Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия колоректален карцином · Част 4 от 11

Рак на дебелото черво, част 4: полипи — отстраняване и проследяване

Хистология, техника на полипектомията (студена и гореща примка, EMR, ESD), pT1 карцином и кога да се оперира, интервали за проследяване по ESGE, USMSTF, BSG и S3

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
pT1 карцином: кога операция ↓Интервалите по ръководства ↓
Схема на избора на техника според размера на полипа по ESGE 2024: до 9 mm студена примка; аденом 10–19 mm гореща примка; плосък полип 20 mm и повече диатермична EMR с повдигане, отстраняване на части, термична аблация на ръба и клипси в десния колон; при съмнение за субмукозна инвазия en bloc резекция (en bloc EMR, ESD, ендоскопска пълностенна резекция или операция). Назъбени лезии без съмнение за дисплазия: студена техника при всякакъв размер.
Фигура 1 / Техника според размераСхема · Не е в мащаб
≈ 11 на 100pT1 карциноми с лимфни метастази
4 ръководства, 4 схемиИнтервалите след полипектомия се различават
44 източникаРъководства, RCT и мета-анализи
Серия „Рак на дебелото черво“ · всички 11 части

Почти всеки колоректален карцином минава през етап на полип, но повечето полипи никога не стават рак. Тази част разглежда какво показва хистологията на полипа, как се отстранява според размера и морфологията (студена и гореща примка, EMR, ESD), как се намаляват рецидивът и кървенето, кога полип с ранен карцином (pT1) изисква операция и колко често е нужна контролна колоноскопия според различните ръководства.

Текстът се отнася за пациенти със среден риск; наследствените синдроми и хроничните възпалителни заболявания на червата имат собствени схеми (част 3). Сравняват се германската S3 насока (v3.2, март 2026 г.), европейските (ESGE), американските (US Multi-Society Task Force, USMSTF) и британските (BSG/ACPGBI/PHE) препоръки. Материалът е образователен и не замества индивидуалното клинично решение.

Най-важното

  • Полипите до 9 mm се отстраняват със студена примка; ESGE препоръчва против биопсичните щипки, а S3 ги допуска само за полипи ≤ 3 mm [1][2].
  • Големите (≥ 20 mm) неопедункулирани аденоми се отстраняват с диатермична EMR; термичната аблация на ръба намалява рецидива от 21,0% на 5,2%, а клипсите в десния колон — кървенето [1][3][4].
  • ESD и другите en bloc техники са за подбрани лезии: преди всичко при съмнение за субмукозна инвазия и в ректума [1][5].
  • При pT1 карцином около 11 на 100 вече имат лимфни метастази; лимфоваскуларната инвазия и ниската диференциация налагат онкологична резекция, а изолираната дълбока субмукозна инвазия е спорен критерий [6][2][7].
  • Интервалите за проследяване се различават между ESGE, USMSTF, BSG и S3, особено след 1–4 малки аденома и при вилозен компонент [8][9][10].
  • Първото рандомизирано проучване за интервали (EPoS II, междинен анализ) не намира повече карциноми при първа контрола на 5 вместо на 3 години след high-risk аденом [11].
  • Медикаментозна профилактика след полипектомия не се препоръчва рутинно извън проучвания [2][9].

1. Хистология, размер и морфология: кога полипът е опасен

S3 изисква всеки полип да се изследва хистологично по актуалната класификация на СЗО с оценка на пълнотата на отстраняване и степента на дисплазия (6.6, експертен консенсус) [2]. Конвенционалните аденоми са тубулни, вилозни или тубуловилозни, с дисплазия от ниска или висока степен (HGD). Назъбените полипи включват хиперпластични полипи, сесилни назъбени лезии (SSL) и традиционни назъбени аденоми; SSL са плоски, често в десния колон и са втори път към карцинома (част 1) [2][9].

Рискът от карцином в малките полипи е много нисък: в проспективна база данни от един американски център няма нито един карцином сред 36 107 полипа ≤ 5 mm и 6523 полипа 6–9 mm; HGD е в 0,3% и 0,8% [12]. Това не означава, че малките полипи могат да се оставят — те се отстраняват [1].

При латерално разрастващите се тумори (LST) делът със субмукозна инвазия расте с размера: 4,6% при 10–19 mm, 9,2% при 20–29 mm и 16,5% при ≥ 30 mm (общо 8,5%) [13]. Морфологията е поне толкова важна: гранулираният хомогенен подтип крие инвазия в 0,5%, гранулираният нодуларен смесен — в 10,5%, а негранулираният псевдодепресиран — в 31,6% [13]. Затова S3 изисква полипът да се класифицира преди резекция (6.4, нова 2025) [2], макар визуалната прогноза да е несъвършена: в кохортата ACE дори плоските гранулирани лезии (0-IIa G) крият инвазия в 1,4% [14].

