Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия рак на щитовидната жлеза · Част 1 от 5

Рак на щитовидната жлеза, част 1: възлите, видовете карцином и свръх­диагностиката

Колко чести са тиреоидните възли и колко от тях са злокачествени, петте вида карцином с дял и преживяемост, NIFTP, доказаните рискови фактори, корейският опит със скрининга и защо ESMO и американските ръководства не препоръчват скрининг

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
Свръхдиагностика в числа ↓Къде ръководствата се различават ↓
Схема на щитовидната жлеза: от фоликулните клетки произхождат папиларният (около 8–9 от 10 карцинома, 5-годишна относителна преживяемост над 99%), фоликуларният (около 1 от 10, 98%), онкоцитният (около 3 от 100) и анапластичният карцином (под 2 от 100, около 10%); от C-клетките произхожда медуларният (1–2 от 100, 93%).
Фигура 1 / Две клетъчни линии, пет вида карциномСхема · Не е в мащаб
Възли при 19–68% на ехографияСлучайно избрани възрастни, ATA 2015
≈ 75,6% свръхдиагностика63 държави, 2013–2017 (моделна оценка)
42 източникаРъководства, регистри, кохорти и мета-анализи
Серия „Рак на щитовидната жлеза“ · всички 5 части

Тиреоидните възли са сред най-честите находки в медицината, а карциномът на щитовидната жлеза е сред туморите с най-добра прогноза. Той е и класически пример за свръхдиагностика: колкото по-внимателно търсим, толкова повече малки карциноми намираме, без смъртността да се променя. Тази първа част отваря поредицата и подрежда основните числа: колко често се срещат възлите, колко от тях са злокачествени, кои са видовете карцином, кои рискови фактори са доказани и защо ръководствата не препоръчват скрининг при хора без оплаквания.

Текстът е за лекари и специализанти и е разбираем за информирани пациенти; следващите четири части са представени в раздел 1. Материалът е образователен и не замества индивидуалното клинично решение.

Най-важното

  • Възлите са много чести, карциномът сред тях — рядък. Палпаторно възел се открива при около 5% от жените и 1% от мъжете, ехографски — при 19–68% от случайно избрани възрастни [1]. Карцином са 7–15% по ATA и 1–5% сред неселектирани възли по ETA (различни популации) [1][2].
  • Около 9 от 10 карцинома са диференцирани (папиларен, фоликуларен, онкоцитен) [3]. Петгодишната относителна преживяемост в САЩ е 98,3% за всички стадии [4], но при анапластичния карцином е около 10% [5].
  • Аутопсионните данни показват „скрит“ папиларен карцином при около 12,9% от изцяло изследваните жлези, еднакво на 30 и на 85 години и при двата пола [6].
  • Свръхдиагностиката е измерима. В Южна Корея честотата нараства около десетократно между 1999 и 2012 г. без ръст на смъртността [7][8]; по модел около 75,6% от карциномите в 63 държави (2013–2017) са свръхдиагностицирани [9].
  • Скрининг при хора без оплаквания не се препоръчва: USPSTF степен D [10]; ESMO и ATA 2025 се позовават на нея [11][3], ETA също не го насърчава [2].
  • Най-ясният доказан рисков фактор е облъчването на шията в детска възраст [12][3]. При медуларен карцином около една четвърт от случаите са наследствени (RET), затова на всички пациенти се предлага генетично изследване (ESMO [IV, A]) [11].

1. Серията накратко: пет части

Поредицата следва пътя на пациента от случайно открития възел до редките агресивни форми. Препоръките идват от ESMO и американските ръководства (ATA, USPSTF; NCCN само при достъп до публикувания текст), а останалите са дадени като сравнение. Азия е централна: Корея показва ефекта на масовия ехографски скрининг, Япония — наблюдението вместо операция.

  1. Част 1 — възли и видове рак (тази статия): честота на възлите, видове карцином, дял и преживяемост, рискови фактори, свръхдиагностика и скрининг.
  2. Част 2 — ехография и биопсия: ехографски системи (ACR TI-RADS, EU-TIRADS, ATA), прагове за тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ), Bethesda, молекулярни тестове и кога да не се пунктира.
  3. Част 3 — операция или наблюдение: активно наблюдение на папиларния микрокарцином, термоаблация, лобектомия срещу тотална тиреоидектомия, шийна дисекция и рисковете за възвратния ларингеален нерв и околощитовидните жлези. За пациентите вижте и страницата Информирано съгласие за тиреоидектомия.
  4. Част 4 — радиоактивен йод и проследяване: стратификация на риска, кой печели от I-131, TSH супресия, тиреоглобулин и ехография.
  5. Част 5 — редки и авансирали форми: медуларен карцином и MEN2, анапластичен карцином, радиойод-рефрактерен карцином и таргетна терапия.

