Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия карцином на стомаха · Част 3 от 9

Рак на стомаха, част 3: диагноза, стадиране и биомаркери

Кога е нужна гастроскопия, колко карцинома се пропускат, как се четат биопсиите, кои изследвания определят стадия и кои тъканни маркери насочват лечението

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
Алгоритъмът ↓Биомаркери и ръководства ↓
Схема в шест стъпки: гастроскопия с биопсии, хистология по WHO и Laurén, КТ на гръден кош, корем и таз, ендоскопска ехография, стадираща лапароскопия с цитология и тъканни биомаркери; всички резултати отиват в мултидисциплинарния туморен борд.
Фигура 1 / От симптома до решениетоСхема · Не е в мащаб
~1 от 10Карциноми, открити до 3 г. след „отрицателна“ ендоскопия
3% срещу 19%Скрити метастази: ПЕТ-КТ срещу лапароскопия (PLASTIC)
82 източникаРъководства, проучвания и мета-анализи
Серия „Рак на стомаха“ · всички 9 части

Преди да се избере лечение на карцином на стомаха, трябва да са ясни три неща: какъв е туморът под микроскопа, докъде е стигнал и кои тъканни маркери отварят достъп до таргетна или имунотерапия. Тази част от поредицата проследява пътя от първия симптом до решението на туморния борд и показва къде германската S3 насока, японските, корейските и европейските документи се разминават.

Текстът се отнася за аденокарцином на стомаха и на езофагогастралния преход (ЕГП) тип Siewert III при възрастни. Рисковите фактори и наследственият риск са в части 1 и 2, ендоскопското лечение на ранния карцином в част 4, а терапията по биомаркери в части 6 и 7. Материалът е образователен и не замества индивидуалното клинично решение.

Най-важното

  • Около 1 от 10 карцинома на горния ГИТ се диагностицира до 3 години след ендоскопия, която не го е открила [1][2][3]; въпреки това отрицателната предсказваща стойност на гастроскопията е 99,7% [4].
  • Качеството е измеримо: оглед поне 7 минути, слот поне 20 минути, фотодокументация и оценка на видимостта (ESGE 2025) [5].
  • При вероятно неподлежащ на ендоскопска резекция тумор се вземат около 8 биопсии; при кандидат за ESD — около 2 [6][7][8].
  • Положителната перитонеална цитология се класифицира като M1 дори без видими метастази [6][9].
  • В холандското проучване PLASTIC ПЕТ-КТ откри скрити далечни метастази при 3%, а стадиращата лапароскопия — метастази или нерезектабилност при 19% [10].
  • Преди първа линия при напреднала болест S3 изисква MSI, PD-L1 (CPS) и HER2 (препоръка 7.10, A); JGCA 2025 и KGCA 2024 добавят Claudin 18.2 [6][9][11].
  • От 2025 г. в САЩ пембролизумаб и ниволумаб при HER2-негативен напреднал карцином са ограничени до PD-L1 CPS ≥ 1 [12][13].

1. Симптоми, насочване и забавяне

S3 v3.1 изисква незабавна езофагогастродуоденоскопия с биопсии при един или повече алармиращи симптоми: дисфагия, повтарящо се повръщане, загуба на апетит, необяснима загуба на тегло, гастроинтестинално кървене, необяснима желязодефицитна анемия и, ново от 2025 г., необясним дефицит на витамин B12 (експертен консенсус, препоръка 6.1) [6]. Британската NG12 е по-тясна: спешно насочване при дисфагия или при възраст ≥ 55 години със загуба на тегло и болка в епигастриума, рефлукс или диспепсия [14].

И двата списъка стъпват на слаба основа. В мета-анализ на 15 кохорти (57 363 пациенти с диспепсия, 0,8% с карцином) чувствителността на алармиращите белези варира от 0% до 83%, а специфичността от 40% до 98% [15]. В холандско проучване на 312 пациенти с карцином на хранопровода или стомаха най-дългият интервал е до първото посещение при лекар (медиана 29 дни); общият диагностичен интервал е 31 дни [16]. Липсата на алармиращи симптоми увеличава вероятността за дълъг интервал в първичната помощ (RR 5,0; дълъг интервал = над 75-ия перцентил, т.е. 25% по дефиниция), но по-дългото забавяне не е свързано с по-напреднал стадий [16].

2. Алгоритъм: от ендоскопията до туморния борд

  1. Гастроскопия с висока резолюция и пълен оглед; при съмнителна лезия — магнификация или виртуална хромоендоскопия (S3 6.2 A, 6.3 B) [6].
  2. Биопсии от всяка съмнителна лезия (S3 6.4 A): около 8 при напреднал тумор, 10 и повече при голяма лезия, около 2 при възможна ендоскопска резекция плюс биопсии от околната мукоза (6.5 B) [6].
  3. Отрицателна хистология при висока клинична суспиция или подозрение за linitis plastica: повторни множествени биопсии от ръба и центъра или диагностична ендоскопска резекция (6.8 A); при неуспех — ендоскопска ехография (ЕУС) с биопсия (6.9 EK) [6].
  4. Хистологичен протокол по WHO и Laurén; дисплазията се степенува и се потвърждава от втори патолог (6.6, 6.7, 8.1) [6].
  5. КТ на гръден кош, корем и таз с венозен контраст и дистензия на стомаха (7.2 EK, 7.4 A). МРТ само при противопоказание за КТ (7.5 B); без костна сцинтиграфия при липса на симптоми (7.6) [6].
  6. Ако има далечни метастази → биомаркери (HER2, MSI/dMMR, PD-L1 CPS; по JGCA/KGCA и Claudin 18.2) и системна терапия (част 7) [6][9][11].
  7. Без далечни метастази и с куративен замисъл → ЕУС за T стадия (7.3 B) [6]. Ранен карцином, подходящ за ESD → част 4.
  8. Локално напреднал тумор (особено cT3–T4) → стадираща лапароскопия с перитонеален лаваж и PCI преди неоадювантна терапия (7.8 B) [6]. Положителна цитология или карциноматоза → M1.
  9. ПЕТ-КТ не рутинно (7.7 A); мускулна маса на L3 от същата КТ при планирана операция (7.11, 0) [6].
  10. Всички резултати → мултидисциплинарен туморен борд; решението се документира с cTNM, хистотип и биомаркери.

