Рак на стомаха, част 1: какво представлява и какво го причинява

1. Какво обединява понятието „карцином на стомаха“

Почти всички злокачествени тумори на стомаха са аденокарциноми на жлезистия епител на лигавицата; следващият по честота тумор в германския регистър е гастроинтестиналният стромален тумор (GIST) [13]. Laurén разделя аденокарциномите на интестинален (жлезообразуващ) и дифузен тип [14]. Класификацията на СЗО и прогностичното значение на хистологичните типове са в част 3.

За епидемиологията решаващо е разделението по локализация. Кардиален е карциномът на най-горната част на стомаха непосредствено под ЕГП, а некардиален — всеки по-дистален тумор (фундус, тяло, антрум). Двата типа имат различни рискови фактори и различни тенденции (фигура 1). По оценката на IARC за 2024 г. около 830 000 случая са некардиални и около 150 000 кардиални (≈ 15%) [1]; оценката за 2012 г. дава 260 000 кардиални от 951 000 (≈ 27%) [15]. Двете оценки разпределят случаите с неуточнена локализация по различен метод, затова разликата не е тренд. Кардиалният карцином е 2–3 пъти по-чест при мъжете [15][13].

2. Честота: светът, Европа и България

Мъжете боледуват около два пъти по-често: 638 780 срещу 341 506 случая, със стандартизирана по възраст честота (ASR) 12,4 срещу 5,7 на 100 000 годишно [3]. Най-висока е честотата в Източна Азия (най-висока в Монголия), следвана от Източна Европа и Южна Америка, а най-ниска — в Африка, Меланезия и Северна Америка; разликата между регионите е 4–6-кратна [3].

Разликата между Корея и САЩ съвпада с организирания ендоскопски скрининг: делът на ранните стадии в Корея нараства от 39% (2001) на 73% (2016) [3]; мерките за преживяемост обаче са различни, а данните са наблюдателни (част 2). S3 дава за Германия медианна възраст при диагнозата 71 години при мъжете и 75 при жените [2], по данни от 2019/2020 г.

3. Тенденции: спад, плато и ранно начало

През последния век честотата спада в повечето държави, като спадът е почти изцяло за некардиалния тип; GLOBOCAN го свързва с по-рядката инфекция с H. pylori, по-малко тютюнопушене и по-малко солено-консервирани храни — интерпретация, а не измерване [3]. В Швеция некардиалният карцином намалява с 4,4% годишно (1984–2014), докато кардиалният е стабилен от 1989 г. (APC −0,3%) след ръст през 1970–1988 г. [4].

Броят на пациентите обаче расте заради застаряването. Под прага за рядко заболяване (6 на 100 000) се очаква да падне честотата в 16 от 34 държави до 2035 г. [19], но в световен мащаб се прогнозира ръст от 1,1 милиона случая и 770 000 смъртни случая (2020) до около 1,8 и 1,3 милиона (2040) [20]. По модел без интервенция около 15,6 милиона (95% UI 14,0–17,3) души, родени през 2008–2017 г., ще развият карцином на стомаха, 76% от случаите — свързани с H. pylori [21].

Ранно начало

Докато честотата при по-възрастните спада, под 50 години тя расте в част от държавите — както с ниска, така и с висока честота [19]. При неиспаноезичните бели американци некардиалният карцином под 50 години нараства с 1,3% годишно (95% CI 0,6–2,1), а над 50 години намалява с 2,6% годишно; жените, родени през 1983 г., имат двойно по-висока честота от родените през 1951 г. (1,1–3,6) [22]. Изходната стойност е ниска: общата ASR в тази популация е 2,2 на 100 000 [22]. Под 55 години ръстът през 2000–2018 г. е по-бърз при жените (3,22% годишно), отколкото при мъжете (1,51%) [23].

В световен мащаб обаче стандартизираната честота при 15–49-годишните намалява от 1990 г. насам (около 125 000 случая през 2021 г. по модела GBD) [24]. Причината за локалните ръстове не е известна; хипотезата за повече автоимунен гастрит или променен стомашен микробиом не е доказана [22].