2. Щитовидната жлеза и откъде тръгва карциномът

Щитовидната жлеза има две основни клетъчни линии. Фоликулните клетки образуват тиреоидния хормон; от тях произхождат папиларният, фоликуларният, онкоцитният и анапластичният карцином. C-клетките (парафоликулни) образуват калцитонин; от тях произхожда медуларният карцином (фигура 1) [13][3][14].

Около 90% от карциномите са диференцирани: клетките им все още приличат на нормалния тиреоиден епител и обикновено растат бавно [3]. СЗО 2022 (5-то издание) дели туморите от фоликулен произход на доброкачествени, нискорискови неоплазми, които не се наричат карцином (сред тях NIFTP), и злокачествени; добавя „високостепенен диференциран карцином“ и премахва микрокарцинома като подтип [14]. ATA 2025 използва тази класификация [3].

Терминология. В тази поредица използваме „онкоцитен карцином“ според СЗО 2022 и ATA 2025 [14][3]. ESMO 2019 предхожда новата класификация и все още използва термина „Hürthle-клетъчен карцином“ (по СЗО 2017) [11]; става дума за един и същ тумор, който СЗО вече обособява като отделен тип.

3. Клинична логика при открит възел: последователност на въпросите

  1. Как е открит възелът? Палпируем или растящ възел, дрезгав глас и затруднено преглъщане са повод за оценка. Случайната находка е друга ситуация: инциденталомите на КТ под 1 cm почти никога не са злокачествени (0,1%) [15].
  2. Има ли рискови фактори в анамнезата? Облъчване на главата и шията в детска възраст, облъчване на цялото тяло или радиоактивни отлагания в детството, фамилна анамнеза за карцином на щитовидната жлеза, известен наследствен синдром (MEN2, PTEN, APC, DICER1) [3].
  3. Ехография на шията с оценка на риска по утвърдена система (част 2). Ехографията без показание при човек без оплаквания не е подкрепян скрининг (раздел 10).
  4. Нужна ли е цитология? По ESMO 2019 преоперативна ТАБ не е необходима при възли ≤ 1 cm [11]; праговете според ехографската категория и сравнението с ATA и ACR TI-RADS са в част 2.
  5. Цитологията определя следващата стъпка: проследяване, повторна биопсия, молекулярен тест, наблюдение или операция (части 2 и 3).

4. Тиреоидни възли: много чести, рядко злокачествени

Колко често „има възел“ зависи от метода. Палпаторно се откриват при около 5% от жените и 1% от мъжете в райони с достатъчен йоден прием, а ехографски — при 19–68% от случайно избрани възрастни [1]. Мета-анализ на 95 394 възрастни без оплаквания намира възли при 30,6% (95% CI 26,3–36,3), по-често при жени (34% срещу 23%), над около 50–55 години (42% срещу 20%) и при сонди над 12 MHz (60% срещу 25%); хетерогенността е много висока (I² = 99%) [16]. ETA посочва, че до 60% от възрастните имат един или повече възли [2].

Колко възли са злокачествени, зависи от това кого броим. ATA 2015 дава 7–15% [1], ETA 2023 — 1–5% сред неселектирани възли [2]. Това са различни популации (насочени за оценка срещу неселектирани), а не противоречие. При инцидентални възли на КТ мета-анализ (25 проучвания, 6272 пациенти с инциденталоми) намира злокачественост при 3,9% (3,0–4,9): 0,1% при възли под 1 cm и 11,7% при възли ≥ 1 cm [15].

Естественият ход на доброкачествените възли е благоприятен. В италианска проспективна кохорта (992 пациенти, 1567 цитологично или ехографски доброкачествени възела, 5 години) растеж има при 15,4% от пациентите, намаление — при 18,5%, а карцином е открит в 5 от 1567 възела (0,3%), като само два от тях са нараснали [17]. Данните са за възли, вече оценени като доброкачествени.

5. Скритият карцином: аутопсионните данни

Мета-анализ на 16 аутопсионни проучвания (6286 аутопсии) намира субклиничен папиларен карцином при 12,9% (7,8–16,8) при изследване на цялата жлеза и при 4,6% при частично изследване [6]. Честотата е практически еднаква във всички възрастови групи: 11,5% до 40 години и 13,4% над 80 години (OR за възрастова група 1,06; 0,92–1,2), без разлика между половете [6]. Във финландска серия от 101 аутопсии със срези през 2–3 mm скрит карцином има при 35,6%, като две трети от огнищата са под 1 mm [18].

