Ранен карцином на стомаха

1. Какво означава „ранен“?

Ранният стомашен карцином е ограничен до мукозата или субмукозата. T1a включва lamina propria и muscularis mucosae; T1b означава субмукозна инвазия. Навлизането в muscularis propria вече е T2. Наличието на метастатични регионални лимфни възли не променя определението за ранна дълбочина на първичния тумор, но променя стадия и терапевтичния подход. Например T1N0M0 е стадий IA, докато T1N1M0 е IB по използваното тук AJCC8 групиране. [1]

След ESD няма дисектирани лимфни възли: отрицателното образно изследване не доказва pN0. Приемането на локалната резекция за окончателно лечение се основава на валидирана комбинация от морфологични характеристики, а не на непосредствено патологично изключване на всяка лимфна микрометастаза. Това е основният компромис на органосъхраняващото лечение.

2. Диагностиката започва с качествена ендоскопия

Откриване, характеризиране и очертаване

Тези задачи трябва да се документират отделно. Първо се оглежда целият стомах за лезия и синхронни изменения. След това се оценяват повърхността и съдовият рисунък. Накрая се определят латералните граници и белезите за дълбока инвазия. „Суспектна зона, взета биопсия“ е недостатъчен протокол за планиране на ESD или гастректомия.

ESGE 2025 включва качествено почистване и оценка на видимостта, фотодокументация на анатомичните ориентири и патологичните находки и стандартизирана терминология. За диагностична горна ендоскопия са предложени ≥20 минути времеви слот и ≥7 минути от интубацията до екстубацията. Последният показател обхваща хранопровода, стомаха и дуоденума; не означава седем минути само за стомаха и не заменя необходимото по-дълго изследване при сложна лезия. [2]

Увеличителната NBI оценка по MESDA-G търси демаркационна линия и нерегулярен микроваскуларен и/или микроповърхностен рисунък. Това е метод за оптично характеризиране. Той не измерва инвазията в микрометри и не доказва липса на лимфоваскуларна инвазия. При бледи, плоски и недиференцирани лезии отрицателният оптичен резултат трябва да се интерпретира особено внимателно. [3]

Биопсията определя посоката, препаратът определя куративността

Японското диагностично ръководство препоръчва интегрирана оценка на ендоскопския образ и биопсичната хистология. Локализацията, размерът, морфологията, улцерацията и подозрението за субмукозна инвазия трябва да бъдат обсъдени заедно. Съществуващите класификации подпомагат експертното решение; доказателствената сигурност за немалка част от диагностичните препоръки остава ниска. [4]

Проблемът с непълното биопсично представяне е практически измерим. В серия с 2041 пациенти със стомашна дисплазия или карцином предварителните диагностични групи не винаги съвпадат с окончателната резекционна диагноза. След първоначално ендоскопско лечение допълнителна операция е била необходима при 15,7% от лезиите, предварително определени като отговарящи на абсолютните критерии за ранен карцином, и при 23,6% от тези извън тях. Това са данни от конкретна серия, а не универсални индивидуални вероятности. [5]

При несъответствие между подозрителния образ и „нискостепенна дисплазия“ е разумно да се поиска експертен преглед на стъклата и повторна прецизна ендоскопска оценка. Решението не трябва да се основава на най-благоприятния отделен резултат, избран от противоречива документация.

3. Стадиране: кога EUS и CT променят решението?

При очевидно повърхностна лезия, подходяща за ендоскопска резекция, MAPS III не препоръчва рутинни EUS, CT, MRI или PET-CT преди нея. Изключение са признаците за дълбока субмукозна инвазия или непригодност за ендоскопско лечение. [6]

При преминаване към хирургичен онкологичен път подходът е различен. Паназиатската адаптация на ESMO включва контрастно CT на гръден кош, корем и таз, ендоскопия, клинична и лабораторна оценка. PET-CT не е рутинно изследване. Стадиращата лапароскопия се обсъжда в подходящи по-високорискови ситуации и преди планирана периоперативна химиотерапия; не е автоматична стъпка за всяка малка cT1a лезия. [7]

Германската S3 поставя EUS в по-широкия диагностичен контекст на потенциално куративното лечение. Практическият синтез е да се използва, когато отговорът за дълбочината може да промени терапията. Фиброзата и възпалението могат да затруднят разграничаването на слоевете; „cT1“ остава клинична оценка. [8]

4. ESD или операция: подбор преди резекция

Ендоскопското лечение има смисъл, когато се очакват цялостна резекция и достатъчно нисък лимфен риск. Техническата възможност да се дисектира една лезия сама по себе си не е онкологично показание.

