Рак на хранопровода, част 2: хранопровод на Барет и ранен рак

1. Какво е хранопровод на Барет

При хранопровода на Барет нормалният многослоен плосък епител на дисталния хранопровод е заменен от цилиндричен (жлезист) епител, обикновено след години гастроезофагеален рефлукс. Американското ръководство на ACG изисква цилиндрична лигавица с дължина поне 1 cm и наличие на интестинална метаплазия (условна препоръка, много ниска сигурност); британското дружество BSG не изисква интестинална метаплазия, както отбелязва самото ACG [7]. ESGE също не препоръчва биопсии и наблюдение при сегмент под 1 cm [8].

Баретът е предшественик единствено на аденокарцинома; той не е свързан с плоскоклетъчния карцином [7][10]. Според данни, цитирани в ACG, около 67% от хората с Барет и около 89% от пациентите с аденокарцином на хранопровода са мъже; честотата на Барет е 0,8% при хора без рефлукс, 2,3% при рефлукс и 12,2% при рефлукс плюс още един рисков фактор [7]. Тези числа са взети от текста на ACG; оригиналните проучвания не са прочетени.

2. Колко често прогресира: рискът според степента на дисплазия

Най-надеждните популационни данни идват от Дания: при 11 028 души с Барет, проследени средно 5,2 години, честотата на аденокарцином е 0,12% годишно (95% CI 0,09–0,15), а относителният риск спрямо общото население е 11,3 [2]. В регистъра на Северна Ирландия (8522 пациенти) комбинираната честота на карцином или дисплазия с висока степен е 0,22% годишно; при интестинална метаплазия тя е 0,38% срещу 0,07% без нея [14]. Към тази публикация има ерата от 2013 г., чието съдържание не е проверено.

Дисплазията с ниска степен е проблем на патологията. В холандска общностна кохорта 85% от 147 диагнози са понижени до Барет без дисплазия след експертна ревизия [4], а в по-голяма серия (n = 293, цитирана в ACG) — 73% [7]. Обратно, потвърдената ниска степен носи висок риск, особено през първата година след диагнозата (8,8 срещу общо 4,6 на 100 пациент-години в данни, цитирани в ACG), което подсказва, че част от лезиите са били налице още при диагнозата и са пропуснати [7]. При 28–66% от пациентите дори потвърдената ниска степен не се открива при следващите ендоскопии (по данни, цитирани в AGA; не е ясно доколко това е грешка при вземането на проби) [3]. Затова ACG препоръчва всяка дисплазия да бъде потвърдена от втори патолог с опит в гастроинтестиналната патология (силна препоръка, ниска сигурност); ESGE и NICE са на същата позиция [7][8][9]. Смъртността от несвързани с хранопровода причини при ниска степен е 4,7% годишно — по-висока от риска от карцином [15].

3. Алгоритъм на решенията

1. Потвърдена ли е диагнозата? Цилиндрична лигавица ≥1 cm (класификация на Prague), при американската дефиниция — с интестинална метаплазия; при неравна Z-линия под 1 cm не се вземат рутинни биопсии [7][8].
2. Качествена ендоскопия: бяла светлина с висока резолюция и хромоендоскопия, биопсии по Seattle протокол (четири квадранта на всеки 1–2 cm) и прицелни биопсии от видими лезии [7][8].
3. Дисплазия? Всяка степен се потвърждава от експертен патолог [7].
4. Без дисплазия: наблюдение според дължината (раздел 6) или обсъждане на спиране, ако пациентът не би бил кандидат за лечение. Ерадикация не се препоръчва [3].
5. Потвърдена ниска степен: САЩ — ендоскопска ерадикация или наблюдение като споделено решение; ESGE и NICE — аблация при потвърждение при две отделни ендоскопии (раздел 8).
6. Висока степен или интрамукозен карцином: ендоскопска резекция на всяка видима лезия, след това аблация на останалия Барет, в център с голям обем [7][3].
7. Резецираният препарат е стадиращото изследване: T1a с благоприятни белези — ендоскопското лечение е окончателно; T1b — стратификация по дълбочина, лимфоваскуларна инвазия, диференциация и ръб, решение в мултидисциплинарен съвет (раздели 9–10).
8. След ерадикация: ендоскопско проследяване по график (раздел 8).