3. Ендоскопията: пропуснати карциноми и качество

Карцином на горния ГИТ след ендоскопия (post-endoscopy upper GI cancer, PEUGIC) е карцином, диагностициран до 3 години след изследване, което не го е открило. Мета-анализ на 22 проучвания дава 9,4% пропуснати карциноми на стомаха, но отрицателна предсказваща стойност 99,7% [4]; по-ранен мета-анализ — 11,3% до 3 години и 6,4% до 1 година [1]. Националните данни са в същия диапазон: 8,5% в Англия с разлики между доставчиците от 5% до 13% [2] и 9,4% (8,6% за стомаха) в многоцентрова кохорта от САЩ [3]. Пропуснатите карциноми на стомаха са най-често в тялото на стомаха [4].

Голяма част от пропуските са предотвратими. В мета-анализ на 81 184 карцинома над 75% от предходните „отрицателни“ ендоскопии са имали абнормна находка [17]. При анализ на първопричините в две английски болници 71% от 89 случая са оценени като потенциално предотвратими [18]. Ендоскопистите, които отделят средно 8,6 вместо 5,5 минути за нормален оглед, откриват повече високорискови лезии (OR 2,50) и неоплазии (OR 3,42) [19]. На това стъпват стандартите на ESGE 2025: слот ≥ 20 минути, оглед ≥ 7 минути, оценка на видимостта на мукозата и фотодокументация [5]; британският консенсус добавя цел PEUGIC ≤ 7% [20].

Образно подсилена ендоскопия и изкуствен интелект

Магнифициращата NBI разпознава ранен карцином с чувствителност 0,86 и специфичност 0,96 срещу 0,57 и 0,79 при бяла светлина, главно в експертни азиатски центрове и при вече видяна лезия [21]. В японско рандомизирано проучване (1502 пациенти) LCI откри неоплазия при 8,0% срещу 4,8% (RR 1,67) [22]. Данните за изкуствен интелект са противоречиви: едноцентрово тандемно проучване намали пропуските от 27,3% на 6,1% [23], а мета-анализ на 11 RCT дава RR 1,57 [24], но най-голямото многоцентрово RCT (29 514 пациенти, 24 болници) не показа значимо повече потвърдени неоплазии (1,42% срещу 1,25%, p = 0,25) [25].

4. Биопсии и хистология

Не всяка биопсия съдържа тумор. В британска серия жизнеспособна туморна тъкан има в 70,6% от 667 биопсии; около 8 биопсии дават 94% вероятност за поне 4 туморни фрагмента [7]. Четири до пет фрагмента са нужни и за надежден HER2 статус, защото експресията е хетерогенна [26][27]. Обратно, при лезия, подходяща за ESD, две биопсии дават точност 92,5% срещу 83,9% с една, без полза от повече [8]; повече биопсии създават фиброза, която затруднява дисекцията (експертно мнение в S3) [6].

Дисплазията се степенува като нискостепенна или високостепенна. Честотата на последващ аденокарцином е 186,4 на 1000 човекогодини при високостепенна и 11,25 при нискостепенна дисплазия [28]; затова S3 изисква второ мнение на патолог при всяка дисплазия (EK) [6].

Laurén, WHO 2019 и пръстеновидноклетъчен карцином

Laurén разделя карцинома на интестинален (жлезист) и дифузен тип [29]. Класификацията на WHO от 2019 г. използва термина слабо кохезивен карцином, а пръстеновидноклетъчният карцином е негов подтип [30]; S3 изисква в протокола и двете класификации [6]. Европейският консенсус предлага „пръстеновидноклетъчен карцином“ само при над 90% пръстеновидни клетки сред слабо кохезивните [31]. Прогнозата му е спорна: в SEER (10 246 пациенти) тя не е по-лоша след корекция за стадия [32], а мета-анализ на 74 проучвания намира по-добра прогноза при ранен, сходна при напреднал и по-лоша при метастатичен карцином, като отчасти обяснява разликите с несъгласувани дефиниции [33].

Молекулярни подтипове

TCGA описва четири подтипа: EBV-позитивен (9%), микросателитно нестабилен (22%), геномно стабилен (20%) и хромозомно нестабилен (50%) [34]. Извадката не е популационна; в обобщените данни от 4 RCT MSI-high е 7,8% [35]. EBV се открива в 8,7% от карциномите (11,1% при мъже, 5,2% при жени; по-често в кардията и тялото) [36]. Според WHO клиничното приложение на тези подтипове засега е ограничено [30].

5. TNM, стадий и калкулатор

Клиничното стадиране следва актуалния UICC cTNM (S3 7.1 EK). Тумори на ЕГП тип I и II се стадират като карцином на хранопровода, тип III като карцином на стомаха [6]. S3 v3.1 все още цитира TNM 8 (2017), но обосновката на UICC за 9-ото издание (2025) посочва за горния ГИТ, че промени в категориите няма [37]. Стадийните групи на TNM 8 са изведени от 25 411 оперирани пациенти, 84,8% от тях от Япония и Корея [38].

TNM категории на карцинома на стомаха (UICC 8, непроменени в TNM 9)
КатегорияОпределениеПрактическо значение
T1a / T1bLamina propria или muscularis mucosae / субмукозаГраницата решава между ESD и операция (част 4) [6]
T2 / T3Muscularis propria / субсерозаТумор в лигаментите без перфорация на висцералния перитонеум е T3 [6]
T4a / T4bПерфорира серозата (висцералния перитонеум) / прораства съседни структуриВисок риск за перитонеална дисеминация; показание за лапароскопия [6]
N1 / N2 / N3a / N3b1–2 / 3–6 / 7–15 / ≥ 16 регионални лимфни възелаСъщите граници в JGCA 2025; за pN0 са нужни ≥ 16 изследвани възела [6][9]
M1Далечни метастази, включително перитонеална дисеминация и положителна перитонеална цитологияJGCA: CY1 също е M1 [6][9]

Патологичният протокол трябва да посочва броя изследвани и засегнати лимфни възли; при D2 дисекция целта са 25 възела (S3 8.3) [6].

Калкулатор · AJCC 8 / UICC 8

Определете TNM и стадия

AJCC 8 има три отделни таблици за стадийните групи: клинична преди лечение (cTNM), патологична след първична операция (pTNM) и патологична след неоадювантна терапия (ypTNM) [39]. Изберете вида стадиране; калкулаторът показва и трите групи за сравнение.

TNM по AJCC 8 / UICC 8

–

Патологичен стадий (pTNM)–

cTNM–

pTNM–

ypTNM–

По таблиците на AJCC 8 за pTNM [40], UICC 8 за cTNM и pTNM [41] и AJCC 8 за ypTNM [42]; сверени с JGCA 2025 [9] и IGCA [38]. „—“ означава, че комбинацията няма група в тези таблици. Изчислено в браузъра; данните не се изпращат никъде.