Клинично диагностицираният карцином е около три пъти по-чест при жените (20,0 срещу 7,4 на 100 000 в САЩ) [4], а аутопсионният — не [6]. Това подсказва, че част от разликата идва от това колко често търсим; причината не е доказана.

6. Видове карцином: дял, преживяемост и NIFTP

Папиларният карцином е 89,1% от случаите в SEER-18 за 2000–2018 г. [19]. Фоликуларният по данни на ACS е по-чест в райони с йоден дефицит [13]. Медуларният е 1–2%, по-малко от често цитираните 3–5% [20], а анапластичният — 1,7% в САЩ и 1,3–9,8% в световни серии [21].

Видове карцином на щитовидната жлеза: дял и 5-годишна относителна преживяемост (САЩ, SEER)
ВидКлетка на произходДял5 години, всички стадии5 години, далечни метастази
ПапиларенФоликулна≈ 8–9 от 10 [13][19]> 99% [5]71% [5]
ФоликуларенФоликулна≈ 1 от 10 [13]98% [5]62% [5]
Онкоцитен (бивш Hürthle-клетъчен)Фоликулна≈ 3% от диференцираните [3]не е даден отделно в използваните източници—
МедуларенC-клетка1–2% [20]93% [5]50% [5]
АнапластиченФоликулна (недиференциран)1,7% [21]≈ 10% [5]5% [5]

Относителната преживяемост сравнява пациентите с хора на същата възраст без карцином. Данните на ACS са от SEER*Explorer и обхващат диагнози от периода около 2015–2021 г.

Анапластичният карцином е изключението. Исторически медианата на преживяемост е около 4–5 месеца (едногодишна преживяемост 10–20% по ESMO) [11][21]. В един голям референтен център (MD Anderson, 479 пациенти) едногодишната преживяемост нараства от 35% (2000–2013) до 59% (2017–2019) след въвеждането на таргетната терапия (HR 0,50; 0,38–0,67); данните са наблюдателни, от един център [22]. Подробностите са в част 5.

NIFTP: тумор, който вече не се нарича карцином

През 2016 г. неинвазивният капсулиран фоликуларен вариант на папиларния карцином е преименуван на NIFTP (неинвазивна фоликуларна тиреоидна неоплазма с папиларни ядрени белези). В международната кохорта, на която стъпва решението, нито един от 109 пациенти с неинвазивна форма няма рецидив при медиана на проследяване 13 години (10–26), включително 67 само след лобектомия и без радиоактивен йод; при 101 пациенти с инвазивна форма има 12 неблагоприятни събития и 2 смъртни случая [23]. ATA 2025 (препоръка 1, Good Practice Statement) не препоръчва рутинно допълнителна тиреоидектомия, лимфна дисекция или радиоактивен йод при NIFTP [3]; ESMO 2019 описва същата логика — точното разпознаване намалява ненужните радикални операции и ненужното приложение на I-131 [11].

Колко чест е NIFTP, двете ръководства оценяват различно: ESMO 2019 — „до 20% от случаите в Европа“ [11], ATA 2025 — около 2,1–9,6% от фоликуларните неоплазми, с по-нисък дял в Азия [3]. Преименуването обяснява само малка част от спада на диагнозите в САЩ: около 10% от намалението на фоликуларния вариант на папиларния карцином [24].

7. Честота и смъртност

В света GLOBOCAN оценява 959 281 нови случая и 48 070 смъртни случая за 2024 г.; карциномът на щитовидната жлеза е шестият по честота и 25-ият като причина за смърт от рак, а 77,4% от случаите са в Азия. За Европа оценката е 77 384 случая и 5952 смъртни случая [25].

В САЩ за 2026 г. се очакват 45 240 нови случая (32 000 жени, 13 240 мъже) и 2320 смъртни случая [26][4]; това са прогнози, не преброявания. Медианната възраст при диагнозата е 51 години, рискът през живота е около 1,1% [4]. При диагнозата 63% от туморите са локализирани (5-годишна относителна преживяемост 99,9%), 31% регионални (98,1%) и 3% с далечни метастази (48,3%) [4].

Между 1975 и 2009 г. честотата в САЩ нараства от 4,9 на 14,3 на 100 000 (RR 2,9; 2,7–3,1), почти изцяло за сметка на папиларния карцином (3,4 → 12,5; RR 3,7) [27]. След около 2014 г. тя спада: −2,33% годишно за 2014–2018 г., най-силно при тумори ≤ 1 cm (−5,83% годишно) [19], и −1,4% годишно за 2013–2022 г. [26]. Смъртността остава около 0,5 на 100 000 годишно в продължение на десетилетия (0,54 през 1975 г., 0,50 през 2024 г.) [4].