4. Пропуските в откриването

Мета-анализ на 53 проучвания с 33 002 пациенти с аденокарцином показва, че само 11,8% (8,4–15,6) са имали известна предходна диагноза Барет, а в популационните регистри — 8,4%. В същото време Барет се открива до тумора в 56,6% от случаите и в 91,3% в сериите само с ранни стадии [16]. Значителна част от карциномите при пациенти под наблюдение се откриват до една година след „чиста“ ендоскопия: обобщено 21% (13–31) за аденокарцином [17]. Делът е нараснал от около 5% в проучванията преди 2000 г. до около 30% след 2015 г., отчасти поради по-ниската честота на новите карциноми [17].

ESGE изисква огледът да продължава поне една минута на сантиметър Барет, със снимки, описание по Prague и Paris и биопсии в четири квадранта на всеки 2 cm [8]. Специализираните ендоскопски листи за Барет подобряват спазването на протокола (85% срещу 66% в холандско проучване, без разлика в откритата дисплазия) [18]; британско многоцентрово проучване съобщава по-висок дял дисплазия (6,9% срещу 2,8%) [19]. Резултатите са противоречиви.

5. Скрининг: кого и с какво

ACG предлага еднократна скринингова ендоскопия при хроничен рефлукс и поне три допълнителни рискови фактора: мъжки пол, възраст над 50 години, бяла раса, тютюнопушене, затлъстяване, фамилна анамнеза за Барет или аденокарцином (условна препоръка, много ниска сигурност), и не препоръчва повторен скрининг след отрицателна ендоскопия [7]. Самото ACG отбелязва, че няма рандомизирани данни, че скринингът намалява смъртността [7].

Като алтернатива ACG приема неендоскопско устройство за поглъщане (капсула с гъба на конец), комбинирано с биомаркер [7]; AGA допуска същото като „може да се обсъди“ [20]. В прагматичното рандомизирано проучване BEST3 (13 514 души над 50 години на продължително лечение за рефлукс, Англия) предлагането на Cytosponge-TFF3 откри Барет при 140 от 6834 срещу 13 от 6388 при обичайни грижи (коефициент на честотите 10,6; 6,0–18,8) [21]. Само 39% от поканените проявиха интерес и около една четвърт реално направиха теста; в интервенционната група бяха открити и 9 ранни лезии (4 дисплазии и 5 карцинома в I стадий) срещу 0 [21]. Смъртността не е крайна точка. Тестът, предложен с мобилна единица в Англия, е осъществим, но участието е ниско [22]. Положителният тест винаги изисква ендоскопия.

6. Наблюдение: интервали и проучването BOSS

При Барет без дисплазия ACG препоръчва ендоскопия на всеки 5 години при сегмент под 3 cm и на всеки 3 години при 3 cm и повече (силна препоръка, умерена сигурност) [7]. ESGE предлага 5 години при 1 до под 3 cm, 3 години при 3 до под 10 cm и насочване към експертен център при 10 cm и повече [8]. NICE: на 2–3 години при 3 cm и повече, на 3–5 години при по-къс сегмент с интестинална метаплазия, и без наблюдение при къс сегмент без метаплазия, потвърдено два пъти [9]. Ако при потвърдена ниска степен се избере наблюдение, ACG предлага ендоскопия на 6 месеца през първата година и после ежегодно [7]. ESMO 2026 не дава препоръки за наблюдение при Барет [1].

BOSS е първото рандомизирано изпитване на самото наблюдение: 3453 пациенти в 109 британски центъра, ендоскопия на всеки 2 години срещу ендоскопия „при нужда“ (при симптоми), медиана на проследяване 12,8 години [6]. Смъртните случаи са 333 от 1733 срещу 356 от 1719 (HR 0,95; 0,82–1,10), а смъртните случаи от рак — 108 срещу 106 (HR 1,01; 0,77–1,33). Наблюдението откри повече дисплазия с висока степен, но броят аденокарциноми (40 срещу 31; HR 1,32; 0,82–2,11) и стадият при диагнозата не се различаваха [6]. Авторите заключават, че ендоскопията при нужда може да е безопасна алтернатива при пациенти с нисък риск. В икономическия анализ наблюдението на 2 години струва около 115 600 долара на спечелена година живот с добро качество [23].

Важно: ACG 2022, ESGE 2023, NICE 2023 и AGA 2024 предхождат BOSS и все още препоръчват наблюдение. Резултатът е от едно проучване в една здравна система. По-старите наблюдателни данни са противоречиви: американско проучване случай-контрола не показа полза (OR 0,99; 0,36–2,75), а мета-анализ на кохорти свързва наблюдението с 40% по-ниска смъртност от аденокарцином (RR 0,60; 0,50–0,71), с вероятни систематични грешки от изпреварващо време и селекция; и двете числа са цитирани по ACG [7]. ESGE предлага да се обсъди спиране на наблюдението на 75 години или при очаквана продължителност на живота под 5 години (слаба препоръка) [8]; ACG — когато пациентът вече не е кандидат за ендоскопско лечение [7].

