Рак на хранопровода, част 7: хранене и живот след лечението

1. Какво се променя след операцията

При най-честата реконструкция стомахът се оформя като тръба, изтегля се в гръдния кош и се съединява с остатъка от хранопровода. Тръбата побира много по-малко, изпразва се по различен начин, а долният езофагеален сфинктер вече го няма — нищо не спира връщането на стомашно и жлъчно съдържимо нагоре [16] [17] [6]. От тези три промени произтича почти всичко в тази статия: ранното засищане и загубата на тегло, дъмпингът, рефлуксът и бавното изпразване (Фигура 1).

Вторият пласт е онкологичен. В международното проучване ENSURE (4682 оперирани в 20 центъра) рецидив има 47,5% от пациентите при медиана на проследяване 60 месеца [13]. Затова проследяването има две различни цели, които често се смесват: лечение на последиците от операцията (хранене, стриктура, дефицити), за което има широко съгласие, и ранно откриване на рецидив, за чиято полза данните са противоречиви (раздел 7).

2. Проследяване след езофагектомия: последователност на решенията

1. Преди изписване: план за хранене. ESPEN 2025 определя ранното хранене през устата като предпочитан път и хранителната терапия като задължителна при пациенти с хранителен риск, особено след операции на горния гастроинтестинален тракт [18]; ESMO 2026 изисква оценка на хранителния статус и на загубата на тегло [III, A] и хранителна подкрепа [II, A] [10]. Пациентът тръгва с писмени указания и контакт с диетолог (NCCN) [3].
2. Първите 6 месеца: тегло на всяко посещение. При прогресираща загуба — перорални хранителни добавки или нощно дохранване през оставената йеюностомия; германската S3 насока допуска това (8.42, експертен консенсус) [19]. Ползата от рутинната сонда е спорна (раздел 3).
3. Оплаквания след хранене. Дъмпинг и рефлукс: диетични мерки и повдигната горна част на леглото (раздел 4) [3]. Нова или нарастваща дисфагия: ендоскопия с биопсия — стриктура или рецидив (раздел 6) [3]. Болка, повръщане или задух след хранене месеци след операцията: изключете хиатална херния [20].
4. Лабораторни изследвания. Кръвна картина, желязо/феритин, B12, фолиева киселина, витамин D и цинк: според ESMO 2026 тези дефицити са чести и трябва да се проследяват и заместват при нужда [10]. Конкретен график не беше намерен в прочетените ръководства.
5. Онкологично проследяване по избрания модел (раздел 7). ESMO 2026 препоръчва редовно проследяване след резекция заради симптомите, психологичната подкрепа и ранното откриване на рецидив [III, B], съобразено с пациента и стадия [IV, B] [10]. По пациентската версия на NCCN: анамнеза и преглед на всеки 3–6 месеца през първите 1–2 години, след това на всеки 6–12 месеца до 5-ата година; образни изследвания и ендоскопия — при симптоми [3].
6. След 5 години NCCN не препоръчва рутинни онкологични изследвания; продължават общите прегледи и скрининги [3]. При плоскоклетъчен карцином мислете за втори тумори в главата и шията и в остатъка от хранопровода (раздел 7) [12].
7. През цялото време: физическа активност поне 30 минути умерено натоварване в повечето дни (NCCN) [3], рехабилитация и връщане към работа (раздел 9).

3. Тегло, хранене и хранителната сонда

NCCN съветва чести малки хранения, течностите да се пият между храненията, а не с тях, и консултация с диетолог [3]. Загубата на тегло е почти неизбежна; въпросът е колко. В кохорта от Марсилия средният индекс на телесна маса (ИТМ) спада от 24,6 на 21,7 за 6 месеца и е 22,0 на първата година, а 25% от пациентите без рецидив губят ≥ 15% от теглото си; при изходен ИТМ ≥ 25 делът е 37% срещу 15% при ИТМ под 25 [4]. В холандска кохорта с хранителни дневници по-малко от 10% от пациентите покриват препоръчания прием на всички микроелементи година след операцията, а енергийният прием е под целта при 24% [17].

Тежката ранна загуба на тегло е свързана с по-лоша прогноза: в японска кохорта (n = 317) групата с най-голяма загуба през първите 3 месеца има по-ниска 5-годишна преживяемост (HR 1,82 в многофакторния анализ) [21]. Това е асоциация — усложненията и ранният рецидив могат да обясняват и двете.

Рутинна или селективна хранителна йеюностомия е отворен въпрос. Двата мета-анализа стигат до различни изводи: Mei (12 проучвания, 2173 пациенти) намира по-дълъг болничен престой и повече чревна обструкция без полза за теглото [27], а Lee (12 проучвания, от тях 2 RCT; 36 284 пациенти, доминирани от една голяма регистрова кохорта) не намира разлика в усложненията при по-дълга с 37 минути операция [28]. Данните за смъртността в резюмето на Lee не позволяват да се провери посоката на ефекта и не са използвани. Ръководствата също се различават: NICE препоръчва незабавно ентерално или парентерално хранене след операцията [11], S3 допуска сондата да остане след изписването за нощно дохранване [19], пациентската версия на NCCN описва храненето през сонда след операцията като вероятно [3], а ESMO 2026 не се произнася за сондата [10].