Има и противотежест: смъртността, свързана с диагнозата, нараства с 1,1% годишно за 1994–2013 г. (от 0,40 на 0,46 на 100 000), а при папиларния карцином с далечни метастази — с 2,9% годишно; честотата нараства при всички стадии [28]. Не цялото увеличение е безобидно.

8. Свръхдиагностика: Корея и светът

Свръхдиагностика означава откриване на истински карцином, който без лечение никога не би довел до симптоми или смърт [3]. Тиреоидният карцином е най-добре документираният пример.

Южна Корея

След като ехографията на щитовидната жлеза става честа добавка към профилактичните прегледи, стандартизираната честота нараства от 6,3 на 63,4 на 100 000 между 1999 и 2012 г. [7]; национални данни дават стандартизиран индекс 7,41 → 75,06 за същия период [8]. Смъртността не расте и намалява от началото на 2000-те години [8][7]. В екологичен анализ на 16 региона честотата корелира с дела на скринираните (r = 0,77; при жените 0,88), почти изцяло за сметка на папиларния карцином, без корелация със смъртността (r = −0,08) [29]. Това е асоциация, не доказателство за причинност.

Спадът на диагнозите започва през 2012 г., преди публичния дебат за свръхдиагностиката от 2014 г., който по-скоро го ускорява [7]. От 2015 г. честотата отново нараства (стандартизиран индекс 42,50 → 60,13 до 2021 г.), включително при по-авансирали стадии; причините не са изяснени [8]. Моделът на Lin и Wu дава 94,9% свръхдиагностика при жените и 90,3% при мъжете (1998–2012) [30].

Светът

Регистров модел за 63 държави (385 регистъра) оценява, че 1 736 133 от 2 297 057 карцинома, диагностицирани през 2013–2017 г. (75,6%), са свръхдиагностицирани; при жените в Южна Корея, Китай, Кипър и Турция делът е над 85%, а в Уганда и Зимбабве — практически нулев [9]. Това са моделни оценки.

Цената за пациента

Систематичният обзор за USPSTF (36 проучвания, 43 295 тиреоидектомии) намира постоянен хипопаратиреоидизъм при 2,12–5,93 на 100 и пареза на възвратния ларингеален нерв при 0,99–2,13 на 100 оперирани [31]. ESMO посочва 2,5% увреда на нерва и 8,1% хипопаратиреоидизъм (временен и постоянен) след тотална тиреоидектомия [11]. Подробности — в част 3.

9. Рискови фактори

Облъчване в детска възраст. Обединен анализ на 7 проучвания (около 120 000 души, 58 000 облъчени) показва относителен риск на грей (ERR/Gy) 7,7 (2,1–28,7) при облъчване в детството, с повишен риск и след 40 години, и малък риск при облъчване след 20-годишна възраст [12]. ATA 2025 приема облъчването на главата и шията в детството, облъчването на цялото тяло и радиоактивните отлагания в детството като рискови фактори; професионалното облъчване на възрастни в ниски до умерени дози не показва значимо повишение [3]. Това не се отнася пряко за диагностичните рентгенови изследвания.

Чернобил и Фукушима. При деца от Беларус и Русия доза 1 Gy към щитовидната жлеза е свързана с OR 5,5 (3,1–9,5) до 8,4 (4,1–17,3); йодният дефицит утроява риска (RR 3,2), а приемът на калиев йодид го намалява (RR 0,34) [32]. Това са относителни рискове; изходната честота на карцинома при деца е много ниска. По UNSCEAR около една четвърт от приблизително 20 000 случая (1991–2015) при облъчените като деца се дължат на радиацията, с голяма несигурност (поне 0,07–0,5) [33]. Малките карциноми, открити при ехографската програма след Фукушима, авторите ѝ отдават главно на чувствителността на изследването [34].

Ръст и телесно тегло. В 22 проспективни кохорти (2,09 милиона души) HR е 1,06 (1,02–1,10) на 5 kg/m² ИТМ и 1,07 (1,04–1,10) на 5 cm ръст, без връзка с медуларния карцином [35]. Асоциацията е слаба, наблюдателна и само относителна.