7. Медикаменти: инхибитори на протонната помпа и аспирин

ACG предлага поне веднъж дневно инхибитор на протонната помпа при всички пациенти с Барет без противопоказания (условна препоръка, много ниска сигурност) [7]. В проучването AspECT (2×2 факториален дизайн, 2557 пациенти, медиана 8,9 години) високата доза езомепразол забави комбинираната крайна точка (смърт от всякаква причина, аденокарцином или дисплазия с висока степен) спрямо ниската: 139 от 1270 срещу 174 от 1265 събития, time ratio 1,27 (1,01–1,58), NNT 34 [24]. Ефектът на аспирина е на границата на значимост (TR 1,24; 0,98–1,57; p = 0,068) и става значим само след цензуриране на пациентите на НСПВС [24]. Към AspECT има ерата, чието съдържание не е проверено. Систематичен обзор от 2025 г. оценява всички данни за медикаментозна превенция като много ниска сигурност; наблюдателните проучвания са с висок риск от систематична грешка [25].

ACG не дава препоръка за аспирин [7], а NICE изрично препоръчва да не се предлага аспирин за предотвратяване на прогресията [9]. Антирефлуксна операция не се препоръчва като превенция на рак [7][9]. Тук не се дават дози; започването или спирането на лекарство е решение с лекуващия лекар.

8. Ендоскопска ерадикация на дисплазията

Радиофреквентната аблация (RFA) разрушава термично патологичната лигавица, след което се възстановява плосък епител. В рандомизираното проучване AIM Dysplasia срещу симулирана процедура (127 пациенти) дисплазията изчезна при 90,5% срещу 22,7% при ниска степен и при 81,0% срещу 19,0% при висока степен; карцином се разви при 1,2% срещу 9,3% [26]. В европейското проучване SURF (136 пациенти с потвърдена ниска степен) прогресията към висока степен или карцином за 3 години беше 1,5% срещу 26,5% (абсолютно намаление 25,0%; 14,1–35,9), а към карцином — 1,5% срещу 8,8% [27]. SURF беше спряно преждевременно поради полза, което може да надценява ефекта. След около 6 години прогресията е 1,5% срещу 33,8% (NNT 3,1) [28].

При обобщаването на трите рандомизирани проучвания AGA намира ясно намаление на прогресията към висока степен или карцином при ниска степен (RR 0,25; 0,07–0,93), но намалението на самия карцином не е статистически сигурно (RR 0,44; 0,12–1,64) — затова препоръката на AGA е условна. При висока степен лечението намалява прогресията към карцином с около 60% (RR 0,40; 0,23–0,69; в наблюдателни данни 1,9 срещу 6,6 на 100 пациент-години) [3]. В сравнение с езофагектомия ендоскопската ерадикация има сходна 5-годишна преживяемост (RR 0,88; 0,74–1,04) и по-малко нежелани събития (RR 0,38) [3].

Цената: стриктура, налагаща дилатация, при 3,8% в проучванията на RFA (AGA) и 5,6% по ACG, кървене 0,6%, перфорация 0,2% [3][7]. В проучване с дневници болка има след 95% от процедурите, значима болка при 64% и дисфагия при 83%, обикновено отзвучаващи за дни до седмици [29]. Баретът може да се възобнови: интестиналната метаплазия рецидивира с около 8,6–10,5% годишно, дисплазията с около 2,0%, а високата степен или карциномът с около 1,2% годишно (по данни, цитирани в ACG и AGA) [7][3].

Препоръки. Ендоскопската ерадикация се препоръчва при висока степен и интрамукозен карцином от ACG (силна, умерена), AGA (силна, умерена), ESGE (силна, висока) и NICE [7][3][8][9]. При ниска степен ACG предлага ерадикация (условна, умерена), AGA я допуска условно с наблюдение като разумна алтернатива [7][3], докато ESGE изисква ниска степен при поне две отделни ендоскопии, потвърдена от експерти (силна, висока), а NICE — също при две отделни ендоскопии [8][9]. Ерадикация при Барет без дисплазия не се препоръчва [3]. ACG препоръчва лечение в центрове с голям обем (в текста — поне 10 нови случая на висока степен или ранен аденокарцином годишно) [7].