Ранното хранене през устата изглежда безопасно: в мета-анализ на 10 проучвания (n = 1714) недостатъчността не се увеличава (OR 0,92; 0,59–1,41), а пневмонията е по-рядка (OR 0,74; 0,58–0,95) [29]. За ориентация: в серия от 799 езофагектомии пневмония имат 14% от пациентите, а аспирация — 12% [30].

4. Дъмпинг, рефлукс, бавно изпразване и хиатална херния

Дъмпинг

Ранният дъмпинг започва до около 30 минути след хранене (сърцебиене, коремни спазми, диария), а късният — 2–3 часа след него (световъртеж, изпотяване, глад, отпадналост) [3]. Публикуваната честота варира от 0 до 78%, защото дефинициите и начинът на питане са различни [5]. В датска кохорта (n = 148, структурирани интервюта от медицински сестри до 24 месеца) 78% (70,9–84,7) имат симптоми поне веднъж, но на всяко отделно посещение — около 40–45%; мъжкият пол е рисков фактор (aOR 3,04) [5]. Години по-късно картината е по-благоприятна: при 171 преживели без рецидив (медиана 5,5 години) 59,5% нямат или имат леки симптоми, а 12,0% имат умерени до тежки оплаквания поне по три симптома — и тези пациенти имат ясно по-лошо качество на живот [7].

NCCN съветва чести хранения, без течности по време на хранене, повече белтъчини и фибри и малко прости захари [3]. При пациенти с диабет ограничаването на захарите и хипогликемиите при късен дъмпинг изискват съгласуване на диетата и лечението.

Рефлукс

В мета-анализ на 28 проучвания (5276 пациенти) 38% съобщават рефлуксни симптоми, а при 33% ендоскопията показва езофагит; симптомите достигат връх около 30-ия месец, а езофагитът — около 35-ия, след което се задържат [6]. Симптомите не отразяват точно увреждането на лигавицата. Рефлуксът може да е жлъчен; рядко е толкова тежък, че се налага отклоняваща операция по Roux-en-Y (серия от 17 пациенти, медиана 3,06 години след езофагектомията) [31]. При 36% от наблюдаваните в английска ендоскопска кохорта (n = 126) лигавицата на остатъка от хранопровода над анастомозата се превръща в цилиндрична — белег на хроничен рефлукс; дисплазия не е открита [32].

NCCN препоръчва да не се ляга след хранене, сън на клиновидна възглавница или леко повдигнат и без храна 2 часа преди лягане [3]. Доказателствата за позицията в съня са оскъдни: едно рандомизирано кръстосано проучване при 14 пациенти показва по-малко нощни симптоми с повдигане на главата на леглото на 20° плюс медикаменти, отколкото само с медикаменти [33].

Бавно изпразване и хиатална херния

Бавното изпразване на стомашната тръба се съобщава при 10–50% от пациентите, в зависимост от дефиницията [16]. Интраоперативното дрениране на пилора (пилоропластика, пилоромиотомия, дилатация) намалява шансовете за него (OR 0,54; 0,39–0,74) без статистически значимо повече жлъчен рефлукс (OR 1,43; 0,80–2,54) [34]; самостоятелното инжектиране на ботулинов токсин не показва полза (OR 0,57; 0,20–1,61) [35]. Данните са предимно наблюдателни.

Хиатална херния след езофагектомия има 3,9% от пациентите в мета-анализ на 7943 операции — 2,4% след отворена и 6,5% след минимално инвазивна техника (OR 2,76; 1,49–5,11) [20]. Болка, повръщане или задух след хранене, особено след минимално инвазивна операция, изискват образно изследване.

5. Витамини и микроелементи

В ретроспективна холандска кохорта след минимално инвазивна езофагектомия (n = 83) 78,3% имат поне един дефицит, а 37,3% — повече от един, при медиана 6,1 месеца; най-чести са желязото, витамин B12 и витамин D, а повечето се коригират с добавки [9]. Изследванията са правени по показание, затова делът може да е надценен. В две холандски болници нов дефицит на B12 се развива при 18,2% до една година (проспективно, n = 88), а в напречно проучване дефицит има 11% (n = 99) [36].

ESMO 2026 препоръчва диетологична подкрепа с внимание към дефицитите на витамини и минерали [IV, B]; в текста уточнява, че дефицитите на витамин D, желязо, цинк, фолиева киселина и B12 са чести и трябва да се проследяват и заместват при нужда, а гастроинтестиналните оплаквания да се оценяват със специализирани въпросници [10]. Пациентската версия на NCCN говори общо за проследяване на усвояването на храната [3], а S3 включва кръвна картина и при нужда показатели на желязото [19].

