Рак на черния дроб и жлъчните пътища, част 2: наблюдение, диагноза и стадиране

1. Кой подлежи на наблюдение

Наблюдението (повтарян скрининг при висок риск) има смисъл само ако откритият тумор може да бъде лекуван. Затова ESMO [II, A] и AASLD (Level 2, Strong) го препоръчват при всяка цироза, ако пациентът би бил кандидат за лечение [3][4]. И двата документа поставят прага при годишен риск над около 1% при цироза и над около 0,2% без цироза [3][4].

• Цироза Child-Pugh C: без наблюдение, освен ако пациентът е кандидат за трансплантация (AASLD Level 3, Strong) [4]. Всички пациенти в листата за трансплантация се проследяват на 6 месеца, защото ранният ХЦК променя приоритета (Level 3, Strong) [4].
• Животоограничаващи придружаващи заболявания, които не могат да се коригират: AASLD препоръчва срещу наблюдение (Level 5, Strong) [4].
• Хроничен хепатит B без цироза: ESMO препоръчва наблюдение при умерен или висок рисков скор, например PAGE-B, при започване на нуклеозиден аналог [II, A] [3]. AASLD изброява мъже от ендемични страни над 40 и жени над 50 години, хора от Африка в по-ранна възраст, фамилна анамнеза за ХЦК и PAGE-B над 10 [4]. В европейска кохорта от 1815 пациенти на антивирусно лечение 5-годишната честота на ХЦК е 0% при PAGE-B ≤9, около 3% при 10–17 и около 17% при ≥18 [15]. Скорът е валидиран при европеидно население.
• Хепатит C след излекуване (SVR) с цироза: наблюдението продължава, защото рискът остава [4][3].
• Стеатотична болест (MASLD/NAFLD) с напреднала фиброза без цироза: AASLD препоръчва срещу рутинно наблюдение (Level 3, Weak). Цитираната честота е около 0,008 на 100 пациент-години, макар близо една четвърт от ХЦК при NAFLD да са без цироза [4].

Спорна група са пациентите с напреднала фиброза (F3) без цироза след излекуван хепатит C. AASLD препоръчва срещу рутинно наблюдение (Level 3, Weak), EASL също не го препоръчва поради недостатъчни данни (LoE 3, weak) [4][2]. ESMO няма степенувана препоръка за тази група; в обяснителния текст пише, че пациентите с HCV и напреднала фиброза остават в повишен риск и след SVR и трябва да останат в програма за наблюдение [3]. Германската S3 насока казва, че при F3 с хроничен хепатит C наблюдението „трябва“ да се предложи (експертен консенсус) [16].

Азиатските насоки разпъват мрежата по-широко: Корея включва всички с хроничен хепатит B (A1) или C (B1) [13], а Китай добавя NASH, тежка алкохолна консумация и фамилна анамнеза и стратифицира с aMAP скор (годишна честота 0–0,2% при нисък и 1,6–4% при висок скор) [14]. Корейската версия от 2026 г. не беше достъпна в пълен текст [17].

2. Пътят от наблюдение до стадий: последователност на решенията

1. Показание: цироза или рисков хепатит B и пациент, който би бил лекуван (раздел 1) [3][4].
2. Ехография на 6 месеца ± AFP; качеството на визуализацията се записва, при ограничен изглед — ЯМР или многофазна КТ (AASLD Level 5) [4][3].
3. Находка. Под 1 cm: ехография и AFP след 3–6 месеца (Level 3, Strong); ≥1 cm, AFP ≥20 ng/ml или покачващ се AFP: многофазна КТ или ЯМР (Level 1 и 3, Strong) [4]. ESMO: лезиите до 1 cm се контролират след 3 месеца [3].
4. LI-RADS: LR-5 — диагноза без биопсия; LR-4 — съвет, образ до 3 месеца или биопсия; LR-3 — образ след 3–6 месеца; LR-M — биопсия [4].
5. Биопсия извън рисковите групи, при атипичен образ, при LR-M и, по ESMO, преди системно лечение (раздел 6) [3][4].
6. Стадиране по BCLC и мултидисциплинарен съвет преди първото лечение (раздели 7 и 9) [3][4].

