Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия рак на хранопровода · Част 3 от 7

Рак на хранопровода, част 3: диагноза, стадиране, биомаркери и подготовка за лечение

От биопсията до туморния борд: TNM за двата хистологични типа, КТ, ПЕТ-КТ, ендоскопска ехография, лапароскопия, HER2, PD-L1, MSI и клаудин 18.2, хранене и прехабилитация — ESMO 2026 срещу американските насоки

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
КТ, ПЕТ-КТ и ЕУС ↓Къде ръководствата се различават ↓
Схема на стената на хранопровода с мукоза, субмукоза, мускулен слой и адвентиция и категориите T1a до T4; вдясно кои методи отговарят на въпросите за T (ЕУС, ендоскопска резекция), N (ЕУС с аспирационна биопсия, КТ, ПЕТ-КТ) и M (КТ, ПЕТ-КТ, лапароскопия, бронхоскопия).
Фигура 1 / T, N, M и методитеСхема · Не е в мащаб
6–10 биопсииПри авансирал тумор, ESMO 2026 [IV, B]
≈ 22% скрит стадий IVСтадираща лапароскопия при тумори на връзката, мета-анализ
59 източникаРъководства, регулаторни документи, мета-анализи и кохорти
Серия „Рак на хранопровода“ · всички 7 части

Стадирането на рака на хранопровода отговаря на два въпроса, от които зависи всяко следващо решение: какъв е туморът (плоскоклетъчен карцином или аденокарцином, с кои биомаркери) и докъде се е разпространил. Тази част проследява пътя от първата ендоскопия до решението на туморния борд: биопсии, TNM, КТ, ПЕТ-КТ, ендоскопска ехография, стадираща лапароскопия, тъканни биомаркери, хранителен статус и подготовка за лечение.

Основата са новото общо ръководство на ESMO за карцином на стомаха и хранопровода (Annals of Oncology, онлайн 15.10.2026 г.) и американските насоки (NCCN, ASCO, етикетите на FDA); германската S3, NICE и Японското общество по езофагология са дадени само за сравнение. Текстът е образователен материал за лекари и специализанти и не замества индивидуалното решение на мултидисциплинарния екип.

Най-важното

  • Диагнозата е ендоскопска и хистологична: 6–10 биопсии от авансирал тумор [IV, B] [1], нужни и за биомаркерите.
  • Двата хистологични типа имат отделни таблици за клиничен и патологичен стадий (AJCC/UICC 8) [2].
  • Базата е физикален преглед, ендоскопия и КТ на гръден кош, корем и таз [V, A]. ПЕТ-КТ е стандартна част от изследванията при липса на метастази според NCCN, а за ESMO „може да се проведе“ при кандидати за езофагектомия [III, B] [1][3].
  • Клиничният стадий често подценява болестта: в американската национална база почти половината от оперираните директно cT2N0 аденокарциноми се оказват с по-напреднал стадий [4].
  • При аденокарцином се изследват HER2, PD-L1, MSI/dMMR и клаудин 18.2 [I, A; MSI II, A], при плоскоклетъчен карцином — PD-L1 (CPS, TPS или TAP) [1]. Праговете за PD-L1 в Европа и САЩ са различни.
  • Хранителният статус и загубата на тегло се оценяват [III, A], хранителна подкрепа се осигурява [II, A]; прехабилитацията „трябва да се обмисли“ [IV, B], но ефектът ѝ върху усложненията в RCT не е доказан [1][5].
  • Планът се решава от мултидисциплинарен екип [IV, A] [1]; в национални кохорти обсъждането е свързано с по-дълга преживяемост (наблюдателни данни) [6].

1. От симптома до хистологичната диагноза

Диагнозата се поставя само чрез езофагогастродуоденоскопия с биопсия; рентгеновото изследване с барий не е диагностичен метод (S3 6.11, EK) [7][3]. ESMO препоръчва 6–10 биопсии от авансирали тумори, за да бъде туморът представен адекватно, и 1–2 при ранни лезии [IV, B] [1]. Нивото на доказателства е ниско, но логиката се потвърждава от данните за хетерогенността на клаудин 18.2 (раздел 8). В началната оценка влизат и пълна кръвна картина, бъбречна и чернодробна функция [IV, B] [1].

Хистологичният тип определя целия по-нататъшен път. Молекулярно двата типа са различни болести: плоскоклетъчният карцином прилича на плоскоклетъчните карциноми на други органи (амплификации на CCND1, SOX2/TP63), а аденокарциномът на хранопровода е много близък до хромозомно нестабилния карцином на стомаха (ERBB2, VEGFA, GATA4/6) [8]. Темата е въведена в част 1.

  • Плоскоклетъчен карцином: ESMO препоръчва търсене на втори първичен тумор в белия дроб и в главата и шията; сборната честота на тумори в главата и шията е 6,7% [1]. Числото идва от мета-анализ на 12 японски проучвания с 6483 пациенти (95% CI 4,9–8,4; I² 89%), а приложимостта му в Европа е несигурна [9]. S3 препоръчва хромоендоскопия с Лугол или дигитална хромоендоскопия при високорискови пациенти (B, 2a) [7].
  • Непроходим тумор: не се дилатира; според ESMO в 78% от случаите той съответства на патологичен стадий III и трябва да се приема като такъв [1].
  • Туморни маркери в кръвта не се използват за диагноза и проследяване (S3 6.10, EK) [7]; в прочетените текстове на ESMO и NCCN такава препоръка няма.
  • Преди флуоропиримидини ESMO отбелязва рутинно изследване за DPD дефицит [1].

2. Алгоритъм: от биопсията до туморния борд

  1. Ендоскопия с биопсии и хистология: тип, степен на диференциация; при авансирал тумор 6–10 биопсии [IV, B] [1].
  2. КТ на гръден кош, корем и таз с контраст [V, A] [1]. При далечни метастази стадирането завършва с биомаркерите (част 6).
  3. Без метастази и кандидат за радикално лечение: ПЕТ-КТ (NCCN — стандарт; ESMO — [III, B]) [3][1].
  4. Ендоскопска ехография (ЕУС) за T и N, когато отговорът променя плана [V, B] [1]; при суспектен T1 — ендоскопска резекция като стадиращ метод (част 2) [3][10].
  5. Тумор на или над карината и съмнение за ангажиране на централните дихателни пътища: бронхоскопия с ендобронхиална ехография [IV, B] [1].
  6. Локално авансирал (T3–T4) аденокарцином на гастроезофагеалната връзка, инфилтриращ анатомичната кардия: стадираща лапароскопия [IV, B] [1].
  7. Тъканни биомаркери според хистологията (раздел 8); резултатите трябва да са налични „възможно най-скоро“ [11].
  8. Хранителен статус, загуба на тегло, функционален капацитет, отказ от тютюнопушене и прехабилитация (раздел 9).
  9. Мултидисциплинарен туморен борд преди всяко лечение [IV, A] [1].