2. Алгоритъм: от откриването до следващата колоноскопия

  1. Опишете и класифицирайте лезията преди резекция: размер, морфология (Paris, LST), повърхностен и съдов рисунък, локализация [2]. Съмнението за инвазия определя техниката (стъпка 3).
  2. Изберете техниката според размера и хистологичния тип (фигура 1): ≤ 9 mm — студена примка; 10–19 mm аденом — гореща примка; ≥ 20 mm — диатермична EMR с аблация на ръба; SSL без съмнение за дисплазия — студена техника при всякакъв размер [1].
  3. Съмнение за ранен карцином → en bloc резекция (en bloc EMR, ESD, ендоскопска пълностенна резекция или операция) [1][2].
  4. Затворете дефекта с клипси след EMR на голям полип в десния колон [1].
  5. Изпратете всички фрагменти за хистология. При карцином патологът трябва да даде pT, дълбочината на субмукозна инвазия в µm, степента на диференциация, лимфната инвазия и резекционните ръбове (S3 6.7, препоръка A) [2].
  6. pT1: low-risk и R0 → без онкологична резекция; high-risk → онкологична резекция, дори при пълно ендоскопско отстраняване (S3 6.11, A) [2].
  7. Определете интервала според броя, размера и хистологията, само след пълна колоноскопия с добро качество [8][9]; при piecemeal резекция първо контрола на мястото.

3. Малки полипи: студена или гореща примка

Студената примка реже без ток, горещата — с диатермия. В японското рандомизирано проучване CRESCENT (796 полипа 4–9 mm) пълната резекция е 98,2% със студена и 97,4% с гореща примка [15]. В прагматично RCT от Тайван (4270 пациенти, полипи 4–10 mm) отложеното кървене е 0,4% срещу 1,5% (разлика −1,1%; 95% CI −1,7 до −0,5%), а тежкото — 0,05% срещу 0,4% [16]. Проучването е финансирано от производител на примки (Boston Scientific).

ESGE 2024 препоръчва студена примка с 1–2 mm ръб от нормална лигавица за полипи ≤ 5 mm и 6–9 mm (силна препоръка, високо качество) и препоръчва против студените биопсични щипки заради високия дял непълни резекции (силна, умерено качество) [1]. S3 изисква примка за полипи > 3 mm, но допуска щипки за полипи ≤ 3 mm (6.5, експертен консенсус); обосновката цитира проучването TINIPOLYP с 98,3% пълна резекция и при двата метода [2].

За неопедункулирани аденоми 10–19 mm ESGE препоръчва гореща примка (силна, високо качество), а за SSL от всякакъв размер без съмнение за дисплазия — студена (piecemeal) примка или студена EMR (силна, умерено качество) [1]. При 562 големи SSL (нерандомизирано сравнение) студената piecemeal техника има сходен рецидив (4,3% срещу 4,6%) без отложено кървене (срещу 5,1% при конвенционалната EMR) [17].

4. Големи полипи: EMR, аблация на ръба и студена срещу гореща техника

При ендоскопската мукозна резекция (EMR) течност се инжектира в субмукозата, за да повдигне лезията, която после се отстранява с примка, при големите лезии — на части (piecemeal). В проспективната австралийска кохорта ACE лезиите ≥ 20 mm са отстранени успешно в една сесия при 89,2%, а 83,7% от пациентите избягват операция [14]. При 1134 пациенти ранният рецидив на мястото е 16,0% (95% CI 13,6–18,7%), късният — 4,0%; 93,1% от рецидивите са лекувани ендоскопски [18]. Данните са от експертни центрове.

В мета-анализ на 50 проучвания (6442 пациенти) ендоскопската резекция на големи полипи е свързана с перфорация в 1,5%, кървене в 6,5% и смъртност 0,08% [19].

Аблация на ръба · RCT21,0% → 5,2%

Рецидив след piecemeal EMR; RR 0,25 (0,13–0,48) [3]

Студена EMR ≥ 20 mm · CHRONICLE1,0% vs 7,9%

Тежки нежелани събития, но остатъчен аденом 23,7% vs 13,8% [20]

Подводна EMR 10–20 mm · RCT89% vs 75%

En bloc резекция; R0 69% vs 50% [21]

Термичната аблация на ръба на дефекта (с върха на примката) намалява рецидива при първата контрола от 21,0% на 5,2% (RR 0,25; 0,13–0,48; RCT, 368 пациенти) [3]; ESGE я препоръчва след всяка piecemeal диатермична EMR (силна, високо качество) [1].

Студена или гореща EMR при големи аденоми. В германското RCT CHRONICLE (396 полипа ≥ 20 mm) студената техника намалява тежките нежелани събития (1,0% срещу 7,9%), перфорациите (0 срещу 3,9%) и кървенето (1,0% срещу 4,4%), но остатъчен аденом се открива по-често (23,7% срещу 13,8%) [20]. ESGE 2024 продължава да препоръчва диатермична EMR за аденоми ≥ 20 mm (силна, високо качество), а подводната EMR — като алтернатива (слаба, умерено качество) [1]. В японско RCT при лезии 10–20 mm тя дава повече en bloc резекции (89% срещу 75%) [21].

