Рак на дебелото черво, част 6: хирургия на колонния карцином

1. Клиничен контекст: кой влиза в хирургичния път

Пациентът идва за планова резекция след пълно стадиране и обсъждане в мултидисциплинарен съвет (част 5). Синхронен втори карцином има при около 4–5 на 100 пациенти, затова колонът трябва да е изследван изцяло преди операцията; два карцинома се отстраняват с две сегментни резекции или с една разширена [1], без рутинна колектомия (S3) [3].

Възрастта сама по себе си не е противопоказание. Следоперативната заболеваемост и смъртност растат с възрастта, но разликите в рак-специфичната преживяемост са значително по-малки (28 проучвания, n = 34 194) [18]. По-полезен маркер е крехкостта: тя е налице при 31% (20–42%) от оперираните и е свързана с почти двойно по-високи шансове за усложнения (OR 1,94; 1,47–2,56), при много висока хетерогенност [19].

Голям болничен и хирургичен обем е свързан с по-ниска следоперативна смъртност след колонна резекция (OR 0,74 и 0,70) [20], а специализацията в колоректалната хирургия — с по-добра 5-годишна преживяемост (HR 0,81) [21]. Данните са наблюдателни и общоприет праг за брой операции няма [22][23].

2. Последователност на решенията

1. Планова или спешна ситуация? Илеус или перфорация — раздел 8.
2. Локализация на тумора → вид резекция и ниво на лигатурата (раздел 3). CME/D3 — според опита на екипа (раздел 4).
3. Сраства ли туморът със съседен орган? Тогава — en bloc (мултивисцерална) резекция, без биопсия или интраоперативно гефрирно изследване на срастването [3][1].
4. Има ли перитонеални или далечни метастази? Ограничена изолирана перитонеална карциноматоза — циторедукция в опитен център; нерезектабилни метастази при асимптомен първичен тумор — системна терапия, без резекция на тумора (раздели 9–10).
5. Достъп: лапароскопски при наличен опит или роботизиран; конверсията е решение за безопасност (раздел 5).
6. Периоперативно: ERAS протокол, перорални антибиотици ± механична подготовка според вида резекция, ICG при левостранна анастомоза (раздели 6–7).
7. Патология: поне 12 лимфни възела; при по-малко ASCRS препоръчва хирургът да поиска повторно изследване на препарата [1].

3. Обем на резекцията и съдова лигатура според локализацията

Операцията отстранява тумора с участък здраво черво от двете страни и мезентериума с кръвоносните съдове и лимфните възли до произхода на именуваната захранваща артерия [1]. Таблицата обобщава S3 (глава 7.5.2.1) и примерите на ASCRS.

Метастазирането в лимфните възли обикновено е поетапно: периколични, после междинни по хода на артерията и централни при нейния произход (фигура 1). В сериите, обобщени от ASCRS, възли извън стандартното поле (ниво D3) са засегнати при 3–11%, а „прескачащи“ метастази директно в централните възли — при 0–4% [1]. S3 посочва, че параколичното разпространение не надхвърля 10 cm по дължината на червото [3].

Минимумът от 12 лимфни възела е условие за надеждно N-стадиране; при стадий II по-малкият брой е рисков фактор [1]. Повече изследвани възли са свързани с по-добра преживяемост — в 16 от 17 проучвания при стадий II [24] и в INT-0089 дори при N0 [25] — но това е асоциация, която отразява и качеството на патологията, и стадийната миграция. Рутинна оофоректомия не се препоръчва, освен при макроскопски променени яйчници или директна инвазия (ASCRS, 1C) [1].

4. CME, централна съдова лигатура и D3: доказателствата

ASCRS разграничава две понятия, които в практиката често се смесват: CME е дисекция по ембрионалните равнини с отстраняване на мезоколона в интактна обвивка, а CVL/D3 описва нивото на съдовата лигатура и централната лимфна дисекция [1]. Японската D3 дисекция и европейската CME с CVL постигат сходно качество на равнината; японските препарати са около два пъти по-къси (медиана 162 срещу 324 mm), без това да означава повече засегнати възли [26].

Ерлангенската група описва CME през 2009 г. В същия център (n = 1329) 5-годишният локален рецидив пада от 6,5% на 3,6%, а рак-специфичната 5-годишна преживяемост се повишава от 82,1% на 89,1% между 1978–1984 и 1995–2002 г. [27]. При стадий III локорегионалният рецидив пада от 14,8% на 4,1%, но делът на адювантната химиотерапия се увеличава от 0 на 79% за същия период [28]. Сравнение „преди–след“ в един експертен център не може да припише ефекта на техниката.

Качеството на равнината се вижда в препарата: в Лийдс само 32% от препаратите са в мезоколичната равнина, 44% — интрамезоколична, 24% — в равнината на muscularis propria [29]; ерлангенските CME препарати имат по-дълъг съдов сегмент до високата лигатура (медиана 131 срещу 90 mm) [30]. Това са сурогатни показатели.

RELARC е най-важното доказателство. Разликата от 4,2 процентни пункта в DFS не е статистически значима, но доверителният интервал не изключва и клинично значима полза. При 5 години в подгрупата със стадий III HR за обща преживяемост е 0,58 (0,37–0,93) [34] — хипотеза, а не показание, защото стадий III е известен едва след операцията. Авторите заключават, че D2 трябва да остане рутина [2]. Мета-анализите на предимно наблюдателни данни свързват CME с по-добра преживяемост [36] — при дясна колектомия средно 2,5 месеца (1,1–4,1) за 60 месеца [37] — но с ниска сигурност по GRADE [38].