NCCN посочва, че не всеки пациент има нужда от всички образни изследвания [3].

3. TNM: две болести, три вида стадий

T описва дълбочината на инвазия в стената (мукоза, субмукоза, мускулен слой, адвентиция), N — броя на регионалните лимфни възли с метастази, M — далечните метастази [12]. От 8-ото издание на AJCC/UICC клиничният (cTNM) и патологичният (pTNM) стадий се групират отделно за плоскоклетъчния карцином и аденокарцинома, защото еднаквите T, N и M предсказват различна преживяемост при двата типа; групите след неоадювантна терапия (ypTNM) са общи за двата типа [12][2]. Затова пациентът може да има различен клиничен, патологичен и „y“ стадий.

9-ото издание на UICC TNM (2025) не променя T, N и M за хранопровода, а само уточнява cStage и pStage [13]. ESMO препоръчва TNM да се записва по последното издание на AJCC или UICC [IV, A] и приема и 8-ото, и 9-ото издание [1].

Япония използва собствена класификация. 12-ото издание на Японското общество по езофагология (JES, 2022) се доближава до TNM — N вече се определя по броя, а не по локализацията на възлите — но надключичната станция 104 е прекласифицирана като M1a и е въведено разделение cT3r / cT3br (резектабилен и гранично резектабилен) [14]. Самото японско ръководство отбелязва частично несъответствие с UICC [15]; японските серии не се сравняват директно със западните без превод на стадия.

В САЩ (SEER, 2016–2022 г.) 19% от случаите са локализирани (5-годишна относителна преживяемост 48,6%), 32% — регионални (29,1%), 39% — с далечни метастази (5,3%); общата 5-годишна преживяемост е 22,2% [16]. SEER използва обобщен стадий, а не TNM.

4. Гастроезофагеалната връзка: Siewert и правилото за 2 cm

Аденокарциномите на гастроезофагеалната връзка се разделят на три типа по Siewert: тип I над връзката, тип II в самата връзка, тип III под нея, в стомаха [3][7]. По TNM 8 тумор, чийто център е не повече от 2 cm в проксималния стомах, се стадира като тумор на хранопровода; NCCN отбелязва, че има изключения [3][7]. Типове I и II се лекуват като рак на хранопровода, тип III — като рак на стомаха (вж. рак на стомаха, част 3).

Етикетът има практическо значение, защото проучванията са включвали различни локализации. KEYNOTE-590 включва карцином на хранопровода и само тип I по Siewert [17]; показанието на FDA за пембролизумаб при карцином на хранопровода се отнася за тумори с епицентър 1–5 cm над връзката [18]; золбетуксимаб е одобрен от FDA само за аденокарцином на стомаха и гастроезофагеалната връзка [19].

5. Образна и ендоскопска диагностика: КТ, ПЕТ-КТ и ЕУС

КТ

Контрастната КТ на гръден кош и корем (таз — по ESMO рутинно, по NCCN при нужда) е първото изследване за далечни метастази [1][3]. S3 препоръчва мултидетекторна КТ на шия, гръден кош и корем с интравенозен контраст и дистензия на стената (B, 4) [7].

ПЕТ-КТ

В мета-анализ (данни до 2006 г., самостоятелен ПЕТ) ПЕТ открива далечни метастази с чувствителност 0,71 (95% CI 0,62–0,79) и специфичност 0,93, а КТ — 0,52 (0,33–0,71) и 0,91; разликата в чувствителността е значима [20]. В проспективна кохорта от Мелбърн (139 последователни пациенти) ПЕТ-КТ променя стадия при 40% и плана на лечение при 34% (47 от 139), най-често от радикално към палиативно лечение; промяната е правилна в 26 от 31 проверими случая [21]. ПЕТ не е заместител на ЕУС за възлите: в ретроспективна серия от 148 пациенти при пациенти с пълна ЕУС с аспирационна биопсия чувствителността за N е 86% за ЕУС и 44% за ПЕТ [22]. Рандомизирано проучване „ПЕТ-КТ срещу без ПЕТ-КТ“ няма.

ESMO: ПЕТ „може да се проведе при кандидати за езофагектомия“ [III, B]; в текста — препоръчва се за откриване на далечни метастази при потенциални хирургични кандидати, но наличността е различна в отделните региони [1]. NCCN: ПЕТ-КТ (от основата на черепа до средата на бедрото) при липса на метастази [3]. Повторен ПЕТ-КТ след неоадювантна терапия открива интервални метастази при 8% (5–13%), с фалшиво положителни находки при 5% (3–9%) (14 проучвания, 1001 пациенти) [23]; в отделни центрове добивът е 3,9–6% [24][25]. След нормален ПЕТ-КТ допълнителната ехография на шията открива метастази при 1% (0–5%) [26].

Ендоскопска ехография

ЕУС е най-точна за дълбочината при напреднали тумори: в мета-анализ на 49 проучвания (2558 пациенти, хирургична верификация) чувствителността е 81,6% за T1 и 92,4% за T4, а за N — 84,7%, която нараства до 96,7% с аспирационна биопсия [27]. За регионалните възли ЕУС е по-чувствителна (80%) от КТ (50%) и ПЕТ (57%), но по-малко специфична (70% срещу 83% и 85%) [20].

Две слабости са клинично важни. Първо, при разграничаването на T1a от T1b чувствителността и специфичността са около 0,85–0,87 (19 проучвания, 1019 тумора) [28]; ESMO отбелязва ниската точност при T1 и препоръчва ендоскопската резекция като по-добър стадиращ (и лечебен) метод [1]. Второ, след химиотерапия ЕУС губи точност: чувствителност 23% за T1 и 29% за T2, защото фиброзата наподобява тумор [29]; S3 приема, че нито един метод не доказва надеждно пълна ремисия след неоадювантна терапия [7]. Активното наблюдение е тема на част 5.