5. ESD и ендоскопска пълностенна резекция

При ендоскопската субмукозна дисекция (ESD) лезията се отделя в едно парче с ендоскопски нож, което позволява пълна хистологична оценка. Във френско RCT (360 пациенти, лезии ≥ 25 mm, 6 центъра) рецидивът на 6 месеца е 0,6% след ESD срещу 5,1% след piecemeal EMR (RR 0,12; 0,01–0,96), но нежеланите събития са 35,6% срещу 24,5%; процедурите са под обща анестезия с хоспитализация [22]. Извън Азия R0 е по-нисък (71,3% срещу 85,6%) [23].

ESGE 2024 допуска ESD като алтернатива за лезии ≥ 20 mm само в подбрани случаи и центрове с голям обем (слаба препоръка, ниско качество) [1]. ESGE 2022 за ESD я предлага за en bloc резекция на колоректални — особено ректални — лезии със съмнение за ограничена субмукозна инвазия или за лезии, които не могат да се отстранят напълно с примка [5]. S3 обосновава ESD при по-големи ректални полипи, особено близо до сфинктера, тъй като при ректални лезии > 2 cm рискът от субмукозна инвазия е по-висок [2].

Ендоскопската пълностенна резекция (eFTR) отстранява диск от цялата стена с устройство тип over-the-scope клипс. В германското проспективно проучване WALL RESECT (181 пациенти) R0 е 76,9% — 81,2% при лезии ≤ 2 cm и 58,1% при > 2 cm; нежеланите събития са 9,9%, а спешна операция — 2,2% [24]. В нидерландски регистър при T1 карцином (330 процедури) R0 е 85,6% [25].

6. Кървене, перфорация и профилактични клипси

В мета-анализ на 21 популационни проучвания перфорацията е 0,8 на 1000 колоноскопии, кървенето след полипектомия — 9,8 на 1000, а общата смъртност — 2,9 на 100 000 колоноскопии [26]. След големи полипи кървенето е по-често, а ползата от клипсите зависи от локализацията.

Профилактично затваряне с клипси след резекция на големи полипи
ПроучванеПопулацияОтложено кървене: клипси срещу без клипси
RCT, САЩ [27]919 пациенти, полипи ≥ 20 mmОбщо 3,5% срещу 7,1%; десен колон 3,3% срещу 9,6%; ляв колон 4,0% срещу 1,4% (без полза)
RCT, Испания [28]Лезии с висок риск от кървене5% срещу 12,1% (незначимо); пълно затваряне само в 57%
IPD мета-анализ на 4 RCT [4]1248 пациенти, проксимални полипи ≥ 20 mm3,5% срещу 9,0%; OR 0,31 (0,17–0,54)
Вторичен анализ на RCT [29]179 пациенти с големи назъбени полипи2,3% срещу 3,3% (незначимо; кървенето е рядко и без клипси)

ESGE 2024 препоръчва профилактично клипсиране след EMR на големи неопедункулирани полипи в десния колон (силна, високо качество) [1].

7. Ендоскопия или операция при доброкачествен полип

В американски хирургичен регистър резекцията по повод полип, който се оказва доброкачествен, е свързана с 30-дневна смъртност 0,7%, тежки усложнения в 14%, повторна хоспитализация в 7,8% и стома в 2,2% [30]. За сравнение, смъртността при ендоскопска резекция на големи полипи в мета-анализа е 0,08% [19], но популациите са различни и числата не се сравняват пряко.

Голям доброкачествен полип, който може да се отстрани ендоскопски в опитен център, обикновено не е показание за резекция на червото (в ACE 83,7% избягват операция) [14]. Операцията е разумният избор при pT1 карцином с рискови фактори, при съмнение за инвазивен карцином, който не може да се отстрани en bloc, и когато безопасна ендоскопска резекция не е възможна [2][1].

8. „Малигнен полип“ (pT1): рискови фактори и кога да се оперира

pT1 карциномът е проникнал през muscularis mucosae в субмукозата, но не и в muscularis propria. В мета-анализ на 67 проучвания (21 238 пациенти) лимфни метастази има при 11,2%; данните идват предимно от хирургични серии, т.е. с подбор [6]. Спрямо тази изходна стойност най-силните хистологични рискови фактори са лимфоваскуларната инвазия (OR 3,16; 1,88–5,33), ниската диференциация (OR 2,14) и туморното пъпкуване (budding) с висока степен (OR 2,83) [6]. Друг мета-анализ (10 181 пациенти) потвърждава същите три фактора [31].