Инструмент за лекари. Стадият се определя от ендоскопията, образната диагностика, лапароскопията и хистологичния протокол; калкулаторът само прилага таблиците на AJCC/UICC 8. Не е основание за започване или спиране на лечение.

Какво калкулаторът не решава. Тумор, който засяга езофагогастралния преход и има епицентър до 2 cm от него, се стадира като карцином на хранопровода; при епицентър над 2 cm дистално — като карцином на стомаха, дори ако преходът е засегнат [43][6]. Клиничните групи обединяват N1–N3, а S3 отбелязва, че на практика всички възлово-позитивни случаи често се отчитат само като cN+ [41][6]. ypTNM има само групи I–III и IV и не включва ypT0 [42]. JGCA 2025 използва същите cStage и pStage като UICC 8, но не дава ypStage [9]. При по-малко от 16 изследвани възела отрицателният резултат пак се отбелязва като pN0 [41].

6. Образна диагностика: ЕУС, КТ, МРТ и ПЕТ-КТ

Ендоскопска ехография

В Cochrane преглед ЕУС различава T1–2 от T3–4 с чувствителност 0,86 и специфичност 0,90 (50 проучвания, 4397 пациенти) [44]. По-слаба е при границата T1a/T1b (специфичност 0,75) и при лимфните възли (чувствителност 0,83, специфичност 0,67) [44]. В регистъра на MSKCC (502 пациенти без неоадювантна терапия) ЕУС е определила правилно рисковата група при 73%, надценила я е при 19% и подценила при 8% [45]. Спрямо КТ ЕУС е по-чувствителна за T1 (82% срещу 41%) и за N+ (91% срещу 77%), но по-малко специфична за възлите (49% срещу 63%) [46].

Компютърна томография и МРТ

КТ е основният метод за далечни метастази: чувствителност 0,74 и специфичност 0,99 за чернодробни метастази, но слаба чувствителност за перитонеална дисеминация [47]. За локалната дълбочина ЕУС, многодетекторната КТ и МРТ са съпоставими (точност 65–92%, 77–89% и 71–83%) [48]; затова МРТ остава резерва при противопоказание за КТ [6].

ПЕТ-КТ: две проучвания, два отговора

В PLASTIC (394 пациенти с ≥ cT3 и/или N+, 18 холандски болници) ПЕТ-КТ откри далечни метастази при 12 пациенти (3%), с чувствителност 33%, а лапароскопията — при 73 (19%); случайни находки на ПЕТ имаше при 22% и те доведоха до допълнителни изследвания при 16% [10]. Анализът на разходите показа икономия от лапароскопията и допълнителен разход от ПЕТ [49]. По-старото проучване на MSKCC (113 пациенти) откри метастази с ПЕТ при 10% и изчисли икономия [50]; натрупването на FDG е по-ниско при дифузния тип [50]. FAPI-ПЕТ изглежда по-точна от FDG в малки проучвания, но остава експериментална [51].

7. Стадираща лапароскопия и перитонеална цитология

Стадиращата лапароскопия включва систематичен оглед, перитонеален лаваж за цитология и PCI скор. Европейският консенсус от 2025 г. приема лаважа за стандарт (93,8–99,0% съгласие) и описва около 200 ml физиологичен разтвор в субфреничните пространства и таза с аспирация на над 50 ml [52]. Техниката в литературата е силно разнородна [53]. В малък мета-анализ чувствителността за перитонеални метастази е 84,6%, а специфичността 100% [54].

Добивът при локално напреднала болест е между 19% и 32%: 19% в PLASTIC [10] и MSKCC [50], 31,9% в Алберта, включително цитологията [55]. В Нидерландия делът на лапароскопията при некардиален карцином е нараснал от 19,6% (2016) на 32,3% (2021) [56]. Положителната цитология без видими метастази носи прогноза, близка до макроскопската карциноматоза: медиана на преживяемостта 14,8 срещу 98,5 месеца спрямо отрицателна цитология след R0 резекция [57]; специфичната преживяемост е 1,3 години при само цитология и 0,8 години при видими M1 [58]. Рискът расте при Borrmann тип 4 (OR 7,68), голям размер (OR 5,12) и по-висок T стадий (OR 2,96) [59].

Рандомизирано проучване лапароскопия срещу без лапароскопия не съществува; всички данни са диагностични и кохортни [52].

8. Туморни маркери в кръвта

S3 констатира, че няма доказана полза от изследване на серумни туморни маркери (statement 7.9, LoE 2a) [6]. Систематичният преглед на JGCA (187 публикации) дава положителни стойности само при 21,1% за CEA, 27,8% за CA19-9 и 30,0% за CA72-4; маркерите корелират със стадия и прогнозата, но не служат за диагноза [60]. Нормален маркер не изключва карцином.

9. Тъканни биомаркери, които определят лечението

HER2 е положителен при 22,1% от напредналите карциноми в скрининга на ToGA, при 31,8% от интестиналния и 6,1% от дифузния тип, с хетерогенно оцветяване в почти половината случаи [61]. CAP/ASCP/ASCO препоръчват HER2 при всеки напреднал аденокарцином преди лечение [62]; NICE NG83 също [63]. S3 не препоръчва HER2 преди периоперативна терапия, защото полза от HER2 блокада в тази ситуация не е доказана [6].

MSI-high/dMMR (7,8% в обобщените RCT) е свързан с по-добра 5-годишна преживяемост след операция (77,5% срещу 59,3%); в тези проучвания тези пациенти не са имали полза от химиотерапия (DFS HR 1,27; 95% CI 0,53–3,04) [35]. Анализът е експлораторен, а значението му за периоперативното лечение е в част 6.

PD-L1 се отчита като комбиниран положителен скор (CPS): оцветени туморни и имунни клетки на 100 туморни клетки [11]. В мета-анализ на 17 RCT ползата от чекпойнт инхибитор при аденокарцином е ясна при висок CPS (HR 0,73) и липсва при нисък (HR 0,95; 95% CI 0,84–1,07) [64]. В CheckMate 649 при CPS ≥ 5 петгодишната преживяемост е 16% срещу 6% (HR 0,71) [65]; в KEYNOTE-859 HR при CPS ≥ 1 е 0,74 [66]. Различните антитела не са взаимозаменяеми: в едно проучване 28-8 дава CPS ≥ 1 при 70,3%, а 22C3 при 49,4% от пробите [67], съгласието е умерено (κ 0,56) [68], а аналитично сравнение на 28-8, 22C3 и SP263 заключава, че резултатите съвпадат аналитично (κ между тестовете 0,47–0,83) [69].