Какво отговаря всеки метод при стадиране (точност по мета-анализи)
МетодОсновен въпросДанниОграничение
КТM (черен дроб, бял дроб), T4Далечни метастази: чувствителност 0,52, специфичност 0,91 [20]Ниска чувствителност за възли (50%)
ПЕТ-КТM преди радикално лечениеДалечни метастази: 0,71 / 0,93 [20]; промяна на плана при 34% [21]Слаба за N; фалшиво положителни находки при рестадиране 5% [23]
ЕУС ± аспирационна биопсияT и NT4: 92,4%; N: 84,7% → 96,7% с биопсия [27]T1a/T1b: чувствителност и специфичност ≈ 0,85–0,87 [28]; след химиотерапия T1 23% [29]
Стадираща лапароскопияПеритонеум, черен дробСтадий IV при 22% от клинично резектабилните тумори на връзката [30]Няма RCT; селекция на високорискови пациенти
Бронхоскопия ± ЕБУСИнвазия в трахея и бронхиПод бифуркацията решаваща при 2 от 51 пациенти [31]Показана при тумори на или над карината

6. Стадираща лапароскопия и бронхоскопия

При аденокарцином на гастроезофагеалната връзка лапароскопията открива скрита дисеминация, невидима на КТ. В мета-анализ на 18 нерандомизирани проучвания (1591 клинично резектабилни тумора) 22% (17–27%) са прекласифицирани в стадий IV: перитонеална дисеминация 17,5%, карциноматоза 13%, позитивна цитология 9%, чернодробни метастази 9,2% [30]. Добивът е 13% при тип II по Siewert (без хетерогенност) и 18% при тип I (I² 93,7%) [30]; в кохорта от Дрезден (стомах и връзка) скритите метастази са 20,7%, а клетките с пръстен на печат увеличават шанса за тях (OR 6,2) [32].

ESMO препоръчва лапароскопия при локално авансирал (T3–T4) аденокарцином на връзката, инфилтриращ анатомичната кардия [IV, B]; при резектабилен карцином на стомаха преди периоперативна химиотерапия — [III, B] [1]. NCCN описва лапароскопията като възможност за изключване на дисеминация, без конкретни критерии в прочетения текст [3].

При тумор на или над карината NCCN включва бронхоскопия при липса на метастази [3]; ESMO препоръчва бронхоскопия с ендобронхиална ехография, когато образните изследвания внушават ангажиране на централните дихателни пътища [IV, B] [1]. Под бифуркацията ползата е малка: в проспективна серия от 51 пациенти бронхоскопията е решаваща при двама [31].

7. Колко точен е стадият преди лечение

Клиничният стадий е оценка. В американската национална база NCDB (2160 пациенти с cT2N0 аденокарцином на хранопровода или връзката, 2004–2017 г.) 614 от оперираните без предоперативна терапия, т.е. 45,9% от тази група, са с по-напреднал патологичен стадий [4]. Знаменателят е изчислен в резюмето и не е посочен отделно.

Затова Международното дружество за болести на хранопровода (ISDE) през 2026 г. дава условна препоръка за неоадювантна терапия и операция пред първична операция при cT2N0, с аргумента, че клиничното стадиране е несигурно [33]. ESMO не стадира тази група по различен начин; в раздела за лечението посочва, че ползата от периоперативна химиотерапия при cT2N0 остава дискусионна [1]. Лечението е тема на част 5.

8. Тъканни биомаркери: какво, при кого и кога

ESMO изисква изследване на биомаркерите за избор на терапия [I, A]: HER2 чрез имунохистохимия (IHC) и/или ISH за трастузумаб при гастроезофагеален аденокарцином [I, A; ESCAT I-A]; MSI-H/dMMR [II, A; ESCAT I-B] и PD-L1 по CPS и TAP [I, A] при аденокарцином; PD-L1 по CPS, TPS и TAP [I, A] при плоскоклетъчен карцином; клаудин 18.2 чрез IHC за золбетуксимаб при аденокарцином [I, A] [1]. ESMO не определя момента на изследване. NCCN изследва PD-L1 и MSI/MMR при всички новодиагностицирани, а HER2 и клаудин 18.2 — при съмнение за авансирал аденокарцином; секвениране от ново поколение „трябва да се обмисли“ [3]. ASCO 2026 изисква резултатите да са налични възможно най-скоро [11].

HER2

ESMO дава 12–30% HER2 свръхекспресия при гастроезофагеалния аденокарцином, по-често проксимално и при интестиналния тип по Lauren [1]. В кохорта от 428 резецирани аденокарцинома на хранопровода (Кьолн) HER2-позитивни са 14,9% [34]; в скрининга на ToGA делът е 32,2% при тумори на връзката срещу 21,4% при стомашни [35]. Статусът е стабилен: несъответствие между биопсия и резекат 2,1%, между резекат и рецидив 3,3% [36]. Изследването е IHC, с ISH при IHC 2+ [1], според ръководството на CAP/ASCP/ASCO [37].

PD-L1: три различни скали

TPS е делът на позитивните туморни клетки; CPS е броят PD-L1-позитивни клетки (туморни клетки, лимфоцити, макрофаги), разделен на жизнените туморни клетки, × 100 [38]; TAP е делът на туморната площ. KEYNOTE-590 използва CPS, CheckMate 648 — PD-L1 по туморни клетки, RATIONALE-306 — TAP [39]. ESMO отбелязва, че скалите използват различна методика и данните за съгласуваност между наблюдатели са противоречиви [1]. „1“ по едната скала не е „1“ по другата, а антителата и платформите също се различават.

Ползата от имунотерапия расте с PD-L1. В мета-анализ на 17 рандомизирани проучвания фаза 3 при аденокарцином HR за преживяемост е 0,73 при висок и 0,95 при нисък CPS [40]. В CheckMate 648 след 5 години HR за преживяемост с ниволумаб плюс химиотерапия е 0,62 (0,48–0,79) при PD-L1 ≥1% на туморните клетки и 0,77 (0,65–0,92) при всички пациенти [41][42]. Праговете са регулаторни критерии за допустимост, а не индивидуална прогноза.

