остават живи и се предават нататък.
Какво се случва на практика
Когато няма стандарти, всеки прави това, което е научил някога. Често – преди двадесет години. А още по-лошо: това, което неговият учител е смятал за правилно. Учители, които някога са били отлични лекари, но чиято медицина днес е морално остаряла и в много случаи – категорично опровергана.
Има, разбира се, вечни принципи в медицината. Но има и огромен обем знания, които са се променили. И когато това не се отразява в реалната практика, страда пациентът.
Един пример е масовото поставяне на дренове след операции, включително след холецистектомия или колоректална резекция. Съвременната наука ясно показва, че в много от тези случаи дреновете не носят полза и могат да навредят. Въпреки това у нас те се поставят рутинно, защото началникът така е казал, а той така е учил. И така поколения хирурзи повтарят грешките, като нормална част от обучението.
Какво показва опитът от Германия
В Германия подходът е различен. Стандартите се пишат от водещи специалисти, но задължително на базата на най-важните и най-качествени проучвания. Това не е мнение, а научно обоснована позиция.
След като стандартът бъде публикуван, всички лекари в страната – включително най-влиятелните професори – са длъжни да го спазват. Ако някой реши да лекува различно, той трябва да аргументира решението си логично и в интерес на пациента.
Това създава прозрачност, отговорност и предвидимост.
Какво става в България
В България отсъствието на стандарти позволява на всеки да лекува както смята за добре. Дори това „добре“ да е грешно. Липсва механизъм, който да защити пациента от остарели практики. Липсва и механизъм, който да стимулира лекарите да се развиват и да приемат новото.
И най-важното: липсата на стандарти освобождава от отговорност. Ако няма правило, няма и нарушение. И така медицината остава зависима от личните навици, а не от науката.
Какво може да се направи
Решението е ясно: нужни са национални, задължителни, актуализирани гайдлайни, написани на базата на доказателства. Нужна е култура, в която грижата за пациента стои над егото. Нужна е готовност да признаем, че понякога това, което сме правили години наред, е било погрешно.
Само така може да се промени системата. Само така България може да се доближи до модерната медицина, а пациентите – до по-добро лечение.