При условните показания особено значение имат опитът на центъра, надеждното очертаване и готовността за допълнителна операция след окончателна хистология. „Всякакъв размер“ при определен мукозен профил не означава еднаква техническа трудност, продължителност или риск.

Защо американската таблица не е идентична?

ASGE 2023 предпочита ESD пред EMR при добре/умерено диференциран, неулцериран интестинален карцином 20–30 mm; при подобни лезии <20 mm допуска и двете техники. При слабо диференциран тумор препоръчва хирургична оценка независимо от размера. Препоръките са условни, с ограничена доказателствена сигурност. Следователно избран недиференциран cT1a тумор може да попадне в ендоскопски профил по MAPS III/JGCA, но да изисква по-консервативно обсъждане по ASGE. [9]

Тази разлика трябва да се запише в решението на екипа. Подходящо е да се назоват конкретното ръководство, приложимият профил и причината за избрания подход, вместо да се заявява общо „отговаря на международните критерии“.

1. Експертна оценка

   Оптика, биопсия, размер, улцерация, клиничен стадий.

2. Избор на път

   Подходящ нискорисков профил → ESD. Дълбока инвазия, подозрителни възли или непригодност → хирургичен MDT.

3. След резекция

   Пълна хистология → куративност → наблюдение, локално повторно лечение или гастректомия.

5. Хистологичният протокол е част от лечението

Резекционният препарат трябва да позволява съпоставка между ендоскопската карта и патологичната находка. Ориентацията, разгъването и маркирането на границите са съществени за оценката. Нужни са размерът на тумора, хистологичният тип и компонентите му, дълбочината на инвазия, улцерацията, лимфната/венозната инвазия и хоризонталният/вертикалният ръб. При субмукозно навлизане се посочва измерената дълбочина спрямо muscularis mucosae и ограниченията при нарушена анатомия. [10]

ICCR публикува стандартизиран набор за ендоскопски стомашни препарати. Към проверката третото издание от декември 2025 г. е обозначено „UNDER REVIEW“; тук за установените елементи на протокола е използвано второто издание. Версията на TNM и версията на критериите за куративност трябва да бъдат видими в документацията. [10]

Предложение за заключение на MDT: първо се възпроизвеждат измерените находки, след това се посочва категорията. Така при бъдеща промяна на ръководството случаят може да бъде преоценен без загуба на първичните данни.

6. eCura: актуална класификация и отделен риск-скор

Промяната стъпва върху дългосрочни данни от проспективна многоцентрова кохорта J-WEB/EGC. Наблюдателното доказателство разширява основата за оценка на куративността, но не означава, че всеки T1b тумор е подходящ за ESD. [12]

MAPS III използва отделни категории: много нисък, нисък, локален и висок риск. За благоприятния SM1 профил европейският праг е ≤500 μm, докато японската формулировка е <500 μm. VM+, лимфоваскуларна или по-дълбока инвазия насочват към стадиране и обсъждане на операция. При изолиран локален риск се обсъждат ендоскопско повторно лечение или наблюдение. При pT1b това предполага липса на инвазивен субмукозен тумор по засегнатия ръб. [6]

Оригиналният eCura скор на Hatta

Точковият модел прогнозира лимфни метастази след некуративна ESD; той не е същото като буквено означените категории. Лимфната инвазия носи 3 точки; размер >30 mm, VM+, венозна инвазия и субмукозна дълбочина ≥500 μm — по 1. Моделът е разработен при 1101 допълнително оперирани пациенти и валидиран при 905 наблюдавани без операция. [13]

Наблюдавани честоти на лимфни метастази в хирургичната разработваща кохорта; не индивидуални гаранции. Ретроспективният модел не доказва безопасност на рутинно пропускане на операцията. [13]

В западна многоцентрова серия от 19 центъра са анализирани 314 некуративни ESD. Сред оперираните след високорискова резекция 15% имат лимфни метастази, а 25% — остатъчно заболяване в стомашната стена. W-eCura адаптира оценката към тази популация. Селекцията на оперираните пациенти ограничава прякото пренасяне на тези проценти върху всички некуративни резекции. [14]

7. Кога и каква операция?