PD-L1 прагове за първа линия имунотерапия плюс химиотерапия: ESMO/EMA срещу FDA/ASCO (към октомври 2026 г.)
Препарат · хистологияESMO 2026EMA (по ESMO 2025)FDA (етикети 2026)ASCO 2026
Ниволумаб · плоскоклетъченTPS ≥1% [I, A]PD-L1 ≥1% на туморните клеткиPD-L1 ≥1PD-L1 ≥1
Ниволумаб · аденокарциномCPS ≥5 [I, A]Не е цитирано в прочетения текстPD-L1 ≥1PD-L1 ≥1
Пембролизумаб · плоскоклетъченCPS ≥10 [I, A]CPS ≥10CPS ≥1PD-L1 ≥1
Пембролизумаб · аденокарциномCPS ≥1 [I, A]Не е проверено отделноCPS ≥1PD-L1 ≥1
ТислелизумабTAP ≥5% (и двата типа) [I, A]TAP ≥5% (плоскоклетъчен)Не е провереноНе е посочено отделно в резюмето
Торипалимаб · плоскоклетъченCPS ≥1 [I, A]; Европейската комисия го е одобрила независимо от PD-L1—Не е провереноНе е посочено отделно в резюмето

Източници: ESMO 2026 [1]; ограниченията на EMA са според ESMO 2025, а не от кратките характеристики на продуктите [43]; FDA — прочетени са етикетите на подкожните форми KEYTRUDA QLEX (31.07.2026) и OPDIVO QVANTIG (12.05.2026), интравенозните етикети не са проверени отделно [18][44]; ASCO 2026 (резюме) [11]. ASCO 2023 използва CPS ≥5/≥10 и TPS ≥1% [45]; към двете ASCO ръководства има ерата, чието съдържание не е прочетено.

Клаудин 18.2 и MSI

ESMO определя клаудин 18.2 като позитивен при умерено до силно мембранно оцветяване на ≥75% от туморните клетки [1]. В кохорта от 822 аденокарцинома на хранопровода позитивни са 24,8%, но експресията е петниста: една биопсия открива позитивността при 58,8% от истински позитивните тумори, а 6–8 биопсии — най-много при 76,5%; несъответствие между първичния тумор и лимфните възли има в 18,5% [46]. Това е най-силният аргумент за няколко биопсии. Германската S3 (2023) изброява HER2, PD-L1 CPS и MSI, но не и клаудин 18.2, одобрен по-късно [7].

MSI-H/dMMR туморите в хранопровода са редки (надежден сборен дял не е открит), но отговарят необичайно добре на имунотерапия, затова тестът е част от всички основни ръководства [1][3][11].

9. Хранене, мускулна маса и прехабилитация

Стенозата води до недохранване още при диагнозата. В проспективна тайванска кохорта от 212 пациенти (предимно плоскоклетъчен карцином) недохранени са 44,5%, а 56,6% не са забелязали промяна в теглото си [47]. Загубата на тегло е свързана с по-кратка преживяемост (11 проучвания, 3566 пациенти; HR 1,68, 1,49–1,90), което е асоциация, а не доказана причинност [48]. ESMO: хранителният статус и загубата на тегло трябва да се оценят [III, A], а хранителна подкрепа да се осигури [II, A] [1]; NCCN включва хранителна оценка и консултация в началните изследвания [3]. При тежък хранителен риск ESPEN препоръчва 7–14 дни хранителна терапия преди голяма операция [49], а S3 — дори с отлагане на операцията (A, 1a) [7].

Стадиращата КТ позволява и оценка на мускулната маса. Саркопенията е свързана с повече усложнения (RR 1,15; 1,08–1,22), белодробни усложнения (RR 1,78; 1,48–2,14) и анастомотична недостатъчност (RR 1,29; 1,04–1,59) в 26 кохорти с 4515 пациенти [50]; в друг мета-анализ OR за анастомотичен теч е 1,57 (1,29–1,90) при изходна честота 9,7% [51]. До края на неоадювантната терапия саркопения имат около половината пациенти (48%, 38–58%), с много голяма хетерогенност според дефиницията [52].

Прехабилитацията (физическа, хранителна и психологическа оптимизация) „трябва да се обмисли“ преди голяма операция според ESMO [IV, B] [1]. Тя е изпълнима: в рандомизирано проучване за изпълнимост по време на неоадювантна химиотерапия 72% от допустимите пациенти се включват, с придържане 72–77% [53]. Ефектът върху усложненията обаче не е доказан: в RCT на езофагектомия пневмонията е 15,0% срещу 18,9% (OR 1,06; 0,66–1,72), докато наблюдателните проучвания показват OR 0,48 (0,28–0,83), вероятно поради селекция [5]. Мета-анализ на 16 RCT при стомах и хранопровод показва OR 0,43 (0,31–0,58) за усложненията [54]. В малко японско RCT упражнения плюс хранене запазват мускулната маса по време на химиотерапията (сурогатен показател) [55]. Японските насоки препоръчват предоперативната рехабилитация само слабо [56].

10. Туморният борд

ESMO силно препоръчва мултидисциплинарно планиране преди всяко лечение [IV, A] [1]; NICE изисква преглед от специализиран мултидисциплинарен екип [10], а S3 включва в обсъждането стадия, коморбидността, хранителния статус и предпочитанията на пациента [7]. В шведска национална кохорта (6837 пациенти, 2006–2018 г.) 20% не са обсъдени, а обсъждането е свързано с по-дълга преживяемост след корекция за възраст, стадий и други фактори (HR 0,72; 0,66–0,78) [6]; тайванска кохорта с изравняване по склонност показва HR 0,73 (0,67–0,79) [57]. Данните са наблюдателни: по-здравите пациенти по-често се обсъждат. В Нидерландия делът на потенциално лечимите пациенти, обсъдени в експертен екип, варира между болниците от 54% до 98% [58].

