Чл. 1. Отговорност за следоперативното лечение

Лекуващият лекар отговаря за организацията и провеждането на следоперативното лечение в рамките на своите служебни задължения и работно време.

При негово отсъствие медицинските грижи и необходимите лечебни решения се осигуряват от лекарите, които са на работа, съответно от дежурния лекар.

Чл. 2. Следоперативна терапия

След приключване на операцията операторът осигурява назначаването на следоперативната терапия според състоянието на пациента и вида на интервенцията, включително при необходимост:

  • обезболяване и противорвотна терапия;
  • инфузионна терапия и хранителен режим;
  • антибиотично лечение при показания;
  • профилактика на венозна тромбоемболия;
  • раздвижване;
  • лабораторни и образни изследвания;
  • грижи за дренажи, катетри и оперативната рана.

Чл. 3. Следоперативно наблюдение

Медицинските сестри наблюдават и документират състоянието на пациента съгласно лекарските назначения.

Наблюдението включва жизнени показатели, съзнание, болка, оперативна рана, дренажи и диуреза според клиничните показания.

Честотата на наблюдението се определя според състоянието на пациента, оперативния обем и риска от усложнения.

Чл. 4. Лекарски визитации

Лекуващият лекар извършва ежедневна визитация на своите пациенти в дните, когато е на работа.

При негово отсъствие визитацията се извършва от определен лекар от отделението.

Клиничното състояние, резултатите от прегледа и промените в лечението се документират в историята на заболяването.

Чл. 5. Следоперативни усложнения

При съмнение за следоперативно усложнение медицинската сестра незабавно уведомява лекуващия или дежурния лекар.

Лекарят извършва клинична оценка и предприема необходимите диагностични и терапевтични действия.

При тежко усложнение или необходимост от повторна операция се уведомяват операторът и при необходимост началникът на отделението.

Чл. 6. Ранно следоперативно възстановяване

При липса на противопоказания се прилагат принципите на ускореното следоперативно възстановяване:

  • ранно раздвижване;
  • ранно възстановяване на храненето;
  • адекватно обезболяване;
  • профилактика на тромбоемболични, белодробни и инфекциозни усложнения;
  • своевременно отстраняване на ненужните катетри и дренажи.

Конкретният следоперативен режим се определя от стандартите за съответната операция.

Чл. 7. Предаване на дежурството

При предаване на дежурството се съобщават пациентите, които изискват повишено наблюдение, настъпилите усложнения и предстоящите диагностични или терапевтични действия.

При необходимост се определят конкретни задачи за дежурния лекар.