Позициите се различават: S3 препоръчва CME като част от хирургията на колонния карцином („sollte“ — следва да; експертен консенсус, EK; силен консенсус) [3]; EAES със SAGES и ESCP дава условна препоръка за CME при десностранен карцином в центрове с опит, при ниска до умерена сигурност [4]; ASCRS не препоръчва рутинна разширена лимфаденектомия (слаба препоръка, 2B) [1].

5. Лапароскопски, отворен или роботизиран достъп

В началото на 90-те години основното опасение беше имплантирането на туморни клетки в местата на троакарите. Рецидивите в рани в COST са под 1% и в двете групи; при 5 години — 0,9% след лапароскопска и 0,5% след отворена операция [39][5].

По-лошата преживяемост на конвертираните пациенти в CLASICC отразява селекция (по-трудни тумори); големи или инвазиращи тумори може да изискват отворен достъп [1]. При възрастни съпоставени наблюдателни данни свързват лапароскопията с по-ниска 3-месечна смъртност (RR 0,70; 0,53–0,94) без разлика в преживяемостта [44]. В холандското 2×2 проучване LAFA най-кратката медиана на престоя е при комбинацията лапароскопия + fast track: 5 дни срещу 7 при отворена операция със стандартни грижи [9].

S3 препоръчва лапароскопията да бъде предпочитана (B/0, LoE 1a), ASCRS — при наличен опит (силна, 1A), а NICE я описва като алтернатива [3][1][45].

Роботизирана колектомия

При колонен карцином рандомизираните данни са малко и малки. В корейско RCT (n = 71) на дясна колектомия 5-годишната DFS е 77,4% с робот срещу 83,6% лапароскопски (p = 0,44), OS — 91,1% срещу 91,0%, при по-дълга операция (195 срещу 129 min) и по-висока цена (12 235 срещу 10 319 USD) [46]. Сборът от 4 RCT (n = 293) и пилотното RoLaCaRT-1 (n = 29) не променят извода [47][48]. В 12 RCT на колоректален карцином (предимно ректум) роботът намалява конверсията (OR 0,42; 0,28–0,63), удължава операцията с 23,8 min, без отчетени дългосрочни онкологични резултати [49].

S3 приема двете техники за равностойни (експертен консенсус) [3], ASCRS включва робота в минимално инвазивната хирургия [1], а NICE говори за робот само в раздела за ректален карцином [45].

6. ERAS и подготовка на червото

В мета-анализ на 16 RCT (n = 2376) ERAS протоколите намаляват общата заболеваемост, главно за сметка на нехирургичните усложнения; хирургичните усложнения не се различават значимо, а престоят е средно с 2,28 дни по-кратък [50]. ASCRS/SAGES (2023) препоръчват със силни препоръки (1A–1B) бистри течности до 2 часа преди анестезията, нормална храна до 24 часа след операцията и отказ от рутинни назогастрални сонди и дренажи [51]. Връзката между придържането към ERAS и 5-годишната преживяемост е само наблюдателна [52].

Пероралните антибиотици са най-добре подкрепеният елемент на подготовката. Мрежов мета-анализ на 60 RCT (n = 16 314) показва по-нисък шанс за инфекция на оперативното място при i.v. профилактика плюс перорални антибиотици спрямо само i.v. профилактика (OR 0,47; 0,32–0,68), а с механична подготовка — OR 0,55 (0,40–0,76) [53]. За абсолютен порядък: в холандското SELECT инфекциозните усложнения са 14,9% срещу 26,9% с по-широка селективна деконтаминация, а течът — 6,1% срещу 9,7% (незначимо) [54]. ORALEV показва полза от перорални антибиотици и без механична подготовка [55].

Механичната подготовка е по-спорна. Във финландското MOBILE (n = 396, колектомия) механична подготовка плюс перорални антибиотици не намалява инфекциите спрямо липса на подготовка: 7% срещу 11% (p = 0,17), теч 4% срещу 4% [56]; MOBILE2 при ректални резекции е тема на част 7 [57]. ASCRS/SAGES препоръчват механична подготовка плюс перорални антибиотици преди колоректална резекция (силна, 1B) [51]. EAES, SAGES и ESCP (2023, условни препоръки) допускат само перорални антибиотици или комбинацията преди дясна резекция, препоръчват комбинацията при лява/сигмоидна резекция и при дясна с интракорпорална анастомоза, и силно — когато лезията трябва да се локализира интраоперативно [58].

7. Анастомозата, анастомотичният теч и ICG

В международния одит CORREA 2022 (n = 3521, 216 болници в 53 държави) течът е 7,96% общо и 7,3% при злокачествено заболяване: 6,9% след дясна, 7,7% след лява колектомия и 9,7% след предна резекция на ректума [10]. След дясна хемиколектомия механичните анастомози дехисцират по-често от ръчните (8,5% срещу 7,4%; коригиран OR 1,43; 1,04–1,95), при нерандомизиран избор на техника [59] (вж. и оптималната илеоколична анастомоза).