11. Къде ръководствата се различават

Стадиране на рака на хранопровода: ESMO, американски и други ръководства (към октомври 2026 г.)
ТемаESMO 2026САЩ · NCCN / ASCO 2026Сравнение · S3 v4.0, NICE NG83, Япония JES 2022
ПЕТ-КТ„Може да се проведе“ при кандидати за езофагектомия [III, B]; рутинно не при стомах [III, D] [1]NCCN: част от стандартните изследвания при липса на метастази [3]NICE: предлага се на всички за радикално лечение, освен T1a [10]; S3: „може“ при cT2–4/cN+ (0, 1b) [7]; JES: в стандартния алгоритъм с ендоскопия и КТ на шия, гръден кош и корем [15]
ЕУС„Може да се използва“ за T и N [V, B]При липса на метастатична нерезектабилна болестS3: трябва да е част от стадирането с лечебна цел (B, 1b); NICE: само ако променя поведението, не само за T2 срещу T3
ЛапароскопияT3–T4 аденокарцином на връзката, инфилтриращ кардията [IV, B]Възможност, без критерии в прочетения текстS3: може при дистален аденокарцином/връзка, особено cT3/cT4 (0, 1b); NICE: само ако променя поведението
БронхоскопияС ЕБУС при съмнение за ангажиране на дихателните пътища [IV, B]При тумор на или над карината без метастазиS3: при контакт с дихателните пътища на или над карината (B, 4)
Кога се изследват биомаркеритеСписък без определен момент [I, A]NCCN: PD-L1 и MSI при всички новодиагностицирани; HER2 и клаудин 18.2 при съмнение за авансирал аденокарцином; ASCO: възможно най-скороS3: HER2 и PD-L1 CPS преди палиативна терапия, без клаудин 18.2; NICE: HER2 при авансирал аденокарцином
PD-L1 праговеПо препарат: напр. пембролизумаб CPS ≥10 при плоскоклетъчен, CPS ≥1 при аденокарциномFDA и ASCO 2026: PD-L1 ≥1 за пембролизумаб и ниволумабПодробно в част 6
Хранене и прехабилитацияОценка [III, A], подкрепа [II, A]; прехабилитация [IV, B]Хранителна оценка и консултация, помощ за отказ от тютюн; без отделна препоръка за прехабилитация в прочетения текстS3: скрининг за недохранване, хранене преди операция при тежко недохранване (A, 1a); JES: слаба препоръка за предоперативна рехабилитация
КласификацияПоследното издание на AJCC или UICC [IV, A]AJCC 8Япония: JES 12-о издание, частично несъвместимо с TNM

Източници: [1][3][11][7][10][15][56][14]. NCCN е цитиран по изданието за пациенти от 2026 г. (на базата на v3.2026); професионалната версия не беше достъпна, а текущата е v4.2026 [59]. Китайските насоки (CSCO) не бяха прочетени и не са включени.

Основното практическо разминаване е ПЕТ-КТ: в САЩ, Англия и Япония тя е част от стандартното стадиране преди радикално лечение, а ESMO и S3 я формулират по-меко, отчасти поради различната наличност. Второто са прага на PD-L1 и моментът на изследване на биомаркерите.

12. Ограничения и несигурност

  • Данните за точността на ЕУС, КТ и ПЕТ са главно отпреди 2010 г. (самостоятелен ПЕТ, по-стари апарати); за ПЕТ-КТ няма рандомизирано проучване.
  • Добивът на лапароскопията е от нерандомизирани серии със селекция на високорискови пациенти.
  • Честотата на тумори в главата и шията (6,7%) и на недохранването (44,5%) идва от азиатски популации, предимно с плоскоклетъчен карцином.
  • Ограниченията на EMA са според текста на ESMO, не от кратките характеристики на продуктите; прочетени са етикетите на FDA за подкожните KEYTRUDA QLEX и OPDIVO QVANTIG, не интравенозните.
  • Към KEYNOTE-590, японския 5-годишен подгрупов анализ на KEYNOTE-590, ASCO 2023 и ASCO 2020 има ерата/корекции, чието съдържание не е прочетено; от тях тук не са цитирани числа за ефективност.
  • Надежден дял на MSI-H туморите в хранопровода не е открит; не цитираме число.
  • Граничните стойности в сантиметри на класификацията на Siewert не са проверени в оригиналната публикация и не са дадени.
  • Повечето числа са от резюмета на публикациите; пълен текст е прочетен за ESMO 2026, ESMO 2025, S3, NICE, JES, UICC TNM 9 и изданието на NCCN за пациенти.

13. Практически контролен списък

  1. При авансирал тумор вземете 6–10 биопсии; запишете локализацията на центъра на тумора спрямо гастроезофагеалната връзка.
  2. Не дилатирайте непроходим тумор преди стадирането.
  3. КТ на гръден кош, корем и таз при всички; ПЕТ-КТ при кандидати за радикално лечение без метастази.
  4. ЕУС само ако отговорът променя плана; при суспектен T1 — ендоскопска резекция за стадиране.
  5. Бронхоскопия при тумор на или над карината; лапароскопия при T3–T4 аденокарцином на връзката, инфилтриращ кардията.
  6. При плоскоклетъчен карцином търсете втори тумор в главата, шията и белия дроб.
  7. Поискайте HER2, PD-L1 (с посочена скала и антитяло), MSI/dMMR и клаудин 18.2 според хистологията, рано.
  8. Оценете теглото, храненето и мускулната маса; включете диетолог и програма за прехабилитация преди лечението.
  9. Обсъдете всеки пациент в мултидисциплинарен туморен борд преди първото лечение.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст или от резюмето на цитираните публикации (вж. раздел 12) и проверени срещу работен регистър на твърденията. Препоръките на ESMO са цитирани дословно по пълния текст на ръководството от 2026 г., със степените на доказателства и препоръка [ниво, степен]. Проверка за ретракции и корекции в Europe PMC на 29.10.2026 г. не откри оттеглени публикации; откритите ерата са посочени в литературата.

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед
Проверени ръководства
ESMO, Gastric and oesophageal cancer CPG (онлайн 15.10.2026, пълен текст); ESMO interim update (2025, пълен текст); NCCN Guidelines for Patients: Esophageal Cancer 2026 (v3.2026) и NCCN Insights v4.2026 (резюме); ASCO 2026 и 2023 (резюмета); CAP/ASCP/ASCO HER2 (2016); етикети на FDA за KEYTRUDA QLEX, OPDIVO QVANTIG и VYLOY (2026); S3-Leitlinie Ösophaguskarzinom v4.0 (декември 2023); NICE NG83 (обновена юли 2023); Japan Esophageal Society 2022 и 12-о издание на класификацията; UICC TNM 9 — всички проверени на 29.10.2026. CSCO: не е прочетена.
Последна редакция
29 октомври 2026 г.
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г. или при нова версия на ESMO, NCCN или ASCO