Фамилна обремененост. Засегнат родител или брат/сестра увеличава риска около пет пъти по шведски регистрови данни [36]; при изходен риск през живота около 1% [4] абсолютният риск остава нисък. Около 5–10% от немедуларните карциноми са фамилни, но при двама засегнати роднини от първа степен вероятността случаите да са спорадични е 62% [36][3]. Някои синдроми носят по-висок риск: Cowden (PTEN) 3–10% през живота, фамилна аденоматозна полипоза (APC) до 12% [3].

Медуларен карцином и RET. Около една четвърт от медуларните карциноми са наследствени (MEN2), а до 10% от „спорадичните“ също носят герминативна RET мутация; затова ESMO препоръчва на всички пациенти с медуларен карцином генетично консултиране и изследване за RET [IV, A] [11]. MEN2A обхваща около 95% от случаите на MEN2 (ATA 2015, степен C) [20]. Профилактичната тиреоидектомия е тема на част 5.

10. Скрининг: какво казват ръководствата и къде се разминават

USPSTF препоръчва против скрининг за карцином на щитовидната жлеза при възрастни без оплаквания (степен D): ползата е оценена като „не по-голяма от малка“, а вредата — като „поне умерена“ [10]. Нито едно проучване с добро или задоволително качество не оценява пряко ползата от скрининга [31]: липсват доказателства за полза, което не е доказателство за нулева полза. ESMO 2019 няма степенувана препоръка за скрининг, но цитира USPSTF и подкрепя по-консервативни, съобразени с риска стратегии [11]. ATA 2025 също се позовава на USPSTF и отбелязва, че препоръката може да е допринесла за спада на честотата [3].

Скрининг, NIFTP и фамилен скрининг: ESMO, американските и сравнителните ръководства (към октомври 2026 г.)
ТемаESMO 2019САЩ · ATA 2025 / USPSTF 2017Сравнение · ETA, NICE, IARC, Корея
Скрининг при хора без оплакванияБез степенувана препоръка; цитира USPSTF, че рисковете вероятно надвишават ползата [11]USPSTF: против скрининг, степен D [10]; ATA 2025: без собствена препоръка, позовава се на USPSTF [3]ETA 2023: ехографски скрининг не се насърчава [2]; IARC 2018: против масов скрининг след ядрена авария [37]
Дял на NIFTPДо 20% от случаите в Европа [11]ATA 2025: около 2,1–9,6% от фоликуларните неоплазми, по-нисък в Азия [3]—
Лечение при NIFTPРазпознаването намалява ненужните радикални операции и I-131 (наративно) [11]ATA 2025 R1: без рутинна допълнителна операция и I-131 (GPS) [3]—
Ехографски скрининг на роднини (немедуларен карцином)Не е разгледанATA 2025 R4: „може да се обсъди“ при роднини от първа степен, когато засегнатите са ≥ 3 (или 2 с тревожни белези); условна препоръка, много ниска сигурност, с предупреждение за свръхлечение [3]. ATA 2015: без препоръка „за“ или „против“ [1]—
Наблюдение след ядрена авария——IARC 2018: доброволно дългосрочно проследяване при облъчени in utero, в детска или юношеска възраст с доза към щитовидната жлеза от порядъка на 100–500 mGy или повече [37]
Терминология„Hürthle-клетъчен карцином“ (СЗО 2017) [11]„Онкоцитен карцином“ (СЗО 2022) [3]NICE NG230: не наричайте карцинома на щитовидната жлеза „добър рак“ [38]
Активно наблюдение на микрокарциномПосочено като възможност (част 3) [11]Част 3KTA 2025: препоръчва активно наблюдение при нискорисков папиларен микрокарцином (резюме) [39]

NCCN. Насоката на NCCN за карцином на щитовидната жлеза не беше достъпна в пълен текст; публикуваните NCCN Guidelines Insights v1.2025 обхващат само системната терапия [40]. Затова в тази статия не е посочена позиция на NCCN. Позиция на AACE също не е използвана.

Разлики, които имат значение. За масовия скрининг ESMO и американските органи са единни. Разминават се за честотата на NIFTP и терминологията, а за фамилен ехографски скрининг само ATA 2025 дава (условна) препоръка. NICE добавя правило за комуникацията: много пациенти не намират израза „добър рак“ за успокояващ [38].

Японският подход е противоположен на корейския скрининг. В болница Kuma 1235 пациенти с нискорисков папиларен микрокарцином избират редовна ехография вместо операция; при средно проследяване 75 месеца няма далечни метастази и смърт от карцинома, но при по-младите туморът по-често прогресира [41]. Оценката за прогресия през живота е 60,3% при начало на наблюдението през 20-те години и 3,5% през 70-те [42]. Кохортата е едноцентрова и самоселектирана; условията са в част 3.