3. Спасява ли наблюдението животи?

Вероятно да, но доказателствата са по-слаби, отколкото подсказва силата на препоръките. Единственото рандомизирано проучване на наблюдение срещу липса на наблюдение е проведено в Шанхай през 90-те години: 18 816 души на 35–59 години с хепатит B или хроничен хепатит са разпределени към покана за скрининг (9373) или контрола (9443) [8]. Смъртността от ХЦК е 83,2 срещу 131,5 на 100 000 (32 срещу 54 смъртни случая; съотношение 0,63, 95% CI 0,41–0,98), а резекция е възможна при 46,5% срещу 7,5% от откритите тумори [8]. Проведени са само 58,2% от предложените прегледи според резюмето; ESMO цитира 55% [8][3].

Проучването има сериозни методологични слабости. Систематичният обзор на Kansagara и сътр. (22 проучвания) го определя като ограничено от методологични недостатъци и оценява общата сила на доказателствата, че скринингът намалява смъртността, като „много ниска“ [9]. Повторен анализ, който отчита клъстерния дизайн, получава OR 0,60 (95% CI 0,31–1,15), без статистическа значимост; той е публикуван само като препринт без рецензия [18]. Популацията е с хепатит B в Китай, а не западни пациенти с цироза.

При цироза рандомизирано проучване няма. Опит в Австралия не успява да набере пациенти, защото те не приемат рандомизация към липса на наблюдение (цитирано в AASLD) [4]. Остават наблюдателните данни. Мета-анализ на 59 кохорти със 145 396 пациенти с ХЦК при цироза намира, че откритите при наблюдение тумори по-често са в ранен стадий (RR 1,86; 95% CI 1,73–1,98) и по-често получават лечение с цел излекуване (RR 1,83; 1,69–1,97), с по-добра преживяемост след корекция за lead-time (HR 0,67; 0,61–0,72) [19]. Хетерогенността е висока (I² 75–82%), а смущаване и length-time bias не могат да се изключат. В обратна посока, съпоставено case-control проучване във ветеранската система на САЩ (238 починали от ХЦК срещу 238 контроли) не намира разлика в предходния скрининг: ехография при 52,9% срещу 54,2% [10].

Насоките препоръчват наблюдение, защото ползата е вероятна, а вредите — предимно леки. Това е преценка, а не доказана полза при цироза [4][2].

4. Ехография и AFP: колко добре работят и какво струват

Чувствителност

Мета-анализът на Tzartzeva и сътр. (32 проучвания, 13 367 пациенти с цироза) дава чувствителност на самата ехография 84% за ХЦК във всеки стадий, но 47% (95% CI 33–61%) за ранен стадий [11]. AASLD цитира същия анализ с 53% (35–70%) [4], а в подгрупата с директно сравнение ехографията сама открива 45% (30–62%) срещу 63% (48–75%) с AFP (p = 0,002) [11]. AFP повишава чувствителността с цената на повече фалшиви аларми: по EASL специфичността пада от 92% на 84% [2].

AFP не поставя диагноза: над 40% от ХЦК са с нормален AFP (AASLD), а в японския регистър AFP е ≤15 ng/ml при 46,1% при диагнозата [4][20]. AASLD съветва срещу диагноза само по AFP или течна биопсия (Level 3, Weak) [4].

Качество на ехографията и интервал

В кохорта от 2053 пациенти с цироза визуализацията е добра (A) при 82,1%, умерено ограничена (B) при 12,8% и силно ограничена (C) при 5,2% — около един от петима е с ограничен изглед [21]. Това е по-често при затлъстяване и стеатотична или алкохолна болест. LI-RADS US v2024 включва AFP и скора за видимост в правилата за повторно извикване [6]; към сравнителното проучване с версия 2017 има корекция, която не е прочетена, затова числата му не са цитирани [22].