Литература

  1. Al-Batran SE, Bencivenga M, Crosby T, et al. Gastric and oesophageal cancer: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2026. Online ahead of print. DOI: 10.1016/j.annonc.2026.09.015. PMID: 42880714. Пълен текст и приложение, прочетени на 29.10.2026 г. Източник ↩
  2. Rice TW, Gress DM, Patil DT, et al. Cancer of the esophagus and esophagogastric junction-Major changes in the American Joint Committee on Cancer eighth edition cancer staging manual. CA Cancer J Clin. 2017;67:304-317. DOI: 10.3322/caac.21399. PMID: 28556024. Източник ↩
  3. National Comprehensive Cancer Network. NCCN Guidelines for Patients: Esophageal Cancer, 2026 (на базата на NCCN Guidelines v3.2026, 3 юни 2026). Използвано е изданието за пациенти; професионалната версия не беше достъпна. Източник ↩
  4. Perez Holguin RA, Olecki EJ, Stahl KA, et al. Management of Clinical T2N0 Esophageal and Gastroesophageal Junction Adenocarcinoma: What Is the Optimal Treatment?. J Gastrointest Surg. 2022;26:2050-2060. DOI: 10.1007/s11605-022-05441-7. PMID: 36042124. Резюме. Източник ↩
  5. An KR, Seijas V, Xu MS, et al. Does prehabilitation before esophagectomy improve postoperative outcomes? A systematic review and meta-analysis. Dis Esophagus. 2024;37:doad066. DOI: 10.1093/dote/doad066. PMID: 38018252. Източник ↩
  6. Lindblad M, Jestin C, Johansson J, et al. Multidisciplinary team meetings improve survival in patients with esophageal cancer. Dis Esophagus. 2024;37:doae061. DOI: 10.1093/dote/doae061. PMID: 39119871. Източник ↩
  7. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik und Therapie der Plattenepithelkarzinome und Adenokarzinome des Ösophagus, Version 4.0 (Kurzversion), декември 2023. AWMF-Registernummer 021-023OL. Публикувана и като Ebert MP, et al. Z Gastroenterol. 2024;62:535–642. DOI: 10.1055/a-2239-9802. Източник ↩
  8. Cancer Genome Atlas Research Network. Integrated genomic characterization of oesophageal carcinoma. Nature. 2017;541:169-175. DOI: 10.1038/nature20805. PMID: 28052061. Източник ↩
  9. van de Ven S, Bugter O, Hardillo JA, et al. Screening for head and neck second primary tumors in patients with esophageal squamous cell cancer: A systematic review and meta-analysis. United European Gastroenterol J. 2019;7:1304-1311. DOI: 10.1177/2050640619856459. PMID: 31839955. Източник ↩
  10. National Institute for Health and Care Excellence. Oesophago-gastric cancer: assessment and management in adults (NG83). 2018, обновена 4 юли 2023. Препоръки 1.2, 1.3, 1.4.1 и 1.6.1. Източник ↩
  11. Shah MA, Kennedy EB, Deighton D, et al. Immunotherapy and Targeted Therapy for Advanced Gastroesophageal Cancer: ASCO Guideline Update. J Clin Oncol. 2026;44:1145-1165. DOI: 10.1200/jco-25-02958. PMID: 41747202. Резюме. Източник ↩
  12. Rice TW, Ishwaran H, Ferguson MK, et al. Cancer of the Esophagus and Esophagogastric Junction: An Eighth Edition Staging Primer. J Thorac Oncol. 2017;12:36-42. DOI: 10.1016/j.jtho.2016.10.016. PMID: 27810391. Източник ↩
  13. Brierley JD, Van Eycken LJ, Giuliani ME, et al. The 9th Edition of the UICC TNM Classification of Malignant Tumours: Updates and Rationale for Change. Int J Cancer. 2026;159:1588-1601. DOI: 10.1002/ijc.70561. PMID: 42261202. Източник ↩
  14. Mine S. Review of the Japanese Classification of Esophageal Cancer 12th Edition, and Proposals for the 13th Edition. Ann Thorac Cardiovasc Surg. 2024;30. DOI: 10.5761/atcs.ra.24-00061. PMID: 38945946. Източник ↩
  15. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan esophageal society: part 1. Esophagus. 2023;20:343-372. DOI: 10.1007/s10388-023-00993-2. PMID: 36933136. Източник ↩
  16. National Cancer Institute. SEER Cancer Stat Facts: Esophageal Cancer (SEER 21, 2016–2022). Достъп 29.10.2026. Източник ↩
  17. Sun JM, Shen L, Shah MA, et al. Pembrolizumab plus chemotherapy versus chemotherapy alone for first-line treatment of advanced oesophageal cancer (KEYNOTE-590): a randomised, placebo-controlled, phase 3 study. Lancet. 2021;398:759-771. DOI: 10.1016/s0140-6736(21)01234-4. PMID: 34454674. Към публикацията има ерата (PMID 34801105), чието съдържание не е прочетено. Източник ↩
  18. U.S. Food and Drug Administration. KEYTRUDA QLEX (pembrolizumab and berahyaluronidase alfa, подкожно приложение): prescribing information, раздел Indications; в сила от 31.07.2026. Прочетено чрез openFDA; етикетът на интравенозната форма не е проверен отделно. Източник ↩
  19. U.S. Food and Drug Administration. VYLOY (zolbetuximab-clzb): prescribing information, раздел Indications; в сила от 11.08.2026. Прочетено чрез openFDA. Източник ↩
  20. van Vliet EP, Heijenbrok-Kal MH, Hunink MG, et al. Staging investigations for oesophageal cancer: a meta-analysis. Br J Cancer. 2008;98:547-557. DOI: 10.1038/sj.bjc.6604200. PMID: 18212745. Източник ↩
  21. Barber TW, Duong CP, Leong T, et al. 18F-FDG PET/CT has a high impact on patient management and provides powerful prognostic stratification in the primary staging of esophageal cancer: a prospective study with mature survival data. J Nucl Med. 2012;53:864-871. DOI: 10.2967/jnumed.111.101568. PMID: 22582047. Източник ↩
  22. Keswani RN, Early DS, Edmundowicz SA, et al. Routine positron emission tomography does not alter nodal staging in patients undergoing EUS-guided FNA for esophageal cancer. Gastrointest Endosc. 2009;69:1210-1217. DOI: 10.1016/j.gie.2008.08.016. PMID: 19012886. Източник ↩