Claudin 18.2 е положителен при около 34% (мета-анализ, 12 173 пациенти) [70]; KGCA приема за положителен тумор с умерено до силно мембранно оцветяване в ≥ 75% от клетките (антитяло 43-14A) [11]. Добавянето на золбетуксимаб към химиотерапия намали риска от смърт с около една четвърт в SPOTLIGHT (HR 0,75) [71] и GLOW (HR 0,771) [72]. FGFR2b (≥ 10% 2+/3+) се открива при 16,6% [73]; първичният анализ на FORTITUDE-101 с бемаритузумаб, представен на ESMO 2025, показа полза, която отслабна при по-дълго проследяване, и рецензирана публикация липсва [74]. Нито едно от прочетените ръководства не препоръчва рутинно FGFR2b.

Биомаркери преди първа линия при напреднал карцином: какво изискват прочетените ръководства
ДокументHER2MSI / dMMRPD-L1Claudin 18.2
S3 v3.1, 2025 (7.10, A / LoE 2) [6]Да (метастатичен или нерезектабилен); не преди периоперативна терапияДаДа, като CPS; без определен тестНе е включен
JGCA 2025, 7-о изд. (CQ13-1) [9]ДаДаДаДа
KGCA 2024 [11]ДаДаДа; праг според антитялото (22C3 CPS ≥ 1, 28-8 CPS ≥ 5)Да; ≥ 75% клетки, 43-14A
CAP/ASCP/ASCO 2016 [62]Да, при всеки напреднал аденокарциномИзвън обхватаИзвън обхватаИзвън обхвата
FDA, етикет на пембролизумаб 07/2025 (САЩ) [12]HER2-негативен като условиеИзвън обхвата на тази индикацияCPS ≥ 1 с одобрен от FDA тестИзвън обхвата

10. Мускулна маса и туморен борд

Стадиращата КТ позволява измерване на мускулната маса на ниво L3. S3 допуска това преди куративна операция (7.11, степен 0, LoE 3) [6]. Саркопенията е свързана с повече тежки (OR 1,67) и белодробни (OR 4,01) усложнения след гастректомия [75] и при пациенти над 65 години с по-висока смъртност при проследяване (HR 1,93) [76]; при палиативна химиотерапия връзката с преживяемостта не е значима (HR 1,21; 95% CI 0,94–1,56) [77]. Праговете се различават между проучванията.

NICE и KGCA изискват всеки пациент да бъде обсъден в специализиран мултидисциплинарен екип [63][11]. В шведска национална кохорта (7813 пациенти) обсъждането е свързано с по-ниска смъртност след корекция (HR 0,89; 95% CI 0,83–0,95), но по-възрастните и по-тежко болните по-рядко се обсъждат [78]. В Нидерландия делът на обсъдените куративни пациенти варира между болниците от 54% до 98% [79]. Мета-анализ за всички карциноми потвърждава посоката, но с голяма хетерогенност и без RCT [80].

11. Къде ръководствата се различават

Стадиране: S3, европейски и британски документи и азиатските ръководства
ВъпросS3 v3.1 (Германия)Европа / ВеликобританияЯпония / Корея
Качество на ендоскопиятаЕндоскопия с висока резолюция (6.2 A); магнификация и виртуална хромоендоскопия (6.3 B) [6]ESGE 2025: слот ≥ 20 мин, оглед ≥ 7 мин, фотодокументация [5]; UK консенсус: PEUGIC ≤ 7% [20]Не е сравнявано в тази статия
ЕУССледва да е част от стадирането при куративен замисъл (7.3 B) [6]NICE: само ако ще промени поведението [63]; европейският консенсус: не е рутинна в европейските ръководства [52]KGCA: „може да бъде полезна“ [11]
ПЕТ-КТНе рутинно (7.7 A) [6]NICE: при съмнение за метастатична болест [63]JGCA: слабо препоръчано да не се прави (доказателства C) [9]
Стадираща лапароскопияСледва, особено при cT3–T4, преди неоадювантна терапия (7.8 B) [6]NICE: на всеки потенциално лечим [63]; консенсус: cT3–4, cN+ или дифузен тип [52][81]JGCA: слабо препоръчана при вероятни перитонеални метастази (B) [9]
Туморен бордБез отделна препоръка в глави 6–8NICE: всеки пациент [63]KGCA: всеки пациент [11]

ESMO (2022) препоръчва лапароскопия при потенциално резектабилен стадий IB–III, но тази формулировка е видяна само като цитат в S3 и в европейския консенсус [52]; пълният текст на ESMO и NCCN не беше достъпен.

12. Ограничения и несигурност

  • Алармиращите симптоми, броят на биопсиите, принципът на четирите очи и 7-минутният оглед стъпват на наблюдателни данни или експертен консенсус.
  • За стадиращата лапароскопия и туморния борд няма рандомизирани проучвания; степента 1a на S3 7.8 се отнася до диагностичен мета-анализ на 5 проучвания [54].
  • S3 v3.1 (доказателства до около 2024 г.) не включва Claudin 18.2 в 7.10, макар золбетуксимаб да е одобрен в ЕС, Япония и САЩ от 2024 г., и не отразява ограничението на FDA до CPS ≥ 1 от 2025 г.
  • При проверка на S3 срещу първоизточниците: мета-анализът за хромоендоскопия (10 проучвания, 699 пациенти) е цитиран с други числа и с грешен източник [82]; Cochrane прегледът за ЕУС е цитиран с номера на друга публикация [44]; честотите при дисплазия са дадени без единица (на 1000 човекогодини) [28]. Таблицата TNM съдържа печатна грешка при T4a.
  • Многоцентровото RCT за изкуствен интелект е отрицателно, а мета-анализът — положителен; ролята на ИИ в рутинната практика не е установена [25][24].
  • Резултатите за FGFR2b не са рецензирани; данните за ПЕТ-КТ са противоречиви между PLASTIC и MSKCC.