Интервалът от 6 месеца е компромис. В рандомизирано проучване във Франция и Белгия (1278 пациенти с компенсирана цироза) ехография на 3 месеца не открива повече тумори до 30 mm от ехографията на 6 месеца (79% срещу 70%, p = 0,30), но открива повече много малки находки до 10 mm (41% срещу 28%) [23].

Вреди и реално изпълнение

Вредите са предимно допълнителни изследвания и процедури след фалшиво положителен или неясен резултат: 8,8% за 18 месеца в проспективна кохорта от 614 пациенти и 27,5% за 3 години в ретроспективна кохорта от 680 пациенти; повечето са леки [24][25]. Психологичните и финансовите вреди са слабо изучени. Освен това наблюдението често не се прави: в мета-анализ на 29 проучвания със 118 799 пациенти с цироза само 24,0% (95% CI 18,4–30,1%) получават наблюдение, 73,7% в специализирани клиники срещу 8,8% в популационни кохорти [26]. В прагматично рандомизирано проучване (2872 пациенти) поканите по пощата повишават редовното наблюдение от 21,9% на 35,1% за 12 месеца (междинен анализ) [27]. AASLD препоръчва такива интервенции (Level 2, Strong) [4].

5. ЯМР и кръвни панели: по-добро откриване, без данни за смъртност

При корейски пациенти с годишен риск над 5% ЯМР с хепатоспецифичен контраст открива 86,0% от туморите (37 от 43) срещу 27,9% (12 от 43) за ехографията [28]. Съкратеният ЯМР („abbreviated MRI“) има обобщена чувствителност 86% (95% CI 83–88%) и специфичност 92% в мета-анализ на 27 проучвания, повечето симулационни или ретроспективни [29]. Първото рандомизирано проучване (414 пациенти с цироза Child-Pugh A в Корея) сравнява ЯМР без контраст с ехография: стадий BCLC 0/A е открит при 12% срещу 7% без значима разлика, стадий 0 — при 8% срещу 2%, а фалшиво положителните насочвания са 0,7% срещу 3,1% [30]. Данни за смъртност няма.

Кръвният скор GALAD (пол, възраст, AFP, AFP-L3 и DCP/PIVKA-II) има площ под кривата 0,78 срещу 0,66 за самия AFP за ХЦК, диагностициран до 12 месеца по-късно, в проспективна валидация с 1558 пациенти с цироза (109 ХЦК) [31]; панелът HES V2.0 достига 0,79 в друга кохорта [32]. ESMO изрично не препоръчва течна биопсия и циркулираща туморна ДНК за наблюдение [IV, D] [3], а AASLD не препоръчва рутинно КТ/ЯМР и биомаркери извън AFP (Level 5, Weak) [4]. Рандомизираното проучване NCT05486572 (около 4700 участници, ЯМР срещу ехография), което може да отговори за смъртността, набира пациенти; първичният анализ се очаква около септември 2030 г. [33].

6. Диагноза: кога е достатъчен образът и кога е нужна биопсия

ХЦК е един от малкото карциноми, които могат да се диагностицират само по образ, но само при пациент в риск. AASLD ограничава неинвазивната диагноза до цироза или хроничен хепатит B (Level 1, Strong) [4]; EASL добавя и пациентите с предишен ХЦК (LoE 1, strong) [2]; ESMO говори за „пациенти с висок риск“ [IV, B] [3]. Извън тези групи е нужна хистология (ESMO [IV, A]; AASLD Level 1, Strong) [3][4].

Ключовият модел е неръбово артериално хиперусилване (APHE), последвано от „washout“ в порталната или късната фаза, често с усилваща се капсула (фигура 1). Причината: ХЦК се кръвоснабдява предимно артериално, а черният дроб — главно портално [4][34]. ESMO комбинира размер, APHE, периферен washout, капсула и растеж при КТ/ЯМР, а при контрастна ехография (CEUS) — APHE с късен (след 60 s) и слаб washout [IV, B] [3]. AASLD и EASL изискват многофазна КТ или динамичен ЯМР (Level 1 / LoE 1) [4][2]. В мета-анализ ЯМР има чувствителност 0,82 срещу 0,66 за КТ при сходна специфичност (0,91 срещу 0,92) [35]. EASL предпочита екстрацелуларни контрастни вещества пред гадоксетовата киселина за диагнозата (LoE 1, strong) [2].