Хирургичният план обединява две цели: адекватен резекционен ръб и подходяща лимфаденектомия. Изборът на достъп следва този план. По-малкият разрез не компенсира непълен онкологичен обем.

По JGCA при cT1N0 се използват D1 или D1+. D1 е приложима при cT1a извън ендоскопските показания и при диференциран cT1bN0 ≤1,5 cm; останалите cT1N0 профили насочват към D1+. При cN+ или ≥cT2 е показана D2. Несигурността за лимфно засягане може да наложи по-широка дисекция. [11]

При действителен стадий IA локално куративно лечение обичайно е достатъчно. Установените след резекция лимфни метастази или по-дълбока инвазия налагат ново стадийно решение за допълнително лечение; алгоритъмът за cT1N0 вече не е приложим. [7]

Туморната локализация и възможността за чист ръб определят дали може да се запази част от стомаха. В европейския контекст гастректомията и лимфаденектомията следва да се извършват в опитен център. Избрани T1 лезии позволяват по-ограничена дисекция; този подход не се пренася върху тумори с установено лимфно засягане. [7]

Лапароскопска дистална гастректомия

KLASS-01 рандомизира 1416 пациенти с клиничен стадий I. Петгодишната обща преживяемост е 94,2% след лапароскопска срещу 93,3% след отворена дистална гастректомия. Разликата е +0,9 процентни пункта, с долна граница −1,6 при едностранен 97,5% доверителен интервал и предварително зададена граница за неинфериорност −5 пункта. Резултатът подкрепя лапароскопската дистална операция при съответните условия и експертиза. [15]

JCOG0912 включва 921 пациенти с клиничен стадий IA/IB. Петгодишната преживяемост без рецидив е 95,1% след лапароскопска и 94,0% след отворена дистална гастректомия; HR 0,84, 90% CI 0,56–1,27, p за неинфериорност 0,0075. Тук крайната точка е RFS, не OS. Подборът включва ECOG 0–1 и BMI <30; резултатите не доказват автоматично идентична ефективност при всяка популация или при тотална гастректомия. [16]

Сентинелна навигация и запазване на стомаха

SENORITA е особено важен пример за правилно четене на органосъхраняващите данни. При 580 рандомизирани и 527 в модифицирания анализ 3-годишната DFS е 95,5% след стандартна операция и 91,8% при сентинелна навигация. Разликата стандартна минус сентинелна е 3,7 пункта, 95% CI −0,6 до 8,1. Тъй като интервалът преминава зададената граница от 5 пункта, неинфериорност не е доказана. Запазване на стомаха е постигнато при 81%, с ползи в част от функционалните показатели. [17]

Петгодишният анализ не открива статистически значима разлика в OS или DSS, но това не отменя неуспеха на първичния тест за неинфериорност. Допълнителните стомашни събития и спасителните операции остават важна част от стратегията. Техниката не следва да се представя като универсален заместител на стандартната гастректомия. [18]

8. Ключовите проучвания: числа и ограничения

Процентите за преживяемост са смислени само с правилния знаменател, крайна точка и лечебна стратегия. Еднораменна ESD кохорта не може да бъде визуално класирана като „по-добра“ от хирургично RCT с различен подбор.

JCOG0607: защо 97% не означава „само ESD за всички“

En-bloc резекция е постигната при 466 от 470 пациенти, но 28% са преминали към допълнителна гастректомия. Сред 317 куративно резецирани не е отчетен рецидив в публикуваното проследяване. Клиничният извод е, че високата техническа успеваемост и високата преживяемост могат да съществуват едновременно със значим дял последващи операции. Това трябва да бъде част от предварителното информирано обсъждане. [19]

JCOG1009/1010: какво добавя публикацията от 2026 г.?