13. Практически контролен списък

  • При алармиращ симптом, включително необяснима B12 недостатъчност, насочете за гастроскопия без отлагане.
  • Ендоскопия: висока резолюция, ≥ 7 мин оглед, снимки на ориентирите, оценка на видимостта.
  • Биопсии: около 8 при напреднал тумор, около 2 при кандидат за ESD плюс околна мукоза.
  • Отрицателна биопсия при висока суспиция → повторни биопсии или диагностична резекция, не изчакване.
  • Изисквайте WHO и Laurén в протокола и второ мнение при дисплазия.
  • КТ с контраст и дистензия; ЕУС при куративен замисъл; ПЕТ-КТ само по показания.
  • cT3–T4: стадираща лапароскопия с лаваж и PCI преди неоадювантна терапия.
  • Напреднала болест: HER2, MSI/dMMR, PD-L1 CPS (с посочен тест) и Claudin 18.2.
  • Не използвайте CEA/CA19-9 за диагноза.
  • Всеки пациент — в туморен борд, с документиран cTNM, хистотип и биомаркери.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст (JGCA 2025, KGCA 2024, европейския консенсус за лапароскопия, обосновката на TNM 9, TCGA, страниците на NICE и етикета на FDA) или от резюметата на цитираните публикации и са сверени с работен регистър на твърденията. Проверка в Europe PMC на 04.10.2026 г. не откри оттеглени публикации сред цитираните; корекциите са отбелязани при съответния източник. Един оттеглен мета-анализ за пръстеновидноклетъчен карцином (2022) съзнателно не е използван. Германската S3 насока е прочетена в пълен текст (глави 6–8).

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед
Проверени ръководства
S3-Leitlinie Magenkarzinom v3.1 (октомври 2025, AWMF 032-009OL); JGCA 7-о издание (2025, публикувано 2026); KGCA 2024; NICE NG83 (актуализация 07.2023) и NG12 (актуализация 04.2026); ESGE performance measures 2025 (резюме); европейски консенсус за стадираща лапароскопия 2025; CAP/ASCP/ASCO HER2 (2016, резюме); етикет на FDA за пембролизумаб (07/2025) — проверени на 04.10.2026. Стадийните таблици на AJCC 8 / UICC TNM 8 за калкулатора (NCI PDQ, NHS NDRS, JGCA 2025 Table 1, ypTNM по Zhong 2021) — проверени на 11.10.2026. ESMO (2022 и living guideline) и NCCN: текстът не беше достъпен, съдържанието им не е използвано освен като цитат в други документи.
Последна редакция
11 октомври 2026 г. (калкулатор за стадий)
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г. или при нова версия на S3, JGCA, KGCA или ESMO