Проследяване след ерадикация: AGA — след висока степен на 3, 6 и 12 месеца, после ежегодно; след ниска степен на 1 и 3 години, после по интервалите за Барет без дисплазия [3]. ACG определя проследяването като задължително [7]. ESGE допуска спиране: след висока степен или карцином на 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 10 години, след ниска степен на 1, 3 и 5 години, след което проследяването може да спре (силна, ниска) [8].

9. Ендоскопска резекция на ранния аденокарцином (T1a)

Карциномът, ограничен до лигавицата (T1a), рядко метастазира в лимфни възли: в скандинавска кохорта от 413 езофагектомии без неоадювантно лечение лимфни метастази има при 3% от pT1a; хирургичната серия е селектирана към по-високорискови тумори [11]. ESMO 2026 препоръчва ендоскопска или хирургична резекция самостоятелно при много ранни тумори (стадий I) [III, B], а в текста без степен посочва, че EMR или ESD са лечебни при T1a аденокарцином на Барет с добра или умерена диференциация и без лимфоваскуларна инвазия, след което лигавицата на Барет трябва да се ерадикира [1]. ESGE формулира същото като силна препоръка с високо качество на доказателствата [8]; NICE предлага ендоскопската резекция като първа линия [9], а ръководството на NCCN за пациенти посочва ендоскопска резекция с или без аблация [10].

В най-голямата серия от експертен център (Висбаден, 1000 пациенти с мукозен аденокарцином, средно 56,6 месеца) пълен отговор е постигнат при 96,3%, рецидив или метахронна лезия има при 14,5% (повечето отново лекувани ендоскопски), операция е била нужна при 3,7%, а двама пациенти са починали от карцином на Барет срещу 111 от други заболявания; 10-годишната преживяемост е 75% [30]. В британска проспективна кохорта (330 пациенти с висока степен, T1a или повърхностен T1b, 2005–2022 г.) болестно-специфичната смъртност е 2,2%, 5-годишната обща преживяемост 88,5%, а 8,8% са оперирани по-късно [31].

Техниките са ендоскопска мукозна резекция (EMR) и ендоскопска субмукозна дисекция (ESD). В малко рандомизирано проучване (40 пациенти) ESD даде повече R0 резекции (10 от 17 срещу 2 от 17), без разлика в ремисията (15 от 16 срещу 16 от 17) и с 2 срещу 0 тежки усложнения [32]. AGA допуска и двете според лезията [3]; ESGE предпочита ESD при лезии, подозрителни за субмукозна инвазия (0-Is, 0-IIc), злокачествени лезии над 20 mm и цикатризирали зони [33]. След резекцията остатъчният Барет се аблира [8][9][7]. Самата резекция е стадиращото изследване: ESMO отбелязва, че ендоскопската ехография има ниска точност при T1 тумори [1]; NICE не препоръчва КТ преди резекцията (а при T1a — и ендоскопска ехография), а ESGE също не препоръчва рутинни образни изследвания [9][33]. NCCN (ръководство за пациенти) посочва ендоскопия на 3 месеца през първата година, на 6 месеца през втората, после ежегодно [10].

10. T1b: кога ранният карцином все пак изисква операция

При инвазия в субмукозата честотата на лимфни метастази нараства: 20% при pT1b срещу 3% при pT1a в скандинавската кохорта, с 5-годишна преживяемост 65% (69% без и 51% с метастази в лимфни възли); кохортата включва и плоскоклетъчни карциноми [11]. ESGE определя като нискорисков T1b аденокарцином с инвазия до 500 µm, без лимфоваскуларна инвазия и без ниска диференциация; той „може да се лекува с ендоскопска резекция“ с проследяване в експертен център (слаба препоръка, ниска сигурност) [8]. ESMO 2026 използва същите критерии в текст без степен: en bloc ендоскопско лечение „може да се обсъди“ с експертно проследяване [1]. Подкрепата е малка: в холандска серия с 35 пациенти и медиана 23 месеца няма лимфни метастази, но локалният рецидив е 14% [34]. Регистър за ендоскопски резецирани T1b тумори (NCT04818476) е с неизвестен статус и без публикувани резултати.

