Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия карцином на стомаха · Част 4 от 9

Рак на стомаха, част 4: ранен карцином и ендоскопска резекция

Лимфният риск в числа, EMR или ESD, проучванията с разширени показания, некуративната резекция, усложненията и доживотното проследяване

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
Лимфният риск в числа ↓Къде ръководствата се различават ↓
Схема на стомашната стена: мукоза (T1a), muscularis mucosae, субмукоза (T1b), мускулен слой и сероза. Мукозен карцином и карцином с инвазия под 500 µm в субмукозата; пунктирана равнина на ESD в субмукозата; лимфен възел остава извън препарата.
Фигура 1 / Какво отстранява ESDСхема · Не е в мащаб
0 от 1230Лимфни метастази при малки диференцирани мукозни карциноми (Токио)
Няма RCT ESD срещу операцияСравненията са кохортни
60 източникаРъководства, проучвания и мета-анализи
Серия „Рак на стомаха“ · всички 9 части

Ранният карцином на стомаха може да бъде излекуван без гастректомия, ако туморът бъде отстранен ендоскопски в един препарат и хистологията потвърди много нисък риск за лимфни метастази. Тази част от поредицата обяснява на какви числа стъпват критериите, какво показаха проучванията с разширени показания и как ръководствата в Япония, Европа, Корея, САЩ и Германия се разминават.

Текстът се отнася за спорадичен ранен аденокарцином при възрастни. Диагностиката и стадирането са тема на част 3, хирургията на част 5, а наследственият дифузен карцином — на част 2. Подробният разбор на хистологичния протокол, eCura категориите и MDT решението е в отделната статия „Ранен карцином на стомаха“; тук са добавени доказателствата зад критериите, западните резултати, усложненията и дългосрочното проследяване. Материалът е образователен и не замества индивидуалното клинично решение.

Най-важното

  • ESD отстранява тумора, но не и лимфните възли; затова е лечебна само при много нисък лимфен риск — по JGCA под 1% за абсолютните показания [1][2].
  • В 5265 гастректомии в Токио нито един от 1230 диференцирани мукозни карцинома под 3 cm не е имал лимфни метастази (95% CI 0–0,3%) [3]; обобщените данни дават 0,2–2,6% според профила [4].
  • ESD е стандартът; EMR остава алтернатива за повдигнати лезии Paris 0-IIa ≤ 10 mm с ниска вероятност за малигненост (MAPS III) [5].
  • Еднораменните JCOG0607 и JCOG1009/1010 показват 5-годишна OS 97,0% и 99,3%, но 28% в JCOG0607 се нуждаят от допълнителна гастректомия [6][7].
  • Западен мета-анализ: en bloc 96%, но само 72% от ранните карциноми са излекувани ендоскопски [8].
  • След куративна ESD основният дългосрочен риск е нов (метахронен) карцином: около 3,5% годишно и 22,7% кумулативно за 10 години [9][10]; ерадикацията на H. pylori го намалява (7,2% срещу 13,4%) [11].
  • Рандомизирано сравнение ESD срещу гастректомия не съществува; всички сравнения са кохортни.

1. Какво е „ранен“ и защо решават лимфните възли

Ранният карцином на стомаха е ограничен до мукозата (T1a) или субмукозата (T1b), независимо от състоянието на лимфните възли; SM1 означава субмукозна инвазия под 500 µm от muscularis mucosae (фигура 1) [1][12]. Ендоскопската резекция изважда само тумора. Тя е онкологично достатъчна, когато вероятността за вече налични лимфни метастази е по-ниска от риска на гастректомията; корейското ръководство формулира прага като еквивалентен на периоперативната смъртност [2].

Рискът расте рязко с дълбочината. В 3843 гастректомии за недиференциран ранен карцином лимфни метастази има при 105 от 2163 мукозни (4,9%) и при 399 от 1680 субмукозни тумора (23,8%) [13]. Преди лечението се оценяват четири белега: дълбочина, размер, улцерация (UL) и хистологичен тип (диференциран срещу недиференциран). След резекцията се добавя петият — лимфоваскуларната инвазия, която може да се види само в препарата [1][5]. Затова окончателната преценка за куративност идва от патолога, а не от ендоскописта.

2. Числата зад критериите: колко голям е лимфният риск

Всички критерии за ESD произлизат от хирургични препарати с лимфна дисекция. Това е селектирана популация на оперирани пациенти, но е единственият начин pN статусът да бъде известен.

Лимфни метастази при ранен карцином на стомаха според профила на тумора
ПрофилЛимфни метастазиИзточник и дизайн
Диференциран, мукозен, < 3 cm, със или без улцерация0/1230 (95% CI 0–0,3%)Gotoda 2000, 5265 гастректомии, два центъра в Токио [3]
Диференциран, мукозен, без улцерация, всякакъв размер0/929 (0–0,4%)Gotoda 2000 [3]
Диференциран, SM1, < 3 cm, без съдова инвазия0/145 (0–2,5%)Gotoda 2000; широк интервал поради малкия брой [3]
Класически (абсолютни) срещу разширени критерии0,2% срещу 0,7%Мета-анализ, 12 проучвания, n = 9798 [4]
Диференциран, UL+, ≤ 3 cm / UL−, всякакъв размер16/2814 (0,57%) / 8/3004 (0,27%)Същият мета-анализ [4]
Недиференциран, мукозен, ≤ 2 cm25/972 (2,6%)Същият мета-анализ; дефинициите за недиференциран тип се различават [4]
Диференциран pT1b1 (< 500 µm), ≤ 3 cm45/1507 (3%); извън Япония 4,0%Обобщен анализ, 19 публикации [14]
Тумори, които биха били eCura A или B0/55Четири австралийски центъра, 558 гастректомии, 2025 [15]

Разминаването при SM1 тумори е съществено: 0/145 в Токио срещу 3% (4% извън Япония) в обобщените серии [3][14]. Западните данни са малко, но австралийската проверка не откри лимфни метастази в профилите, които японските критерии смятат за излекувани [15].