Дълбоката субмукозна инвазия (> 1000 µm) като единствен фактор е спорна. В мета-анализа изолираната дълбока инвазия е свързана с лимфни метастази в 2,6% и не е независим фактор (OR 1,73; 0,96–3,12) [6]. Европейска ретроспективна кохорта от 18 центъра (2026) обаче намира метастази в 16 от 124 оперирани (12,9%): 2,0% при инвазия < 2000 µm и 20,3% при ≥ 2000 µm; при наблюдаваните пациенти рецидивът е 2 от 55 (3,6%) [7].

pT1 карцином след ендоскопска резекция: кое ръководство какво смята за висок риск
КритерийS3 v3.2 (2026)ESGE ESD (2022)Япония · JSCCR (по описанието в S3)
Ниска диференциация (G3/4)High-risk (6.8, A)High-risk (недиференциран тумор)High-risk
Лимфна/съдова инвазияHigh-risk: лимфна инвазия L1 (6.8, A)High-risk: лимфоваскуларна инвазияHigh-risk: L1 и/или V1
ПъпкуванеBudding > 1 може да се брои за high-risk (6.9, EK)Budding степен 2–3: high-riskHigh-risk
Изолирана дълбока субмукозна инвазияНисък риск за лимфни метастази (6.10, LoE 2, нова 2025)Инвазия по-дълбока от sm1: high-risk (некуративна резекция)> 1000 µm: high-risk
Положителен ръб (R1)Пълна ендоскопска или локална хирургична ререзекция; при невъзможно R0 — онкологична резекция (6.12, A)Положителен вертикален ръб: high-riskHigh-risk

Според S3 японските критерии водят до вторична операция при над 60% от ендоскопски отстранените T1 карциноми [2]. ESGE ESD 2022 препоръчва при некуративна резекция стадиране и индивидуално решение в мултидисциплинарен екип [5]; S3 е по-категорична: low-risk (G1/G2, L0) и R0 → без онкологична ререзекция; high-risk → радикална операция, дори при пълно отстраняване (6.11, A, LoE 3) [2].

След ендоскопско лечение на T1 карцином в мета-анализ на 71 проучвания (5167 пациенти) рецидивът е 0,7% при low-risk срещу 7,0% при high-risk тумори (общо 3,3%); 95,6% от рецидивите са в рамките на 72 месеца [32]. В японска многоцентрова кохорта high-risk T1 тумори, лекувани само ендоскопски, рецидивират в 1,4% в колона срещу 16,2% в ректума [33] — ректалният T1 е разгледан в част 7.

Проследяването след R0 резекция на low-risk pT1 карцином според S3 е ендоскопска контрола на мястото след 6 месеца и пълна колоноскопия след 3 години (6.19, A, LoE 4 — експертно ниво на доказателства) [2].

9. Рискът след полипектомия: какво показват кохортите

В кохортата на PLCO (15 935 души, медиана 12,9 години) честотата на КРК е 7,5 на 10 000 човекогодини без аденом, 9,1 след ненапреднали аденоми и 20,0 след напреднали (≥ 1 cm, HGD или вилозен компонент); RR 2,7 (1,9–3,7) за напреднали и 1,2 (0,8–1,7, незначимо) за ненапреднали аденоми спрямо липса на аденом [34]. (Популация след положителна сигмоидоскопия.)

В полската скринингова програма (236 089 колоноскопии) рискът е концентриран при аденоми ≥ 20 mm и с HGD; след останалите аденоми честотата на КРК е под тази в общата популация (SIR 0,35). По-тясна дефиниция на „висок риск“ би намалила проследяваните от 36,5% на 9,5% [35]. В британска кохорта (28 972 пациенти) честотата е 140, 221 и 366 на 100 000 човекогодини при нисък, среден и висок риск, а една контролна колоноскопия е свързана с HR 0,56, 0,59 и 0,49 (наблюдателни данни) [36]. Назъбените полипи ≥ 10 mm също са свързани с повишен риск, а малките — не [37].

10. Интервали за проследяване: ESGE, USMSTF, BSG и S3

Всички интервали предполагат пълна и качествена колоноскопия с пълно отстраняване на полипите [8][9][2].

Контролна колоноскопия след полипектомия: сравнение на ръководствата (към октомври 2026 г.)
НаходкаЕвропа · ESGE 2020САЩ · USMSTF 2020Великобритания · BSG 2020Германия · S3 v3.2
1–2 аденома < 10 mm, LGDБез проследяване, обратно към скрининга; без организиран скрининг — колоноскопия на 10 г. [8]7–10 г. [9]Без проследяване, национален скрининг [10]7–10 г. (6.14, EK) [2]
3–4 аденома < 10 mmБез проследяване (1–4 аденома)3–5 г.Без проследяване, ако няма напреднал полип3–5 г. (6.15, EK)
≥ 5 аденома3 г.5–10 аденома: 3 г.; > 10: 1 г.Еднократно на 3 г. (≥ 5 преканцерозни полипа)< 3 г. (6.16, B, LoE 5)
Аденом ≥ 10 mm или HGD3 г.3 г.Еднократно на 3 г. само при ≥ 2 преканцерозни полипа, от които ≥ 1 напреднал; иначе скрининг3 г. (6.17, B, LoE 1b)
Вилозен компонентНе е критерийКритерий: 3 г.Не е критерийКритерий: 3 г.
Назъбени полипи< 10 mm без дисплазия: скрининг; ≥ 10 mm или с дисплазия: 3 г.1–2 SSP < 10 mm: 5–10 г.; SSP ≥ 10 mm: 3 г.; хиперпластичен ≥ 10 mm: 3–5 г.Не е разгледано в този обзор1–2 SSL < 10 mm без дисплазия: 5–10 г.; ≥ 3 SSL, ≥ 10 mm, TSA, хиперпластичен ≥ 10 mm или дисплазия: 3 г. (6.18, EK)
Piecemeal резекция ≥ 20 mmКонтрола след 3–6 мес., после 12 мес. по-късно6 мес.Не е разгледано в този обзор> 20 mm: 6 мес. (6.21, A); втора контрола 12 мес. след първата (обосновка)