Инвазия над 500 µm, лимфоваскуларна инвазия, ниска диференциация или позитивен ръб означават висок риск: ESMO и ESGE препоръчват пълно стадиране и мултидисциплинарно решение за допълнително лечение (химиотерапия, лъчетерапия, операция) или интензивно проследяване [1][8]; NICE предлага езофагектомия при годни пациенти и обсъждане на лъчетерапия при негодни [9]. NCCN (ръководство за пациенти) посочва ендоскопска резекция с или без аблация и при pT1b, а химиолъчетерапията „може да бъде допълнително лечение“ при лимфоваскуларна инвазия, по-висок градус, позитивни ръбове или размер ≥2 cm; категорията на препоръката не се вижда във версията за пациенти [10]. Хирургията е тема на част 4, а комбинираното лечение — на част 5.

11. Ранен плоскоклетъчен карцином: азиатският подход

Ранният плоскоклетъчен карцином трудно се вижда в бяла светлина. В японско рандомизирано проучване (320 високорискови пациенти) тяснолентовото изображение (NBI) откри 97% от повърхностните езофагеални карциноми срещу 55% с бяла светлина [12]. При оцветяване с Лугол нормалният епител се оцветява кафяво, а неоплазията остава бледа.

В силно рисков регион на Китай селата, на които е предложена еднократна ендоскопия с Лугол (6827 души на 40–69 години, участие 48,6%), имат по-ниска кумулативна смъртност от рак на хранопровода за 10 години (3,35% срещу 5,05%) и по-ниска честота (4,17% срещу 5,92%) от контролните села (6200 души) [35]. Проучването е с разпределение по общности, не е рандомизирано, и се отнася до региони с изключително висока честота; то не е преносимо към Европа и САЩ. Анализ на скрининговото рамо на общностно рандомизирано проучване показва, че при нормално оцветяване рискът остава по-нисък от този при нескринирани за 10 години (коригиран IRR 0,52; 0,37–0,72) [36]; към тази публикация има ерата, чието съдържание не е проверено. Китайското ръководство CSCO не е прочетено.

ESGE препоръчва ESD като метод на избор при повечето повърхностни плоскоклетъчни лезии; резекцията е лечебна при en bloc R0, инвазия до m2, добра или умерена диференциация и без лимфоваскуларна инвазия, а нискорискова при sm1 и ≤20 mm [33]. ESMO 2026 (текст без степен) приема en bloc резекцията за лечебна при pT1 m1–m2, G1–2, без лимфоваскуларна инвазия, под 20 mm, без улцерация и с негативни ръбове; при m3–sm1 със същите благоприятни белези тя може да е алтернатива след мултидисциплинарно обсъждане, а при sm2–3 може да са нужни операция и/или химиолъчетерапия [1]. NCCN предпочита ендоскопска резекция с или без аблация при патологичен стадий 0–IA [10]. Японските данни, цитирани по ръководството на JGES, показват лимфни метастази при 5,6% от pT1a-MM без лимфоваскуларна инвазия, 21,4% с инвазия и около 25% при pSM1 и pSM2 [37].

Японското проучване JCOG0508 (176 пациенти с T1b, SM1–2, N0) комбинира ендоскопска резекция със селективна химиолъчетерапия: 3-годишната преживяемост в групата с допълнително лечение е 90,7% (90% CI 84,0–94,7), като хранопроводът е запазен; проучването е еднораменно [38]. При неизлекуваща резекция (pT1a-MM с лимфоваскуларна инвазия или pT1b) Японското езофагеално дружество (JES) допуска както езофагектомия, така и химиолъчетерапия, тъй като доказателствата не позволяват да се предпочете едното [13]. Японско ретроспективно сравнение с propensity score (2 × 160) не намира разлика в общата преживяемост (HR 0,887; p = 0,635) [39], както и мета-анализ на 7 ретроспективни проучвания (HR 1,031; 0,886–1,200) [40]. По данни на JES, в нерандомизираното JCOG0502 при стадий I 5-годишната преживяемост е 86,5% след операция срещу 85,5% след химиолъчетерапия, като 80,4% запазват хранопровода [41]; оригиналната публикация не е прочетена. JES силно препоръчва перорален преднизолон и/или субмукозен триамцинолон, когато дефектът след ESD ще обхваща поне ¾ от обиколката [13], и доживотно ендоскопско проследяване заради чести метахронни тумори на хранопровода, фаринкса и стомаха [41]. В текста на ESMO (без степен) също се посочва търсене на втори тумори в главата и шията и белия дроб при плоскоклетъчен карцином (обобщена честота на тумори в главата и шията 6,7%) [1].