4. Оценка на риска в практиката: последователност на решенията

1. Има ли алармени симптоми? Прогресираща дисфагия, кървене от горния ГИТ, отслабване, повтарящо се повръщане или неясна желязодефицитна анемия налагат ранна ендоскопия с биопсия, а не оценка на риска [2]. Диагнозата е тема на част 3.
2. Кардия/ЕГП или некардия? Двете локализации имат различни рискови профили (раздели 1 и 10).
3. H. pylori. Kyoto консенсусът определя инфекцията като инфекциозно заболяване и препоръчва ерадикация на инфектираните, освен при конкурентни съображения (силна препоръка, високо ниво на доказателства) [25]; Maastricht VI и Taipei II са в същата посока [26][27]. Тестовете и масовият скрининг са в част 2.
4. Фамилна анамнеза. Роднините от първа степен имат повишен риск (S3 3.5, LoE 2a) [2]. Начало преди 50 години и/или фамилно струпване трябва да се изяснят с генетично консултиране (S3 3.6, EK, „sollte“) [2].
5. Пернициозна анемия. При първа диагноза S3 препоръчва ЕГДС с биопсии (4.18, EK, „sollte“) [2] — част 2.
6. Предишна резекция на стомаха преди повече от 15–20 години: рискът в остатъчния стомах е повишен (раздел 11).
7. Модифицируеми фактори: тютюн, тежък алкохол, солено-консервирани храни, а при кардия и телесното тегло. Комуникирайте ги с изходен риск (раздели 8–10).

5. H. pylori: основният причинен фактор

H. pylori е в група 1 канцерогени на IARC [1]; S3 посочва класификацията от 1994 г., потвърдена през 2009 г. [2]. През 2015–2022 г. инфектирани са 43,9% (42,3–45,5) от възрастните в света, спрямо 52,6% преди 1990 г.; при децата и юношите превалентността е 35,1% (30,5–40,1) без съпоставим спад [28]. Повечето носители никога не развиват карцином: рискът зависи от щама, гостоприемника, възрастта при инфекция и кофактори като тютюнопушенето [3].

H. pylori е свързан еднакво с интестиналния и с дифузния тип [36]. Ефектът на ерадикацията в цели общности е по-скромен, отколкото при здрави инфектирани; подробностите са в част 2.

6. Каскадата на Correa: от гастрит до карцином

Correa описва интестиналния тип като многостъпален процес: хроничен гастрит, атрофия, чревна метаплазия (ЧМ), дисплазия и карцином [37]; S3 го нарича „хипотеза на Correa“ [2]. Последователността е изведена, но градиентът на риска е измерен (фигура 2). В холандския национален патологичен регистър (92 250 пациенти) годишната честота на карцином в първите 5 години е 0,1% при атрофия, 0,25% при ЧМ, 0,6% при лека до умерена и 6% при тежка дисплазия [38].

В шведска кохорта с 405 172 души 20-годишният риск расте от 1 на 256 при нормална лигавица до 1 на 19 при дисплазия; HR за дисплазия спрямо нормална лигавица е 10,9 (7,7–15,4) [6]. Популацията е нискорискова и западна.

Kyoto консенсусът посочва, че рискът расте с тежестта и разпространението на атрофията и че системите OLGA и OLGIM стратифицират риска (твърдения 14A и 14B) [25]. В японската кохорта най-висок риск имат инфектираните с тежка атрофия, корпус-доминантен гастрит или ЧМ, а при 275 пациенти с дуоденална язва не е възникнал нито един карцином [29]. Проследяването на преканцерозните състояния е в част 2.

7. Молекулярни типове: EBV, MSI, GS и CIN

The Cancer Genome Atlas (TCGA, 295 тумора) разделя аденокарциномите на четири типа: EBV-позитивни (9%), с микросателитна нестабилност (MSI, 22%), геномно стабилни (GS, 20%) и с хромозомна нестабилност (CIN, 50%) [39]. CIN е най-честият тип при туморите на ЕГП и кардията, повечето EBV-позитивни тумори са във фундуса и тялото, а GS е обогатен с дифузния хистологичен тип [39]. Дяловете са от селектирана хирургична серия.

В мета-анализ на 70 проучвания (15 952 случая) вирусът на Epstein-Barr (EBV) се открива в 8,7% (7,5–10,0) от карциномите: 11,1% при мъжете срещу 5,2% при жените, 13,6% в кардията и 13,1% в тялото срещу 5,2% в антрума и 35,1% в остатъчния стомах след резекция; честотата е сходна в Азия, Европа и Америка [40]. IARC оценява, че EBV причинява около 8% от карциномите на стомаха (около 78 000 случая през 2024 г.) [1].

Популационната честота на MSI е по-ниска, отколкото в TCGA: 9,2% в мета-анализ на 48 проучвания, по-често при жени (OR 1,57) и с по-добра преживяемост (HR 0,69; 0,56–0,86) [41]. В корейската класификация ACRG рецидивът е 63% при мезенхимния и 22% при MSI типа [42]. Биомаркерите за лечението са в части 3, 6 и 7.

8. Хранене: сол, консервирани храни, преработено месо и плодове

WCRF/AICR оценява храните, консервирани чрез осоляване (традиционна солена риба, мариновани зеленчуци), като вероятна причина, а общия прием на сол и добавената сол — като „ограничени данни, без заключение“ [9]. S3 твърдение 3.4 (EK, ново 2025 г.) изброява високия прием на солено-консервирани храни и на преработено месо и ниската консумация на плодове [2].