  23. Kroese TE, Goense L, van Hillegersberg R, et al. Detection of distant interval metastases after neoadjuvant therapy for esophageal cancer with 18F-FDG PET(/CT): a systematic review and meta-analysis. Dis Esophagus. 2018;31. DOI: 10.1093/dote/doy055. PMID: 29917073. Източник ↩
  24. Gabriel E, Alnaji R, Du W, et al. Effectiveness of Repeat 18F-Fluorodeoxyglucose Positron Emission Tomography Computerized Tomography (PET-CT) Scan in Identifying Interval Metastases for Patients with Esophageal Cancer. Ann Surg Oncol. 2017;24:1739-1746. DOI: 10.1245/s10434-016-5754-6. PMID: 28058562. Източник ↩
  25. Findlay JM, Gillies RS, Franklin JM, et al. Restaging oesophageal cancer after neoadjuvant therapy with (18)F-FDG PET-CT: identifying interval metastases and predicting incurable disease at surgery. Eur Radiol. 2016;26:3519-3533. DOI: 10.1007/s00330-016-4227-4. PMID: 26883329. Източник ↩
  26. Goense L, Meziani J, van Rossum PSN, et al. Limited additional value of cervical ultrasonography over a negative 18F-FDG PET/CT for diagnosing cervical lymph node metastases in patients with esophageal cancer: a systematic review and meta-analysis. Nucl Med Commun. 2018;39:645-651. DOI: 10.1097/mnm.0000000000000847. PMID: 29672463. Източник ↩
  27. Puli SR, Reddy JB, Bechtold ML, et al. Staging accuracy of esophageal cancer by endoscopic ultrasound: a meta-analysis and systematic review. World J Gastroenterol. 2008;14:1479-1490. DOI: 10.3748/wjg.14.1479. PMID: 18330935. Източник ↩
  28. Thosani N, Singh H, Kapadia A, et al. Diagnostic accuracy of EUS in differentiating mucosal versus submucosal invasion of superficial esophageal cancers: a systematic review and meta-analysis. Gastrointest Endosc. 2012;75:242-253. DOI: 10.1016/j.gie.2011.09.016. PMID: 22115605. Източник ↩
  29. Sun F, Chen T, Han J, et al. Staging accuracy of endoscopic ultrasound for esophageal cancer after neoadjuvant chemotherapy: a meta-analysis and systematic review. Dis Esophagus. 2015;28:757-771. DOI: 10.1111/dote.12274. PMID: 25168285. Източник ↩
  30. de la Plaza Llamas R, Ribera Díaz D, Betancor Díaz P, et al. Staging laparoscopy in esophagogastric junction cancer: Systematic review and meta-analysis. World J Gastrointest Surg. 2026;18:115285. DOI: 10.4240/wjgs.v18.i1.115285. PMID: 41695853. Източник ↩
  31. Riedel M, Stein HJ, Mounyam L, et al. Bronchoscopy in the preoperative staging of oesophageal cancer below the tracheal bifurcation: a prospective study. Eur Respir J. 2000;16:134-139. DOI: 10.1034/j.1399-3003.2000.16a24.x. PMID: 10933099. Източник ↩
  32. von Bechtolsheim F, Spindler M, Jungmann V, et al. Predictive factors for the detection of occult metastases during staging laparoscopy in patients with gastric carcinoma and adenocarcinoma of the esophagogastric junction. Langenbecks Arch Surg. 2025;410:215. DOI: 10.1007/s00423-025-03783-9. PMID: 40613881. Източник ↩
  33. Kohn GP, Litle V, Eliya Y, et al. ISDE guidelines on the management of cT2N0 esophageal cancer. Dis Esophagus. 2026;39:doag019. DOI: 10.1093/dote/doag019. PMID: 41785274. Резюме. Източник ↩
  34. Plum PS, Gebauer F, Krämer M, et al. HER2/neu (ERBB2) expression and gene amplification correlates with better survival in esophageal adenocarcinoma. BMC Cancer. 2019;19:38. DOI: 10.1186/s12885-018-5242-4. PMID: 30621632. Източник ↩
  35. Van Cutsem E, Bang YJ, Feng-Yi F, et al. HER2 screening data from ToGA: targeting HER2 in gastric and gastroesophageal junction cancer. Gastric Cancer. 2015;18:476-484. DOI: 10.1007/s10120-014-0402-y. PMID: 25038874. Източник ↩
  36. Creemers A, Ebbing EA, Hooijer GKJ, et al. The dynamics of HER2 status in esophageal adenocarcinoma. Oncotarget. 2018;9:26787-26799. DOI: 10.18632/oncotarget.25507. PMID: 29928485. Източник ↩
  37. Bartley AN, Washington MK, Ventura CB, et al. HER2 testing and clinical decision making in gastroesophageal adenocarcinoma: guideline from the College of American Pathologists, American Society for Clinical Pathology, and American Society of Clinical Oncology. Am J Clin Pathol. 2016;146:647–669. DOI: 10.1093/ajcp/aqw206. PMID: 28077399. Източник ↩
  38. Kato K, Kojima T, Hara H, et al. First-line pembrolizumab plus chemotherapy versus chemotherapy alone for advanced esophageal cancer: 5-year extended follow-up in the Japanese subgroup of KEYNOTE-590. Esophagus. 2026;23:486-500. DOI: 10.1007/s10388-026-01200-8. PMID: 42047965. Към публикацията има корекция (PMID 42830372), чието съдържание не е прочетено. Източник ↩
  39. Sagawa T, Nagashima H, Fujikawa K. First-line systemic therapy for advanced or metastatic esophageal squamous cell carcinoma: clinical implications for treatment selection after KEYNOTE-590, CheckMate 648, and RATIONALE-306. Clin J Gastroenterol. 2026;19:1009-1017. DOI: 10.1007/s12328-026-02447-5. PMID: 42709389. Резюме. Източник ↩
  40. Yoon HH, Jin Z, Kour O, et al. Association of PD-L1 Expression and Other Variables With Benefit From Immune Checkpoint Inhibition in Advanced Gastroesophageal Cancer: Systematic Review and Meta-analysis of 17 Phase 3 Randomized Clinical Trials. JAMA Oncol. 2022;8:1456-1465. DOI: 10.1001/jamaoncol.2022.3707. PMID: 36006624. Източник ↩