6. Стриктура на анастомозата

Стриктурата е най-честото дългосрочно хирургично усложнение. В серия от Нюкасъл (705 операции по Ivor Lewis със скобена интраторакална анастомоза) стриктура развиват 27,2%; от 192 пациенти със стриктура 37,4% се нуждаят от една дилатация, 18,7% — от две и 16,3% — от три, а рефрактерна стриктура има 5,4% от всички оперирани [8]. Честотата е по-висока при цервикална анастомоза: в японска серия (n = 150) 41%, като 93% от стриктурите се появяват през първите 12 месеца [37].

Анастомотичната недостатъчност приблизително утроява шансовете за последваща стриктура (OR 2,75; 2,16–3,49 в мета-анализ на 14 наблюдателни проучвания с 5987 пациенти); рискови фактори са също сърдечно-съдовите заболявания и диабетът (OR 1,62 за всеки) [38]. При цервикална скобена анастомоза по-големият циркулярен стаплер (28–29 mm) е свързан с 23% стриктури срещу 53% при 25 mm [39] — наблюдателни данни. NCCN включва дилатацията при стеноза на анастомозата в грижата след операцията [3].

При рефрактерна стриктура японски центрове прилагат радиална инцизия и резекция (RIC); 6 месеца след първата процедура 42,3% са без рефрактерна стриктура [40]. Рандомизираното сравнение с балонна дилатация (JCOG1207) е регистрирано [41], но резултатите му не бяха намерени. Късната или нова дисфагия, особено след период без оплаквания, налага ендоскопия с биопсия, за да се изключи рецидив.

7. Онкологично проследяване: какво препоръчват ръководствата и какво постига

Ръководствата се разминават повече, отколкото по всеки друг въпрос в тази серия. Таблицата ги сравнява; европейските и американските са основни, останалите са за сравнение.

Защо Япония проследява толкова по-интензивно? Там доминира плоскоклетъчният карцином, при който рисковите фактори (тютюн, алкохол) засягат цялата лигавица на горния аеродигестивен тракт. В мета-анализ на 12 японски проучвания (6483 пациенти) втори първичен тумор на главата и шията се открива при 6,7% (4,9–8,4), с висока хетерогенност (I² 89%); авторите не са сигурни, че резултатът важи за западни популации [42]. При западния пациент с аденокарцином тази логика почти не важи.

Какво постига интензивното проследяване

Рандомизирано проучване с мощност за преживяемост само при рак на хранопровода не беше намерено. Най-голямото наблюдателно проучване е ENSURE (4682 пациенти, 20 центъра, 2009–2015): рутинна КТ поне веднъж годишно през първите 3 години открива рецидива по-често преди симптомите (симптоматичен рецидив OR 0,17; 0,12–0,25) и води по-често до лечение, насочено към тумора (OR 2,09; 1,58–2,77), но не удължава общата преживяемост (HR 1,01; 0,89–1,13) [13]. В подгрупи — само операция без предоперативно лечение (HR 0,60; 0,47–0,78) и тумори Tis–T2 (HR 0,72; 0,58–0,89) — интензивното проследяване е свързано с по-добра преживяемост, а тревожността е по-висока при интензивно наблюдение, при сходно общо качество на живот [13]. Подгруповите анализи генерират хипотези, не доказват ефект.

Датското рандомизирано проучване фаза 2 EUFURO (183 пациенти с рак на горния ГИТ) добавя ендоскопска ехография и ПЕТ-КТ към клиничния преглед: рецидивите са по 42 във всяко рамо, в образното рамо 33 от 42 са открити безсимптомно и химиотерапия получават 25 от 42 срещу 14 от 42, без по-дълга преживяемост [43]. Изводът е последователен: интензивните изследвания откриват рецидива по-рано и водят до повече лечение, но ползата за преживяемостта не е доказана, освен може би при избрани групи.

8. Кога и къде се връща болестта

Японските насоки обобщават, че рецидив има 40–60% от пациентите, а 80–90% от рецидивите се появяват през първите 2 години [12]. В ENSURE 39% от рецидивите са олигометастатични — ограничени до няколко огнища [13]. Анализът на 1310 рецидива след операция за аденокарцином в същата база показва, че първият рецидив е с множество далечни огнища при 37,3%, с едно далечно огнище при 33,7% и изолирано локален само при 14,4% [44].

Лечението преди операцията променя модела на рецидивиране. В CROSS предоперативната химиолъчетерапия намалява общия рецидив от 58% на 35% и локорегионалния от 34% на 14% [45], а предимството в преживяемостта се запазва на 10 години (38% срещу 25%; HR 0,70; 0,55–0,89) [46]. Подробно в част 5.

9. Качество на живот, рехабилитация и работа

Най-цитираните дългосрочни данни са шведски. Сред 117 души, преживели 5 години след операцията, 86% имат стабилна или подобрена физическа функция, сравнима с тази на населението на същата възраст (средно 87 срещу 88 точки), но 14% се влошават във времето и имат много по-ниска функция (средно 56) [14]. Придружаващите заболявания тежат: при преживелите с други болести общото качество на живот е с 10 точки по-ниско, а задухът — с 10 точки по-изразен до 5-ата година [47]. По-ново национално проучване (218 преживели, 2013–2020) показва трайни отклонения в някои области до 5 години, като жените на 60–75 години съобщават повече симптоми, например рефлукс и болка [48]. Двете картини не си противоречат: повечето се възстановяват, но значима част живеят с остатъчни оплаквания.