Кафето и чаят не показват асоциация [2][9]. В China Kadoorie Biobank (100 220 души) при висок генетичен риск благоприятният начин на живот е свързан с HR 0,53 (0,29–0,99) и абсолютно намаление на риска с 1,12% (0,62–1,56) [49]; факторите са обединени в един индекс.

9. Тютюн и алкохол

В сборния анализ StoP (23 проучвания, 10 290 случая) настоящите пушачи имат OR 1,25 (1,11–1,40), а някога пушилите — 1,20 (1,09–1,32); при над 20 цигари дневно OR е 1,32 (1,10–1,58), а при над 40 години пушене — 1,33 (1,14–1,54) [10]. Около 10 години след спиране рискът е сходен с този на никога непушилите [10]. Кохортният мета-анализ дава по-високи стойности: RR 1,62 (1,50–1,75) при мъжете и 1,20 (1,01–1,43) при жените, 1,87 (1,31–2,67) за кардия и 1,60 (1,41–1,80) за некардия [50].

Алкохолът повишава риска едва при висока консумация. В StoP (20 проучвания, 9669 случая) до 4 питиета дневно няма увеличение; при над 4 до 6 питиета OR е 1,26 (1,08–1,48), а при над 6 — 1,48 (1,29–1,70) [11]. При тежка консумация асоциацията е по-силна за кардия (OR 1,61; 1,11–2,34), отколкото за некардия (1,28; 1,13–1,45), и при никога непушилите (1,87; 1,35–2,58) [11]. WCRF оценява консумацията над около 45 g етанол дневно като вероятна причина [9]; в дозозависим мета-анализ тежката консумация е с RR 1,21 [51]. Дефиницията на „питие“ се различава (в StoP около 12,5 g).

10. Тегло, рефлукс и кардията

Работната група на IARC (2016) оценява доказателствата за затлъстяването като достатъчни за кардиалния карцином (RR до около 1,8 за най-високата категория на индекса на телесна маса, ИТМ, спрямо нормалната) и недостатъчни за некардиалния [5]. WCRF стига до „убедителни“ доказателства за кардията и „ограничени, без заключение“ за некардията [9]. В мета-анализ ИТМ ≥ 30 е свързан с RR 1,93 (1,52–2,45) за кардиален аденокарцином срещу 2,73 за аденокарцином на хранопровода [52]. В EPIC (391 456 души) ИТМ не е свързан нито с кардиалния, нито с некардиалния карцином, но обиколката на талията е: HR 1,91 (1,09–3,37) за кардия след корекция за ИТМ [53].

Честият рефлукс е свързан с OR 2,0 (1,4–2,9) за кардиален карцином срещу 7,7 (5,3–11,4) за аденокарцином на хранопровода, а дълготрайният тежък рефлукс — с 4,4 (1,7–11,0) срещу 43,5 [54]; авторите определят връзката с кардията като относително слаба. Хиаталната херния заедно с рефлукс е свързана силно с аденокарцинома на хранопровода (OR 8,11) и по-умерено, но значимо — с кардиалния [55]. S3 твърдение 3.2 (LoE 2b) приема асоциацията между гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и аденокарцинома на ЕГП за „вероятна“ [2]. Диабет тип 2 не е свързан с карцинома на стомаха като цяло (OR 1,01; 0,94–1,07), а слабо — с кардиалния (1,16; 1,02–1,33) [56].

Удвоеният относителен риск се прилага към малък изходен риск: кардиалният карцином е около 15% от случаите в света [1].

11. Фамилия, автоимунен гастрит, предишна операция и други фактори

Фамилна обремененост

Роднините на пациенти с карцином на стомаха имат RR 2,35 (1,96–2,81), а само роднините от първа степен — 2,71 (2,08–3,53); засегнат роднина имат 19,0% от пациентите срещу 10,9% от контролите [57]. Обяснение могат да бъдат общата инфекция, общото хранене и общите гени. S3 посочва около десеткратен риск при повече от един засегнат роднина и наследствена мутация при около 1–3% от карциномите [2]. Рискът при носителите на патогенен вариант в CDH1 се оценява различно: 70% (мъже) и 56% (жени) до 80-годишна възраст според S3 [2] срещу 42% (30–56) и 33% (21–43) при фамилии, неселектирани за множествени карциноми на стомаха [58]. Наследственият дифузен карцином е в част 2.

Автоимунен гастрит и пернициозна анемия

При пернициозна анемия сборната честота на карцином е 0,27% на човекогодина, RR 6,8 (2,6–18,1) спрямо общата популация [59]. При автоимунен гастрит честотата е 0,12 на 100 човекогодини (0,29 при пернициозна анемия) [60], а сборният HR е 1,93 (1,59–2,33) и 4,82 при хистологично потвърдена диагноза [61]. Абсолютният годишен риск е около 1 на 370 до 1 на 830. Невроендокринните тумори са по-чести (1,09 на 100 човекогодини), но са отделно заболяване [60].