3. Решението стъпка по стъпка

  1. Профил преди резекция: диференциран или недиференциран тип по биопсия, размер, улцерация, ендоскопски белези за дълбока инвазия. При очевидно повърхностна лезия EUS, КТ, ЯМР и PET-CT не са рутинно нужни [16][5]; при съмнение за дълбока инвазия пътят е хирургичен (част 3 и 5).
  2. Техника: ESD в един препарат, който позволява оценка на латералния и вертикалния ръб; изпълнява се от екип с опит [5][17].
  3. Хистология: тип, размер, дълбочина в µm, улцерация, лимфна и венозна инвазия, HM и VM [1].
  4. Присъда: eCura по JGCA или рискова категория по MAPS III (раздел 5).
  5. Следващо действие: наблюдение; локално повторно лечение при изолиран проблем с латералния ръб; гастректомия с лимфна дисекция при дълбока инвазия или съдова инвазия (раздел 8).
  6. Дългосрочно: тест и ерадикация на H. pylori, ендоскопско проследяване поне веднъж годишно (раздел 9).

4. EMR или ESD

При EMR лезията се улавя с примка; при ESD се повдига чрез субмукозна инжекция и се дисектира под нея с ендоскопски нож, което позволява en bloc резекция на по-големи лезии [16][5]. Рандомизирани проучвания няма; мета-анализите на ретроспективни кохорти са последователни. В 3548 лезии ESD дава по-висок шанс за en bloc резекция (OR 9,69; 95% CI 7,74–12,13) и по-малко локални рецидиви (OR 0,10; 0,06–0,18), с цената на повече перфорации (OR 4,67; 2,77–7,87) и средно 59,4 минути по-дълга процедура [18]. Друг мета-анализ дава сходни резултати и не открива разлика в кървенето (RR 1,22; 0,76–1,98) [19][20].

В португалски център R0 резекция е постигната при 91% от ESD и 54% от EMR, а непълната резекция е свързана с рецидив (OR 5,8) [21]. MAPS III и ESGE затова приемат ESD за стандарт, а EMR — като алтернатива само за Paris 0-IIa ≤ 10 mm [5][16]. ASGE 2023 е по-либерална: допуска EMR или ESD при диференцирани неулцерирани лезии под 20 mm [22].

5. Проучванията, които разшириха показанията

JCOG0607 включва 470 пациенти с диференциран cT1a карцином над 2 cm без улцерация или до 3 cm с улцерация. En bloc резекция е постигната при 466 (99,1%), 5-годишната OS е 97,0% (95,0–98,2) при праг 86,1%, а сред 317 куративно резецирани не е отчетен рецидив. Въпреки това 131 пациенти (28%) са насочени към допълнителна гастректомия [6]; в post hoc анализ некуративни са 32,4% [23].

JCOG1009/1010 изследва недиференциран cT1a карцином ≤ 2 cm без улцерация. В основния анализ с 275 пациенти 5-годишната OS е 99,3% (97,1–99,8), а куративни са 195 резекции (71%) [7]. По 10-годишните данни (август 2026) OS е 96,2% (93,1–97,9) при медиана на проследяване 125,8 месеца; сред 195-те куративно лекувани има един късен рецидив (100-ия месец) и 13 метахронни карцинома, 8 от които са лекувани отново с ESD [24][25]. Тези числа са от съобщението на изследователския център; пълният текст на статията не беше достъпен, а 5-годишната публикация има корекция от 2025 г., чието съдържание не е проверено [26].

Двете проучвания са еднораменни: сравняват резултата с предварителен праг, не с операция. Японската проспективна кохорта J-WEB/EGC (9054 пациенти, 10 021 тумора) не открива разлика в преживяемостта между разширените и класическите категории; общата 5-годишна OS от 89,0% отразява по-възрастна популация [27].

6. Показания: къде ръководствата се различават

Японските ръководства от 2021 и 2025 г. преместиха бившите „разширени“ профили в абсолютните показания за ESD; терминът „разширено показание“ вече означава само локален рецидив след eCuraC-1 резекция [1][12]. От 2025 г. en bloc резециран диференциран pT1b1 ≤ 3 cm с HM0, VM0, Ly0, V0 е eCuraA [1] — подробно в статията „Ранен карцином на стомаха“.