Пациентите, които се чувстват най-добре преди лечението, усещат най-голям спад — особено в храненето, до 6 години по-късно (n = 134, кохорта от ерата на CROSS) [49]. Това е полезно за разговора преди операцията: очакванията трябва да бъдат реалистични.

Първото окончателно рандомизирано проучване за рехабилитация след операции на горния ГИТ, RESTORE II (Ирландия, 88 пациенти без болест поне 3 месеца след операцията), сравнява 12-седмична програма с тренировки, диетологична и психологична подкрепа със стандартна грижа. Кондицията (VO₂peak) се подобрява с 1,5 ml/min/kg (0,52–2,48) след програмата и с 1,23 (0,18–2,27) 3 месеца по-късно, но мускулната сила, телесният състав и качеството на живот не се различават [15]. NCCN препоръчва поне 30 минути умерена активност в повечето дни [3], а S3 — рехабилитация за всички годни пациенти и издръжливостни тренировки при умора [19].

В японско проспективно проучване (158 пациенти в трудоспособна възраст след операция за рак на стомаха или хранопровода) 78,5% работят 18 месеца след операцията; медианата до първото връщане на работа е 70 дни след езофагектомия срещу 30 дни след гастректомия, а загуба на ≥ 10% от теглото на 6-ия месец е свързана с неработене [50]. Близките също са засегнати: при усложнения след операцията грижещите се имат по-ниска физическа функция и повече болка година по-късно [51]. Въпреки това качеството на живот се оценява рутинно рядко: в японско проучване от 2020 г. — в 13% от центровете през 1-вата година и в 3% през 5-ата [12].

10. Какво предстои: имунотерапия, органосъхраняване и ctDNA

Адювантна имунотерапия. В CheckMate 577 (794 пациенти с остатъчен тумор след предоперативна химиолъчетерапия и резекция) една година ниволумаб удвоява медианата на преживяемостта без болест — 22,4 срещу 11,0 месеца (HR 0,69; 96,4% CI 0,56–0,86) [52]. ESMO 2026 препоръчва адювантен ниволумаб след предоперативна химиолъчетерапия и R0 резекция с остатъчен плоскоклетъчен карцином (≥ ypT1 и/или ≥ ypN1) [I, A] [10]. Към публикацията има ерата (2023), чието съдържание не е проверено [53]. Финалният анализ на общата преживяемост, представен на ASCO 2025, е известен само от новинарски обобщения: в полза на ниволумаб, но без статистическа значимост [54]. Холандски регистър със сдвоени пациенти (311 на група) съобщава 2-годишна преживяемост 66,8% срещу 58,8% (HR 0,75; 0,60–0,97) [55] — наблюдателни данни.

Органосъхраняване. В холандското SANO пациентите с клиничен пълен отговор след химиолъчетерапия са наблюдавани активно вместо незабавна операция. На 2 години преживяемостта е 74% срещу 71% (HR 1,14; 0,74–1,78) [56]. Петгодишните резултати (октомври 2026 г.) показват 50% срещу 54% (HR 1,17; 0,77–1,77), но далечни метастази има 46% при активното наблюдение срещу 29% при операция [57]. Дизайнът е стъпаловиден клъстерно-рандомизиран, а доверителните интервали са широки — въпросът остава открит. ESMO 2026 препоръчва операция и след клиничен пълен отговор при резектабилен плоскоклетъчен карцином [I, A] и не обсъжда активното наблюдение [10]. Шведско-европейското NEEDS сравнява при плоскоклетъчен карцином дефинитивна химиолъчетерапия с операция само при нужда; резултатите още не са публикувани [58].

Циркулираща туморна ДНК (ctDNA). Положителният тест след операцията отделя пациенти с висок риск: при 125 оперирани с плоскоклетъчен карцином рецидив имат 66,7% от ctDNA-положителните срещу 21,5% от отрицателните (HR за преживяемост без болест 4,58; 2,65–7,92) [59]; в японска кохорта ctDNA предхожда клиничния рецидив с медиана 90 дни [60], а ултрачувствителен тест открива и 14-те рецидива в малка кохорта (n = 36) преди клиничната им изява [61]. Критичен преглед от 2026 г. заключава, че положителен тест без находка на образните изследвания е изследователска ситуация и не е основание за промяна на лечението [62]. Британско многоцентрово проучване засега е само препринт без рецензия; числата му не са използвани [63].

Серията накратко

Седемте части проследяват пътя на пациента: двете различни болести и рисковите фактори (част 1), хранопроводът на Барет и ранният рак (част 2), диагнозата и стадирането (част 3), езофагектомията (част 4), лечението преди и след операцията и органосъхраняващият подход (част 5), метастатичната болест (част 6) и животът след лечението (тази част). Общата нишка е една: решенията се вземат от мултидисциплинарен екип, а където ръководствата се разминават, разминаването трябва да се назове, а не да се скрие.