Предишна операция на стомаха

Систематичен преглед на 58 проучвания намира 2–4-кратен риск след ≥ 15 години от резекция по доброкачествено заболяване и липса на повишение през първите 15 години [62]. В проучване от Милано RR е 1,2 (0,5–2,8) под 20 години и 3,5 (1,3–10,0) след ≥ 30 години [63], а австралийска кохорта (569 пациенти) не намира значимо повишение (SIR 1,39; 0,64–2,65) [64]. След дистална субтотална гастректомия за ранен карцином 16 от 541 пациенти (2,9%) развиват карцином в остатъчния стомах, 4% кумулативно за 20 години [65]; това е важно за проследяването (част 9). След бариатричен байпас има само описания на случаи и рискът не може да се определи количествено [66].

12. Какво казват ръководствата и къде се разминават

Германската S3 насока (v3.1, октомври 2025 г., валидна до 31.12.2027 г.) има осем твърдения и препоръки за рисковите фактори, всички със силен консенсус [2]. В таблицата те са съпоставени с оценките на IARC и WCRF и с международните консенсуси за H. pylori [1][5][9][25][26][73][27].

Двете практически разминавания са наднорменото тегло при некардиален карцином и преработеното месо без ограничение по локализация в S3. За H. pylori посоката е една и съща; обхватът на ерадикацията и скрининга е тема на част 2.

13. Ограничения и несигурност

• Данните за хранене, тютюн, алкохол и професия са наблюдателни, с възможна грешка при припомняне и объркване с H. pylori и социално-икономическия статус.
• Числата за България са оценки на GLOBOCAN 2024 и не са сверени с Националния раков регистър; единственото серологично проучване е с малка извадка от кръводарители.
• Делът на кардиалния карцином зависи от метода (≈ 15% за 2024 г. срещу ≈ 27% за 2012 г.), а регистрите класифицират туморите на ЕГП по различен начин.
• Към публикациите на Chen 2024, Song 2015, Murphy 2009, Rota 2017, Rota 2020 и Jin 2020 има ерата, чието съдържание не е проверено; числата са от резюметата (за Murphy — коригираните стойности).
• При проверката на първоизточниците част от обосновката на S3 (не самите твърдения) не съвпада с цитираните публикации: „около 90% от карциномите на стомаха“ се отнася за некардиалните (89%) [34]; „2,28- до 2,87-кратно“ повишение при CagA са OR за H. pylori и за CagA серопозитивност, а допълнителният риск на CagA-позитивните щамове е 1,64, и е цитирано към друг източник [32]; OR 2,2 → 21 идва от Ekström 2001, който липсва в списъка на S3 [31].
• Твърдение 3.3 включва наднорменото тегло за некардиален карцином, но цитираната кохорта EPIC не намира асоциация с ИТМ [53], а цитираният анализ на Loomans-Kropp обобщава „неколоректални ГИ карциноми“, не карцином на стомаха [74]. Обосновката към 3.2 описва честотата на аденокарцинома на ЕГП в западните страни едновременно като „намаляваща“ и като „драматично нарастваща“; регистровите данни показват стабилност [4].
• Доказателствената база на S3 приключва преди GLOBOCAN 2024, оценката на IARC за 2024 г., модела за родените 2008–2017 г., общностното RCT от Китай и Taipei II [3][1][21][35][27]; епидемиологичните данни на S3 са от 2019/2020 г.
• Текстовете на ESMO (2022 и living updates) и NCCN не бяха достъпни и не са използвани; японските (JGCA) и корейските (KGCA) насоки са терапевтични и не са проверени за рисковите фактори. Група 1 за H. pylori и EBV е взета от IARC 2026, не от монографиите.