Литература

  1. Menon S, Trudgill N. How commonly is upper gastrointestinal cancer missed at endoscopy? A meta-analysis. Endosc Int Open. 2014;2:E46–E50. DOI: 10.1055/s-0034-1365524. Източник ↩
  2. Kamran U, Evison F, Morris EJA, et al. Variation in post-endoscopy upper gastrointestinal cancer rates among endoscopy providers in England. Endoscopy. 2025;57:17–28. DOI: 10.1055/a-2378-1464. Източник ↩
  3. Fakhoury B, Jahagirdar V, et al. Post-endoscopy upper gastrointestinal cancer in a United States multicenter cohort. Endoscopy. 2026 (online). DOI: 10.1055/a-2948-3126. Източник ↩
  4. Pimenta-Melo AR, Monteiro-Soares M, Libânio D, Dinis-Ribeiro M. Missing rate for gastric cancer during upper gastrointestinal endoscopy: a systematic review and meta-analysis. Eur J Gastroenterol Hepatol. 2016;28:1041–1049. DOI: 10.1097/meg.0000000000000657. Източник ↩
  5. Areia M, Esposito G, et al. Performance measures for upper gastrointestinal endoscopy: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Quality Improvement Initiative – Update 2025. Endoscopy. 2025;57:1268–1297. DOI: 10.1055/a-2674-4912. Източник ↩
  6. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Magenkarzinom: Diagnostik und Therapie der Adenokarzinome des Magens und ösophagogastralen Übergangs. Langversion 3.1, Oktober 2025. AWMF-Registernummer 032-009OL. Глави 6 „Primärdiagnostik“, 7 „Staging“ и 8 „Histopathologie“. Източник ↩
  7. Kaye P, et al. Upper gastrointestinal biopsies for adenocarcinoma: how many biopsies should endoscopists take? Histopathology. 2019;74:959–963. DOI: 10.1111/his.13816. Източник ↩
  8. Nishitani M, Yoshida N, Tsuji S, et al. Optimal number of endoscopic biopsies for diagnosis of early gastric cancer. Endosc Int Open. 2019;7:E1683–E1690. DOI: 10.1055/a-1007-1730. Източник ↩
  9. Japanese Gastric Cancer Association. Japanese gastric cancer treatment guidelines 2025 (7th edition). Gastric Cancer. 2026;29:271–299. DOI: 10.1007/s10120-025-01698-4. Източник ↩
  10. Gertsen EC, Brenkman HJF, van Hillegersberg R, et al. 18F-fludeoxyglucose-positron emission tomography/computed tomography and laparoscopy for staging of locally advanced gastric cancer: a multicenter prospective Dutch cohort study (PLASTIC). JAMA Surg. 2021;156:e215340. DOI: 10.1001/jamasurg.2021.5340. Източник ↩
  11. Kim IH, Kang SJ, Choi W, et al. Korean Practice Guidelines for Gastric Cancer 2024: an evidence-based, multidisciplinary approach (update of 2022 guideline). J Gastric Cancer. 2025;25:5–114. DOI: 10.5230/jgc.2025.25.e11. Източник ↩
  12. U.S. Food and Drug Administration. KEYTRUDA (pembrolizumab) prescribing information, revised 7/2025, раздел 1 „Indications and usage“. Източник ↩
  13. CancerNetwork. FDA limits pembrolizumab/nivolumab in PD-L1-low gastric cancer indications. 2025. Новинарски (вторичен) източник, използван само за ниволумаб. Източник ↩
  14. National Institute for Health and Care Excellence. Suspected cancer: recognition and referral (NG12), раздел 1.2 „Upper gastrointestinal tract cancers“. 2015, последна актуализация 15 април 2026. Източник ↩
  15. Vakil N, Moayyedi P, Fennerty MB, Talley NJ. Limited value of alarm features in the diagnosis of upper gastrointestinal malignancy: systematic review and meta-analysis. Gastroenterology. 2006;131:390–401. DOI: 10.1053/j.gastro.2006.04.029. Източник ↩
  16. van Erp NF, Helsper CW, Olyhoek SM, et al. Time to diagnosis of symptomatic gastric and oesophageal cancer in the Netherlands: where is the room for improvement? United European Gastroenterol J. 2020;8:607–620. DOI: 10.1177/2050640620917804. Източник ↩
  17. Alexandre L, Tsilegeridis-Legeris T, Lam S. Clinical and endoscopic characteristics associated with post-endoscopy upper gastrointestinal cancers: a systematic review and meta-analysis. Gastroenterology. 2022;162:1123–1135. DOI: 10.1053/j.gastro.2021.12.270. Източник ↩
  18. Kamran U, King D, Abbasi A, et al. A root cause analysis system to establish the most plausible explanation for post-endoscopy upper gastrointestinal cancer. Endoscopy. 2023;55:109–118. DOI: 10.1055/a-1917-0192. Източник ↩
  19. Teh JL, Tan JR, Lau LJ, et al. Longer examination time improves detection of gastric cancer during diagnostic upper gastrointestinal endoscopy. Clin Gastroenterol Hepatol. 2015;13:480–487. DOI: 10.1016/j.cgh.2014.07.059. Източник ↩
  20. Kamran U, Gronlund TA, et al. Consensus on upper gastrointestinal endoscopy key performance indicators to reduce post-endoscopy upper gastrointestinal cancer. United European Gastroenterol J. 2025;13:1438–1445. DOI: 10.1002/ueg2.70001. Източник ↩
  21. Hu YY, Lian QW, Lin ZH, et al. Diagnostic performance of magnifying narrow-band imaging for early gastric cancer: a meta-analysis. World J Gastroenterol. 2015;21:7884–7894. DOI: 10.3748/wjg.v21.i25.7884. Източник ↩
  22. Ono S, Kawada K, Dohi O, et al. Linked color imaging focused on neoplasm detection in the upper gastrointestinal tract: a randomized trial. Ann Intern Med. 2021;174:18–24. DOI: 10.7326/m19-2561. Източник ↩
  23. Wu L, Shang R, Sharma P, et al. Effect of a deep learning-based system on the miss rate of gastric neoplasms during upper gastrointestinal endoscopy: a single-centre, tandem, randomised controlled trial. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2021;6:700–708. DOI: 10.1016/s2468-1253(21)00216-8. Източник ↩
  24. Al Hayek M, et al. Efficacy of artificial intelligence-assisted upper gastrointestinal endoscopy for neoplasm detection: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Gastrointest Endosc. 2026;104:6–18. DOI: 10.1016/j.gie.2026.02.005. Източник ↩
  25. Dong Z, Wu L, et al. Effect of a computer-aided device for detecting gastric neoplasms: a multicenter randomized controlled trial. Gastroenterology. 2026;170:1518–1532. DOI: 10.1053/j.gastro.2025.12.020. Източник ↩
  26. Tominaga N, Gotoda T, Hara M, et al. Five biopsy specimens from the proximal part of the tumor reliably determine HER2 protein expression status in gastric cancer. Gastric Cancer. 2016;19:553–560. DOI: 10.1007/s10120-015-0502-3. Източник ↩
  27. Ahn S, Ahn S, Van Vrancken M, et al. Ideal number of biopsy tumor fragments for predicting HER2 status in gastric carcinoma resection specimens. Oncotarget. 2015;6:38372–38380. DOI: 10.18632/oncotarget.5368. Източник ↩
  28. Akbari M, Tabrizi R, Kardeh S, Lankarani KB. Gastric cancer in patients with gastric atrophy and intestinal metaplasia / dysplasia: incidence rate of gastric adenocarcinoma in patients with gastric dysplasia, a systematic review and meta-analysis. J Clin Gastroenterol. 2019;53:703–710. DOI: 10.1097/mcg.0000000000001257. Източник ↩