Течът има и онкологично значение. В датска национална кохорта (теч 6,4%) той е свързан с по-чест далечен рецидив (коригиран HR 1,42; 1,13–1,78) и по-висока дългосрочна смъртност (HR 1,20; 1,01–1,44), а пациентите със стадий III и теч започват химиотерапия средно 16 дни по-късно [60]. Мета-анализ на 21 проучвания (n = 21 902) свързва теча и с по-висока рак-специфична смъртност [61]. Това са асоциации.

Двете големи отделни RCT са при ректален карцином; за колона доказателството идва от сборния анализ и е ясно само за левостранните анастомози. Резултатите на FLUOCOL-01 предстоят [65].

8. Спешни ситуации: обструкция и перфорация

При обструкция от десностранен или напречен карцином обикновено е възможна първична резекция с анастомоза (ASCRS, 1C; WSES) [1][66]. При левостранна обструкция алтернативата на спешната резекция е саморазширяващ се метален стент като „мост към операцията“; ESGE предлага около 2 седмици до резекцията (слаба препоръка, ниско качество) [13]. Стентът се поставя успешно при 77–81%, а перфорация настъпва при 2–9% [1].

Затова ръководствата приемат стента като опция, а не като стандарт (раздел 11). При нелечимо заболяване и очаквана преживяемост под една година ASCRS предпочита стент или колостома пред колектомия (силна, 1B), а ESGE предпочита стента за палиация (силна, високо качество) [1][13].

Перфорацията влошава прогнозата. В систематичен обзор на 11 ретроспективни кохорти (n = 2696) 30-дневната смъртност е 8–33% срещу 3–5% без перфорация, а при свободна перфорация — 19–26% срещу 0–10% при ограничена; данните не са обединени поради хетерогенност [72]. Перфорираният тумор се резецира по онкологичните принципи, когато е възможно, с нисък праг за временна стома; стент при перфорация е противопоказан [1][66].

9. Перитонеална карциноматоза, HIPEC и мултивисцерална резекция

При ограничена изолирана перитонеална карциноматоза пълната циторедукция може да осигури дълга преживяемост. В холандското RCT на Verwaal (n = 105) медианата е 22,3 месеца с циторедукция и HIPEC срещу 12,6 месеца със системна химиотерапия (само 5-FU) ± палиативна операция; при макроскопски пълна циторедукция 5-годишната преживяемост е 45%, а лечебната смъртност — 8% [73][74]. Контролното рамо използва остаряла химиотерапия.

Добавката от HIPEC е изолирана в PRODIGE 7 (n = 265, PCI ≤ 25, пълна циторедукция): медианата на общата преживяемост е 41,7 срещу 41,2 месеца (HR 1,00; 0,63–1,58), а нежеланите събития степен ≥ 3 до 60-ия ден — 26% срещу 15% (p = 0,035) [14]. Изпитан е само 30-минутен HIPEC с оксалиплатин. Профилактичният HIPEC също не показва полза: в PROPHYLOCHIP 3-годишната DFS е 44% с second-look операция и HIPEC срещу 53% при наблюдение (HR 0,97) [75], а в COLOPEC 18-месечната преживяемост без перитонеални метастази е 80,9% срещу 76,2% (p = 0,28) [76]. В испанското HIPECT4 (n = 184, клиничен T4) митомицин C подобрява локорегионалния контрол (HR 0,19; 0,04–0,86), без разлика в 3-годишната обща и безрецидивна преживяемост [77].

S3 препоръчва циторедукция при изолирана и ограничена карциноматоза (експертен консенсус) и определя ролята на HIPEC като неизяснена, за изследване в специализирани центрове [3]; ASCRS допуска циторедукция с или без интраперитонеална химиотерапия при селектирани пациенти (1B) [1].

При срастване със съседен орган макроскопски не може да се различи инфилтрация от възпаление; при ASCRS хистологично карцином има в 34–84% от сраствания [1]. Затова срастването не се разделя, не се биопсира и не се изследва гефрирно, а органът се отстранява en bloc [3][1]. В систематичен обзор (22 проучвания, n = 1575, 64% ректум) мултивисцералната резекция е с 4,2% смъртност, 41,5% заболеваемост и 50,3% 5-годишна преживяемост; R0 резекцията е най-силният прогностичен фактор [78].

10. Асимптомен първичен тумор при нерезектабилни метастази

Ретроспективните серии години наред внушаваха полза от резекцията на първичния тумор. Трите RCT, общо 762 рандомизирани пациенти, не я потвърждават:

• JCOG1007 (Япония, n = 165): медиана на OS 25,9 месеца с резекция срещу 26,7 без; HR 1,10 (0,76–1,59); прекратено поради безполезност, с 3 следоперативни смъртни случая [15].
• CAIRO4 (Нидерландия и Дания, n = 204): 20,1 срещу 18,3 месеца (p = 0,32) [16].
• SYNCHRONOUS и CCRe-IV (Германия, Австрия, Испания, n = 393): 16,7 месеца с резекция срещу 18,6 без (p = 0,191); коригиран HR 0,944 (0,738–1,209) [17].

Едно от обясненията: в германско-испанските проучвания 24,1% от оперираните изобщо не получават химиотерапия срещу 6,4% при започване със системна терапия. Тежките нежелани събития обаче са по-чести в групата без резекция (18,0% срещу 10,2%) [17]. Данните се отнасят само за асимптомен или слабо симптомен първичен тумор при нерезектабилни метастази; кървящ или стенозиращ тумор и резектабилните метастази (част 10) са различни ситуации.