В дългосрочната актуализация е описан един късен метастатичен рецидив на 100-ия месец сред 195 пациенти с първоначално куративна ESD. При 13 се развива метахронен стомашен карцином. От 79 с показание за допълнителна операция 73 са оперирани. Следователно резултатът подкрепя прецизно подбрана стратегия, но не твърденията „нулев риск“ или „същото като операция при всеки недиференциран карцином“. Числата са сверени с първичния доклад на изследователския център; пълният издателски текст не беше достъпен. [21] [22]

Оригиналната публикация има корекция от 2025 г. Поради недостъпните подробности на корекцията тук не са възпроизведени старите подробни проценти за усложнения. Основните знаменатели и преживяемост са потвърдени и от съобщението на изследователите през 2026 г. [23]

Метаанализите не премахват селекционното отклонение

Bestetti и сътр. обобщават 29 кохорти с 20 559 пациенти — 7709 ендоскопски и 12 850 хирургично лекувани. Ендоскопската група има по-малко нежелани събития: разлика в риска −0,07, 95% CI −0,10 до −0,04. За 5-годишната OS разликата е −0,01, 95% CI −0,04 до 0,02, при висока хетерогенност I²=92%. По-честите рецидиви и различният подбор не позволяват заключение за доказана онкологична еквивалентност. Анализът включва и EMR, и ESD. [24]

Специфичният метаанализ за недиференцирани тумори включва пет ретроспективни кохорти и 1863 пациенти. Дори след propensity matching редките извънстомашни събития дават широки интервали на неопределеност. Голям относителен риск за рецидив не бива да се превежда механично като също толкова голяма разлика в смъртността: локален, метахронен и метастатичен рецидив са различни клинични събития. [25]

9. Усложнения и функционална цена

При ESD трябва да се планират профилактиката и овладяването на кървене, перфорация и забавени усложнения. Рискът зависи от лезията, пациента, лекарствата и центъра. BEST-J е разработен с 8291 случая и валидиран с 2029; наблюдаваното следпроцедурно кървене се различава съществено между рисковите групи. Подобен модел е полезен за организация на наблюдението, но не заменя индивидуалното решение за антитромботичната терапия. [26]

При гастректомията онкологичната радикалност трябва да се съпостави с периоперативния риск и дългосрочната функция. ESPEN 2025 поставя хранителната оценка в началото на хирургичния път, препоръчва ранно възстановяване на оралния прием според поносимостта и ранна хранителна терапия при установен риск. Недохранването и продължителният недостатъчен прием не са второстепенни съпътстващи проблеми. Ранното раздвижване и метаболитният контрол са част от същата стратегия. [27]

Практически е полезно още преди лечението да се документират тегло, хранителен прием, функционална самостоятелност и очаквания на пациента. Така следоперативният резултат може да се сравнява с реалното изходно състояние, а не само с липсата на ранно хирургично усложнение.

10. Проследяване и профилактика на нов карцином

След ендоскопско лечение се наблюдават едновременно белегът и останалата мукоза. Германската S3 предвижда контролна ендоскопия след 3–6 месеца и впоследствие ежегодно след куративна резекция. При фрагментирана резекция е необходим ендоскопско-биопсичен контрол на третия месец, ако няма показание за операция. Конкретната схема се съобразява с категорията на резекцията и находката; високорисковата хистология не се „лекува“ чрез по-честа гастроскопия. [8]

Helicobacter pylori: рандомизирано доказателство за вторична профилактика

В двойно-сляпо проучване на Choi и сътр. след ендоскопска резекция на ранен карцином или високостепенен аденом са рандомизирани 470 пациенти; модифицираният анализ включва 396. При медиана 5,9 години метахронен карцином се развива при 14/194 след ерадикационно лечение срещу 27/202 с плацебо. HR е 0,50, 95% CI 0,26–0,94. Това се отнася за нов метахронен карцином, не за рецидив на индексния тумор. [28]

Едноцентрово корейско RCT; модифициран анализ след изключвания. Ерадикацията намалява риска, но не отменя ендоскопското наблюдение. [28]

ACG 2024 изисква потвърждаване на ерадикацията. Ерадикацията се потвърждава с уреен дихателен тест, фекален антиген или подходящ биопсичен тест поне четири седмици след антибиотиците и бисмута, при спиране на PPI/PCAB за две седмици. Изборът на схема се съобразява с чувствителността, предходните антибиотици и локалната резистентност; историческата схема от едно онкологично RCT не е автоматично актуална емпирична рецепта. [29]

Фоновата мукоза има собствен риск

ACG 2025 разглежда атрофията, интестиналната метаплазия и дисплазията като отделен рисков контекст. Систематичната оценка, експертното потвърждение на дисплазията и качественото повторно изследване при невидима лезия подпомагат избора на наблюдение. Видима диспластична лезия не трябва да се управлява като обикновена случайна метаплазия. Това ръководство за премалигнени състояния не заменя критериите за лечение на вече доказан карцином. [30]

В плана трябва изрично да е записано защо се прави следващото изследване: контрол на резекционния белег, търсене на метахронен тумор или онкологично наблюдение за извънстомашен рецидив. Тези цели изискват различни методи.