  29. Laurén P. The two histological main types of gastric carcinoma: diffuse and so-called intestinal-type carcinoma. An attempt at a histo-clinical classification. Acta Pathol Microbiol Scand. 1965;64:31–49. DOI: 10.1111/apm.1965.64.1.31. Източник ↩
  30. Nagtegaal ID, Odze RD, Klimstra D, et al. The 2019 WHO classification of tumours of the digestive system. Histopathology. 2020;76:182–188. DOI: 10.1111/his.13975. Източник ↩
  31. Mariette C, Carneiro F, Grabsch HI, et al. Consensus on the pathological definition and classification of poorly cohesive gastric carcinoma. Gastric Cancer. 2019;22:1–9. DOI: 10.1007/s10120-018-0868-0. Източник. Корекцията (размяна на имена в благодарностите) не засяга съдържанието. ↩
  32. Taghavi S, Jayarajan SN, Davey A, Willis AI. Prognostic significance of signet ring gastric cancer. J Clin Oncol. 2012;30:3493–3498. DOI: 10.1200/jco.2012.42.6635. Източник ↩
  33. Dal Cero M, Bencivenga M, Liu DHW, et al. Clinical features of gastric signet ring cell cancer: results from a systematic review and meta-analysis. Cancers (Basel). 2023;15:5191. DOI: 10.3390/cancers15215191. Източник ↩
  34. Cancer Genome Atlas Research Network. Comprehensive molecular characterization of gastric adenocarcinoma. Nature. 2014;513:202–209. DOI: 10.1038/nature13480. Източник ↩
  35. Pietrantonio F, Miceli R, Raimondi A, et al. Individual patient data meta-analysis of the value of microsatellite instability as a biomarker in gastric cancer. J Clin Oncol. 2019;37:3392–3400. DOI: 10.1200/jco.19.01124. Източник ↩
  36. Murphy G, Pfeiffer R, Camargo MC, Rabkin CS. Meta-analysis shows that prevalence of Epstein-Barr virus-positive gastric cancer differs based on sex and anatomic location. Gastroenterology. 2009;137:824–833. DOI: 10.1053/j.gastro.2009.05.001. Източник. Има публикувана корекция; съдържанието ѝ не е проверено. ↩
  37. Brierley JD, et al. The 9th edition of the UICC TNM classification of malignant tumours: updates and rationale for change. Int J Cancer. 2026;159:1588–1601. DOI: 10.1002/ijc.70561. Източник ↩
  38. Sano T, Coit DG, Kim HH, et al. Proposal of a new stage grouping of gastric cancer for TNM classification: International Gastric Cancer Association staging project. Gastric Cancer. 2017;20:217–225. DOI: 10.1007/s10120-016-0601-9. Източник ↩
  39. In H, Ravetch E, Langdon-Embry M, et al. The newly proposed clinical and post-neoadjuvant treatment staging classifications for gastric adenocarcinoma for the American Joint Committee on Cancer (AJCC) staging. Gastric Cancer. 2018;21:1–9. DOI: 10.1007/s10120-017-0765-y. Прочетено резюмето. Източник ↩
  40. National Cancer Institute. Gastric Cancer Treatment (PDQ®) – Health Professional Version: AJCC Prognostic Stage Groups and TNM Definitions, таблици 1–5 (препечатани от AJCC Cancer Staging Manual, 8th ed., 2017, pp. 203–220). Прочетено на 11.10.2026. Източник ↩
  41. NHS England, National Disease Registration Service. Cancer staging guidance sheets: Stomach (ICD10 C16 except C16.0), TNM 8th edition (UICC). Последна редакция 13.03.2023, прочетено на 11.10.2026. Източник ↩
  42. Zhong Q, Chen QY, Parisi A, et al. Modified ypTNM staging classification for gastric cancer after neoadjuvant therapy: a multi-institutional study. Oncologist. 2021;26:e99–e110. DOI: 10.1634/theoncologist.2020-0022. Таблица 2 (ypTNM по AJCC 8). Източник ↩
  43. Liu K, Feng F, Chen XZ, et al. Comparison between gastric and esophageal classification system among adenocarcinomas of esophagogastric junction according to AJCC 8th edition: a retrospective observational study from two high-volume institutions in China. Gastric Cancer. 2019;22:506–517. DOI: 10.1007/s10120-018-0890-2. Източник ↩
  44. Mocellin S, Pasquali S. Diagnostic accuracy of endoscopic ultrasonography (EUS) for the preoperative locoregional staging of primary gastric cancer. Cochrane Database Syst Rev. 2015;(2):CD009944. DOI: 10.1002/14651858.cd009944.pub2. Източник ↩
  45. Merkow RP, Herrera G, Goldman DA, et al. Endoscopic ultrasound as a pretreatment clinical staging tool for gastric cancer: association with pathology and outcome. Ann Surg Oncol. 2017;24:3658–3666. DOI: 10.1245/s10434-017-6050-9. Източник ↩
  46. Nie RC, Yuan SQ, Chen XJ, et al. Endoscopic ultrasonography compared with multidetector computed tomography for the preoperative staging of gastric cancer: a meta-analysis. World J Surg Oncol. 2017;15:113. DOI: 10.1186/s12957-017-1176-6. Източник ↩
  47. Wang Z, Chen JQ. Imaging in assessing hepatic and peritoneal metastases of gastric cancer: a systematic review. BMC Gastroenterol. 2011;11:19. DOI: 10.1186/1471-230x-11-19. Източник ↩
  48. Kwee RM, Kwee TC. Imaging in local staging of gastric cancer: a systematic review. J Clin Oncol. 2007;25:2107–2116. DOI: 10.1200/jco.2006.09.5224. Източник ↩
  49. de Jongh C, van der Meulen MP, Gertsen EC, et al. Impact of 18F-FDG-PET/CT and laparoscopy in staging of locally advanced gastric cancer: a cost analysis in the prospective multicenter PLASTIC-study. Ann Surg Oncol. 2024;31:4005–4017. DOI: 10.1245/s10434-024-15103-4. Източник ↩
  50. Smyth E, Schöder H, Strong VE, et al. A prospective evaluation of the utility of 2-deoxy-2-[18F]fluoro-D-glucose positron emission tomography and computed tomography in staging locally advanced gastric cancer. Cancer. 2012;118:5481–5488. DOI: 10.1002/cncr.27550. Източник ↩
  51. Gupta N, Choudhury PS, Rana A. 68Ga-FAPI PET/CT in the diagnosis, staging and management of gastric carcinoma: a systematic review and meta-analysis. Asia Ocean J Nucl Med Biol. 2026;14:135–150. DOI: 10.22038/aojnmb.2026.93248.1690. Източник ↩
  52. van Hootegem SJM, Guchelaar NAD, et al. Staging laparoscopy for gastric cancer: European consensus. Br J Surg. 2025;112:znaf144. DOI: 10.1093/bjs/znaf144. Източник ↩
  53. Rawicz-Pruszyński K, et al. Techniques of staging laparoscopy and peritoneal fluid assessment in gastric cancer: a systematic review. Int J Surg. 2023;109:3578–3589. DOI: 10.1097/js9.0000000000000632. Източник ↩
  54. Ramos RF, Scalon FM, Scalon MM, Dias DI. Staging laparoscopy in gastric cancer to detect peritoneal metastases: a systematic review and meta-analysis. Eur J Surg Oncol. 2016;42:1315–1321. DOI: 10.1016/j.ejso.2016.06.401. Източник ↩
  55. Nostedt JJ, et al. Yield of routine staging laparoscopy in gastric cancer in Alberta. Can J Surg. 2022;65:E221–E227. DOI: 10.1503/cjs.020120. Източник ↩
  56. van der Sluis K, et al. Clinical implications of staging laparoscopy in the diagnostic workup of gastric cancer: a population-based study. Eur J Surg Oncol. 2024;50:108569. DOI: 10.1016/j.ejso.2024.108569. Източник ↩