11. Ограничения и несигурност

• ESMO 2026 е прочетена в пълен текст (фигурите само по легендите); предишната насока на ESMO за рак на хранопровода (2022) не беше достъпна.
• От NCCN е прочетена само версията за пациенти (2026, на базата на v3.2026); версията за лекари може да съдържа графици за образни изследвания по стадии, които тук не са отразени. Контекстът на реда „ендоскопия на 12 седмици“ (неоперирани пациенти) трябва да се потвърди.
• Повечето числа са от резюмета на наблюдателни проучвания; за позицията в съня има едно проучване с 14 пациенти, а за интензивността на проследяването няма RCT с мощност за преживяемост.
• Мета-анализът на Lee за хранителната йеюностомия: посоката на ефекта върху смъртността не можа да се провери и не е цитирана; числата в резюмето на Mei са частично неясни и не са цитирани.
• S3 цитира кохортата на Ouattara с „30% губят над 15% за 6 месеца“; резюмето на първоизточника дава 25% с ≥ 15% на 1 година — използван е първоизточникът [4].
• Финалната обща преживяемост в CheckMate 577 е известна само от новини; ератата от 2023 г. не е прочетена. Петгодишните резултати на SANO са само от резюме.
• Българският диспансерен режим след лечение на рак на хранопровода не е сверен с прочетените ръководства.