Литература

1. Rumgay H, Georges D, Huang Y, et al. Global burden of cancer attributable to infections in 2024: a worldwide incidence analysis. Lancet Oncol. 2026;27:1237–1248. DOI: 10.1016/S1470-2045(26)00307-4. Източник ↩
2. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Magenkarzinom, Langversion 3.1, Oktober 2025. AWMF-Registernummer 032-009OL. Глава 2.1.1, глава 3 (Risikofaktoren, твърдения и препоръки 3.1–3.8) и препоръка 4.18. Източник ↩
3. Sung H, Filho AM, Laversanne M, et al. Global cancer statistics 2024: GLOBOCAN estimates of incidence and mortality worldwide for 34 cancers in 186 countries. CA Cancer J Clin. 2026;76:e70090. DOI: 10.3322/caac.70090. Източник ↩
4. Lagergren F, Xie SH, Mattsson F, Lagergren J. Updated incidence trends in cardia and non-cardia gastric adenocarcinoma in Sweden. Acta Oncol. 2018;57:1173–1178. DOI: 10.1080/0284186X.2018.1457797. Източник ↩
5. Lauby-Secretan B, Scoccianti C, Loomis D, et al. Body fatness and cancer: viewpoint of the IARC Working Group. N Engl J Med. 2016;375:794–798. DOI: 10.1056/NEJMsr1606602. Източник ↩
6. Song H, Ekheden IG, Zheng Z, et al. Incidence of gastric cancer among patients with gastric precancerous lesions: observational cohort study in a low risk Western population. BMJ. 2015;351:h3867. DOI: 10.1136/bmj.h3867. Източник. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. ↩
7. Ford AC, Yuan Y, Moayyedi P. Helicobacter pylori eradication therapy to prevent gastric cancer: systematic review and meta-analysis. Gut. 2020;69:2113–2121. DOI: 10.1136/gutjnl-2020-320839. Източник ↩
8. Choi IJ, Kim CG, Lee JY, et al. Family history of gastric cancer and Helicobacter pylori treatment. N Engl J Med. 2020;382:427–436. DOI: 10.1056/NEJMoa1909666. Източник ↩
9. World Cancer Research Fund / American Institute for Cancer Research. Continuous Update Project Expert Report: Diet, nutrition, physical activity and stomach cancer. 2016, ревизия 2018. Източник ↩
10. Praud D, Rota M, Pelucchi C, et al. Cigarette smoking and gastric cancer in the Stomach Cancer Pooling (StoP) Project. Eur J Cancer Prev. 2018;27:124–133. DOI: 10.1097/CEJ.0000000000000290. Източник ↩
11. Rota M, Pelucchi C, Bertuccio P, et al. Alcohol consumption and gastric cancer risk: a pooled analysis within the StoP project consortium. Int J Cancer. 2017;141:1950–1962. DOI: 10.1002/ijc.30891. Източник. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. ↩
12. International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Bulgaria population fact sheet, GLOBOCAN 2024 (септември 2026). Оценки, проектирани от национални трендове, не регистрови данни; проверен 04.10.2026. Източник ↩
13. Zentrum für Krebsregisterdaten, Robert Koch-Institut. Magenkrebs (Magenkarzinom), ICD-10 C16. Данни за 2023 г.; проверен 04.10.2026. Източник ↩
14. Laurén P. The two histological main types of gastric carcinoma: diffuse and so-called intestinal-type carcinoma. An attempt at a histo-clinical classification. Acta Pathol Microbiol Scand. 1965;64:31–49. DOI: 10.1111/apm.1965.64.1.31. Източник. Цитирана само за наименованието на типовете. ↩
15. Colquhoun A, Arnold M, Ferlay J, et al. Global patterns of cardia and non-cardia gastric cancer incidence in 2012. Gut. 2015;64:1881–1888. DOI: 10.1136/gutjnl-2014-308915. Източник ↩
16. International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Stomach fact sheet, GLOBOCAN 2024 (септември 2026); проверен 04.10.2026. Източник ↩
17. Siegel RL, Kratzer TB, Wagle NS, Sung H, Jemal A. Cancer statistics, 2026. CA Cancer J Clin. 2026;76:e70043. DOI: 10.3322/caac.70043. Източник ↩
18. Yordanov D, Boyanova L, Markovska R, et al. Influence of dietary factors on Helicobacter pylori and CagA seroprevalence in Bulgaria. Gastroenterol Res Pract. 2017;2017:9212143. DOI: 10.1155/2017/9212143. Източник ↩
19. Arnold M, Park JY, Camargo MC, et al. Is gastric cancer becoming a rare disease? A global assessment of predicted incidence trends to 2035. Gut. 2020;69:823–829. DOI: 10.1136/gutjnl-2019-320234. Източник ↩