Трите практически разминавания са: 1–4 малки аденома (обратно към скрининга в ESGE и BSG срещу 7–10 или 3–5 години в USMSTF и S3); единичен аденом ≥ 10 mm (3 години в ESGE, USMSTF и S3, без проследяване в BSG, ако е единствен); вилозният компонент (критерий в USMSTF и S3, но не в ESGE и BSG) [8][9][10][2]. BSG ограничава проследяването до възраст под 75 години [10]. S3 добавя контрола след 12 месеца при макроскопски пълно, но хистологично непотвърдено отстраняване на аденоми 4–20 mm (6.20, B, LoE 4) [2].

EPoS II (NEJM 2026, междинен анализ). 10 799 пациенти с high-risk аденоми (≥ 1 аденом ≥ 10 mm, HGD или вилозен компонент, или 3–10 аденома) в 8 европейски държави са рандомизирани за първа контрола на 5 или на 3 години. Кумулативната честота на КРК на 5 години е 0,77% срещу 0,82%, с изпълнен критерий за неинфериорност; от КРК умират 3 срещу 2 пациенти [11]. Първичната крайна точка (10 години) предстои; резултатът поставя под въпрос, но все още не променя 3-годишния интервал в ръководствата.

11. Химиопрофилактика след полипектомия

В мета-анализ на 4 RCT (2967 пациенти с предшестващ аденом или КРК, медиана 33 месеца) аспиринът намалява новите аденоми от 37% на 33% (RR 0,83; 0,72–0,96) и напредналите лезии от 12% на 9% (RR 0,72; 0,57–0,90) [38]. Крайната точка е сурогатна (аденом, не карцином или смърт); в едно от проучванията ефект има само по-ниската от двете изпитани дози [39].

По-новото британско 2×2 RCT seAFOod (709 пациенти с висок риск от скрининга) не намира ефект нито на аспирина, нито на омега-3 мастната киселина EPA: аденоми при 61% във всички групи; RR 0,99 и 0,98 [40]. Калцият и витамин D не намаляват новите аденоми (RR 0,95 и 0,99) [41], а при проследяване 6–10 години по-късно калцият е свързан с повече назъбени полипи (наблюдателна фаза) [42]. DFMO + сулиндак намалява рецидивиращите аденоми от 41,1% на 12,3% в едно RCT, но не се използва рутинно [43]; неаспириновите НСПВС са най-ефективни, но с най-лош профил на безопасност, а ефектът върху карцинома не може да се оцени [44].

Ръководствата са единни в посоката: S3 препоръчва медикаментозна профилактика след полипектомия да не се провежда извън проучвания (6.23, B, LoE 1b) [2], USMSTF намира доказателствата за недостатъчни [9], а BSG споменава аспирина като възможност, която да се обсъди с пациента [10].

12. Ограничения и несигурност

  • За мета-анализа на LST [13] съществува корекция (Endoscopy 2018;50:C4), чието съдържание не е прочетено; числата в раздел 1 са от резюмето. Проучвания с непрочетени корекции (CARE за непълната резекция, кохортите на Lee 2020 и мета-анализа на Duvvuri 2021) не са цитирани с числа.
  • ACE и серията за малките полипи са от експертни центрове; данните за лимфни метастази при pT1 са предимно хирургични.
  • Обосновката на S3 цитира за термичната аблация 22,9% → 4,7%; резюмето на RCT дава 21,0% → 5,2% [3] и тук са използвани неговите числа. За ≤ 10 mm обосновката не намира разлика в кървенето между студена и гореща примка; по-новото тайванско RCT [16] не е обсъдено там. S3 предхожда EPoS II [11].
  • Не са прочетени ASCRS 2022 (платен достъп) и USMSTF 2020 за ендоскопската резекция (без резюме); SAGES няма ръководство за полипектомия. Японските критерии JSCCR са описани по S3, а не по оригинала.