11. Ситуации извън стандартния нискорисков профил

Крехък пациент след некуративна ESD

Ниският туморен риск и високият оперативен риск трябва да се оценяват паралелно. В ретроспективно проучване при пациенти ≥85 години неблагоприятната обща преживяемост се свързва с висок eCura риск и по-висока коморбидност. Подобни данни подкрепят индивидуализирано решение, но не създават възрастова граница, над която операцията автоматично се отказва. Сравняването на оперирани и неоперирани крехки пациенти е особено уязвимо на селекционно отклонение. [31]

Наследствен дифузен карцином

Малко интрамукозно огнище при наследствен синдром не е еквивалентно на спорадична единична лезия. IGCLC разглежда патогенните варианти в CDH1 и CTNNA1 в отделен генетичен и мултидисциплинарен път. При носители на патогенен CDH1 вариант профилактичната тотална гастректомия остава основна възможност за управление на риска; експертно наблюдение се обсъжда при отлагане или неопределен риск. Необходима е генетична консултация, а не механично прилагане на таблицата за ESD. [32]

Български практически контекст

За приложението у нас решаващият организационен въпрос е наличието на свързан екип: терапевтичен ендоскопист, гастроинтестинален патолог, онкологичен хирург и образен диагностик. Предложението за ESD трябва да включва реален маршрут за допълнителна операция и последващи контроли. Това е предложена организация на клиничния процес; не е твърдение за съществуване на отделен български ESD/eCura стандарт. Финансирането и клиничните показания са различни въпроси.

12. Контролен списък за мултидисциплинарното решение

Следният списък е авторски синтез на разгледаните въпроси и служи за проверка на пълнотата на документацията.

1. Лезия: точна локализация, измерен размер, морфология, улцерация, ясни граници и снимки.
2. Диагноза: биопсичен тип, наличие на несъответствие с оптиката, необходимост от експертна ревизия.
3. Стадий: работни cT/cN категории, извършени изследвания и оставаща несигурност.
4. Показание: посочени ръководство, версия и конкретен профил за избраното лечение.
5. Пациент: оперативен и анестезиологичен риск, хранителен статус, крехкост и предпочитания.
6. Резекция: en bloc, ръбове, дълбочина, диференциация, лимфна и венозна инвазия.
7. Следваща стъпка: окончателна куративност, нужда от повторна ендоскопия или операция, срок и отговорен екип.
8. Дългосрочен план: H. pylori, потвърдена ерадикация, контрол на мукозата и функционално възстановяване.

Най-доброто решение е това, при което ползата от запазването на стомаха е подкрепена от достатъчна онкологична сигурност и изпълним план за последващи действия. Именно връзката между диагностиката, хистологията и организацията на лечението превръща добрата техническа резекция в надеждна клинична стратегия.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, с проверка на източниците към 12 септември 2026 г. Приоритет са дадени на пълни ръководства, първични проучвания и систематични обзори. Това не е систематичен преглед по PRISMA. Версиите са обозначени, а нееднаквите критерии и ограниченията на достъпа са изрично описани. Използваното стадийно групиране е AJCC8; стойностите от различни проучвания не са обединявани в нов метаанализ.

Статус: медицински преглед: Д-р Ясен Тодоров, 12 септември 2026 г. Следващ преглед: март 2027 г. или по-рано при ново ръководство.