Показания за ендоскопска резекция по ръководства (проверени към октомври 2026)
ПрофилJGCA 2025MAPS III 2025KGCA 2024ASGE 2023S3 Magenkarzinom 3.1
Диференциран cT1a, UL0, ≤ 2 cmАбсолютно (EMR/ESD) [1]ESD [5]—ESD или EMR < 20 mm [22]„Трябва“ (shall), 9.1, степен A [17]
Диференциран cT1a, UL0, > 2 cm; UL1 ≤ 3 cmАбсолютно (ESD)ESD (UL1 ≤ 30 mm)ESD или гастректомия; умерени доказателства, твърда препоръка [2]ESD при 20–30 mm UL0„Разширен критерий“: „може“, 9.2, степен 0
Недиференциран cT1a, UL0, ≤ 2 cmАбсолютно (ESD)„Може да се обсъди“„Внимателно“, условна препоръкаХирургична оценка при слабо диференциран, всякакъв размерРазширен критерий; изисква негативни биопсии на 1 cm около лезията
Диференциран SM1, ≤ 3 cmСлед резекция: eCuraAНисък риск (< 3%): стадиране и MDT——Посочен като предварителен разширен критерий
Повече от един разширен белегНяма такова правилоНямаНямаНямаОперация, 9.2 т. 4, степен A

За европейски пациент най-близката практическа отправна точка е MAPS III, която поставя ESD при недиференциран ≤ 20 mm и SM1 ≤ 30 mm като възможност („може да се обсъди“), а не като твърда препоръка [5]. ASGE остава най-консервативна при слабо диференцираните тумори [22]. Германската S3 изисква en bloc резекция (9.3) и ESD само от ендоскописти с опит (9.4), и двете като експертен консенсус [17].

7. Резултати в Европа и Северна Америка

Мета-анализ на 22 западни проучвания (1152 пациенти, 1210 лезии) дава en bloc резекция 96% (93–98), R0 84% (79–89) и куративна резекция 72% (65–79) при 340 ранни карцинома, при висока хетерогенност [8]. В Аугсбург R0 е 90,2% за класическите и 73,6% за разширените критерии (P = 0,02), докато en bloc (98,4% срещу 89,0%) не се различава значимо (P = 0,09); локален рецидив 0% срещу 4,8% [28].

Опитът има значение: в германския ESD регистър (1000 лезии от всички отдели на ГИТ, 20 центъра) лечението извън центрове с голям обем е рисков фактор за некуративна резекция [29]. В северноамериканско проспективно проучване (692 пациенти, 101 със стомашни лезии) общата куративност е 78,3%, а операция заради усложнение е необходима при 0,14% [30]; стомашните данни отделно не са в резюмето. Две малки европейски съпоставки с гастректомия (по 42 двойки в Литва и Рим) не откриват разлика в общата преживяемост; в Литва 5-годишната DFS е по-ниска след ESD (77,5% срещу 97,6%), главно заради некуративните резекции [31][32].

8. Усложнения

В западния мета-анализ усложненията са 9,5%: кървене 5,8%, перфорация 3,4%, стеноза 0,35%; няма смърт, свързана с процедурата, в първия месец [8].

  • Късно кървене. Скорът BEST-J (8291 + 2029 пациенти) стратифицира риска от 2,8% до 29,7%; основните фактори са антитромботичните медикаменти, хемодиализата, размерът над 3 cm и локализацията в долната трета [33]. JGCA 2025 не дава препоръка за продължаване или спиране на антитромботичната терапия; решението е индивидуално [1]. Профилактичното затваряне с клипси вероятно намалява кървенето (RR 0,36; 0,16–0,82), но доказателството е с ниска сигурност, а в качествените проучвания ефектът не е значим [34]. В мета-анализ на 11 RCT вонопразан е свързан с по-малко късно кървене от PPI (2,76% срещу 5,76%; RR 0,51), при малко събития [35].
  • Перфорация. В J-WEB/EGC (9015 пациенти) интраоперативна перфорация има при 2,2%, обичайно затворена с клипси; късната перфорация (0,4%) по-често налага спешна операция (12 от 42 лезии) [36]. При 90 перфорации в Токио не е открита перитонеална дисеминация при медиана 53,6 месеца [37].
  • Стеноза. При кардията стеноза настъпва след 21,3% от ESD, при антрума след 3,2%; основният фактор е резекция на повече от 3/4 от циркумференцията [38].

9. Некуративна резекция: операция или наблюдение

Около една четвърт до една трета от ранните карциноми се оказват некуративно резецирани в западните серии и в проучванията с разширени показания [8][23]. Двата сценария са различни.

Само позитивен латерален ръб (eCuraC-1, „локален риск“) при иначе нискорисков тумор: JGCA, MAPS III и KGCA допускат повторна ESD, коагулация, близко наблюдение или операция [1][5][2]. KGCA цитира 11,9% локален рецидив за 5 години само при наблюдение, без смъртни случаи от карцином [2]; от 19 оперирани заради латерален ръб остатъчен мукозен тумор има при 9, без лимфни метастази [39]. Германската S3 е по-строга: след R1 резекция „трябва“ да се извърши повторна резекция (9.7, експертен консенсус) [17].

Дълбока или съдова инвазия (eCuraC-2, „висок риск“): всички ръководства препоръчват гастректомия с лимфна дисекция [1][5][2]. В оперираните след некуративна ESD лимфни метастази има при 6,3–8,4% в японски серии и при 15% от оперираните високорискови пациенти в западна серия [39][40][41] — тоест повечето оперирани нямат лимфни метастази. Скорът eCura (3 точки за лимфна инвазия, по 1 за размер > 30 mm, VM+, венозна инвазия и SM ≥ 500 µm) разделя пациентите на групи с 2,5%, 6,7% и 22,7% лимфни метастази [42]; оригиналната публикация има корекция от 2019 г., чието съдържание не е проверено [43].