13. Практически контролен списък

  1. Опишете размера, морфологията (Paris, LST) и повърхностния рисунък преди резекция.
  2. Полипи ≤ 9 mm — студена примка с ръб; щипки само по изключение за ≤ 3 mm.
  3. Аденом ≥ 20 mm — диатермична EMR, аблация на ръба, клипси в десния колон; SSL — студена техника.
  4. При съмнение за карцином — en bloc техника; ESD само в център с голям обем.
  5. Изискайте пълен хистологичен отговор при pT1: дълбочина в µm, степен, L/V, budding, ръбове; обсъдете high-risk случаите в мултидисциплинарен екип (части 5 и 6).
  6. Определяйте интервала по ръководството, което прилагате, и запишете колко пълна и качествена е била колоноскопията.
  7. Не започвайте аспирин или добавки само за профилактика на нови полипи.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст или резюмето на цитираните публикации и проверени срещу работен регистър на твърденията; проверка за ретракции в PubMed на 03.10.2026 г. не откри оттеглени публикации. Германската S3 насока е използвана в пълен текст (глава 6), USMSTF 2020 и BSG 2020 — в пълен текст, ESGE 2020, 2022 и 2024 — по препоръките в резюметата.

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед
Проверени ръководства
S3-Leitlinie Kolorektales Karzinom v3.2 (март 2026), глава 6; ESGE полипектомия и EMR (2024); ESGE проследяване след полипектомия (2020); ESGE ESD (2022); USMSTF проследяване след полипектомия (2020); BSG/ACPGBI/PHE (2020) — проверени на 03–04.10.2026. Нови версии на ESGE 2020, USMSTF 2020 и BSG 2020 не бяха открити. ASCRS (2022) и USMSTF за ендоскопска резекция (2020): недостъпни, не са използвани.
Последна редакция
4 октомври 2026 г.
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г., при 10-годишните резултати на EPoS или при нова версия на S3 / ESGE