11. Ограничения и несигурност

  • Повечето числа са от резюмета; в пълен текст са прочетени ESMO 2019, ATA 2025, ATA 2015 и (частично) ATA за медуларен и анапластичен карцином.
  • Към ATA 2025 (Thyroid 2025;35(11):1350) и ATA 2021 за анапластичен карцином (Thyroid 2021;31(10):1606) има ерата, чието съдържание не е проверено; числата от ATA 2025 трябва да се сверят с тях.
  • Корейските публикации в NEJM (Ahn 2014, Ahn и Welch 2015) не бяха достъпни в пълен текст; корейските числа в статията са от Oh 2021 и Yoon 2026.
  • Германските S3/AWMF (вкл. DEGAM за възлите), BTA, японските JAES/JSTS и корейската KTA насока за възлите не са прочетени и не са цитирани; NCCN и AACE — без използвано съдържание.
  • Делът на карцинома сред възлите зависи от популацията; честотата на възлите при ехография е силно хетерогенна.
  • Свръхдиагностиката, атрибутивният дял за Чернобил, прогнозите за 2026 г. и GLOBOCAN са моделни оценки. Причините за новия ръст в Корея и интерпретацията на Фукушима са дискусионни.
  • Данни за България (регистрова честота, профилактични ехографии, йоден статус) не са проучени.

12. Практически контролен списък

  1. Не назначавайте ехография на щитовидната жлеза като скрининг при хора без оплаквания и без рисков фактор.
  2. Палпируем или растящ възел, дрезгав глас или затруднено преглъщане изискват оценка, не успокоение.
  3. Снемайте анамнеза за облъчване в детството, фамилни случаи и наследствени синдроми (MEN2, PTEN, APC, DICER1).
  4. При инцидентален възел под 1 cm помнете ниския риск; решението за ТАБ следва ехографската категория (част 2).
  5. При медуларен карцином насочете за генетично консултиране и изследване за RET.
  6. Използвайте актуалната терминология (онкоцитен, NIFTP) и обяснявайте на пациента, че NIFTP не се лекува като карцином.
  7. Давайте относителните рискове с изходна стойност и не наричайте заболяването „добър рак“.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст или от резюмето на цитираните публикации и проверени срещу работен регистър на твърденията; източници, видени само като заглавие, не са използвани за числа. Проверка за ретракции и корекции в Europe PMC на 29.10.2026 г. не откри оттеглени публикации; откритите ерата са посочени в литературата.

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед
Проверени ръководства
ESMO Clinical Practice Guidelines, thyroid cancer (2019; според esmo.org към 29.10.2026 актуалната версия, с eUpdate от 2022 г. за системната терапия) — пълен текст; ATA 2025 за диференциран карцином — пълен текст (ератата не е проверена); ATA 2015 за възли и ДКЩЖ — пълен текст; ATA 2015 за медуларен и ATA 2021 за анапластичен карцином — частично; USPSTF 2017 — резюме; ETA 2023 — частично; NICE NG230 (2022) — уеб страница; IARC TP46 (2018) — резюме; KTA 2025 — резюме; СЗО 2022 — обзор на класификацията. NCCN (само резюме на Insights v1.2025, без позиция) и AACE: не са използвани. Всички проверени на 29.10.2026.
Последна редакция
29 октомври 2026 г.
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г. или при нова версия на ESMO насоката за карцином на щитовидната жлеза