Проценти: van der Pol и сътр., 2019 [12]; действия: AASLD 2023 [4]. LR-M крие смесени тумори и интрахепатален холангиокарцином (част 6).

CEUS също може да постави диагнозата: в италианска серия от 1006 възела категорията LR-5 при CEUS има положителна предсказваща стойност 98,5% при чувствителност 62% [36]. AASLD и EASL я използват като второ изследване; германската S3 насока поставя ЯМР на първо място [2][16].

Биопсия

ESMO включва биопсията в диагностичната обработка [III, A] и препоръчва хистологична диагноза при авансирал ХЦК преди системно лечение [III, A] [3]. AASLD предлага мултидисциплинарно обсъждане на биопсия при LR-4 и LR-5 за потвърждение или молекулен анализ (Level 3, Weak), биопсия вместо повторен образ, когато бързата диагноза ще промени поведението (Level 5, Strong), и задължителна биопсия при LR-M (Level 1, Strong) [4]. S3 препоръчва биопсия и в палиативна ситуация („sollte“) [16], а CNLC не препоръчва предоперативна биопсия при резектабилен ХЦК или кандидат за трансплантация заради риска от руптура, кървене и разсейване (level 1, A) [14].

Рискът от имплантационни метастази по хода на иглата е 2,7% (0,9% годишно) в мета-анализ на 8 по-стари проучвания [37]; AASLD посочва, че той е значително по-нисък с коаксиална техника [4]. Резултатът от биопсията се съпоставя с образа: несъответствие (например неинформативен или доброкачествен материал при LR-4, LR-5 или LR-M) се обсъжда в мултидисциплинарния съвет, защото отрицателната биопсия не изключва тумор (практическа бележка на автора, не препоръка на насоките).

7. Стадиране: тумор, черен дроб и общо състояние

ESMO изисква оценка на разпространението на тумора, чернодробната функция, порталната хипертония, AFP и общото състояние (PS) [III, A] [3]; AASLD изисква документиране на обема на тумора, чернодробната дисфункция и ECOG PS (Level 5, Strong) [4].

• Образно стадиране. Многофазна КТ или ЯМР на корема при всички (AASLD Level 2, Strong) и КТ на гръдния кош без контраст извън стадий BCLC 0 (Level 5, Strong); PET и костна сцинтиграфия не са рутинни (Level 3, Weak) [4]. ESMO: FDG-PET не е рутинен метод [III, D], но може да помогне в избрани случаи [IV, C] [3]. Китайската CNLC, напротив, подкрепя PET/КТ при стадиране (level 1, A) [14].
• Чернодробна функция. Child-Pugh (билирубин, албумин, асцит, протромбиново време и енцефалопатия) и/или ALBI [III, A]; MELD-Na за приоритет в листата за трансплантация [IV, A] [3]. ALBI използва само албумин и билирубин; граници: ≤−2,60 (степен 1), от −2,60 до −1,39 (степен 2), над −1,39 (степен 3), разработен при 1313 японски пациенти и валидиран при 5097 други [38]. BCLC не разчита само на Child-Pugh, защото и пациенти от клас A може вече да имат асцит, кървене или енцефалопатия [39].
• Портална хипертония по критериите Baveno VII, индиректно или инвазивно трансюгуларно [III, A] [3]. Прагът на градиента е >10 mmHg в ESMO и ≥10 mmHg в BCLC 2026 [3][39]; подробно в част 3.
• AFP при диагнозата има прогностична стойност (EASL LoE 3, strong) [2].