12. Къде ръководствата се различават

ESMO 2026 е включено в европейската колона там, където текстът му засяга темата; по Барет (скрининг, наблюдение, дисплазия, аспирин) то няма препоръки [1]. Германската S3 насока (v4.0) не е прочетена.

13. Ограничения и несигурност

• ESMO 2026 разглежда ранния карцином само в текст без степен на препоръка и няма препоръки за Барет; там европейската позиция е по ESGE и NICE. Германската S3 насока, BSG (пълен текст), ASGE и CSCO не са прочетени; ESGE е използвано по резюмето с основните препоръки.
• Част от числата са видени само като цитат в текстовете на ACG 2022 или AGA 2024 (пол, честота на Барет, къс срещу дълъг сегмент, серията на Duits, наблюдателни данни за наблюдението, рецидив след аблация); те са приписани на тези текстове.
• Към публикациите на Bhat 2011, AspECT 2018 и Liu 2025 има ерата, които не са прочетени.
• BOSS е едно проучване и все още не е отразено в ръководствата за Барет; SURF е спряно рано поради полза и ефектът може да е надценен; китайското скринингово проучване не е рандомизирано.
• Данните за лимфни метастази при T1 идват от хирургични серии, селектирани към по-висок риск, и смесват двата хистологични типа.
• Наличността на RFA, ESD и тест с гъба-капсула в България не е проверена.