Защо наблюдателните данни подвеждат. В 1969 некуративни ESD 3-годишната OS е 96,7% след операция срещу 84,0% при наблюдение, но болестноспецифичната преживяемост е 99,4% срещу 98,7% [40]: повечето починали неоперирани умират от друго заболяване. Мета-анализите (17 кохорти, n = 5880; 26 проучвания, n = 9177) показват по-добра OS след допълнителна операция (HR 0,40 и 0,51), но по-здравите пациенти са оперирани по-често [44][45]. RCT няма.

При пациенти на 85 и повече години 88,8% от 143-мата с некуративна резекция не са оперирани; 5-годишната болестноспецифична преживяемост е 100% в ниската и 97,1% в междинната eCura група [46]. Това подкрепя индивидуално решение, а не възрастова граница. Западният скор W-eCura (314 некуративни ESD) има сходна дискриминация (AUC 0,916 срещу 0,900 за eCura) [41].

10. Проследяване и H. pylori

След куративна резекция белегът рядко създава проблем; основният риск е метахронен карцином в останалата мукоза. В 1258 пациенти от Осака годишната честота е 3,5% и не намалява с времето [9]. В 1526 пациенти от Токио кумулативната честота е 9,5% на 5, 13,1% на 7 и 22,7% на 10 години; 215 от 238 нови тумора са лекувани отново ендоскопски [10]. При редовно проследяване само 0,32% от новите лезии са открити като масивно инвазивни [9].

JGCA препоръчва ежегодна ендоскопия след eCuraA и ежегодна или два пъти годишно ендоскопия с ехография или КТ след eCuraB [1]; S3 предлага първи контрол след 3–6 месеца, после ежегодно (9.6, експертен консенсус) [17]. Оптималният интервал не е изпитван в RCT.

Ерадикация на H. pylori след ендоскопска резекция: метахронен карцином
ПроучванеДизайнРезултат
Choi IJ, NEJM 2018Двойно-сляпо RCT срещу плацебо, 396 в mITT, медиана 5,9 г.7,2% срещу 13,4%; HR 0,50 (0,26–0,94) [11]
Choi JM, GIE 2018Отворено RCT, 877 анализирани, медиана 71,6 мес.4,1% срещу 8,2%; HR за нелекувани 2,02 (1,14–3,56) [47]
Fukase, Lancet 2008Отворено RCT, 544 пациенти9 срещу 24 случая за 3 години; OR 0,353 (0,161–0,775) [48]
Maehata 2012Ретроспективно, 268 пациенти8,5% срещу 14,3%, P = 0,262 (незначимо) [49]
Мета-анализи 2020RCT и кохортиRCT: HR 0,43 (0,26–0,70); след ER: OR 0,47 (0,33–0,67) [50][51]

В NEJM проучването атрофията се подобрява при 48,4% срещу 15,0%, а леките нежелани реакции са по-чести с антибиотиците (42,0% срещу 10,2%), без сериозни [11]. JGCA, KGCA (твърда препоръка, умерени доказателства) и MAPS III препоръчват изследване и ерадикация след ендоскопско лечение, заедно с продължаване на ендоскопското проследяване [1][2][5]. Схемите и потвърждаването на ерадикацията са в част 2.

11. ESD срещу гастректомия: преживяемост и качество на живот

Рандомизирано проучване ESD срещу гастректомия при ранен карцином не беше намерено при търсене в Europe PMC (октомври 2026); всички сравнения са кохортни, а изборът на лечение е бил на лекаря [52][53].

  • Корея, абсолютни показания: 5-годишна OS 95,7% след ER срещу 93,6% след операция (P = 0,725); метахронен карцином 6,1% срещу 0,9%, почти всички лекувани отново ендоскопски; усложнения 2,7% срещу 7,9% [54].
  • Сеул, 611 съпоставени двойки: 10-годишна OS 96,7% срещу 94,9% (неинфериорност), но RFS 93,5% срещу 98,2%, главно заради нови тумори в запазения стомах [55]; публикацията има корекция, чието съдържание не е проверено [56].
  • Осака, разширени диференцирани профили: усложнения 6,8% след ESD срещу 28,4% след операция [57]. Разликата в OS в това проучване вероятно е остатъчно смесване и не е показател за полза.
  • Хонконг: 89,6 срещу 265 минути и 3,0 срещу 9,9 дни болничен престой [58].
  • Мета-анализ на 29 кохорти (20 559 пациенти): по-малко нежелани събития (RD −0,07), повече рецидиви (RD +0,07) и същата 5-годишна OS (RD −0,01; −0,04 до 0,02) [52]. При недиференцирани тумори рецидивите са значително по-чести (RR 12,61; 3,43–46,37) при сходна OS [53].

Пациентите след ESD съобщават по-малко умора, загуба на апетит, диария, хранителни ограничения и проблеми с образа на тялото, но повече тревога за рецидив [59]. След куративна ESD качеството на живот не спада в първата седмица и е по-добро от изходното на 3 и 6 месеца (QLQ-C30 69,5 срещу 73,1) [60]. Компромисът е ясен: запазеният стомах означава доживотна програма от гастроскопии, а гастректомията — по-малко нови тумори, но трайна промяна в храненето (част 9).