ESMO [IV, A], AASLD (Level 5, Strong) и EASL (LoE 1, strong) препоръчват BCLC за прогноза и избор на лечение [3][4][2]. Версията от 2026 г. запазва стадиите от 2022 г., уточнява стадий B и добавя външно лъчелечение като аблативна възможност при стадий 0 [40][39]; ератата към нея не засяга текста за стадиране [41].

Медианите са ориентир за най-добрия сценарий при ефективно първо лечение, не индивидуална прогноза [40][39][3]. За стадий D източниците се разминават: BCLC 2022 и ESMO 2025 дават 3 месеца, BCLC 2026 — под 1 година.

8. Азия: други интервали, други системи

В Азия ХЦК е свързан преди всичко с хепатит B, а системите са изградени около това. Япония проследява пациентите със „свръхвисок риск“ (цироза при HBV/HCV или друга цироза) с ехография и три маркера (AFP, PIVKA-II/DCP и AFP-L3) на всеки 3–4 месеца, с КТ или ЯМР с гадоксетова киселина на 6–12 месеца по избор, покрити от националното осигуряване. Това е взето от обзора на Kudo (2021), а не от пълния текст на насоката на JSH, който не беше достъпен [20][42]. В японския регистър (19 537 пациенти) 34% от новите ХЦК са до 2 cm, но регистърът не доказва, че подходът е по-добър [20].

Корея използва модифицираната UICC система (mUICC) като основна, с BCLC и TNM като допълващи (B1) [13]. Китайската CNLC определя стадий Ia като единичен тумор до 5 cm при PS 0–2 и Child-Pugh A или B; IIa са 2–3 тумора над 3 cm, IIIa — съдова инвазия, IIIb — извънчернодробно разпространение, IV — PS 3–4 или Child-Pugh C, и препоръчва резекция при Ia, Ib и IIa, а понякога и при IIb/IIIa [14]. Така по-широки групи попадат в „ранен“ стадий и терапевтичните решения се различават от BCLC. В Япония се използват още JIS скорът и TNM на LCSGJ (споменати от ESMO) [3].

9. Сравнение на ръководствата и мултидисциплинарен съвет

Източници: [3][4][5][2][16][13][14][20]. NCCN не е включена (вж. „Методика“).

Всички насоки изискват мултидисциплинарен съвет. ESMO го препоръчва силно при ранен и междинен стадий [II, A]; AASLD — за всички, защото съветът променя радиологичната интерпретация (Level 3, Strong); германската S3 насока изисква представяне преди лечение и при всяка смяна на стратегията (EK) [3][4][16]. В клиника на Johns Hopkins (343 пациенти) повторната оценка от екипа променя образната интерпретация при 18% и плана на поведение при 42% [43]. В национална кохорта на ветерани (3988 пациенти) обсъждането в туморен съвет се свързва с по-нисък риск от смърт (HR 0,83; 95% CI 0,77–0,90), но данните са наблюдателни [44].

10. Ограничения и несигурност

• Няма рандомизирано доказателство за полза при цироза; единственото RCT е при хепатит B и е с методологични слабости [8][9][10].
• Източниците се разминават в числата: чувствителност на ехографията за ранен ХЦК 45–53%, изпълнение в шанхайското RCT 55–58,2%, медиана при BCLC D от 3 месеца до под 1 година [11][4][8][3][39].
• ЯМР и кръвните панели не са показали по-ниска смъртност [33]; PAGE-B е валидиран при европейци, а азиатските данни са от популации с преобладаващ хепатит B.
• NCCN не е представена; JSH е цитирана по вторичен източник; корекцията към проучването за LI-RADS US v2024 не е прочетена [7][20][22].