S3 препоръчва резекция на асимптомен първичен тумор при неоперабилна метастатична болест да не се извършва (A, LoE 1b) [3]; ASCRS препоръчва започване със системна терапия (силна, 1B) [1]. NICE (2020, преди публикуването на трите RCT) все още препоръчва резекцията „да се обсъди“, като посочва около 5 на 100 тежки следоперативни усложнения и около 20 на 100 пациенти без резекция, които по-късно се нуждаят от операция заради симптоми от тумора [45].

11. Къде ръководствата се различават

Източници на таблицата: [3][4][1][51][64][58][13][45]. Практически най-важни са три разминавания: CME, механичната подготовка преди дясна резекция и асимптомният първичен тумор, където NICE изостава от рандомизираните данни.

12. Ограничения и несигурност

• Повечето числа са взети от резюметата; в пълен текст са прочетени ASCRS 2022, ASCRS/SAGES 2023, страницата с препоръки на NICE NG151 и S3. Насоките на EAES/SAGES/ESCP, SAGES (ICG) и ESGE са проверени по резюмето, което изброява препоръките.
• За ORALEV, MOBILE2, Stent-in 2, 5-годишния анализ на COLOPEC и GRADE обзора на Tzanis има публикувани корекции (errata), чието съдържание не е прочетено; затова от тях не цитираме числа [55][57][67][79][38].
• Насоката на ERAS Society от 2025 г., ръководството на SAGES от 2013 г. за лапароскопска резекция и ESMO 2020 за локализиран колонен карцином не бяха достъпни в пълен текст и не са използвани. Онкологичните резултати на COLD не са публикувани.
• Относителните ефекти за обем, крехкост и теч идват от наблюдателни проучвания без абсолютна изходна стойност в резюмето; те показват посока, а не индивидуален риск.
• При сверяването на S3 с първоизточниците: текстът към CME (7.5.2.2) посочва, че дългосрочните резултати на RELARC и COLD „предстоят“, а 3- и 5-годишните резултати на RELARC вече са публикувани с отрицателна първична крайна точка [2][34]; CAIRO4 е цитирано по конгресното резюме (20,5 срещу 18,3 месеца, n = 206), а публикуваната статия дава 20,1 срещу 18,3 месеца при n = 204 [16]; при SYNCHRONOUS/CCRe-IV S3 пише, че оперираните „значително по-рядко са получили палиативна химиотерапия (24% срещу 6,4%)“, докато статията съобщава дела на пациентите без химиотерапия — 24,1% след резекция срещу 6,4% без [17].
• ASCRS описва стента непоследователно: в текста — индивидуализиран избор (1B), в обобщаващата таблица — „generally preferable“ пред спешна колектомия [1].