20. Morgan E, Arnold M, Camargo MC, et al. The current and future incidence and mortality of gastric cancer in 185 countries, 2020–40: a population-based modelling study. EClinicalMedicine. 2022;47:101404. DOI: 10.1016/j.eclinm.2022.101404. Източник ↩
21. Park JY, Georges D, Alberts CJ, et al. Global lifetime estimates of expected and preventable gastric cancers across 185 countries. Nat Med. 2025;31:3020–3027. DOI: 10.1038/s41591-025-03793-6. Източник ↩
22. Anderson WF, Rabkin CS, Turner N, et al. The changing face of noncardia gastric cancer incidence among US non-Hispanic whites. J Natl Cancer Inst. 2018;110:608–615. DOI: 10.1093/jnci/djx262. Източник ↩
23. Oh J, Abboud Y, Burch M, et al. Rising incidence of non-cardia gastric cancer among young women in the United States, 2000–2018: a time-trend analysis using the USCS database. Cancers (Basel). 2023;15:2283. DOI: 10.3390/cancers15082283. Източник ↩
24. Zhang X, Gao B, Wang W. Early-onset gastric cancer global burden profile, trends, and contributors. Cancer Biol Med. 2025;22(10). DOI: 10.20892/j.issn.2095-3941.2025.0320. Източник ↩
25. Sugano K, Tack J, Kuipers EJ, et al. Kyoto global consensus report on Helicobacter pylori gastritis. Gut. 2015;64:1353–1367. DOI: 10.1136/gutjnl-2015-309252. Източник ↩
26. Malfertheiner P, Megraud F, Rokkas T, et al. Management of Helicobacter pylori infection: the Maastricht VI/Florence consensus report. Gut. 2022;71:1724–1762. DOI: 10.1136/gutjnl-2022-327745. Източник ↩
27. Liou JM, Malfertheiner P, Hong TC, et al. Screening and eradication of Helicobacter pylori for gastric cancer prevention: Taipei Global Consensus II. Gut. 2025;74:1767–1791. DOI: 10.1136/gutjnl-2025-336027. Източник ↩
28. Chen YC, Malfertheiner P, Yu HT, et al. Global prevalence of Helicobacter pylori infection and incidence of gastric cancer between 1980 and 2022. Gastroenterology. 2024;166:605–619. DOI: 10.1053/j.gastro.2023.12.022. Източник. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. ↩
29. Uemura N, Okamoto S, Yamamoto S, et al. Helicobacter pylori infection and the development of gastric cancer. N Engl J Med. 2001;345:784–789. DOI: 10.1056/NEJMoa001999. Източник ↩
30. Helicobacter and Cancer Collaborative Group. Gastric cancer and Helicobacter pylori: a combined analysis of 12 case control studies nested within prospective cohorts. Gut. 2001;49:347–353. DOI: 10.1136/gut.49.3.347. Източник ↩
31. Ekström AM, Held M, Hansson LE, Engstrand L, Nyrén O. Helicobacter pylori in gastric cancer established by CagA immunoblot as a marker of past infection. Gastroenterology. 2001;121:784–791. DOI: 10.1053/gast.2001.27999. Източник ↩
32. Huang JQ, Zheng GF, Sumanac K, Irvine EJ, Hunt RH. Meta-analysis of the relationship between cagA seropositivity and gastric cancer. Gastroenterology. 2003;125:1636–1644. DOI: 10.1053/j.gastro.2003.08.033. Източник ↩
33. Cavaleiro-Pinto M, Peleteiro B, Lunet N, Barros H. Helicobacter pylori infection and gastric cardia cancer: systematic review and meta-analysis. Cancer Causes Control. 2011;22:375–387. DOI: 10.1007/s10552-010-9707-2. Източник ↩
34. Plummer M, Franceschi S, Vignat J, Forman D, de Martel C. Global burden of gastric cancer attributable to Helicobacter pylori. Int J Cancer. 2015;136:487–490. DOI: 10.1002/ijc.28999. Източник ↩
35. Pan KF, Li WQ, Zhang L, et al. Gastric cancer prevention by community eradication of Helicobacter pylori: a cluster-randomized controlled trial. Nat Med. 2024;30:3250–3260. DOI: 10.1038/s41591-024-03153-w. Източник ↩
36. Huang JQ, Sridhar S, Chen Y, Hunt RH. Meta-analysis of the relationship between Helicobacter pylori seropositivity and gastric cancer. Gastroenterology. 1998;114:1169–1179. DOI: 10.1016/S0016-5085(98)70422-6. Източник ↩
37. Correa P. Human gastric carcinogenesis: a multistep and multifactorial process. First American Cancer Society Award Lecture on Cancer Epidemiology and Prevention. Cancer Res. 1992;52:6735–6740. PMID: 1458460. Източник ↩
38. de Vries AC, van Grieken NC, Looman CW, et al. Gastric cancer risk in patients with premalignant gastric lesions: a nationwide cohort study in the Netherlands. Gastroenterology. 2008;134:945–952. DOI: 10.1053/j.gastro.2008.01.071. Източник ↩