Литература

1. Park SY, Kim DJ, Suh JW, et al. Risk Factors for Weight Loss 1 Year After Esophagectomy and Gastric Pull-up for Esophageal Cancer. J Gastrointest Surg. 2018;22:1137–1143. DOI: 10.1007/s11605-018-3749-2. Източник ↩
2. Harada K, Yoshida N, Baba Y, et al. Pyloroplasty may reduce weight loss 1 year after esophagectomy. Dis Esophagus. 2018;31. DOI: 10.1093/dote/dox127. Източник ↩
3. National Comprehensive Cancer Network. NCCN Guidelines for Patients: Esophageal Cancer. 2026 (на базата на NCCN Guidelines v3.2026). Прочетена е само версията за пациенти. Източник ↩
4. Ouattara M, D'Journo XB, Loundou A, et al. Body mass index kinetics and risk factors of malnutrition one year after radical oesophagectomy for cancer. Eur J Cardiothorac Surg. 2012;41:1088–93. DOI: 10.1093/ejcts/ezr182. Източник ↩
5. Axelgaard I, Mucha AW, Nerup NA, et al. Dumping Syndrome After Esophagectomy: Prevalence and Predictors in Gastroesophageal Cancer Patients. J Surg Res. 2026;324:34–41. DOI: 10.1016/j.jss.2026.04.028. Източник ↩
6. Xue Z, Tingting Y, Jiarui L, et al. A systematic review and meta-analysis of the prevalence of reflux symptoms after esophagectomy: patient-reported outcomes and management. BMC Geriatr. 2026;26. DOI: 10.1186/s12877-026-07561-0. Източник ↩
7. Klevebro F, Boshier PR, Savva KV, et al. Severe Dumping Symptoms Are Uncommon Following Transthoracic Esophagectomy But Significantly Decrease Health-Related Quality of Life in Long-Term, Disease-Free Survivors. J Gastrointest Surg. 2021;25:1941–1947. DOI: 10.1007/s11605-020-04670-y. Източник ↩
8. Koshy RM, Brown JM, Chmelo J, et al. Anastomotic stricture after Ivor Lewis esophagectomy: An evaluation of incidence, risk factors, and treatment. Surgery. 2022;171:393–398. DOI: 10.1016/j.surg.2021.07.034. Източник ↩
9. Janssen HJB, Fransen LFC, Ponten JEH, et al. Micronutrient Deficiencies Following Minimally Invasive Esophagectomy for Cancer. Nutrients. 2020;12. DOI: 10.3390/nu12030778. Източник ↩
10. Al-Batran SE, Bencivenga M, Crosby T, et al. Gastric and oesophageal cancer: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2026. Онлайн преди печат. DOI: 10.1016/j.annonc.2026.09.015. Използвана в пълен текст (достъп 29.10.2026). Източник ↩
11. National Institute for Health and Care Excellence. Oesophago-gastric cancer: assessment and management in adults. NICE guideline NG83. 2018. Препоръки 1.6 и 1.7. Източник ↩
12. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan Esophageal Society: part 2. Esophagus. 2023;20:373–389. DOI: 10.1007/s10388-023-00994-1. Източник ↩
13. Elliott JA, Markar SR, Klevebro F, et al. An International Multicenter Study Exploring Whether Surveillance After Esophageal Cancer Surgery Impacts Oncological and Quality of Life Outcomes (ENSURE). Ann Surg. 2023;277:e1035–e1044. DOI: 10.1097/SLA.0000000000005378. Източник ↩
14. Derogar M, Lagergren P. Health-related quality of life among 5-year survivors of esophageal cancer surgery: a prospective population-based study. J Clin Oncol. 2012;30:413–8. DOI: 10.1200/JCO.2011.38.9791. Източник ↩
15. O'Neill LM, Smyth E, Kearney N, et al. Multidisciplinary Rehabilitation Following Upper Gastrointestinal Cancer Surgery (RESTORE II): A Definitive Randomized Controlled Trial. Ann Surg. 2026;284:898–906. DOI: 10.1097/SLA.0000000000007189. Източник ↩
16. Akkerman RD, Haverkamp L, van Hillegersberg R, et al. Surgical techniques to prevent delayed gastric emptying after esophagectomy with gastric interposition: a systematic review. Ann Thorac Surg. 2014;98:1512–9. DOI: 10.1016/j.athoracsur.2014.06.057. Източник ↩
17. Haverkort EB, Binnekade JM, de Haan RJ, et al. Suboptimal intake of nutrients after esophagectomy with gastric tube reconstruction. J Acad Nutr Diet. 2012;112:1080–7. DOI: 10.1016/j.jand.2012.03.032. Източник ↩
18. Weimann A, Bezmarevic M, Braga M, et al. ESPEN guideline on clinical nutrition in surgery - Update 2025. Clin Nutr. 2025;53:222–261. DOI: 10.1016/j.clnu.2025.08.029. Източник ↩
19. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik und Therapie der Plattenepithelkarzinome und Adenokarzinome des Ösophagus, Langversion 4.0. Декември 2023. AWMF-Registernummer 021-023OL. Глава 8.4. Източник ↩
20. Murad H, Huang B, Ndegwa N, et al. Postoperative hiatal herniation after open vs. minimally invasive esophagectomy; a systematic review and meta-analysis. Int J Surg. 2021;93:106046. DOI: 10.1016/j.ijsu.2021.106046. Източник ↩
21. Koterazawa Y, Oshikiri T, Takiguchi G, et al. Severe weight loss after minimally invasive oesophagectomy is associated with poor survival in patients with oesophageal cancer at 5 years. BMC Gastroenterol. 2020;20:407. DOI: 10.1186/s12876-020-01543-1. Източник ↩
22. Shiraishi O, Hiraki Y, Kato H, et al. Impact of intensive home enteral nutrition for 3 Months on weight loss after oesophagectomy: A randomised controlled trial. Clin Nutr ESPEN. 2026;73:103290. DOI: 10.1016/j.clnesp.2026.103290. Източник ↩
23. Koterazawa Y, Oshikiri T, Hasegawa H, et al. Routine placement of feeding jejunostomy tube during esophagectomy increases postoperative complications and does not improve postoperative malnutrition. Dis Esophagus. 2020;33. DOI: 10.1093/dote/doz021. Източник ↩