Литература

1. Vogel JD, Felder SI, Bhama AR, et al. The American Society of Colon and Rectal Surgeons Clinical Practice Guidelines for the Management of Colon Cancer. Dis Colon Rectum. 2022;65:148–177. DOI: 10.1097/DCR.0000000000002323. Източник ↩
2. Lu J, Xing J, Zang L, et al. Extent of lymphadenectomy for surgical management of right-sided colon cancer: the randomized phase III RELARC trial. J Clin Oncol. 2024;42:3957–3966. DOI: 10.1200/JCO.24.00393. Източник ↩
3. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Kolorektales Karzinom, Langversion 3.2, März 2026. AWMF-Registernummer 021-007OL. Глави 7.5–7.7 (препоръки 7.7–7.8, 7.26–7.30). Източник ↩
4. Antoniou SA, Carrano FM, Tzanis AA, et al. European Association for Endoscopic Surgery (EAES) rapid guideline: complete mesocolic excision for right-sided colon cancer, with participation of SAGES and ESCP. Surg Endosc. 2025;39:3474–3483. DOI: 10.1007/s00464-025-11782-6. Източник ↩
5. Fleshman J, Sargent DJ, Green E, et al. Laparoscopic colectomy for cancer is not inferior to open surgery based on 5-year data from the COST Study Group trial. Ann Surg. 2007;246:655–664. DOI: 10.1097/SLA.0b013e318155a762. Източник ↩
6. Colon Cancer Laparoscopic or Open Resection Study Group; Buunen M, Veldkamp R, Hop WC, et al. Survival after laparoscopic surgery versus open surgery for colon cancer: long-term outcome of a randomised clinical trial. Lancet Oncol. 2009;10:44–52. DOI: 10.1016/S1470-2045(08)70310-3. Източник ↩
7. Green BL, Marshall HC, Collinson F, et al. Long-term follow-up of the Medical Research Council CLASICC trial of conventional versus laparoscopically assisted resection in colorectal cancer. Br J Surg. 2013;100:75–82. DOI: 10.1002/bjs.8945. Източник ↩
8. Kitano S, Inomata M, Mizusawa J, et al. Survival outcomes following laparoscopic versus open D3 dissection for stage II or III colon cancer (JCOG0404): a phase 3, randomised controlled trial. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2017;2:261–268. DOI: 10.1016/S2468-1253(16)30207-2. Източник ↩
9. Vlug MS, Wind J, Hollmann MW, et al. Laparoscopy in combination with fast track multimodal management is the best perioperative strategy in patients undergoing colonic surgery: a randomized clinical trial (LAFA-study). Ann Surg. 2011;254:868–875. DOI: 10.1097/SLA.0b013e31821fd1ce. Източник ↩
10. 2022 ESCP collaborating group. Towards safer colorectal surgery worldwide: outcomes and benchmarks from the ESCP CORREA 2022 audit. Colorectal Dis. 2025;27:e70281. DOI: 10.1111/codi.70281. Източник ↩
11. Ryan ÉJ, Ryan OK, Corrigan N, et al. Indocyanine green fluorescence angiography for anastomotic perfusion assessment in colorectal surgery: a systematic review with meta-analysis, meta-regression and trial sequential analyses. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2026;11:367–379. DOI: 10.1016/S2468-1253(25)00373-5. Източник ↩
12. CReST Collaborative Group. Colorectal Endoscopic Stenting Trial (CReST) for obstructing left-sided colorectal cancer: randomized clinical trial. Br J Surg. 2022;109:1073–1080. DOI: 10.1093/bjs/znac141. Източник ↩
13. van Hooft JE, Veld JV, Arnold D, et al. Self-expandable metal stents for obstructing colonic and extracolonic cancer: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline — Update 2020. Endoscopy. 2020;52:389–407. DOI: 10.1055/a-1140-3017. Източник ↩
14. Quénet F, Elias D, Roca L, et al. Cytoreductive surgery plus hyperthermic intraperitoneal chemotherapy versus cytoreductive surgery alone for colorectal peritoneal metastases (PRODIGE 7): a multicentre, randomised, open-label, phase 3 trial. Lancet Oncol. 2021;22:256–266. DOI: 10.1016/S1470-2045(20)30599-4. Източник ↩
15. Kanemitsu Y, Shitara K, Mizusawa J, et al. Primary tumor resection plus chemotherapy versus chemotherapy alone for colorectal cancer patients with asymptomatic, synchronous unresectable metastases (JCOG1007; iPACS): a randomized clinical trial. J Clin Oncol. 2021;39:1098–1107. DOI: 10.1200/JCO.20.02447. Източник ↩
16. van der Kruijssen DEW, Elias SG, van de Ven PM, et al. Upfront resection versus no resection of the primary tumor in patients with synchronous metastatic colorectal cancer: the randomized phase III CAIRO4 study. Ann Oncol. 2024;35:769–779. DOI: 10.1016/j.annonc.2024.06.001. Източник ↩
17. Rahbari NN, Biondo S, Frago R, et al. Primary tumor resection before systemic therapy in patients with colon cancer and unresectable metastases: combined results of the SYNCHRONOUS and CCRe-IV trials. J Clin Oncol. 2024;42:1531–1541. DOI: 10.1200/JCO.23.01540. Източник ↩
18. Colorectal Cancer Collaborative Group. Surgery for colorectal cancer in elderly patients: a systematic review. Lancet. 2000;356:968–974. PMID: 11041397. Източник ↩
19. Xia L, Yin R, Mao L, Shi X. Prevalence and impact of frailty in patients undergoing colorectal cancer surgery: a meta-analysis based on the modified frailty index. J Surg Oncol. 2024;130:604–612. DOI: 10.1002/jso.27778. Източник ↩
20. Ho J, Rama E, Martinino A, Giovinazzo F. Hospital and surgeon volume versus outcomes after colorectal cancer surgery: umbrella review and meta-analysis. BJS Open. 2026;10:zrag074. DOI: 10.1093/bjsopen/zrag074. Източник ↩