39. Cancer Genome Atlas Research Network. Comprehensive molecular characterization of gastric adenocarcinoma. Nature. 2014;513:202–209. DOI: 10.1038/nature13480. Източник ↩
40. Murphy G, Pfeiffer R, Camargo MC, Rabkin CS. Meta-analysis shows that prevalence of Epstein-Barr virus-positive gastric cancer differs based on sex and anatomic location. Gastroenterology. 2009;137:824–833. DOI: 10.1053/j.gastro.2009.05.001. Източник. Към публикацията има ерата; използвани са коригираните стойности от резюмето. ↩
41. Polom K, Marano L, Marrelli D, et al. Meta-analysis of microsatellite instability in relation to clinicopathological characteristics and overall survival in gastric cancer. Br J Surg. 2018;105:159–167. DOI: 10.1002/bjs.10663. Източник ↩
42. Cristescu R, Lee J, Nebozhyn M, et al. Molecular analysis of gastric cancer identifies subtypes associated with distinct clinical outcomes. Nat Med. 2015;21:449–456. DOI: 10.1038/nm.3850. Източник ↩
43. D'Elia L, Rossi G, Ippolito R, Cappuccio FP, Strazzullo P. Habitual salt intake and risk of gastric cancer: a meta-analysis of prospective studies. Clin Nutr. 2012;31:489–498. DOI: 10.1016/j.clnu.2012.01.003. Източник ↩
44. Morais S, Costa A, Albuquerque G, et al. Salt intake and gastric cancer: a pooled analysis within the Stomach cancer Pooling (StoP) Project. Cancer Causes Control. 2022;33:779–791. DOI: 10.1007/s10552-022-01565-y. Източник ↩
45. Collatuzzo G, Pelucchi C, Negri E, et al. Exploring the interactions between Helicobacter pylori (Hp) infection and other risk factors of gastric cancer: a pooled analysis in the Stomach cancer Pooling (StoP) Project. Int J Cancer. 2021;149:1228–1238. DOI: 10.1002/ijc.33678. Източник ↩
46. Kim SR, Kim K, Lee SA, et al. Effect of red, processed, and white meat consumption on the risk of gastric cancer: an overall and dose-response meta-analysis. Nutrients. 2019;11:826. DOI: 10.3390/nu11040826. Източник ↩
47. Jakszyn P, Bingham S, Pera G, et al. Endogenous versus exogenous exposure to N-nitroso compounds and gastric cancer risk in the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition (EPIC-EURGAST) study. Carcinogenesis. 2006;27:1497–1501. DOI: 10.1093/carcin/bgl019. Източник ↩
48. Naemi Kermanshahi M, Safaei E, Tutunchi H, et al. Fruit and vegetable intake in relation to gastric cancer risk: a comprehensive and updated systematic review and dose-response meta-analysis of cohort studies. Front Nutr. 2023;10:973171. DOI: 10.3389/fnut.2023.973171. Източник ↩
49. Jin G, Lv J, Yang M, et al. Genetic risk, incident gastric cancer, and healthy lifestyle: a meta-analysis of genome-wide association studies and prospective cohort study. Lancet Oncol. 2020;21:1378–1386. DOI: 10.1016/S1470-2045(20)30460-5. Източник. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. ↩
50. Ladeiras-Lopes R, Pereira AK, Nogueira A, et al. Smoking and gastric cancer: systematic review and meta-analysis of cohort studies. Cancer Causes Control. 2008;19:689–701. DOI: 10.1007/s10552-008-9132-y. Източник ↩
51. Bagnardi V, Rota M, Botteri E, et al. Alcohol consumption and site-specific cancer risk: a comprehensive dose-response meta-analysis. Br J Cancer. 2015;112:580–593. DOI: 10.1038/bjc.2014.579. Източник ↩
52. Turati F, Tramacere I, La Vecchia C, Negri E. A meta-analysis of body mass index and esophageal and gastric cardia adenocarcinoma. Ann Oncol. 2013;24:609–617. DOI: 10.1093/annonc/mds244. Източник ↩
53. Steffen A, Huerta JM, Weiderpass E, et al. General and abdominal obesity and risk of esophageal and gastric adenocarcinoma in the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition. Int J Cancer. 2015;137:646–657. DOI: 10.1002/ijc.29432. Източник ↩
54. Lagergren J, Bergström R, Lindgren A, Nyrén O. Symptomatic gastroesophageal reflux as a risk factor for esophageal adenocarcinoma. N Engl J Med. 1999;340:825–831. DOI: 10.1056/NEJM199903183401101. Източник ↩
55. Wu AH, Tseng CC, Bernstein L. Hiatal hernia, reflux symptoms, body size, and risk of esophageal and gastric adenocarcinoma. Cancer. 2003;98:940–948. DOI: 10.1002/cncr.11568. Източник ↩