Литература

1. National Cancer Institute. Gastric Cancer Treatment (PDQ®), Health Professional Version. AJCC8 stage definitions; проверен 12.09.2026. Източник ↩
2. Areia M, et al. Performance measures for upper gastrointestinal endoscopy: ESGE Quality Improvement Initiative—Update 2025. Endoscopy. DOI: 10.1055/a-2674-4912. Източник ↩
3. Muto M, Yao K, Kaise M, et al. Magnifying endoscopy simple diagnostic algorithm for early gastric cancer (MESDA-G). Dig Endosc. 2016;28:379–393. DOI: 10.1111/den.12638. Източник ↩
4. Yao K, Uedo N, Kamada T, et al. Guidelines for endoscopic diagnosis of early gastric cancer. Dig Endosc. 2020;32:663–698. DOI: 10.1111/den.13684. Източник ↩
5. Lee JH, et al. Diagnostic group classifications of gastric neoplasms by endoscopic resection criteria before and after treatment: real-world experience. Surg Endosc. 2016;30:3987–3993. DOI: 10.1007/s00464-015-4710-z. Източник ↩
6. Dinis-Ribeiro M, et al. Management of epithelial precancerous conditions and early neoplasia of the stomach (MAPS III): ESGE, EHMSG, and ESP Guideline update 2025. Endoscopy. 2025;57:504–554. DOI: 10.1055/a-2529-5025. Източник ↩
7. Shitara K, Fleitas T, et al. Pan-Asian adapted ESMO Clinical Practice Guidelines for the diagnosis, treatment and follow-up of patients with gastric cancer. ESMO Open. 2024;9:102226. DOI: 10.1016/j.esmoop.2023.102226. Източник ↩
8. Leitlinienprogramm Onkologie. S3-Leitlinie Magenkarzinom: Diagnostik und Therapie der Adenokarzinome des Magens und ösophagogastralen Übergangs. Langversion 3.1, Oktober 2025. AWMF 032-009OL. Източник ↩
9. ASGE. Guideline on endoscopic submucosal dissection for the management of early esophageal and gastric cancers: methodology and review of evidence. Gastrointest Endosc. 2023;98:285–305.e38. DOI: 10.1016/j.gie.2023.03.030. Източник ↩
10. Shi C, Bourke MJ, Hong S, et al. Endoscopic Resection of the Stomach Histopathology Reporting Guide. ICCR, 2nd ed., December 2021. ISBN 978-1-922324-29-0. Страницата обозначава 3-то издание (2025) UNDER REVIEW. Източник ↩
11. Japanese Gastric Cancer Association. Japanese gastric cancer treatment guidelines 2025 (7th edition). Gastric Cancer. 2026;29:271–299. Published 22 January 2026. DOI: 10.1007/s10120-025-01698-4. Източник ↩
12. Suzuki H, Ono H, Hirasawa T, et al.; J-WEB/EGC group. Long-term Survival After Endoscopic Resection For Gastric Cancer: Real-world Evidence From a Multicenter Prospective Cohort. Clin Gastroenterol Hepatol. 2023;21:307–318.e2. DOI: 10.1016/j.cgh.2022.07.029. Източник ↩
13. Hatta W, et al. A Scoring System to Stratify Curability after Endoscopic Submucosal Dissection for Early Gastric Cancer: eCura system. Am J Gastroenterol. 2017;112:874–881. DOI: 10.1038/ajg.2017.95. Източник ↩
14. Morais R, Libanio D, Dinis Ribeiro M, et al. Predicting residual neoplasia after a non-curative gastric ESD: validation and modification of the eCura system in the Western setting: the W-eCura score. Gut. 2024;73:105–117; online 2023. DOI: 10.1136/gutjnl-2023-330804. Източник ↩
15. Kim HH, et al. Effect of Laparoscopic Distal Gastrectomy vs Open Distal Gastrectomy on Long-term Survival Among Patients With Stage I Gastric Cancer: KLASS-01. JAMA Oncol. 2019;5:506–513. DOI: 10.1001/jamaoncol.2018.6727. Източник ↩
16. Katai H, et al. Survival outcomes after laparoscopy-assisted distal gastrectomy versus open distal gastrectomy with nodal dissection for clinical stage IA or IB gastric cancer (JCOG0912). Lancet Gastroenterol Hepatol. 2020;5:142–151. DOI: 10.1016/S2468-1253(19)30332-2. Източник ↩