21. Archampong D, Borowski D, Wille-Jørgensen P, Iversen LH. Workload and surgeon’s specialty for outcome after colorectal cancer surgery. Cochrane Database Syst Rev. 2012;(3):CD005391. DOI: 10.1002/14651858.CD005391.pub3. Източник ↩
22. Huo YR, Phan K, Morris DL, Liauw W. Systematic review and a meta-analysis of hospital and surgeon volume/outcome relationships in colorectal cancer surgery. J Gastrointest Oncol. 2017;8:534–546. DOI: 10.21037/jgo.2017.01.25. Източник ↩
23. Guo YR, Bai X, Lu XS, et al. Hospital volume matters: a meta-analysis of mortality after colorectal cancer surgery. Int J Surg. 2025;111:9634–9645. DOI: 10.1097/JS9.0000000000003168. Източник ↩
24. Chang GJ, Rodriguez-Bigas MA, Skibber JM, Moyer VA. Lymph node evaluation and survival after curative resection of colon cancer: systematic review. J Natl Cancer Inst. 2007;99:433–441. DOI: 10.1093/jnci/djk092. Източник ↩
25. Le Voyer TE, Sigurdson ER, Hanlon AL, et al. Colon cancer survival is associated with increasing number of lymph nodes analyzed: a secondary survey of intergroup trial INT-0089. J Clin Oncol. 2003;21:2912–2919. DOI: 10.1200/JCO.2003.05.062. Източник ↩
26. West NP, Kobayashi H, Takahashi K, et al. Understanding optimal colonic cancer surgery: comparison of Japanese D3 resection and European complete mesocolic excision with central vascular ligation. J Clin Oncol. 2012;30:1763–1769. DOI: 10.1200/JCO.2011.38.3992. Източник ↩
27. Hohenberger W, Weber K, Matzel K, Papadopoulos T, Merkel S. Standardized surgery for colonic cancer: complete mesocolic excision and central ligation — technical notes and outcome. Colorectal Dis. 2009;11:354–364. DOI: 10.1111/j.1463-1318.2008.01735.x. Източник ↩
28. Merkel S, Weber K, Matzel KE, et al. Prognosis of patients with colonic carcinoma before, during and after implementation of complete mesocolic excision. Br J Surg. 2016;103:1220–1229. DOI: 10.1002/bjs.10183. Източник ↩
29. West NP, Morris EJ, Rotimi O, Cairns A, Finan PJ, Quirke P. Pathology grading of colon cancer surgical resection and its association with survival: a retrospective observational study. Lancet Oncol. 2008;9:857–865. DOI: 10.1016/S1470-2045(08)70181-5. Източник ↩
30. West NP, Hohenberger W, Weber K, Perrakis A, Finan PJ, Quirke P. Complete mesocolic excision with central vascular ligation produces an oncologically superior specimen compared with standard surgery for carcinoma of the colon. J Clin Oncol. 2010;28:272–278. DOI: 10.1200/JCO.2009.24.1448. Източник ↩
31. Bertelsen CA, Neuenschwander AU, Jansen JE, et al. Disease-free survival after complete mesocolic excision compared with conventional colon cancer surgery: a retrospective, population-based study. Lancet Oncol. 2015;16:161–168. DOI: 10.1016/S1470-2045(14)71168-4. Източник ↩
32. Bertelsen CA, Neuenschwander AU, Jansen JE, et al. Short-term outcomes after complete mesocolic excision compared with ‘conventional’ colonic cancer surgery. Br J Surg. 2016;103:581–589. DOI: 10.1002/bjs.10083. Източник ↩
33. Xu L, Su X, He Z, et al. Short-term outcomes of complete mesocolic excision versus D2 dissection in patients undergoing laparoscopic colectomy for right colon cancer (RELARC): a randomised, controlled, phase 3, superiority trial. Lancet Oncol. 2021;22:391–401. DOI: 10.1016/S1470-2045(20)30685-9. Източник ↩
34. Li K, Li H, Wu A, et al. Long-term survival on extent of lymphadenectomy for right-sided colon cancer: five-year follow-up of the RELARC trial. Ann Surg. 2025 (online). DOI: 10.1097/SLA.0000000000006941. Източник ↩
35. Karachun A, Panaiotti L, Chernikovskiy I, et al. Short-term outcomes of a multicentre randomized clinical trial comparing D2 versus D3 lymph node dissection for colonic cancer (COLD trial). Br J Surg. 2020;107:499–508. DOI: 10.1002/bjs.11387. Източник ↩
36. Crane J, Hamed M, Borucki JP, et al. Complete mesocolic excision versus conventional surgery for colon cancer: a systematic review and meta-analysis. Colorectal Dis. 2021;23:1670–1686. DOI: 10.1111/codi.15644. Източник ↩
37. Aiolfi A, Bona D, Rausa E, et al. Effect of complete mesocolic excision on long-term survival after right colectomy for cancer: multivariate meta-analysis and restricted mean survival time analysis. Langenbecks Arch Surg. 2024;409:80. DOI: 10.1007/s00423-024-03273-4. Източник ↩
38. Tzanis AA, Carrano FM, Perivoliotis K, et al. Systematic review, meta-analysis and GRADE assessment of the evidence on complete mesocolic excision for right-sided colon cancer, with SAGES and ESCP participation. Surg Endosc. 2025;39:3466–3473. Има публикувана корекция. DOI: 10.1007/s00464-025-11749-7. Източник ↩
39. Clinical Outcomes of Surgical Therapy Study Group; Nelson H, Sargent DJ, Wieand HS, et al. A comparison of laparoscopically assisted and open colectomy for colon cancer. N Engl J Med. 2004;350:2050–2059. DOI: 10.1056/NEJMoa032651. Източник ↩
40. Veldkamp R, Kuhry E, Hop WC, et al. Laparoscopic surgery versus open surgery for colon cancer: short-term outcomes of a randomised trial. Lancet Oncol. 2005;6:477–484. DOI: 10.1016/S1470-2045(05)70221-7. Източник ↩