56. Dabo B, Pelucchi C, Rota M, et al. The association between diabetes and gastric cancer: results from the Stomach Cancer Pooling Project Consortium. Eur J Cancer Prev. 2022;31:260–269. DOI: 10.1097/CEJ.0000000000000703. Източник ↩
57. Yaghoobi M, McNabb-Baltar J, Bijarchi R, Hunt RH. What is the quantitative risk of gastric cancer in the first-degree relatives of patients? A meta-analysis. World J Gastroenterol. 2017;23:2435–2442. DOI: 10.3748/wjg.v23.i13.2435. Източник ↩
58. Roberts ME, Ranola JMO, Marshall ML, et al. Comparison of CDH1 penetrance estimates in clinically ascertained families vs families ascertained for multiple gastric cancers. JAMA Oncol. 2019;5:1325–1331. DOI: 10.1001/jamaoncol.2019.1208. Източник ↩
59. Vannella L, Lahner E, Osborn J, Annibale B. Systematic review: gastric cancer incidence in pernicious anaemia. Aliment Pharmacol Ther. 2013;37:375–382. DOI: 10.1111/apt.12177. Източник ↩
60. He B, Ma X, Liu M, et al. Incidence of gastric cancer and neuroendocrine tumors in autoimmune gastritis: a systematic review and meta-analysis of follow-up studies. Helicobacter. 2025;30:e70096. DOI: 10.1111/hel.70096. Източник ↩
61. Liu X, Xu J, Wu Y, et al. The role of autoimmune gastritis in gastric cancer risk: a systematic review and meta-analysis. BMC Gastroenterol. 2026;26:305. DOI: 10.1186/s12876-026-04796-4. Източник ↩
62. Stalnikowicz R, Benbassat J. Risk of gastric cancer after gastric surgery for benign disorders. Arch Intern Med. 1990;150:2022–2026. DOI: 10.1001/archinte.1990.00390210024007. Източник ↩
63. La Vecchia C, Negri E, D'Avanzo B, Møller H, Franceschi S. Partial gastrectomy and subsequent gastric cancer risk. J Epidemiol Community Health. 1992;46:12–14. DOI: 10.1136/jech.46.1.12. Източник ↩
64. Bassily R, Smallwood RA, Crotty B. Risk of gastric cancer is not increased after partial gastrectomy. J Gastroenterol Hepatol. 2000;15:762–765. DOI: 10.1046/j.1440-1746.2000.02203.x. Източник ↩
65. Morgagni P, Gardini A, Marrelli D, et al. Gastric stump carcinoma after distal subtotal gastrectomy for early gastric cancer: experience of 541 patients with long-term follow-up. Am J Surg. 2015;209:1063–1068. DOI: 10.1016/j.amjsurg.2014.06.021. Източник ↩
66. Doukas SG, Doukas PG, Vageli DP, Broder A. Gastric cancer after bariatric bypass surgery. Do they relate? (A systematic review). Obes Surg. 2023;33:1876–1888. DOI: 10.1007/s11695-023-06567-6. Източник ↩
67. Shah SC, Boffetta P, Johnson KC, et al. Occupational exposures and odds of gastric cancer: a StoP project consortium pooled analysis. Int J Epidemiol. 2020;49:422–434. DOI: 10.1093/ije/dyz263. Източник ↩
68. Fortunato L, Rushton L. Stomach cancer and occupational exposure to asbestos: a meta-analysis of occupational cohort studies. Br J Cancer. 2015;112:1805–1815. DOI: 10.1038/bjc.2014.599. Източник ↩
69. Edgren G, Hjalgrim H, Rostgaard K, et al. Risk of gastric cancer and peptic ulcers in relation to ABO blood type: a cohort study. Am J Epidemiol. 2010;172:1280–1285. DOI: 10.1093/aje/kwq299. Източник ↩
70. Wang Z, Liu L, Ji J, et al. ABO blood group system and gastric cancer: a case-control study and meta-analysis. Int J Mol Sci. 2012;13:13308–13321. DOI: 10.3390/ijms131013308. Източник ↩
71. Rota M, Alicandro G, Pelucchi C, et al. Education and gastric cancer risk: an individual participant data meta-analysis in the StoP project consortium. Int J Cancer. 2020;146:671–681. DOI: 10.1002/ijc.32298. Източник. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. ↩
72. Duell EJ, Travier N, Lujan-Barroso L, et al. Menstrual and reproductive factors, exogenous hormone use, and gastric cancer risk in a cohort of women from the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition. Am J Epidemiol. 2010;172:1384–1393. DOI: 10.1093/aje/kwq321. Източник ↩
73. Liou JM, Malfertheiner P, Lee YC, et al. Screening and eradication of Helicobacter pylori for gastric cancer prevention: the Taipei global consensus. Gut. 2020;69:2093–2112. DOI: 10.1136/gutjnl-2020-322368. Източник ↩
74. Loomans-Kropp HA, Umar A. Analysis of body mass index in early and middle adulthood and estimated risk of gastrointestinal cancer. JAMA Netw Open. 2023;6:e2310002. DOI: 10.1001/jamanetworkopen.2023.10002. Източник ↩