Литература

1. Al-Batran SE, Bencivenga M, Crosby T, et al. Gastric and oesophageal cancer: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2026 (онлайн 15.10.2026). DOI: 10.1016/j.annonc.2026.09.015. Източник (пълен текст; разделите за ранен карцином са без степен на препоръка) ↩
2. Hvid-Jensen F, Pedersen L, Drewes AM, et al. Incidence of adenocarcinoma among patients with Barrett's esophagus. N Engl J Med. 2011;365:1375–1383. DOI: 10.1056/NEJMoa1103042. Източник ↩
3. Rubenstein JH, Sawas T, Wani S, et al. AGA Clinical Practice Guideline on Endoscopic Eradication Therapy of Barrett's Esophagus and Related Neoplasia. Gastroenterology. 2024;166:1020–1055. DOI: 10.1053/j.gastro.2024.03.019. Източник ↩
4. Curvers WL, ten Kate FJ, Krishnadath KK, et al. Low-grade dysplasia in Barrett's esophagus: overdiagnosed and underestimated. Am J Gastroenterol. 2010;105:1523–1530. DOI: 10.1038/ajg.2010.171. Източник ↩
5. Rastogi A, Puli S, El-Serag HB, et al. Incidence of esophageal adenocarcinoma in patients with Barrett's esophagus and high-grade dysplasia: a meta-analysis. Gastrointest Endosc. 2008;67:394–398. DOI: 10.1016/j.gie.2007.07.019. Източник ↩
6. Old O, Jankowski J, Attwood S, et al. Barrett's Oesophagus Surveillance Versus Endoscopy at Need Study (BOSS): A Randomized Controlled Trial. Gastroenterology. 2025;169:1233–1243.e8. DOI: 10.1053/j.gastro.2025.03.021. Източник ↩
7. Shaheen NJ, Falk GW, Iyer PG, et al. Diagnosis and Management of Barrett's Esophagus: An Updated ACG Guideline. Am J Gastroenterol. 2022;117:559–587. DOI: 10.14309/ajg.0000000000001680. Източник ↩
8. Weusten BLAM, Bisschops R, Dinis-Ribeiro M, et al. Diagnosis and management of Barrett esophagus: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline. Endoscopy. 2023;55:1124–1146. DOI: 10.1055/a-2176-2440. Източник (използвано резюмето с основните препоръки) ↩
9. National Institute for Health and Care Excellence. Barrett's oesophagus and stage 1 oesophageal adenocarcinoma: monitoring and management. NICE guideline NG231. 2023. Източник ↩
10. National Comprehensive Cancer Network. NCCN Guidelines for Patients: Esophageal Cancer, 2026 (по NCCN Guidelines Version 3.2026, 3 юни 2026 г.). Източник ↩
11. Edholm D, Kauppila JH, Achiam MP, et al. Incidence of lymph node metastases in pT1 chemo- and radiotherapy-naïve esophageal and gastric cancer in the Nordic countries: a retrospective multinational cohort analysis. Dis Esophagus. 2026;39:doag105. DOI: 10.1093/dote/doag105. Източник ↩
12. Muto M, Minashi K, Yano T, et al. Early detection of superficial squamous cell carcinoma in the head and neck region and esophagus by narrow band imaging: a multicenter randomized controlled trial. J Clin Oncol. 2010;28:1566–1572. DOI: 10.1200/JCO.2009.25.4680. Източник ↩
13. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan Esophageal Society: part 1. Esophagus. 2023;20:343–372. DOI: 10.1007/s10388-023-00993-2. Източник ↩
14. Bhat S, Coleman HG, Yousef F, et al. Risk of malignant progression in Barrett's esophagus patients: results from a large population-based study. J Natl Cancer Inst. 2011;103:1049–1057. DOI: 10.1093/jnci/djr203. Източник. Ерата: J Natl Cancer Inst. 2013;105:581 (не е прочетена) ↩
15. Singh S, Manickam P, Amin AV, et al. Incidence of esophageal adenocarcinoma in Barrett's esophagus with low-grade dysplasia: a systematic review and meta-analysis. Gastrointest Endosc. 2014;79:897–909. DOI: 10.1016/j.gie.2014.01.009. Източник ↩
16. Tan MC, Mansour N, White DL, et al. Systematic review with meta-analysis: prevalence of prior and concurrent Barrett's oesophagus in oesophageal adenocarcinoma patients. Aliment Pharmacol Ther. 2020;52:20–36. DOI: 10.1111/apt.15760. Източник ↩
17. Sawas T, Majzoub AM, Haddad J, et al. Magnitude and Time-Trend Analysis of Postendoscopy Esophageal Adenocarcinoma: A Systematic Review and Meta-analysis. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:e31–e50. DOI: 10.1016/j.cgh.2021.04.032. Източник ↩
18. Beaufort IN, Milne AN, Alderlieste YA, et al. Adherence to guideline recommendations for Barrett's esophagus (BE) surveillance endoscopies: Effects of dedicated BE endoscopy lists. Endosc Int Open. 2023;11:E952–E962. DOI: 10.1055/a-2125-0161. Източник ↩
19. Gamakaranage C, Britton J, Ratcliffe E, et al. Dedicated Endoscopy for Barrett's Oesophagus With Higher Dysplasia Yield May Reduce Seattle Protocol Biopsies: Results From UK Multicentre Study. United European Gastroenterol J. 2026;14:e70270. DOI: 10.1002/ueg2.70270. Източник ↩
20. Muthusamy VR, Wani S, Gyawali CP, et al. AGA Clinical Practice Update on New Technology and Innovation for Surveillance and Screening in Barrett's Esophagus: Expert Review. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:2696–2706. DOI: 10.1016/j.cgh.2022.06.003. Източник ↩
21. Fitzgerald RC, di Pietro M, O'Donovan M, et al. Cytosponge-trefoil factor 3 versus usual care to identify Barrett's oesophagus in a primary care setting: a multicentre, pragmatic, randomised controlled trial. Lancet. 2020;396:333–344. DOI: 10.1016/S0140-6736(20)31099-0. Източник ↩