41. Guillou PJ, Quirke P, Thorpe H, et al. Short-term endpoints of conventional versus laparoscopic-assisted surgery in patients with colorectal cancer (MRC CLASICC trial): multicentre, randomised controlled trial. Lancet. 2005;365:1718–1726. DOI: 10.1016/S0140-6736(05)66545-2. Източник ↩
42. Lacy AM, García-Valdecasas JC, Delgado S, et al. Laparoscopy-assisted colectomy versus open colectomy for treatment of non-metastatic colon cancer: a randomised trial. Lancet. 2002;359:2224–2229. DOI: 10.1016/S0140-6736(02)09290-5. Източник ↩
43. Lacy AM, Delgado S, Castells A, et al. The long-term results of a randomized clinical trial of laparoscopy-assisted versus open surgery for colon cancer. Ann Surg. 2008;248:1–7. DOI: 10.1097/SLA.0b013e31816a9d65. Източник ↩
44. Luo W, Wu M, Chen Y. Laparoscopic versus open surgery for elderly patients with colorectal cancer: a systematic review and meta-analysis of matched studies. ANZ J Surg. 2022;92:2003–2017. DOI: 10.1111/ans.17972. Източник ↩
45. National Institute for Health and Care Excellence. Colorectal cancer. NICE guideline NG151, раздели 1.3 и 1.5 (обструкция, лапароскопия, роботизирана хирургия, асимптомен първичен тумор). 2020, актуализирана 15.12.2021; проверена 03.10.2026. Източник ↩
46. Park JS, Kang H, Park SY, et al. Long-term oncologic after robotic versus laparoscopic right colectomy: a prospective randomized study. Surg Endosc. 2019;33:2975–2981. DOI: 10.1007/s00464-018-6563-8. Източник ↩
47. Gonçalves GF, Villarim PVO, et al. Robotic surgery versus conventional laparoscopy in colon cancer patients: a meta-analysis. Acta Cir Bras. 2024;39:e397224. DOI: 10.1590/acb397224. Източник ↩
48. Stevenson ARL, Khan JS, Wilson K, et al. RoLaCaRT-1: a pilot randomised phase II study of robotic versus laparoscopic hemicolectomy for right colon cancer. Surg Endosc. 2026;40:2062–2077. DOI: 10.1007/s00464-025-12400-1. Източник ↩
49. Muafa HM, Balkam MA. Robotic-assisted versus laparoscopic surgery for colorectal resection in oncologic surgery: a meta-analysis of randomized controlled trials. BMC Surg. 2026;26:348. DOI: 10.1186/s12893-026-03637-1. Източник ↩
50. Greco M, Capretti G, Beretta L, et al. Enhanced recovery program in colorectal surgery: a meta-analysis of randomized controlled trials. World J Surg. 2014;38:1531–1541. DOI: 10.1007/s00268-013-2416-8. Източник ↩
51. Irani JL, Hedrick TL, Miller TE, et al. Clinical Practice Guidelines for Enhanced Recovery After Colon and Rectal Surgery from the American Society of Colon and Rectal Surgeons and the Society of American Gastrointestinal and Endoscopic Surgeons. Dis Colon Rectum. 2023;66:15–40. DOI: 10.1097/DCR.0000000000002650. Източник ↩
52. Gustafsson UO, Oppelstrup H, Thorell A, Nygren J, Ljungqvist O. Adherence to the ERAS protocol is associated with 5-year survival after colorectal cancer surgery: a retrospective cohort study. World J Surg. 2016;40:1741–1747. DOI: 10.1007/s00268-016-3460-y. Източник ↩
53. Tan J, Ryan ÉJ, Davey MG, et al. Mechanical bowel preparation and antibiotics in elective colorectal surgery: network meta-analysis. BJS Open. 2023;7:zrad040. DOI: 10.1093/bjsopen/zrad040. Източник ↩
54. Abis GSA, Stockmann HBAC, Bonjer HJ, et al. Randomized clinical trial of selective decontamination of the digestive tract in elective colorectal cancer surgery (SELECT trial). Br J Surg. 2019;106:355–363. DOI: 10.1002/bjs.11117. Източник ↩
55. Espin Basany E, Solís-Peña A, Pellino G, et al. Preoperative oral antibiotics and surgical-site infections in colon surgery (ORALEV): a multicentre, single-blind, pragmatic, randomised controlled trial. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2020;5:729–738. Има публикувана корекция. DOI: 10.1016/S2468-1253(20)30075-3. Източник ↩
56. Koskenvuo L, Lehtonen T, Koskensalo S, et al. Mechanical and oral antibiotic bowel preparation versus no bowel preparation for elective colectomy (MOBILE): a multicentre, randomised, parallel, single-blinded trial. Lancet. 2019;394:840–848. DOI: 10.1016/S0140-6736(19)31269-3. Източник ↩
57. Koskenvuo L, Lunkka P, Varpe P, et al. Morbidity after mechanical bowel preparation and oral antibiotics prior to rectal resection: the MOBILE2 randomized clinical trial. JAMA Surg. 2024;159:606–614. Има публикувана корекция. DOI: 10.1001/jamasurg.2024.0184. Източник ↩
58. Antoniou SA, Huo B, Tzanis AA, et al. EAES, SAGES, and ESCP rapid guideline: bowel preparation for minimally invasive colorectal resection. Surg Endosc. 2023;37:9001–9012. DOI: 10.1007/s00464-023-10477-0. Източник ↩
59. 2015 European Society of Coloproctology collaborating group. The relationship between method of anastomosis and anastomotic failure after right hemicolectomy and ileo-caecal resection: an international snapshot audit. Colorectal Dis. 2017. DOI: 10.1111/codi.13646. Източник ↩
60. Krarup PM, Nordholm-Carstensen A, Jorgensen LN, Harling H. Anastomotic leak increases distant recurrence and long-term mortality after curative resection for colonic cancer: a nationwide cohort study. Ann Surg. 2014;259:930–938. DOI: 10.1097/SLA.0b013e3182a6f2fc. Източник ↩