Литература

1. Rumgay H, Ferlay J, de Martel C, et al. Global, regional and national burden of primary liver cancer by subtype. Eur J Cancer. 2022;161:108–118. DOI: 10.1016/j.ejca.2021.11.023. Източник ↩
2. European Association for the Study of the Liver. EASL Clinical Practice Guidelines on the management of hepatocellular carcinoma. J Hepatol. 2025;82(2):315–374. DOI: 10.1016/j.jhep.2024.08.028. Източник ↩
3. Vogel A, Chan SL, Dawson LA, et al.; ESMO Guidelines Committee. Hepatocellular carcinoma: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2025;36(5):491–506. DOI: 10.1016/j.annonc.2025.02.006. Източник ↩
4. Singal AG, Llovet JM, Yarchoan M, et al. AASLD Practice Guidance on prevention, diagnosis, and treatment of hepatocellular carcinoma. Hepatology. 2023;78(6):1922–1965. Еррата: Hepatology. 2023;78:E105 (само фигура 10). DOI: 10.1097/HEP.0000000000000466. Източник ↩
5. Taddei TH, Brown DB, Yarchoan M, Mendiratta-Lala M, Llovet JM. Critical Update: AASLD Practice Guidance on prevention, diagnosis, and treatment of hepatocellular carcinoma. Hepatology. 2025;82(1):272–274. DOI: 10.1097/HEP.0000000000001269. Източник ↩
6. American College of Radiology. LI-RADS: Ultrasound Surveillance v2024, CT/MRI v2018, CEUS v2017 (уеб страница, прегледана на 29.10.2026). Източник ↩
7. Benson AB 3rd, D'Angelica MI, Ahmed A, et al. NCCN Guidelines Insights: Hepatocellular Carcinoma, Version 2.2026. J Natl Compr Canc Netw. 2026;24:e260047. Прочетено е само резюмето; препоръки от него не са използвани. DOI: 10.6004/jnccn.2026.0047. Източник ↩
8. Zhang BH, Yang BH, Tang ZY. Randomized controlled trial of screening for hepatocellular carcinoma. J Cancer Res Clin Oncol. 2004;130:417–422. DOI: 10.1007/s00432-004-0552-0. Източник ↩
9. Kansagara D, Papak J, Pasha AS, et al. Screening for hepatocellular carcinoma in chronic liver disease: a systematic review. Ann Intern Med. 2014;161:261–269. DOI: 10.7326/M14-0558. Източник ↩
10. Moon AM, Weiss NS, Beste LA, et al. No association between screening for hepatocellular carcinoma and reduced cancer-related mortality in patients with cirrhosis. Gastroenterology. 2018;155:1128–1139. DOI: 10.1053/j.gastro.2018.06.079. Източник ↩
11. Tzartzeva K, Obi J, Rich NE, et al. Surveillance imaging and alpha fetoprotein for early detection of hepatocellular carcinoma in patients with cirrhosis: a meta-analysis. Gastroenterology. 2018;154:1706–1718. DOI: 10.1053/j.gastro.2018.01.064. Източник ↩
12. van der Pol CB, Lim CS, Sirlin CB, et al. Accuracy of the Liver Imaging Reporting and Data System in computed tomography and magnetic resonance image analysis of hepatocellular carcinoma or overall malignancy — a systematic review. Gastroenterology. 2019;156:976–986. DOI: 10.1053/j.gastro.2018.11.020. Източник ↩
13. Korean Liver Cancer Association (KLCA), National Cancer Center (NCC) Korea. 2022 KLCA-NCC Korea practice guidelines for the management of hepatocellular carcinoma. J Liver Cancer. 2023;23:1–120. DOI: 10.17998/jlc.2022.11.07. Източник ↩
14. Zhou J, Sun H, Wang Z, et al. Guidelines for the Diagnosis and Treatment of Primary Liver Cancer (2022 Edition). Liver Cancer. 2023;12:405–444. DOI: 10.1159/000530495. Източник ↩
15. Papatheodoridis G, Dalekos G, Sypsa V, et al. PAGE-B predicts the risk of developing hepatocellular carcinoma in Caucasians with chronic hepatitis B on 5-year antiviral therapy. J Hepatol. 2016;64:800–806. DOI: 10.1016/j.jhep.2015.11.035. Източник ↩
16. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik und Therapie des Hepatozellulären Karzinoms und biliärer Karzinome, Kurzversion 5.2, Juni 2025. AWMF-Registernummer 032-053OL. Раздели 3.1–3.4. Източник ↩
17. Korean Liver Cancer Association, National Cancer Center Korea. 2026 KLCA-NCC Korea practice guidelines for the management of hepatocellular carcinoma. Clin Mol Hepatol. 2026 (online). Пълният текст не е прочетен. DOI: 10.3350/cmh.2026.0943. Източник ↩
18. O'Connell J. Screening for hepatocellular carcinoma in chronic liver disease: systematic review and meta-analysis of randomised controlled trials. Research Square. 2021 (препринт, без рецензия). DOI: 10.21203/rs.3.rs-1123641/v1. Източник ↩
19. Singal AG, Zhang E, Narasimman M, et al. HCC surveillance improves early detection, curative treatment receipt, and survival in patients with cirrhosis: a meta-analysis. J Hepatol. 2022;77:128–139. DOI: 10.1016/j.jhep.2022.01.023. Източник ↩
20. Kudo M. Surveillance, diagnosis, and treatment outcomes of hepatocellular carcinoma in Japan: 2021 update. Liver Cancer. 2021;10:167–180. DOI: 10.1159/000516491. Източник ↩
21. Schoenberger H, Chong N, Fetzer DT, et al. Dynamic changes in ultrasound quality for hepatocellular carcinoma screening in patients with cirrhosis. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:1561–1569. DOI: 10.1016/j.cgh.2021.06.012. Източник ↩
22. Heo S, Kim SY, Lee SJ, et al. LI-RADS Ultrasound Surveillance Version 2024: comparison with version 2017 for hepatocellular carcinoma detection and risk factors for visualization score C. AJR Am J Roentgenol. 2025;224:e2432433. Корекция: AJR. 2026;226:e2534490 (не е прочетена). DOI: 10.2214/AJR.24.32433. Източник ↩
23. Trinchet JC, Chaffaut C, Bourcier V, et al. Ultrasonographic surveillance of hepatocellular carcinoma in cirrhosis: a randomized trial comparing 3- and 6-month periodicities. Hepatology. 2011;54:1987–1997. DOI: 10.1002/hep.24545. Източник ↩
24. Singal AG, Patibandla S, Obi J, et al. Benefits and harms of hepatocellular carcinoma surveillance in a prospective cohort of patients with cirrhosis. Clin Gastroenterol Hepatol. 2021;19:1925–1932. DOI: 10.1016/j.cgh.2020.09.014. Източник ↩
25. Atiq O, Tiro J, Yopp AC, et al. An assessment of benefits and harms of hepatocellular carcinoma surveillance in patients with cirrhosis. Hepatology. 2017;65:1196–1205. DOI: 10.1002/hep.28895. Източник ↩
26. Wolf E, Rich NE, Marrero JA, et al. Use of hepatocellular carcinoma surveillance in patients with cirrhosis: a systematic review and meta-analysis. Hepatology. 2021;73:713–725. DOI: 10.1002/hep.31309. Източник ↩
27. Singal AG, Reddy S, Radadiya Aka Patel H, et al. Multicenter randomized clinical trial of a mailed outreach strategy for hepatocellular carcinoma surveillance. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20:2818–2825. DOI: 10.1016/j.cgh.2021.12.014. Източник ↩
28. Kim SY, An J, Lim YS, et al. MRI with liver-specific contrast for surveillance of patients with cirrhosis at high risk of hepatocellular carcinoma. JAMA Oncol. 2017;3:456–463. DOI: 10.1001/jamaoncol.2016.3147. Източник ↩
29. Maung ST, Deepan N, Decharatanachart P, et al. Abbreviated MRI for hepatocellular carcinoma surveillance — a systematic review and meta-analysis. Acad Radiol. 2024;31:3142–3156. DOI: 10.1016/j.acra.2024.01.028. Източник ↩