Литература

  1. Ferlitsch M, Hassan C, Bisschops R, et al. Colorectal polypectomy and endoscopic mucosal resection: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline - Update 2024. Endoscopy. 2024;56:516–545. DOI: 10.1055/a-2304-3219. Източник ↩
  2. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Kolorektales Karzinom, Langversion 3.2, März 2026. AWMF-Registernummer 021-007OL. Глава 6: Endoskopie — Durchführung und Polypenmanagement, препоръки 6.4–6.23. Източник ↩
  3. Klein A, Tate DJ, Jayasekeran V, et al. Thermal Ablation of Mucosal Defect Margins Reduces Adenoma Recurrence After Colonic Endoscopic Mucosal Resection. Gastroenterology. 2019;156:604–613.e3. DOI: 10.1053/j.gastro.2018.10.003. Източник ↩
  4. Forbes N, Gupta S, Frehlich L, et al. Clip closure to prevent adverse events after EMR of proximal large nonpedunculated colorectal polyps: meta-analysis of individual patient data from randomized controlled trials. Gastrointest Endosc. 2022;96:721–731.e2. DOI: 10.1016/j.gie.2022.05.020. Източник ↩
  5. Pimentel-Nunes P, Libânio D, Bastiaansen BAJ, et al. Endoscopic submucosal dissection for superficial gastrointestinal lesions: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline - Update 2022. Endoscopy. 2022;54:591–622. DOI: 10.1055/a-1811-7025. Източник ↩
  6. Zwager LW, Bastiaansen BAJ, Montazeri NSM, et al. Deep Submucosal Invasion Is Not an Independent Risk Factor for Lymph Node Metastasis in T1 Colorectal Cancer: A Meta-Analysis. Gastroenterology. 2022;163:174–189. DOI: 10.1053/j.gastro.2022.04.010. Източник ↩
  7. Barthet L, Corre F, Lambin T, et al. Risk of lymph node metastasis in T1 colorectal cancer with isolated deep submucosal invasion: a multicenter European study. Endoscopy. 2026 (online ahead of print). DOI: 10.1055/a-2925-6629. Източник ↩
  8. Hassan C, Antonelli G, Dumonceau JM, et al. Post-polypectomy colonoscopy surveillance: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline - Update 2020. Endoscopy. 2020;52:687–700. DOI: 10.1055/a-1185-3109. Източник ↩
  9. Gupta S, Lieberman D, Anderson JC, et al. Recommendations for Follow-Up After Colonoscopy and Polypectomy: A Consensus Update by the US Multi-Society Task Force on Colorectal Cancer. Gastroenterology. 2020;158:1131–1153.e5. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.10.026. Източник ↩
  10. Rutter MD, East J, Rees CJ, et al. British Society of Gastroenterology/Association of Coloproctology of Great Britain and Ireland/Public Health England post-polypectomy and post-colorectal cancer resection surveillance guidelines. Gut. 2020;69:201–223. DOI: 10.1136/gutjnl-2019-319858. Източник ↩
  11. Jover R, Bretthauer M, Cubiella J, et al. Colonoscopy Intervals and Colorectal Cancer Incidence after Adenoma Removal. N Engl J Med. 2026;395:1051–1061. DOI: 10.1056/NEJMoa2603816. Източник ↩
  12. Ponugoti PL, Cummings OW, Rex DK. Risk of cancer in small and diminutive colorectal polyps. Dig Liver Dis. 2017;49:34–37. DOI: 10.1016/j.dld.2016.06.025. Източник ↩
  13. Bogie RMM, Veldman MHJ, Snijders LARS, et al. Endoscopic subtypes of colorectal laterally spreading tumors (LSTs) and the risk of submucosal invasion: a meta-analysis. Endoscopy. 2018;50:263–282 (корекция: Endoscopy. 2018;50:C4, съдържанието не е прочетено). DOI: 10.1055/s-0043-121144. Източник ↩
  14. Moss A, Bourke MJ, Williams SJ, et al. Endoscopic mucosal resection outcomes and prediction of submucosal cancer from advanced colonic mucosal neoplasia. Gastroenterology. 2011;140:1909–18. DOI: 10.1053/j.gastro.2011.02.062. Източник ↩
  15. Kawamura T, Takeuchi Y, Asai S, et al. A comparison of the resection rate for cold and hot snare polypectomy for 4-9 mm colorectal polyps: a multicentre randomised controlled trial (CRESCENT study). Gut. 2018;67:1950–1957. DOI: 10.1136/gutjnl-2017-314215. Източник ↩
  16. Chang LC, Chang CY, Chen CY, et al. Cold Versus Hot Snare Polypectomy for Small Colorectal Polyps : A Pragmatic Randomized Controlled Trial. Ann Intern Med. 2023;176:311–319. DOI: 10.7326/M22-2189. Източник ↩
  17. van Hattem WA, Shahidi N, Vosko S, et al. Piecemeal cold snare polypectomy versus conventional endoscopic mucosal resection for large sessile serrated lesions: a retrospective comparison across two successive periods. Gut. 2021;70:1691–1697. DOI: 10.1136/gutjnl-2020-321753. Източник ↩
  18. Moss A, Williams SJ, Hourigan LF, et al. Long-term adenoma recurrence following wide-field endoscopic mucosal resection (WF-EMR) for advanced colonic mucosal neoplasia is infrequent: results and risk factors in 1000 cases from the Australian Colonic EMR (ACE) study. Gut. 2015;64:57–65. DOI: 10.1136/gutjnl-2013-305516. Източник ↩
  19. Hassan C, Repici A, Sharma P, et al. Efficacy and safety of endoscopic resection of large colorectal polyps: a systematic review and meta-analysis. Gut. 2016;65:806–20. DOI: 10.1136/gutjnl-2014-308481. Източник ↩
  20. Steinbrück I, Ebigbo A, Kuellmer A, et al. Cold Versus Hot Snare Endoscopic Resection of Large Nonpedunculated Colorectal Polyps: Randomized Controlled German CHRONICLE Trial. Gastroenterology. 2024;167:764–777. DOI: 10.1053/j.gastro.2024.05.013. Източник ↩
  21. Yamashina T, Uedo N, Akasaka T, et al. Comparison of Underwater vs Conventional Endoscopic Mucosal Resection of Intermediate-Size Colorectal Polyps. Gastroenterology. 2019;157:451–461.e2. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.04.005. Източник ↩
  22. Jacques J, Schaefer M, Wallenhorst T, et al. Endoscopic En Bloc Versus Piecemeal Resection of Large Nonpedunculated Colonic Adenomas : A Randomized Comparative Trial. Ann Intern Med. 2024;177:29–38. DOI: 10.7326/M23-1812. Източник ↩