61. Mirnezami A, Mirnezami R, Chandrakumaran K, et al. Increased local recurrence and reduced survival from colorectal cancer following anastomotic leak: systematic review and meta-analysis. Ann Surg. 2011;253:890–899. DOI: 10.1097/SLA.0b013e3182128929. Източник ↩
62. Jayne D, Croft J, Corrigan N, et al. Intraoperative fluorescence angiography with indocyanine green to prevent anastomotic leak in rectal cancer surgery (IntAct): an unblinded randomised controlled trial. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2025;10:806–817. DOI: 10.1016/S2468-1253(25)00101-3. Източник ↩
63. Watanabe J, Takemasa I, Kotake M, et al. Blood perfusion assessment by indocyanine green fluorescence imaging for minimally invasive rectal cancer surgery (EssentiAL trial): a randomized clinical trial. Ann Surg. 2023;278:e688–e694. DOI: 10.1097/SLA.0000000000005907. Източник ↩
64. Calabrese EC, Kumar S, Shehata D, et al. SAGES 2025 guidelines for fluorescence image-guided gastrointestinal surgery using indocyanine green. Surg Endosc. 2025;39:7935–7957. DOI: 10.1007/s00464-025-12356-2. Източник ↩
65. Pretalli JB, Vernerey D, et al. Indocyanine green fluorescence angiography in colorectal surgery to prevent anastomotic leakage: protocol of the FLUOCOL-01 / GRECCAR 19 randomised trial. Colorectal Dis. 2025;27:e70119. DOI: 10.1111/codi.70119. Източник ↩
66. Pisano M, Zorcolo L, Merli C, et al. 2017 WSES guidelines on colon and rectal cancer emergencies: obstruction and perforation. World J Emerg Surg. 2018;13:36. DOI: 10.1186/s13017-018-0192-3. Източник ↩
67. van Hooft JE, Bemelman WA, Oldenburg B, et al. Colonic stenting versus emergency surgery for acute left-sided malignant colonic obstruction: a multicentre randomised trial. Lancet Oncol. 2011;12:344–352. Има публикувана корекция. DOI: 10.1016/S1470-2045(11)70035-3. Източник ↩
68. Arezzo A, Balague C, Targarona E, et al. Colonic stenting as a bridge to surgery versus emergency surgery for malignant colonic obstruction: results of a multicentre randomised controlled trial (ESCO trial). Surg Endosc. 2017;31:3297–3305. DOI: 10.1007/s00464-016-5362-3. Източник ↩
69. Arezzo A, Forcignanò E, Bonino MA, et al. Long-term oncologic results after stenting as a bridge to surgery versus emergency surgery for malignant left-sided colonic obstruction: a multicenter randomized controlled trial (ESCO trial). Ann Surg. 2020;272:703–708. DOI: 10.1097/SLA.0000000000004324. Източник ↩
70. McHugh FT, Ryan ÉJ, Ryan OK, et al. Management strategies for malignant left-sided colonic obstruction: a systematic review and network meta-analysis. Dis Colon Rectum. 2024;67:878–894. DOI: 10.1097/DCR.0000000000003256. Източник ↩
71. Shang R, Han X, Zeng C, et al. Colonic stent as a bridge to surgery versus emergency resection for malignant left-sided colorectal obstruction: a meta-analysis of randomized controlled trials. Medicine (Baltimore). 2023;102:e36078. DOI: 10.1097/MD.0000000000036078. Източник ↩
72. Zamaray B, van Velzen RA, Snaebjornsson P, et al. Outcomes of patients with perforated colon cancer: a systematic review. Eur J Surg Oncol. 2023;49:1–8. DOI: 10.1016/j.ejso.2022.08.008. Източник ↩
73. Verwaal VJ, van Ruth S, de Bree E, et al. Randomized trial of cytoreduction and hyperthermic intraperitoneal chemotherapy versus systemic chemotherapy and palliative surgery in patients with peritoneal carcinomatosis of colorectal cancer. J Clin Oncol. 2003;21:3737–3743. DOI: 10.1200/JCO.2003.04.187. Източник ↩
74. Verwaal VJ, Bruin S, Boot H, van Slooten G, van Tinteren H. 8-year follow-up of randomized trial: cytoreduction and hyperthermic intraperitoneal chemotherapy versus systemic chemotherapy in patients with peritoneal carcinomatosis of colorectal cancer. Ann Surg Oncol. 2008;15:2426–2432. DOI: 10.1245/s10434-008-9966-2. Източник ↩
75. Goéré D, Glehen O, Quenet F, et al. Second-look surgery plus hyperthermic intraperitoneal chemotherapy versus surveillance in patients at high risk of developing colorectal peritoneal metastases (PROPHYLOCHIP–PRODIGE 15): a randomised, phase 3 study. Lancet Oncol. 2020;21:1147–1154. DOI: 10.1016/S1470-2045(20)30322-3. Източник ↩
76. Klaver CEL, Wisselink DD, Punt CJA, et al. Adjuvant hyperthermic intraperitoneal chemotherapy in patients with locally advanced colon cancer (COLOPEC): a multicentre, open-label, randomised trial. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2019;4:761–770. DOI: 10.1016/S2468-1253(19)30239-0. Източник ↩
77. Arjona-Sánchez A, Gutiérrez-Calvo A, Segura-Sampedro JJ, et al. Intraoperative hyperthermic intraperitoneal chemotherapy for locally advanced colorectal cancer (HIPECT4): final analysis of a randomized clinical trial. BJS Open. 2025;10:zrag002. DOI: 10.1093/bjsopen/zrag002. Източник ↩
78. Mohan HM, Evans MD, Larkin JO, Beynon J, Winter DC. Multivisceral resection in colorectal cancer: a systematic review. Ann Surg Oncol. 2013;20:2929–2936. DOI: 10.1245/s10434-013-2967-9. Източник ↩
79. Zwanenburg ES, Klaver CEL, Wisselink DD, et al. Adjuvant hyperthermic intraperitoneal chemotherapy in patients with locally advanced colon cancer (COLOPEC): 5-year results of a randomized multicenter trial. J Clin Oncol. 2024;42:140–145. Има публикувани корекции. DOI: 10.1200/JCO.22.02644. Източник ↩