12. Ограничения и несигурност

  • Лимфният риск е измерен в препарати на оперирани, предимно японски пациенти; западните данни са малки [14][15]. Дали праговете важат напълно при по-късна диагностика и различна патологична практика, остава отворен въпрос.
  • 10-годишните резултати на JCOG1009/1010 са сверени само със съобщението на изследователите; корекциите към JCOG1009/1010 (2025), eCura (2019) и Pyo (2016) не бяха прочетени [26][43][56].
  • Пълният текст на ESGE 2022 и ESMO 2022 не беше достъпен; NCCN не е проверена. Използвани са резюмето с пълния списък препоръки на MAPS III и пълните текстове на JGCA 2025 и KGCA 2024.
  • Германската S3 версия 3.1 (октомври 2025) [17]: глава 9 запазва делението „guideline/expanded criteria“ и не цитира JCOG0607 и JCOG1009/1010; правилото „най-много един разширен критерий“ няма аналог в другите ръководства. Препоръка 9.1 цитира S3 за карцином на хранопровода. В текста EMR е описана като подходяща за лезии „> 1 cm“, докато ESGE/MAPS III посочват ≤ 10 mm [5]. Данните на Probst са цитирани като значима разлика и за en bloc, и за R0, а значима е само R0 [28]. Таблица 23 в приложението е приписана на Nakajima 2006 и съдържа невъзможни стойности; данните съответстват на Gotoda/Hirasawa [3][13]. В подкрепа на ерадикацията е цитирано проучването на Maehata, което не открива значима разлика [49], а двете RCT от 2018 г. не са цитирани.
  • Скорът eCura в оригиналното резюме използва „> 30 mm“ и „≥ 500 µm“, а JGCA 2025 — „≥ 3 cm“ и „≥ SM2“; прагът трябва да се свери с корекцията от 2019 г. [42][1].
  • Наследственият дифузен карцином (CDH1) не се лекува по таблицата за ESD (част 2).

13. Практически контролен списък

  1. Документирайте тип, размер, улцерация и белези за дълбочина и посочете кое ръководство и кой профил използвате.
  2. Насочвайте за ESD в център с опит и с реален път към гастректомия.
  3. Обсъдете предварително, че около всеки четвърти пациент може да има нужда от операция след хистологията.
  4. Изисквайте пълен хистологичен протокол: дълбочина в µm, Ly, V, HM, VM.
  5. Различавайте позитивен латерален ръб от дълбока или съдова инвазия.
  6. При некуративна резекция при възрастен или крехък пациент използвайте eCura скора и обсъдете решението в MDT.
  7. Изследвайте и ерадикирайте H. pylori; планирайте ендоскопия поне веднъж годишно без крайна дата.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст (JGCA 2021 и 2025, KGCA 2024, съобщението за 10-годишните резултати на JCOG1009/1010) или от резюметата на цитираните публикации и са проверени срещу работен регистър на твърденията. Проверка в Europe PMC на 04.10.2026 г. не откри оттеглени публикации; корекциите са отбелязани при съответния източник. Германската S3 насока е прочетена в пълен текст (глава 9 и приложение 20.1).

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед
Проверени ръководства
S3-Leitlinie Magenkarzinom v3.1 (октомври 2025, AWMF 032-009OL); JGCA 7-о издание (2025, публикувано 2026) и 6-о издание (2021); MAPS III (ESGE/EHMSG/ESP, 2025, резюме с пълния списък препоръки); ESGE ESD (2022, резюме); KGCA 2024; ASGE ESD (2023, резюме) — проверени на 04.10.2026. ESMO (2022) и NCCN: текстът не беше достъпен, не са използвани.
Последна редакция
4 октомври 2026 г.
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г. или при нова версия на JGCA, MAPS III или S3