  57. Bentrem D, Wilton A, Mazumdar M, Brennan M, Coit D. The value of peritoneal cytology as a preoperative predictor in patients with gastric carcinoma undergoing a curative resection. Ann Surg Oncol. 2005;12:347–353. DOI: 10.1245/aso.2005.03.065. Източник ↩
  58. Mezhir JJ, Shah MA, Jacks LM, et al. Positive peritoneal cytology in patients with gastric cancer: natural history and outcome of 291 patients. Indian J Surg Oncol. 2011;2:16–23. DOI: 10.1007/s13193-011-0074-6. Източник ↩
  59. Guan G, et al. Risk factors associated with peritoneal carcinomatosis in staging laparoscopy: a systematic review and meta-analysis. Front Oncol. 2022;12:955181. DOI: 10.3389/fonc.2022.955181. Източник ↩
  60. Shimada H, Noie T, Ohashi M, Oba K, Takahashi Y. Clinical significance of serum tumor markers for gastric cancer: a systematic review of literature by the Task Force of the Japanese Gastric Cancer Association. Gastric Cancer. 2014;17:26–33. DOI: 10.1007/s10120-013-0259-5. Източник ↩
  61. Van Cutsem E, Bang YJ, Feng-Yi F, et al. HER2 screening data from ToGA: targeting HER2 in gastric and gastroesophageal junction cancer. Gastric Cancer. 2015;18:476–484. DOI: 10.1007/s10120-014-0402-y. Източник ↩
  62. Bartley AN, Washington MK, Colasacco C, et al. HER2 testing and clinical decision making in gastroesophageal adenocarcinoma: guideline from the College of American Pathologists, American Society for Clinical Pathology, and the American Society of Clinical Oncology. Am J Clin Pathol. 2016;146:647–669. DOI: 10.1093/ajcp/aqw206. Източник ↩
  63. National Institute for Health and Care Excellence. Oesophago-gastric cancer: assessment and management in adults (NG83), раздели 1.2–1.3. 2018, последна актуализация 4 юли 2023. Източник ↩
  64. Yoon HH, Jin Z, Kour O, et al. Association of PD-L1 expression and other variables with benefit from immune checkpoint inhibition in advanced gastroesophageal cancer: systematic review and meta-analysis of 17 phase 3 randomized clinical trials. JAMA Oncol. 2022;8:1456–1465. DOI: 10.1001/jamaoncol.2022.3707. Източник ↩
  65. Janjigian YY, et al. Nivolumab plus chemotherapy as first-line treatment for advanced gastric, gastroesophageal junction, or esophageal adenocarcinoma: 5-year follow-up of CheckMate 649. Ann Oncol. 2026;37:787–797. DOI: 10.1016/j.annonc.2026.02.003. Източник ↩
  66. Rha SY, et al. Pembrolizumab plus chemotherapy as first-line treatment for HER2-negative gastric or gastroesophageal junction adenocarcinoma: 4.5-year follow-up of KEYNOTE-859. ESMO Open. 2026;11:108536. DOI: 10.1016/j.esmoop.2026.108536. Източник ↩
  67. Yeong J, Lum HYJ, Teo CB, et al. Choice of PD-L1 immunohistochemistry assay influences clinical eligibility for gastric cancer immunotherapy. Gastric Cancer. 2022;25:741–750. DOI: 10.1007/s10120-022-01301-0. Източник ↩
  68. Kim HD, et al. Discordant PD-L1 results between 28-8 and 22C3 assays are associated with outcomes of gastric cancer patients treated with nivolumab plus chemotherapy. Gastric Cancer. 2024;27:819–826. DOI: 10.1007/s10120-024-01500-x. Източник ↩
  69. Klempner SJ, et al. PD-L1 immunohistochemistry in gastric cancer: comparison of combined positive score and tumor area positivity across 28-8, 22C3, and SP263 assays. JCO Precis Oncol. 2024;8:e2400230. DOI: 10.1200/po.24.00230. Източник ↩
  70. Khan FE, et al. Prevalence of claudin 18.2 expression in gastric and gastroesophageal junction adenocarcinoma: a systematic review and meta-analysis. J Gastrointest Cancer. 2026;57:209. DOI: 10.1007/s12029-026-01588-7. Източник ↩
  71. Shitara K, Lordick F, Bang YJ, et al. Zolbetuximab plus mFOLFOX6 in patients with CLDN18.2-positive, HER2-negative, untreated, locally advanced unresectable or metastatic gastric or gastro-oesophageal junction adenocarcinoma (SPOTLIGHT): a multicentre, randomised, double-blind, phase 3 trial. Lancet. 2023;401:1655–1668. DOI: 10.1016/s0140-6736(23)00620-7. Източник. Има две публикувани корекции; съдържанието им не е проверено. ↩
  72. Shah MA, Shitara K, Ajani JA, et al. Zolbetuximab plus CAPOX in CLDN18.2-positive gastric or gastroesophageal junction adenocarcinoma: the randomized, phase 3 GLOW trial. Nat Med. 2023;29:2133–2141. DOI: 10.1038/s41591-023-02465-7. Източник ↩
  73. Maron SB, et al. Global prevalence of FGFR2b protein overexpression in gastric cancer: pooled analysis of two bemarituzumab phase III studies. ESMO Open. 2026;11:107698. DOI: 10.1016/j.esmoop.2026.107698. Източник ↩
  74. The ASCO Post. Primary analysis shows survival benefit with bemarituzumab plus chemotherapy (FORTITUDE-101, ESMO 2025, LBA10). 10 декември 2025. Доклад от конгрес (вторичен източник); рецензирана публикация не е открита към 04.10.2026. Източник ↩
  75. Kamarajah SK, Bundred J, Tan BHL. Body composition assessment and sarcopenia in patients with gastric cancer: a systematic review and meta-analysis. Gastric Cancer. 2019;22:10–22. DOI: 10.1007/s10120-018-0882-2. Източник. Корекцията засяга само цитиранията в таблиците. ↩
  76. Terayama M, et al. Long-term impact of sarcopenia in older patients undergoing gastrectomy: a systematic review and meta-analysis. Transl Gastroenterol Hepatol. 2023;8:35. DOI: 10.21037/tgh-23-34. Източник ↩
  77. Meyer HJ, Wienke A, Surov A. Sarcopenia as a prognostic marker in gastric cancer patients undergoing palliative chemotherapy: a systematic review and meta-analysis. Nutr Cancer. 2022;74:3518–3526. DOI: 10.1080/01635581.2022.2077387. Източник ↩
  78. Engborg J, et al. Association of multidisciplinary team meetings and survival in gastric cancer: a nationwide cohort study. BJS Open. 2026;10:zrag126. DOI: 10.1093/bjsopen/zrag126. Източник ↩
  79. Luijten JCHBM, et al. Hospital practice variation in the proportion of patients with oesophagogastric cancer discussed at an expert multidisciplinary team meeting. Eur J Surg Oncol. 2023;49:106880. DOI: 10.1016/j.ejso.2023.03.216. Източник ↩
  80. Williams GJ, Thompson JF. Management changes and survival outcomes for cancer patients after multidisciplinary team discussion: a systematic review and meta-analysis. Cancer Treat Rev. 2025;139:102997. DOI: 10.1016/j.ctrv.2025.102997. Източник ↩
  81. van der Sluis K, et al. Staging laparoscopy in gastric cancer patients: Dutch nationwide Delphi consensus. Eur J Surg Oncol. 2024;50:108278. DOI: 10.1016/j.ejso.2024.108278. Източник ↩
  82. Zhao Z, Yin Z, Wang S, et al. Meta-analysis: the diagnostic efficacy of chromoendoscopy for early gastric cancer and premalignant gastric lesions. J Gastroenterol Hepatol. 2016;31:1539–1545. DOI: 10.1111/jgh.13313. Източник ↩
Продължете с темата

Още от хирургичната практика

Стомашна онкологияРанен карцином на стомаха: решението между ESD и операцияКъм свързаната публикация ↗Курс по хирургияКарцином на стомахаКъм урока ↗