22. Landy R, Waller J, Debiram-Beecham I, et al. Using a mobile unit to deliver capsule sponge testing for Barrett's oesophagus in the community in England through GP invitation and self-referral: an implementation study. BMJ Open Gastroenterol. 2026;13:e002496. DOI: 10.1136/bmjgast-2026-002496. Източник ↩
23. Deidda M, Old O, Jankowski J, et al. Cost-Effectiveness of Regular Surveillance Versus Endoscopy at Need for Patients With Barrett's Esophagus: Economic Evaluation Alongside the BOSS Randomized Controlled Trial. Gastroenterology. 2025;169:1244–1252.e7. DOI: 10.1053/j.gastro.2025.04.026. Източник ↩
24. Jankowski JAZ, de Caestecker J, Love SB, et al. Esomeprazole and aspirin in Barrett's oesophagus (AspECT): a randomised factorial trial. Lancet. 2018;392:400–408. DOI: 10.1016/S0140-6736(18)31388-6. Източник. Ерата: Lancet. 2018;392:2552 (не е прочетена) ↩
25. Ko MT, Rizwanullah A, Jafri Z, et al. Chemoprevention of Barrett's Esophagus: a Systematic Review and Comprehensive Assessment of Bias. Dis Esophagus. 2025;38:doaf062. DOI: 10.1093/dote/doaf062. Източник ↩
26. Shaheen NJ, Sharma P, Overholt BF, et al. Radiofrequency ablation in Barrett's esophagus with dysplasia. N Engl J Med. 2009;360:2277–2288. DOI: 10.1056/NEJMoa0808145. Източник ↩
27. Phoa KN, van Vilsteren FG, Weusten BL, et al. Radiofrequency ablation vs endoscopic surveillance for patients with Barrett esophagus and low-grade dysplasia: a randomized clinical trial. JAMA. 2014;311:1209–1217. DOI: 10.1001/jama.2014.2511. Източник ↩
28. Pouw RE, Klaver E, Phoa KN, et al. Radiofrequency ablation for low-grade dysplasia in Barrett's esophagus: long-term outcome of a randomized trial. Gastrointest Endosc. 2020;92:569–574. DOI: 10.1016/j.gie.2020.03.3756. Източник ↩
29. Overwater A, Elias SG, Schoon EJ, et al. The course of pain and dysphagia after radiofrequency ablation for Barrett's esophagus-related neoplasia. Endoscopy. 2023;55:255–260. DOI: 10.1055/a-1929-1448. Източник ↩
30. Pech O, May A, Manner H, et al. Long-term efficacy and safety of endoscopic resection for patients with mucosal adenocarcinoma of the esophagus. Gastroenterology. 2014;146:652–660. DOI: 10.1053/j.gastro.2013.11.006. Източник ↩
31. Pan S, Hattersley GJ, Sujendran V, et al. A prospective cohort study evaluating disease-specific mortality in patients with early-stage Barrett's esophagus-related neoplasia following endoscopic therapy. Surg Endosc. 2026;40:6128–6135. DOI: 10.1007/s00464-026-12874-7. Източник ↩
32. Terheggen G, Horn EM, Vieth M, et al. A randomised trial of endoscopic submucosal dissection versus endoscopic mucosal resection for early Barrett's neoplasia. Gut. 2017;66:783–793. DOI: 10.1136/gutjnl-2015-310126. Източник ↩
33. Pimentel-Nunes P, Libânio D, Bastiaansen BAJ, et al. Endoscopic submucosal dissection for superficial gastrointestinal lesions: ESGE Guideline – Update 2022. Endoscopy. 2022;54:591–622. DOI: 10.1055/a-1811-7025. Източник (резюме) ↩
34. Künzli HT, Belghazi K, Pouw RE, et al. Endoscopic management and follow-up of patients with a submucosal esophageal adenocarcinoma. United European Gastroenterol J. 2018;6:669–677. DOI: 10.1177/2050640617753808. Източник ↩
35. Wei WQ, Chen ZF, He YT, et al. Long-Term Follow-Up of a Community Assignment, One-Time Endoscopic Screening Study of Esophageal Cancer in China. J Clin Oncol. 2015;33:1951–1957. DOI: 10.1200/JCO.2014.58.0423. Източник ↩
36. Liu M, Yan Z, Liu A, et al. Opening the black box: defining true-negative outcomes in esophageal cancer screening – a population-based study. BMC Med. 2025;23:624. DOI: 10.1186/s12916-025-04453-9. Източник. Ерата: BMC Med. 2025;23:687 (не е прочетена) ↩
37. Ishihara R. Endoscopic Diagnosis and Treatment of Superficial Esophageal Squamous Cell Cancer: Present Status and Future Perspectives. Curr Oncol. 2022;29:534–543. DOI: 10.3390/curroncol29020048. Източник (цитира ръководството на JGES 2020) ↩
38. Minashi K, Nihei K, Mizusawa J, et al. Efficacy of Endoscopic Resection and Selective Chemoradiotherapy for Stage I Esophageal Squamous Cell Carcinoma. Gastroenterology. 2019;157:382–390. DOI: 10.1053/j.gastro.2019.04.017. Източник ↩
39. Yamamoto Y, Ishihara R, Kawakubo H, et al. Comparison of outcomes between surgery and chemoradiotherapy after endoscopic resection for pT1a-MM with lymphovascular invasion or pT1b esophageal squamous cell carcinoma: Japanese multicenter propensity score-matched study. J Gastroenterol. 2025;60:43–54. DOI: 10.1007/s00535-024-02188-7. Източник ↩
40. Huang PF, Chen YG, Lu MC, et al. Additional chemoradiotherapy versus esophagectomy for early esophageal cancer: an integrated analysis of reconstructed time-to-event data. Ther Adv Gastroenterol. 2026;19. DOI: 10.1177/17562848261454202. Източник ↩
41. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan Esophageal Society: part 2. Esophagus. 2023;20:373–389. DOI: 10.1007/s10388-023-00994-1. Източник ↩