Литература

  1. Japanese Gastric Cancer Association. Japanese gastric cancer treatment guidelines 2025 (7th edition). Gastric Cancer. 2026;29:271–299. DOI: 10.1007/s10120-025-01698-4. Източник ↩
  2. Kim IH, Kang SJ, Choi W, et al. Korean Practice Guidelines for Gastric Cancer 2024: an evidence-based, multidisciplinary approach (update of 2022 guideline). J Gastric Cancer. 2025;25:5–114. DOI: 10.5230/jgc.2025.25.e11. Източник ↩
  3. Gotoda T, Yanagisawa A, Sasako M, et al. Incidence of lymph node metastasis from early gastric cancer: estimation with a large number of cases at two large centers. Gastric Cancer. 2000;3:219–225. DOI: 10.1007/pl00011720. Източник ↩
  4. Abdelfatah MM, Barakat M, Lee H, et al. The incidence of lymph node metastasis in early gastric cancer according to the expanded criteria in comparison with the absolute criteria of the Japanese Gastric Cancer Association: a systematic review of the literature and meta-analysis. Gastrointest Endosc. 2018;87:338–347. DOI: 10.1016/j.gie.2017.09.025. Източник ↩
  5. Dinis-Ribeiro M, Libânio D, Uchima H, et al. Management of epithelial precancerous conditions and early neoplasia of the stomach (MAPS III): ESGE, EHMSG and ESP guideline update 2025. Endoscopy. 2025;57:504–554. DOI: 10.1055/a-2529-5025. Източник ↩
  6. Hasuike N, Ono H, Boku N, et al. A non-randomized confirmatory trial of an expanded indication for endoscopic submucosal dissection for intestinal-type gastric cancer (cT1a): the Japan Clinical Oncology Group study (JCOG0607). Gastric Cancer. 2018;21:114–123. DOI: 10.1007/s10120-017-0704-y. Източник ↩
  7. Takizawa K, Ono H, Hasuike N, et al. A nonrandomized, single-arm confirmatory trial of expanded endoscopic submucosal dissection indication for undifferentiated early gastric cancer: Japan Clinical Oncology Group study (JCOG1009/1010). Gastric Cancer. 2021;24:479–491. DOI: 10.1007/s10120-020-01134-9. Източник. Има корекция от 2025 г. ↩
  8. Zullo A, Manta R, De Francesco V, et al. Endoscopic submucosal dissection of gastric neoplastic lesions in Western countries: systematic review and meta-analysis. Eur J Gastroenterol Hepatol. 2021;33:e1–e6. DOI: 10.1097/MEG.0000000000001886. Източник ↩
  9. Kato M, Nishida T, Yamamoto K, et al. Scheduled endoscopic surveillance controls secondary cancer after curative endoscopic resection for early gastric cancer: a multicentre retrospective cohort study by Osaka University ESD study group. Gut. 2013;62:1425–1432. DOI: 10.1136/gutjnl-2011-301647. Източник ↩
  10. Abe S, Oda I, Suzuki H, et al. Long-term surveillance and treatment outcomes of metachronous gastric cancer occurring after curative endoscopic submucosal dissection. Endoscopy. 2015;47:1113–1118. DOI: 10.1055/s-0034-1392484. Източник ↩
  11. Choi IJ, Kook MC, Kim YI, et al. Helicobacter pylori therapy for the prevention of metachronous gastric cancer. N Engl J Med. 2018;378:1085–1095. DOI: 10.1056/NEJMoa1708423. Източник ↩
  12. Japanese Gastric Cancer Association. Japanese Gastric Cancer Treatment Guidelines 2021 (6th edition). Gastric Cancer. 2023;26:1–25. DOI: 10.1007/s10120-022-01331-8. Източник ↩
  13. Hirasawa T, Gotoda T, Miyata S, et al. Incidence of lymph node metastasis and the feasibility of endoscopic resection for undifferentiated-type early gastric cancer. Gastric Cancer. 2009;12:148–152. DOI: 10.1007/s10120-009-0515-x. Източник ↩
  14. Abdelfatah MM, Barakat M, Othman MO, et al. The incidence of lymph node metastasis in submucosal early gastric cancer according to the expanded criteria: a systematic review. Surg Endosc. 2019;33:26–32. DOI: 10.1007/s00464-018-6451-2. Източник ↩
  15. Young E, Edwards L, Maurya A, et al. Lymph node metastases in early gastric cancer: Japanese guidelines can be used for endoscopic resection in the West. Endosc Int Open. 2025;13:a27494324. DOI: 10.1055/a-2749-4324. Източник ↩
  16. Pimentel-Nunes P, Libânio D, Bastiaansen BAJ, et al. Endoscopic submucosal dissection for superficial gastrointestinal lesions: European Society of Gastrointestinal Endoscopy (ESGE) Guideline – Update 2022. Endoscopy. 2022;54:591–622. DOI: 10.1055/a-1811-7025. Източник ↩
  17. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Magenkarzinom: Diagnostik und Therapie der Adenokarzinome des Magens und ösophagogastralen Übergangs. Langversion 3.1, Oktober 2025. AWMF-Registernummer 032-009OL. Глава 9 „Endoskopische Therapie“ и приложение 20.1. Източник ↩
  18. Lian J, Chen S, Zhang Y, Qiu F. A meta-analysis of endoscopic submucosal dissection and EMR for early gastric cancer. Gastrointest Endosc. 2012;76:763–770. DOI: 10.1016/j.gie.2012.06.014. Източник ↩
  19. Park YM, Cho E, Kang HY, Kim JM. The effectiveness and safety of endoscopic submucosal dissection compared with endoscopic mucosal resection for early gastric cancer: a systematic review and metaanalysis. Surg Endosc. 2011;25:2666–2677. DOI: 10.1007/s00464-011-1627-z. Източник ↩
  20. Facciorusso A, Antonino M, Di Maso M, Muscatiello N. Endoscopic submucosal dissection vs endoscopic mucosal resection for early gastric cancer: a meta-analysis. World J Gastrointest Endosc. 2014;6:555–563. DOI: 10.4253/wjge.v6.i11.555. Източник ↩
  21. Pimentel-Nunes P, Mourão F, Veloso N, et al. Long-term follow-up after endoscopic resection of gastric superficial neoplastic lesions in Portugal. Endoscopy. 2014;46:933–940. DOI: 10.1055/s-0034-1377348. Източник ↩