Литература

  1. Haugen BR, Alexander EK, Bible KC, et al. 2015 American Thyroid Association Management Guidelines for Adult Patients with Thyroid Nodules and Differentiated Thyroid Cancer. Thyroid. 2016;26:1–133. DOI: 10.1089/thy.2015.0020. Източник ↩
  2. Durante C, Hegedüs L, Czarniecka A, et al. 2023 European Thyroid Association Clinical Practice Guidelines for thyroid nodule management. Eur Thyroid J. 2023;12:e230067. DOI: 10.1530/ETJ-23-0067. Източник ↩
  3. Ringel MD, Sosa JA, et al. 2025 American Thyroid Association Management Guidelines for Adult Patients with Differentiated Thyroid Cancer. Thyroid. 2025;35(8):841–985. Ерата: Thyroid. 2025;35(11):1350 (съдържанието не е проверено). DOI: 10.1177/10507256251363120. Източник ↩
  4. National Cancer Institute, Surveillance, Epidemiology, and End Results Program. Cancer Stat Facts: Thyroid Cancer. Достъп 29.10.2026. Източник ↩
  5. American Cancer Society. Survival rates for thyroid cancer (данни от SEER*Explorer). Ревизия 30.06.2025. Източник ↩
  6. Arroyo N, et al. Prevalence of subclinical papillary thyroid cancer by age: meta-analysis of autopsy studies. J Clin Endocrinol Metab. 2022;107:2945–2952. DOI: 10.1210/clinem/dgac468. Източник ↩
  7. Oh CM, et al. Decreasing trends in thyroid cancer incidence in South Korea: what happened in South Korea? Cancer Med. 2021;10:4087–4096. DOI: 10.1002/cam4.3926. Източник ↩
  8. Yoon YJ, et al. Long-term trends in thyroid cancer incidence and mortality in Korea. Endocrinol Metab. 2026. DOI: 10.3803/EnM.2025.2807. Източник ↩
  9. Li M, Dal Maso L, Pizzato M, Vaccarella S. Evolving epidemiological patterns of thyroid cancer and estimates of overdiagnosis in 2013–17 in 63 countries worldwide: a population-based study. Lancet Diabetes Endocrinol. 2024;12:824–836. DOI: 10.1016/S2213-8587(24)00223-7. Източник ↩
  10. US Preventive Services Task Force; Bibbins-Domingo K, et al. Screening for Thyroid Cancer: US Preventive Services Task Force Recommendation Statement. JAMA. 2017;317:1882–1887. DOI: 10.1001/jama.2017.4011. Източник ↩
  11. Filetti S, Durante C, Hartl D, et al. Thyroid cancer: ESMO Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2019;30:1856–1883. DOI: 10.1093/annonc/mdz400. Източник ↩
  12. Ron E, Lubin JH, Shore RE, et al. Thyroid cancer after exposure to external radiation: a pooled analysis of seven studies. Radiat Res. 1995;141:259–277. DOI: 10.2307/3579003. Източник ↩
  13. American Cancer Society. What is thyroid cancer? Ревизия 23.08.2024. Източник ↩
  14. Baloch ZW, Asa SL, Barletta JA, et al. Overview of the 2022 WHO Classification of Thyroid Neoplasms. Endocr Pathol. 2022;33:27–63. DOI: 10.1007/s12022-022-09707-3. Източник ↩
  15. Song Z, et al. Incidental thyroid nodules on computed tomography: a systematic review and meta-analysis. Thyroid. 2024;34:1389–1400. DOI: 10.1089/thy.2024.0313. Източник ↩
  16. Liao LJ, et al. Ultrasonography of incidental thyroid nodules: a systematic review and meta-analysis of prevalence. J Med Ultrasound. 2025;33:365–370. DOI: 10.4103/jmu.jmu_62_24. Източник ↩
  17. Durante C, Costante G, Lucisano G, et al. The natural history of benign thyroid nodules. JAMA. 2015;313:926–935. DOI: 10.1001/jama.2015.0956. Източник ↩
  18. Harach HR, Franssila KO, Wasenius VM. Occult papillary carcinoma of the thyroid. A "normal" finding in Finland. A systematic autopsy study. Cancer. 1985;56:531–538. PMID: 2408737. Източник ↩
  19. Megwalu UC, Moon PK. Thyroid cancer incidence and mortality trends in the United States: 2000–2018. Thyroid. 2022;32:560–570. DOI: 10.1089/thy.2021.0662. Източник ↩
  20. Wells SA Jr, Asa SL, Dralle H, et al. Revised American Thyroid Association guidelines for the management of medullary thyroid carcinoma. Thyroid. 2015;25:567–610. DOI: 10.1089/thy.2014.0335. Източник ↩
  21. Bible KC, Kebebew E, Brierley J, et al. 2021 American Thyroid Association Guidelines for Management of Patients with Anaplastic Thyroid Cancer. Thyroid. 2021;31:337–386. Ерата: Thyroid. 2021;31(10):1606 (съдържанието не е проверено). DOI: 10.1089/thy.2020.0944. Източник ↩
  22. Maniakas A, Dadu R, Busaidy NL, et al. Evaluation of overall survival in patients with anaplastic thyroid carcinoma, 2000–2019. JAMA Oncol. 2020. DOI: 10.1001/jamaoncol.2020.3362. Източник ↩