24. Ng JY, Cheang CJY, Phillips AW. Routine jejunostomy feeding after esophagectomy reduces early weight loss: a cohort study. Langenbecks Arch Surg. 2026;411:60. DOI: 10.1007/s00423-025-03944-w. Източник ↩
25. Paudel N, Jha A, Basharat A, et al. Early vs delayed oral feeding after esophagectomy for esophageal cancer: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials assessing safety, clinical recovery, and quality of life outcomes. J Gastrointest Surg. 2026;30:102322. DOI: 10.1016/j.gassur.2026.102322. Източник ↩
26. Pattamatta M, Fransen LFC, Dolmans-Zwartjes ACP, et al. Effect of direct oral feeding following minimally invasive esophagectomy on costs and quality of life. J Med Econ. 2021;24:54–60. DOI: 10.1080/13696998.2020.1859843. Източник ↩
27. Mei LX, Wang YY, Tan X, et al. Is it necessary to routinely perform feeding jejunostomy at the time of esophagectomy? A systematic review and meta-analysis. Dis Esophagus. 2021;34. DOI: 10.1093/dote/doab017. Източник ↩
28. Lee Y, Lu JY, Malhan R, et al. Effect of routine jejunostomy tube insertion in esophagectomy: A systematic review and meta-analysis. J Thorac Cardiovasc Surg. 2022;164:422–432.e17. DOI: 10.1016/j.jtcvs.2021.12.050. Източник ↩
29. Jena D, Feng L, Addo-Osafo K, et al. The Impact of Early Oral Feeding on Post-Operative Morbidity After Esophagectomy: A Systematic Review and Meta-Analysis. World J Surg. 2026;50:1982–1991. DOI: 10.1002/wjs.70417. Източник ↩
30. Berry MF, Atkins BZ, Tong BC, et al. A comprehensive evaluation for aspiration after esophagectomy reduces the incidence of postoperative pneumonia. J Thorac Cardiovasc Surg. 2010;140:1266–1271. DOI: 10.1016/j.jtcvs.2010.08.038. Източник ↩
31. Tasnim S, Raja S, Murthy SC, et al. Management of debilitating bile reflux after esophagectomy with Roux-en-Y diversion. JTCVS Tech. 2025;34:241–248. DOI: 10.1016/j.xjtc.2025.09.013. Източник ↩
32. Dunn LJ, Burt AD, Hayes N, et al. Columnar Metaplasia in the Esophageal Remnant After Esophagectomy: A Common Occurrence and a Valuable Insight Into the Development of Barrett Esophagus. Ann Surg. 2016;264:1016–1021. DOI: 10.1097/SLA.0000000000001591. Източник ↩
33. Huang HC, Chang YJ, Tseng YL, et al. Effect of Head-of-Bed Elevation on Nocturnal Reflux Symptoms of Esophageal Cancer Patients With Esophagectomy and Reconstruction. Cancer Nurs. 2021;44:244–250. DOI: 10.1097/NCC.0000000000000769. Източник ↩
34. Loo JH, Ng ADR, Chan KS, et al. Outcomes of Intraoperative Pyloric Drainage on Delayed Gastric Emptying Following Esophagectomy: A Systematic Review and Meta-analysis. J Gastrointest Surg. 2023;27:823–835. DOI: 10.1007/s11605-022-05573-w. Източник ↩
35. Hajibandeh S, Hajibandeh S, McKenna M, et al. Effect of intraoperative botulinum toxin injection on delayed gastric emptying and need for endoscopic pyloric intervention following esophagectomy: a systematic review, meta-analysis, and meta-regression analysis. Dis Esophagus. 2023;36. DOI: 10.1093/dote/doad053. Източник ↩
36. van Hagen P, de Jonge R, van Berge Henegouwen MI, et al. Vitamin B12 deficiency after esophagectomy with gastric tube reconstruction for esophageal cancer. Dis Esophagus. 2017;30:1–8. DOI: 10.1093/dote/dox102. Източник ↩
37. Hanyu T, Kosugi S, Ishikawa T, et al. Incidence and Risk Factors for Anastomotic Stricture after Esophagectomy with Gastric Tube Reconstruction. Hepatogastroenterology. 2015;62:892–7. Източник ↩
38. Zhong Y, Sun R, Li W, et al. Risk factors for esophageal anastomotic stricture after esophagectomy: a meta-analysis. BMC Cancer. 2024;24:872. DOI: 10.1186/s12885-024-12625-8. Източник ↩
39. Hosoi T, Abe T, Uemura N, et al. The Impact of Circular Stapler Size on the Incidence of Cervical Anastomotic Stricture After Esophagectomy. World J Surg. 2019;43:1746–1755. DOI: 10.1007/s00268-019-04938-8. Източник ↩
40. Kano Y, Kadota T, Inaba A, et al. Efficacy and safety of repeated endoscopic radial incision and cutting procedure for benign esophageal stricture. Endosc Int Open. 2023;11:E230–E236. DOI: 10.1055/a-2005-7678. Източник ↩
41. Kataoka K, Aoyama I, Mizusawa J, et al. A randomized controlled Phase II/III study comparing endoscopic balloon dilation combined with steroid injection versus radial incision and cutting combined with steroid injection for refractory anastomotic stricture after esophagectomy: Japan Clinical Oncology Group Study JCOG1207. Jpn J Clin Oncol. 2015;45:385–9. DOI: 10.1093/jjco/hyv006. Източник ↩
42. van de Ven S, Bugter O, Hardillo JA, et al. Screening for head and neck second primary tumors in patients with esophageal squamous cell cancer: A systematic review and meta-analysis. United European Gastroenterol J. 2019;7:1304–1311. DOI: 10.1177/2050640619856459. Източник ↩
43. Bjerring OS, Fristrup CW, Pfeiffer P, et al. Phase II randomized clinical trial of endosonography and PET/CT versus clinical assessment only for follow-up after surgery for upper gastrointestinal cancer (EUFURO study). Br J Surg. 2019;106:1761–1768. DOI: 10.1002/bjs.11290. Източник ↩
44. Goense L, Elliott JA, Markar SR, et al. Patterns, Timing, and Survival of Recurrence After Surgery for Esophageal and Junctional Adenocarcinoma in the European Multicentre ENSURE Study. Ann Surg Oncol. 2026;33:6263–6273. DOI: 10.1245/s10434-026-19153-8. Източник ↩