  22. Forbes N, Elhanafi SE, Al-Haddad MA, et al. American Society for Gastrointestinal Endoscopy guideline on endoscopic submucosal dissection for the management of early esophageal and gastric cancers: summary and recommendations. Gastrointest Endosc. 2023;98:271–284. DOI: 10.1016/j.gie.2023.03.015. Източник ↩
  23. Kadota T, Hasuike N, Ono H, et al. Clinical factors associated with noncurative endoscopic submucosal dissection for the expanded indication of intestinal-type early gastric cancer: post hoc analysis of a multi-institutional, single-arm, confirmatory trial (JCOG0607). Dig Endosc. 2023;35:494–502. DOI: 10.1111/den.14460. Източник ↩
  24. Abe S, Takizawa K, Ono H, et al. Ten-year follow-up after endoscopic submucosal dissection for clinical T1a undifferentiated-type early gastric cancer ≤2 cm without ulceration (JCOG1009/1010). Gastroenterology. 2026; online 7 August 2026. DOI: 10.1053/j.gastro.2026.06.028. Източник. Пълният текст не беше достъпен. ↩
  25. National Cancer Center Japan. Съобщение за 10-годишните резултати от JCOG1009/1010 (на японски). 7 август 2026. Източник ↩
  26. Takizawa K, et al. Correction: A nonrandomized, single-arm confirmatory trial of expanded endoscopic submucosal dissection indication for undifferentiated early gastric cancer (JCOG1009/1010). Gastric Cancer. 2025;28:556–558. DOI: 10.1007/s10120-025-01591-0. Източник. Съдържанието на корекцията не е проверено. ↩
  27. Suzuki H, Ono H, Hirasawa T, et al. Long-term survival after endoscopic resection for gastric cancer: real-world evidence from a multicenter prospective cohort (J-WEB/EGC). Clin Gastroenterol Hepatol. 2023;21:307–318.e2. DOI: 10.1016/j.cgh.2022.07.029. Източник ↩
  28. Probst A, Schneider A, Schaller T, et al. Endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: are expanded resection criteria safe for Western patients? Endoscopy. 2017;49:855–865. DOI: 10.1055/s-0043-110672. Източник ↩
  29. Fleischmann C, Probst A, Ebigbo A, et al. Endoscopic submucosal dissection in Europe: results of 1000 neoplastic lesions from the German Endoscopic Submucosal Dissection Registry. Gastroenterology. 2021;161:1168–1178. DOI: 10.1053/j.gastro.2021.06.049. Източник ↩
  30. Draganov PV, Aihara H, Karasik MS, et al. Endoscopic submucosal dissection in North America: a large prospective multicenter study. Gastroenterology. 2021;160:2317–2327.e2. DOI: 10.1053/j.gastro.2021.02.036. Източник ↩
  31. Bausys R, Bausys A, Stanaitis J, et al. Propensity score-matched comparison of short-term and long-term outcomes between endoscopic submucosal dissection and surgery for treatment of early gastric cancer in a Western setting. Surg Endosc. 2019;33:3228–3237. DOI: 10.1007/s00464-018-06609-6. Източник ↩
  32. Quero G, Fiorillo C, Longo F, et al. Propensity score-matched comparison of short- and long-term outcomes between surgery and endoscopic submucosal dissection (ESD) for intestinal type early gastric cancer (EGC) of the middle and lower third of the stomach: a European tertiary referral center experience. Surg Endosc. 2021;35:2592–2600. DOI: 10.1007/s00464-020-07677-3. Източник ↩
  33. Hatta W, Tsuji Y, Yoshio T, et al. Prediction model of bleeding after endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: BEST-J score. Gut. 2021;70:476–484. DOI: 10.1136/gutjnl-2019-319926. Източник ↩
  34. Yodying H, Viriyaroj V, Rookkachart T, et al. Prophylactic mechanical closure for preventing delayed bleeding after gastric endoscopic submucosal dissection: a systematic review and meta-analysis. DEN Open. 2026;6:e70299. DOI: 10.1002/deo2.70299. Източник ↩
  35. Lin N, Liu J, Yang C. Vonoprazan versus proton pump inhibitors for gastric post-ESD ulcers and delayed bleeding: a meta-analysis of randomized controlled trials. Front Med. 2026;13:1936609. DOI: 10.3389/fmed.2026.1936609. Източник ↩
  36. Mimura T, Yamamoto Y, Suzuki H, et al. Risk factors for intraoperative and delayed perforation related with gastric endoscopic submucosal dissection. J Gastroenterol Hepatol. 2024;39:1358–1366. DOI: 10.1111/jgh.16545. Източник ↩
  37. Ikehara H, Gotoda T, Ono H, et al. Gastric perforation during endoscopic resection for gastric carcinoma and the risk of peritoneal dissemination. Br J Surg. 2007;94:992–995. DOI: 10.1002/bjs.5636. Източник ↩
  38. Sumiyoshi T, Kondo H, Minagawa T, et al. Risk factors and management for gastric stenosis after endoscopic submucosal dissection for gastric epithelial neoplasm. Gastric Cancer. 2017;20:690–698. DOI: 10.1007/s10120-016-0673-6. Източник ↩
  39. Oda I, Gotoda T, Sasako M, et al. Treatment strategy after non-curative endoscopic resection of early gastric cancer. Br J Surg. 2008;95:1495–1500. DOI: 10.1002/bjs.6305. Източник ↩
  40. Hatta W, Gotoda T, Oyama T, et al. Is radical surgery necessary in all patients who do not meet the curative criteria for endoscopic submucosal dissection in early gastric cancer? A multi-center retrospective study in Japan. J Gastroenterol. 2017;52:175–184. DOI: 10.1007/s00535-016-1210-4. Източник ↩
  41. Morais R, Libanio D, Dinis Ribeiro M, et al. Predicting residual neoplasia after a non-curative gastric ESD: validation and modification of the eCura system in the Western setting: the W-eCura score. Gut. 2024;73:105–117. DOI: 10.1136/gutjnl-2023-330804. Източник ↩