30. Rhee H, Kim MJ, Kim DY, et al. Noncontrast magnetic resonance imaging vs ultrasonography for hepatocellular carcinoma surveillance: a randomized, single-center trial. Gastroenterology. 2025;168:1170–1177. DOI: 10.1053/j.gastro.2024.12.035. Източник ↩
31. Marsh TL, Parikh ND, Roberts LR, et al. A phase 3 biomarker validation of GALAD for the detection of hepatocellular carcinoma in cirrhosis. Gastroenterology. 2025;168:316–326. DOI: 10.1053/j.gastro.2024.09.008. Източник ↩
32. El-Serag HB, Lopez C, Luster M, et al. HES V2.0 validation and performance compared to GALAD and ASAP in the HEDS cohort. J Hepatol. 2026;84:578–586. DOI: 10.1016/j.jhep.2025.09.023. Източник ↩
33. ClinicalTrials.gov. NCT05486572: Preventing Liver Cancer Mortality Through Imaging With Ultrasound vs MRI. Запис, прегледан на 29.10.2026. Източник ↩
34. Chernyak V, Fowler KJ, Kamaya A, et al. Liver Imaging Reporting and Data System (LI-RADS) version 2018: imaging of hepatocellular carcinoma in at-risk patients. Radiology. 2018;289:816–830. DOI: 10.1148/radiol.2018181494. Източник ↩
35. Roberts LR, Sirlin CB, Zaiem F, et al. Imaging for the diagnosis of hepatocellular carcinoma: a systematic review and meta-analysis. Hepatology. 2018;67:401–421. DOI: 10.1002/hep.29487. Източник ↩
36. Terzi E, Iavarone M, Pompili M, et al. Contrast ultrasound LI-RADS LR-5 identifies hepatocellular carcinoma in cirrhosis in a multicenter retrospective study of 1,006 nodules. J Hepatol. 2018;68:485–492. DOI: 10.1016/j.jhep.2017.11.007. Източник ↩
37. Silva MA, Hegab B, Hyde C, et al. Needle track seeding following biopsy of liver lesions in the diagnosis of hepatocellular cancer: a systematic review and meta-analysis. Gut. 2008;57:1592–1596. DOI: 10.1136/gut.2008.149062. Източник ↩
38. Johnson PJ, Berhane S, Kagebayashi C, et al. Assessment of liver function in patients with hepatocellular carcinoma: a new evidence-based approach — the ALBI grade. J Clin Oncol. 2015;33:550–558. DOI: 10.1200/JCO.2014.57.9151. Източник ↩
39. Reig M, Sanduzzi-Zamparelli M, Forner A, et al. BCLC strategy for prognosis prediction and treatment recommendations: the 2026 update. J Hepatol. 2026;84:631–654. DOI: 10.1016/j.jhep.2025.10.020. Източник ↩
40. Reig M, Forner A, Rimola J, et al. BCLC strategy for prognosis prediction and treatment recommendation: the 2022 update. J Hepatol. 2022;76:681–693. DOI: 10.1016/j.jhep.2021.11.018. Източник ↩
41. Erratum to "BCLC strategy for prognosis prediction and treatment recommendations: the 2026 update". J Hepatol. 2026;84:1193–1195. DOI: 10.1016/j.jhep.2026.03.002. Източник ↩
42. Hasegawa K, Takemura N, Yamashita T, et al. Clinical Practice Guidelines for Hepatocellular Carcinoma: the Japan Society of Hepatology 2021 version (5th JSH-HCC Guidelines). Hepatol Res. 2023;53:383–390. Прочетено е само резюмето. DOI: 10.1111/hepr.13892. Източник ↩
43. Zhang J, Mavros MN, Cosgrove D, et al. Impact of a single-day multidisciplinary clinic on the management of patients with liver tumours. Curr Oncol. 2013;20:e123–e131. DOI: 10.3747/co.20.1297. Източник ↩
44. Serper M, Taddei TH, Mehta R, et al. Association of provider specialty and multidisciplinary care with hepatocellular carcinoma treatment and mortality. Gastroenterology. 2017;152:1954–1964. DOI: 10.1053/j.gastro.2017.02.040. Източник ↩