17. Kim YW, et al. Laparoscopic Sentinel Node Navigation Surgery for Stomach Preservation in Patients With Early Gastric Cancer: A Randomized Clinical Trial. J Clin Oncol. 2022;40:2342–2351. DOI: 10.1200/JCO.21.02242. Източник ↩
18. Hur H, et al. Clinical Efficacy of Laparoscopic Sentinel Node Navigation Surgery for Stomach Preservation in Patients With Early Gastric Cancer: 5-year Results of the SENORITA Trial. Ann Surg. Online 25 January 2024. DOI: 10.1097/SLA.0000000000006219. Източник ↩
19. Hasuike N, et al. A non-randomized confirmatory trial of an expanded indication for endoscopic submucosal dissection for intestinal-type gastric cancer (cT1a): JCOG0607. Gastric Cancer. 2018;21:114–123. DOI: 10.1007/s10120-017-0704-y. Източник ↩
20. Takizawa K, et al. A nonrandomized, single-arm confirmatory trial of expanded endoscopic submucosal dissection indication for undifferentiated early gastric cancer: JCOG1009/1010. Gastric Cancer. 2021;24:479–491. DOI: 10.1007/s10120-020-01134-9. Има корекция от 2025 г. Източник ↩
21. Abe S, Takizawa K, Ono H, et al. Ten-Year Follow-Up After Endoscopic Submucosal Dissection for Clinical T1a Undifferentiated-Type Early Gastric Cancer ≤2 cm Without Ulceration (JCOG1009/1010). Gastroenterology. Online 7 August 2026. DOI: 10.1053/j.gastro.2026.06.028. Източник ↩
22. National Cancer Center Japan. Първично институционално съобщение за 10-годишните резултати от JCOG1009/1010. 7 August 2026. Използвано за проверка на подробните резултати. Източник ↩
23. Takizawa K, et al. Correction to the JCOG1009/1010 confirmatory trial. Gastric Cancer. 2025. DOI: 10.1007/s10120-025-01591-0. Подробностите на корекцията не бяха достъпни. Източник ↩
24. Bestetti AM, et al. Endoscopic Resection Versus Surgery in the Treatment of Early Gastric Cancer: A Systematic Review and Meta-Analysis. Front Oncol. 2022;12:939244. DOI: 10.3389/fonc.2022.939244. Източник ↩
25. Yang HJ, Kim JH, Kim NW, Choi IJ. Comparison of long-term outcomes of endoscopic submucosal dissection and surgery for undifferentiated-type early gastric cancer meeting the expanded criteria: a systematic review and meta-analysis. Surg Endosc. 2022;36:3686–3697. DOI: 10.1007/s00464-022-09126-9. Източник ↩
26. Hatta W, Tsuji Y, Yoshio T, et al. Prediction model of bleeding after endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: BEST-J score. Gut. 2021;70:476–484. DOI: 10.1136/gutjnl-2019-319926. Източник ↩
27. Weimann A, Bezmarevic M, Braga M, et al. ESPEN guideline on clinical nutrition in surgery—Update 2025. Clin Nutr. 2025;53:222–261. DOI: 10.1016/j.clnu.2025.08.029. Източник ↩
28. Choi IJ, et al. Helicobacter pylori Therapy for the Prevention of Metachronous Gastric Cancer. N Engl J Med. 2018;378:1085–1095. DOI: 10.1056/NEJMoa1708423. Източник ↩
29. Chey WD, Howden CW, Moss SF, et al. ACG Clinical Guideline: Treatment of Helicobacter pylori Infection. Am J Gastroenterol. 2024;119:1730–1753. DOI: 10.14309/ajg.0000000000002968. Източник ↩
30. Morgan DR, et al. ACG Clinical Guideline: Diagnosis and Management of Gastric Premalignant Conditions. Am J Gastroenterol. 2025;120:709–737. DOI: 10.14309/ajg.0000000000003350. Източник ↩
31. Treatment strategy after noncurative endoscopic resection for early gastric cancers in patients aged ≥85 years: a multicenter retrospective study in a highly aged area of Japan. Gastric Cancer. 2023. PMID: 36633664. Източник ↩
32. Blair VR, McLeod M, Carneiro F, et al. Hereditary diffuse gastric cancer: updated clinical practice guidelines. Lancet Oncol. 2020;21:e386–e397. DOI: 10.1016/S1470-2045(20)30219-9. Източник ↩