  42. Hatta W, Gotoda T, Oyama T, et al. A scoring system to stratify curability after endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: “eCura system”. Am J Gastroenterol. 2017;112:874–881. DOI: 10.1038/ajg.2017.95. Източник ↩
  43. Hatta W, et al. Correction: A scoring system to stratify curability after endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: “eCura system”. Am J Gastroenterol. 2019;114:1925–1926. DOI: 10.14309/ajg.0000000000000432. Източник. Съдържанието на корекцията не е проверено. ↩
  44. Li S, Tian X, Wei J, et al. Long-term outcomes of additional surgery versus non-gastrectomy treatment for early gastric cancer after non-curative endoscopic submucosal dissection: a meta-analysis. Chin Med J. 2023;136:528–535. DOI: 10.1097/CM9.0000000000002605. Източник ↩
  45. Wang B, Zhu J, Gao N, et al. Updated evaluation of additional surgery versus non-gastrectomy treatment after noncurative endoscopic resection for early gastric cancer: a meta-analysis. Surg Endosc. 2026;40:1837–1851. DOI: 10.1007/s00464-026-12606-x. Източник ↩
  46. Hatta W, Toya Y, Shimada T, et al. Treatment strategy after noncurative endoscopic resection for early gastric cancer in patients aged ≥ 85 years. J Gastroenterol. 2023;58:346–357. DOI: 10.1007/s00535-022-01948-7. Източник ↩
  47. Choi JM, Kim SG, Choi J, et al. Effects of Helicobacter pylori eradication for metachronous gastric cancer prevention: a randomized controlled trial. Gastrointest Endosc. 2018;88:475–485.e2. DOI: 10.1016/j.gie.2018.05.009. Източник ↩
  48. Fukase K, Kato M, Kikuchi S, et al. Effect of eradication of Helicobacter pylori on incidence of metachronous gastric carcinoma after endoscopic resection of early gastric cancer: an open-label, randomised controlled trial. Lancet. 2008;372:392–397. DOI: 10.1016/S0140-6736(08)61159-9. Източник ↩
  49. Maehata Y, Nakamura S, Fujisawa K, et al. Long-term effect of Helicobacter pylori eradication on the development of metachronous gastric cancer after endoscopic resection of early gastric cancer. Gastrointest Endosc. 2012;75:39–46. DOI: 10.1016/j.gie.2011.08.030. Източник ↩
  50. Zhao B, Zhang J, Mei D, et al. Does Helicobacter pylori eradication reduce the incidence of metachronous gastric cancer after curative endoscopic resection of early gastric cancer: a systematic review and meta-analysis. J Clin Gastroenterol. 2020;54:235–241. DOI: 10.1097/MCG.0000000000001195. Източник ↩
  51. Khan MY, Aslam A, Mihali AB, et al. Effectiveness of Helicobacter pylori eradication in preventing metachronous gastric cancer and preneoplastic lesions: a systematic review and meta-analysis. Eur J Gastroenterol Hepatol. 2020;32:686–694. DOI: 10.1097/MEG.0000000000001740. Източник ↩
  52. Bestetti AM, de Moura DTH, Proença IM, et al. Endoscopic resection versus surgery in the treatment of early gastric cancer: a systematic review and meta-analysis. Front Oncol. 2022;12:939244. DOI: 10.3389/fonc.2022.939244. Източник ↩
  53. Yang HJ, Kim JH, Kim NW, Choi IJ. Comparison of long-term outcomes of endoscopic submucosal dissection and surgery for undifferentiated-type early gastric cancer meeting the expanded criteria: a systematic review and meta-analysis. Surg Endosc. 2022;36:3686–3697. DOI: 10.1007/s00464-022-09126-9. Източник ↩
  54. Choi IJ, Lee JH, Kim YI, et al. Long-term outcome comparison of endoscopic resection and surgery in early gastric cancer meeting the absolute indication for endoscopic resection. Gastrointest Endosc. 2015;81:333–341.e1. DOI: 10.1016/j.gie.2014.07.047. Източник ↩
  55. Pyo JH, Lee H, Min BH, et al. Long-term outcome of endoscopic resection vs. surgery for early gastric cancer: a non-inferiority-matched cohort study. Am J Gastroenterol. 2016;111:240–249. DOI: 10.1038/ajg.2015.427. Източник ↩
  56. Corrigendum: Pyo JH, et al. Long-term outcome of endoscopic resection vs. surgery for early gastric cancer: a non-inferiority-matched cohort study. Am J Gastroenterol. 2016;111:585. DOI: 10.1038/ajg.2016.83. Източник. Съдържанието не е проверено. ↩
  57. Fukunaga S, Nagami Y, Shiba M, et al. Long-term prognosis of expanded-indication differentiated-type early gastric cancer treated with endoscopic submucosal dissection or surgery using propensity score analysis. Gastrointest Endosc. 2017;85:143–152. DOI: 10.1016/j.gie.2016.06.049. Източник ↩
  58. Chiu PW, Teoh AY, To KF, et al. Endoscopic submucosal dissection (ESD) compared with gastrectomy for treatment of early gastric neoplasia: a retrospective cohort study. Surg Endosc. 2012;26:3584–3591. DOI: 10.1007/s00464-012-2371-8. Източник ↩
  59. Choi JH, Kim ES, Lee YJ, et al. Comparison of quality of life and worry of cancer recurrence between endoscopic and surgical treatment for early gastric cancer. Gastrointest Endosc. 2015;82:299–307. DOI: 10.1016/j.gie.2015.01.019. Източник ↩
  60. Kim SG, Ji SM, Lee NR, et al. Quality of life after endoscopic submucosal dissection for early gastric cancer: a prospective multicenter cohort study. Gut Liver. 2017;11:87–92. DOI: 10.5009/gnl15549. Източник ↩
Продължете с темата

Още от хирургичната практика

Стомашна онкологияРанен карцином на стомаха: решението между ESD и операцияКъм свързаната публикация ↗Курс по хирургияКарцином на стомахаКъм урока ↗