45. Oppedijk V, van der Gaast A, van Lanschot JJ, et al. Patterns of recurrence after surgery alone versus preoperative chemoradiotherapy and surgery in the CROSS trials. J Clin Oncol. 2014;32:385–91. DOI: 10.1200/JCO.2013.51.2186. Източник ↩
46. Eyck BM, van Lanschot JJB, Hulshof MCCM, et al. Ten-Year Outcome of Neoadjuvant Chemoradiotherapy Plus Surgery for Esophageal Cancer: The Randomized Controlled CROSS Trial. J Clin Oncol. 2021;39:1995–2004. DOI: 10.1200/JCO.20.03614. Източник ↩
47. Djärv T, Derogar M, Lagergren P. Influence of co-morbidity on long-term quality of life after oesophagectomy for cancer. Br J Surg. 2014;101:495–501. DOI: 10.1002/bjs.9417. Източник ↩
48. Färnqvist K, Johar A, Schandl A, et al. Sex and age differences in longitudinal health-related quality of life: A population-based cohort study of oesophageal cancer survivors in Sweden. Eur J Surg Oncol. 2026;52:111302. DOI: 10.1016/j.ejso.2025.111302. Източник ↩
49. van der Wilk BJ, Eyck BM, Noordman BJ, et al. Characteristics Predicting Short-Term and Long-Term Health-Related Quality of Life in Patients with Esophageal Cancer After Neoadjuvant Chemoradiotherapy and Esophagectomy. Ann Surg Oncol. 2023;30:8192–8202. DOI: 10.1245/s10434-023-14028-8. Източник ↩
50. Goto K, Hisamori S, Ueno K, et al. Return-To-Work and Working Status After Surgery for Gastric and Esophageal Cancer: A Prospective Observational Study. Ann Gastroenterol Surg. 2026. Онлайн преди печат. DOI: 10.1002/ags3.70251. Източник ↩
51. Ringborg C, Johar A, Lagergren P. Health-related quality of life among family caregivers of oesophageal cancer survivors one year after curative intended treatment - a nationwide population-based study. Acta Oncol. 2022;61:378–384. DOI: 10.1080/0284186X.2021.2023757. Източник ↩
52. Kelly RJ, Ajani JA, Kuzdzal J, et al. Adjuvant Nivolumab in Resected Esophageal or Gastroesophageal Junction Cancer. N Engl J Med. 2021;384:1191–1203. DOI: 10.1056/NEJMoa2032125. Към статията има ерата (N Engl J Med 2023;388:672), чието съдържание не е проверено. Източник ↩
53. Erratum: Adjuvant Nivolumab in Resected Esophageal or Gastroesophageal Junction Cancer. N Engl J Med. 2023;388:672. DOI: 10.1056/NEJMx220014. Съдържанието не е проверено. Източник ↩
54. Kelly RJ. Final overall survival and long-term disease-free survival with adjuvant nivolumab in CheckMate 577 (ASCO 2025, J Clin Oncol 43 suppl 16:4000). Новинарско обобщение, OncLive, 2025. Вторичен източник; рецензирана публикация не е намерена. Източник ↩
55. Verhoeven RHA, Kuijper SC, Slingerland M, et al. Adjuvant nivolumab after chemoradiotherapy and resection for patients with esophageal cancer: A real-world matched comparison of overall survival. Int J Cancer. 2026;158:1292–1301. DOI: 10.1002/ijc.70168. Източник ↩
56. van der Wilk BJ, Eyck BM, Wijnhoven BPL, et al. Neoadjuvant chemoradiotherapy followed by active surveillance versus standard surgery for oesophageal cancer (SANO trial): a multicentre, stepped-wedge, cluster-randomised, non-inferiority, phase 3 trial. Lancet Oncol. 2025;26:425–436. DOI: 10.1016/S1470-2045(25)00027-0. Източник ↩
57. Panday SSGG, van der Wilk BJ, Lagarde SM, et al. Active surveillance versus standard surgery after neoadjuvant chemoradiotherapy for oesophageal cancer: long-term results of a cluster-randomised controlled trial (SANO). Ann Oncol. 2026. Онлайн преди печат. DOI: 10.1016/j.annonc.2026.10.1290. Източник ↩
58. Nilsson M, Olafsdottir H, Alexandersson von Döbeln G, et al. Neoadjuvant Chemoradiotherapy and Surgery for Esophageal Squamous Cell Carcinoma Versus Definitive Chemoradiotherapy With Salvage Surgery as Needed: The Study Protocol for the Randomized Controlled NEEDS Trial. Front Oncol. 2022;12:917961. DOI: 10.3389/fonc.2022.917961. Източник ↩
59. Fang CY, Wen J, Wu JD, et al. Circulating tumor DNA as a marker of molecular residual disease in resected esophageal squamous cell carcinoma. Mol Biomed. 2025;6:65. DOI: 10.1186/s43556-025-00310-6. Източник ↩
60. Hu Q, Kimura Y, Ikeda S, et al. Circulating tumor DNA monitoring detects minimal residual disease and predicts outcomes in patients with esophageal adenocarcinoma or squamous cell carcinoma after esophagectomy. BJC Rep. 2025;3:52. DOI: 10.1038/s44276-025-00158-x. Източник ↩
61. Rhoades J, Patel A, Xiong K, et al. Ultrasensitive circulating tumor DNA analysis improves detection of molecular residual disease in locally advanced esophageal cancer. Clin Cancer Res. 2026. Онлайн преди печат. DOI: 10.1158/1078-0432.CCR-25-4852. Източник ↩
62. Meng YQ, Li HT, Zhang G, et al. Circulating tumour DNA and molecular residual disease in oesophageal cancer: Clinical readiness, evidence gaps and trial-ready applications. Crit Rev Oncol Hematol. 2026;226:105504. DOI: 10.1016/j.critrevonc.2026.105504. Източник ↩
63. Coles HR, et al. Minimal residual disease detection by serial tumour-informed ctDNA in resectable oesophageal adenocarcinoma: a UK multicentre study. medRxiv. 2026. DOI: 10.64898/2026.07.06.26357371. Препринт без рецензия; числата не са използвани. Източник ↩