  41. Kato K, Ajani J, Doki Y, et al. Nivolumab plus chemotherapy or ipilimumab versus chemotherapy as first-line treatment for advanced esophageal squamous cell carcinoma: 5-year follow-up results from CheckMate 648. Ann Oncol. 2026. Online ahead of print. DOI: 10.1016/j.annonc.2026.08.001. PMID: 42575473. Източник ↩
  42. Doki Y, Ajani JA, Kato K, et al. Nivolumab Combination Therapy in Advanced Esophageal Squamous-Cell Carcinoma. N Engl J Med. 2022;386:449-462. DOI: 10.1056/nejmoa2111380. PMID: 35108470. Източник ↩
  43. Obermannová RL, Leong T, ESMO Guidelines Committee. Electronic address: clinicalguidelines@esmo.org. ESMO Clinical Practice Guideline interim update on the treatment of locally advanced oesophageal and oesophagogastric junction adenocarcinoma and metastatic squamous-cell carcinoma. ESMO Open. 2025;10:104134. DOI: 10.1016/j.esmoop.2025.104134. PMID: 39986705. Източник ↩
  44. U.S. Food and Drug Administration. OPDIVO QVANTIG (nivolumab and hyaluronidase-nvhy, подкожно приложение): prescribing information, раздел Indications; в сила от 12.05.2026. Прочетено чрез openFDA; етикетът на интравенозната форма не е проверен отделно. Източник ↩
  45. Shah MA, Kennedy EB, Alarcon-Rozas AE, et al. Immunotherapy and Targeted Therapy for Advanced Gastroesophageal Cancer: ASCO Guideline. J Clin Oncol. 2023;41:1470-1491. DOI: 10.1200/jco.22.02331. PMID: 36603169. Към ръководството има ерата (PMID 36940393), чието съдържание не е прочетено. Източник ↩
  46. Pak S, Simon AG, Lyu SI, et al. The expression of the tight junction protein and therapeutical target Claudin 18.2 is heterogeneously distributed within esophageal and gastric adenocarcinoma. Sci Rep. 2025;15:28958. DOI: 10.1038/s41598-025-12337-4. PMID: 40775258. Източник ↩
  47. Chiang HC, Lin MY, Lin FC, et al. Transferrin and Prealbumin Identify Esophageal Cancer Patients with Malnutrition and Poor Prognosis in Patients with Normal Albuminemia: A Cohort Study. Nutr Cancer. 2022;74:3546-3555. DOI: 10.1080/01635581.2022.2079687. PMID: 35652575. Източник ↩
  48. Jiang M, Zhang Y, Fan Y. Association between Weight Loss and Survival Outcomes in Patients with Esophageal Cancer: A Meta-Analysis. Nutr Cancer. 2026;78:584-592. DOI: 10.1080/01635581.2026.2715798. PMID: 42573235. Източник ↩
  49. Weimann A, Braga M, Carli F, et al. ESPEN practical guideline: Clinical nutrition in surgery. Clin Nutr. 2021;40:4745-4761. DOI: 10.1016/j.clnu.2021.03.031. PMID: 34242915. Източник ↩
  50. Chen F, Chi J, Zhao B, et al. Impact of preoperative sarcopenia on postoperative complications and survival outcomes of patients with esophageal cancer: a meta-analysis of cohort studies. Dis Esophagus. 2022;35:doab100. DOI: 10.1093/dote/doab100. PMID: 35077542. Източник ↩
  51. Tian L, Wang Y, Che G. Association of Preoperative Sarcopenia with the Risk of Anastomotic Leakage in Surgical Esophageal Cancer Patients: A Meta-Analysis. Nutr Cancer. 2025;77:640-647. DOI: 10.1080/01635581.2025.2479878. PMID: 40100092. Източник ↩
  52. Abosheisha M, Abdellatif M, Kandeel M, et al. Prevalence of sarcopenia in esophageal cancer patients receiving preoperative neoadjuvant therapy: a systematic review and meta-analysis. Int J Clin Oncol. 2026;31:404-417. DOI: 10.1007/s10147-026-02974-8. PMID: 41591683. Източник ↩
  53. St-Pierre J, Coca-Martinez M, Drummond K, et al. Multimodal prehabilitation to enhance functional capacity of patients with esophageal cancer during concurrent neoadjuvant chemotherapies-a randomized feasibility trial. Dis Esophagus. 2024;37:doae087. DOI: 10.1093/dote/doae087. PMID: 39377252. Източник ↩
  54. Lubbad O, Mahmood WU, Shafique S, et al. Effect of prehabilitation in patients undergoing gastric or oesophageal cancer resections: A systematic review and meta-analysis. World J Gastrointest Endosc. 2025;17:109033. DOI: 10.4253/wjge.v17.i9.109033. PMID: 40979058. Източник ↩
  55. Sugimura K, Kanemura T, Takeoka T, et al. Exercise and Nutrition Prehabilitation Program During Preoperative Chemotherapy Followed by Esophagectomy in Older Patients With Esophageal Cancer: A Randomized Clinical Trial. Ann Gastroenterol Surg. 2026;10:470-482. DOI: 10.1002/ags3.70127. PMID: 41799582. Източник ↩
  56. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan Esophageal Society: part 2. Esophagus. 2023;20:373-389. DOI: 10.1007/s10388-023-00994-1. PMID: 36995449. Източник ↩
  57. Huang YC, Kung PT, Ho SY, et al. Effect of multidisciplinary team care on survival of oesophageal cancer patients: a retrospective nationwide cohort study. Sci Rep. 2021;11:13243. DOI: 10.1038/s41598-021-92618-w. PMID: 34168186. Източник ↩
  58. Luijten JCHBM, Vissers PAJ, Geerts J, et al. Hospital practice variation in the proportion of patients with esophagogastric cancer discussed during an expert multidisciplinary team meeting. Eur J Surg Oncol. 2023;49:106880. DOI: 10.1016/j.ejso.2023.03.216. PMID: 37055281. Източник ↩
  59. Ajani JA, D'Amico TA, Bentrem DJ, et al. NCCN Guidelines® Insights: Esophageal and Esophagogastric Junction Cancers, Version 4.2026. J Natl Compr Canc Netw. 2026;24:e260043. DOI: 10.6004/jnccn.2026.0043. PMID: 42753809. Резюме. Източник ↩
Продължете с темата

Още от хирургичната практика

Стомашна онкологияРак на стомаха, част 3: диагноза и стадиранеКъм свързаната публикация ↗Курс ХирургияРак на хранопроводаКъм урока ↗