  23. Nikiforov YE, Seethala RR, Tallini G, et al. Nomenclature revision for encapsulated follicular variant of papillary thyroid carcinoma: a paradigm shift to reduce overtreatment of indolent tumors. JAMA Oncol. 2016;2:1023–1029. DOI: 10.1001/jamaoncol.2016.0386. Източник ↩
  24. Kitahara CM, Sosa JA, Shiels MS. Influence of nomenclature changes on trends in papillary thyroid cancer incidence in the United States, 2000 to 2017. J Clin Endocrinol Metab. 2020;105:dgaa690. DOI: 10.1210/clinem/dgaa690. Източник ↩
  25. International Agency for Research on Cancer, Global Cancer Observatory. GLOBOCAN 2024: Thyroid fact sheet. 2026. Източник ↩
  26. Siegel RL, et al. Cancer statistics, 2026. CA Cancer J Clin. 2026. DOI: 10.3322/caac.70043. Източник ↩
  27. Davies L, Welch HG. Current thyroid cancer trends in the United States. JAMA Otolaryngol Head Neck Surg. 2014. DOI: 10.1001/jamaoto.2014.1. Източник ↩
  28. Lim H, Devesa SS, Sosa JA, et al. Trends in thyroid cancer incidence and mortality in the United States, 1974–2013. JAMA. 2017;317:1338–1348. DOI: 10.1001/jama.2017.2719. Източник ↩
  29. Ahn HS, et al. Thyroid cancer screening in South Korea increases detection of papillary cancers with no impact on other subtypes or thyroid cancer mortality. Thyroid. 2016;26:1535–1540. DOI: 10.1089/thy.2016.0075. Източник ↩
  30. Lin Y, Wu Y. Trends in incidence and overdiagnosis of thyroid cancer in China, Japan, and South Korea. Cancer Sci. 2023;114:4052–4062. DOI: 10.1111/cas.15909. Източник ↩
  31. Lin JS, et al. Screening for Thyroid Cancer: Updated Evidence Report and Systematic Review for the US Preventive Services Task Force. JAMA. 2017;317:1888–1903. DOI: 10.1001/jama.2017.0562. Източник ↩
  32. Cardis E, Kesminiene A, Ivanov V, et al. Risk of thyroid cancer after exposure to 131I in childhood. J Natl Cancer Inst. 2005;97:724–732. DOI: 10.1093/jnci/dji129. Източник ↩
  33. United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation (UNSCEAR). Evaluation of data on thyroid cancer in regions affected by the Chernobyl accident. White paper. 2017. Източник ↩
  34. Shimura H, et al. Comprehensive review of the Thyroid Ultrasound Examination programme of the Fukushima Health Management Survey. J Epidemiol. 2022;32:S23–S35. DOI: 10.2188/jea.JE20210271. Източник ↩
  35. Kitahara CM, McCullough ML, Franceschi S, et al. Anthropometric factors and thyroid cancer risk by histological subtype: pooled analysis of 22 prospective studies. Thyroid. 2016;26:306–318. DOI: 10.1089/thy.2015.0319. Източник ↩
  36. Hemminki K, et al. High familial risks in some rare cancers, including thyroid cancer (Swedish Family-Cancer Database). Hered Cancer Clin Pract. 2025;23:9. DOI: 10.1186/s13053-024-00303-6. Източник ↩
  37. IARC Expert Group on Thyroid Health Monitoring after Nuclear Accidents. Thyroid Health Monitoring after Nuclear Accidents. IARC Technical Publication No. 46. Lyon: International Agency for Research on Cancer; 2018. Източник ↩
  38. National Institute for Health and Care Excellence. Thyroid cancer: assessment and management. NICE guideline NG230. December 2022. Източник ↩
  39. Lee EK, et al. 2025 Korean Thyroid Association Clinical Management Guideline on Active Surveillance for Low-Risk Papillary Thyroid Carcinoma. Endocrinol Metab. 2025;40:307–341. Използвано само резюмето. DOI: 10.3803/EnM.2025.2461. Източник ↩
  40. Haddad RI, et al. NCCN Guidelines Insights: Thyroid Carcinoma, Version 1.2025. J Natl Compr Canc Netw. 2025;23:e250033. Използвано само резюмето. DOI: 10.6004/jnccn.2025.0033. Източник ↩
  41. Ito Y, Miyauchi A, Kihara M, et al. Patient age is significantly related to the progression of papillary microcarcinoma of the thyroid under observation. Thyroid. 2014;24. DOI: 10.1089/thy.2013.0367. Източник ↩
  42. Miyauchi A, Kudo T, Ito Y, et al. Estimation of the lifetime probability of disease progression of papillary microcarcinoma of the thyroid during active surveillance. Surgery. 2018;163:48–52. DOI: 10.1016/j.surg.2017.03.028. Източник ↩
Продължете с темата

Още от хирургичната практика

Информирано съгласиеОперация на щитовидната жлеза (тиреоидектомия)Към страницата ↗Медицина, основана на доказателстваПроблемът с липсата на стандарти в българската медицинаКъм свързаната публикация ↗