  23. Fuccio L, Hassan C, Ponchon T, et al. Clinical outcomes after endoscopic submucosal dissection for colorectal neoplasia: a systematic review and meta-analysis. Gastrointest Endosc. 2017;86:74–86.e17. DOI: 10.1016/j.gie.2017.02.024. Източник ↩
  24. Schmidt A, Beyna T, Schumacher B, et al. Colonoscopic full-thickness resection using an over-the-scope device: a prospective multicentre study in various indications. Gut. 2018;67:1280–1289. DOI: 10.1136/gutjnl-2016-313677. Източник ↩
  25. Zwager LW, Bastiaansen BAJ, van der Spek BW, et al. Endoscopic full-thickness resection of T1 colorectal cancers: a retrospective analysis from a multicenter Dutch eFTR registry. Endoscopy. 2022;54:475–485. DOI: 10.1055/a-1637-9051. Източник ↩
  26. Reumkens A, Rondagh EJ, Bakker CM, et al. Post-Colonoscopy Complications: A Systematic Review, Time Trends, and Meta-Analysis of Population-Based Studies. Am J Gastroenterol. 2016;111:1092–101. DOI: 10.1038/ajg.2016.234. Източник ↩
  27. Pohl H, Grimm IS, Moyer MT, et al. Clip Closure Prevents Bleeding After Endoscopic Resection of Large Colon Polyps in a Randomized Trial. Gastroenterology. 2019;157:977–984.e3. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.03.019. Източник ↩
  28. Albéniz E, Álvarez MA, Espinós JC, et al. Clip Closure After Resection of Large Colorectal Lesions With Substantial Risk of Bleeding. Gastroenterology. 2019;157:1213–1221.e4. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.07.037. Източник ↩
  29. Crockett SD, Khashab M, Rex DK, et al. Clip Closure Does Not Reduce Risk of Bleeding After Resection of Large Serrated Polyps: Results From a Randomized Trial. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:1757–1765.e4. DOI: 10.1016/j.cgh.2021.12.036. Източник ↩
  30. Peery AF, Shaheen NJ, Cools KS, et al. Morbidity and mortality after surgery for nonmalignant colorectal polyps. Gastrointest Endosc. 2018;87:243–250.e2. DOI: 10.1016/j.gie.2017.03.1550. Източник ↩
  31. Ebbehøj AL, Jørgensen LN, Krarup PM, et al. Histopathological risk factors for lymph node metastases in T1 colorectal cancer: meta-analysis. Br J Surg. 2021;108:769–776. DOI: 10.1093/bjs/znab168. Източник ↩
  32. Dang H, Dekkers N, le Cessie S, et al. Risk and Time Pattern of Recurrences After Local Endoscopic Resection of T1 Colorectal Cancer: A Meta-analysis. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:e298–e314. DOI: 10.1016/j.cgh.2020.11.032. Източник ↩
  33. Ikematsu H, Yoda Y, Matsuda T, et al. Long-term outcomes after resection for submucosal invasive colorectal cancers. Gastroenterology. 2013;144:551–9; quiz e14. DOI: 10.1053/j.gastro.2012.12.003. Източник ↩
  34. Click B, Pinsky PF, Hickey T, et al. Association of Colonoscopy Adenoma Findings With Long-term Colorectal Cancer Incidence. JAMA. 2018;319:2021–2031. DOI: 10.1001/jama.2018.5809. Източник ↩
  35. Wieszczy P, Kaminski MF, Franczyk R, et al. Colorectal Cancer Incidence and Mortality After Removal of Adenomas During Screening Colonoscopies. Gastroenterology. 2020;158:875–883.e5. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.09.011. Източник ↩
  36. Cross AJ, Robbins EC, Pack K, et al. Long-term colorectal cancer incidence after adenoma removal and the effects of surveillance on incidence: a multicentre, retrospective, cohort study. Gut. 2020;69:1645–1658. DOI: 10.1136/gutjnl-2019-320036. Източник ↩
  37. He X, Hang D, Wu K, et al. Long-term Risk of Colorectal Cancer After Removal of Conventional Adenomas and Serrated Polyps. Gastroenterology. 2020;158:852–861.e4. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.06.039. Източник ↩
  38. Cole BF, Logan RF, Halabi S, et al. Aspirin for the chemoprevention of colorectal adenomas: meta-analysis of the randomized trials. J Natl Cancer Inst. 2009;101:256–66. DOI: 10.1093/jnci/djn485. Източник ↩
  39. Baron JA, Cole BF, Sandler RS, et al. A randomized trial of aspirin to prevent colorectal adenomas. N Engl J Med. 2003;348:891–9. DOI: 10.1056/NEJMoa021735. Източник ↩
  40. Hull MA, Sprange K, Hepburn T, et al. Eicosapentaenoic acid and aspirin, alone and in combination, for the prevention of colorectal adenomas (seAFOod Polyp Prevention trial): a multicentre, randomised, double-blind, placebo-controlled, 2 × 2 factorial trial. Lancet. 2018;392:2583–2594. DOI: 10.1016/S0140-6736(18)31775-6. Източник ↩
  41. Baron JA, Barry EL, Mott LA, et al. A Trial of Calcium and Vitamin D for the Prevention of Colorectal Adenomas. N Engl J Med. 2015;373:1519–30. DOI: 10.1056/NEJMoa1500409. Източник ↩
  42. Crockett SD, Barry EL, Mott LA, et al. Calcium and vitamin D supplementation and increased risk of serrated polyps: results from a randomised clinical trial. Gut. 2019;68:475–486. DOI: 10.1136/gutjnl-2017-315242. Източник ↩
  43. Meyskens FL Jr, McLaren CE, Pelot D, et al. Difluoromethylornithine plus sulindac for the prevention of sporadic colorectal adenomas: a randomized placebo-controlled, double-blind trial. Cancer Prev Res (Phila). 2008;1:32–8. DOI: 10.1158/1940-6207.CAPR-08-0042. Източник ↩
  44. Dulai PS, Singh S, Marquez E, et al. Chemoprevention of colorectal cancer in individuals with previous colorectal neoplasia: systematic review and network meta-analysis. BMJ. 2016;355:i6188. DOI: 10.1136/bmj.i6188. Източник ↩
Продължете с темата

Още от хирургичната практика

Колоректална хирургияОптималната илеоколична анастомозаКъм свързаната публикация ↗Стомашна онкологияРанен карцином на стомахаКъм свързаната публикация ↗