Рак на черния дроб и жлъчните пътища, част 1: какво е и как се предотвратява

1. Серията накратко: седемте части

Серията следва пътя на пациента: превенция, откриване, лечение с цел излекуване, локорегионални и системни методи, живот след диагнозата. Препоръките идват от ESMO и американските ръководства (AASLD, NCCN, ASCO); EASL, германската S3 и азиатските насоки са дадени като сравнение. Частите се публикуват последователно; навигацията показва кои вече са достъпни.

За анатомичната основа вижте урока Анатомия на черния дроб, а за обобщение на първичните тумори — Първични карциноми на черния дроб от курса по хирургия. Храненето при хепатит и стеатоза е разгледано в урока Чернодробни заболявания: хепатит и затлъстяване на черния дроб.

2. Какво означава „рак на черния дроб“

Първичният рак на черния дроб започва в самия орган. Най-честият е ХЦК, който произхожда от хепатоцитите. Вторият по честота е интрахепаталният холангиокарцином, който произхожда от епитела на жлъчните пътища в паренхима; GLOBOCAN го включва заедно с ХЦК в рубриката C22 („черен дроб и интрахепатални жлъчни пътища“) [1]. Перихиларният и дисталният холангиокарцином и карциномът на жлъчния мехур се отчитат отделно (част 6) [9].

Източниците дават различен дял на ХЦК, затова в серията той е даден като диапазон.

Метастазите са различно заболяване

Лезия в черния дроб често е метастаза, а не първичен тумор. В нидерландския патологичен регистър (2001–2010) са установени 23 154 хистологично потвърдени чернодробни метастази; 75% са аденокарциноми, а най-честите първични огнища са дебелото черво (8004), панкреасът (1755) и гърдата (1415); при 18% първичният тумор остава неизвестен [10]. В популационно проучване в Стокхолм 26,5% от пациентите с колоректален карцином развиват чернодробни метастази в рамките на 5 години [11]. Метастазите от колоректален карцином са разгледани в част 10 от серията за колоректалния карцином и в урока Чернодробни метастази.

3. Честота: светът, Европа и България

Мъжете боледуват и умират около три пъти по-често от жените (стандартизирани по възраст честоти) [1]. Седем от десет случая са в Азия (591 519), около един от десет — в Европа; Африка има 8,2%, а Северна Америка — 5,5% [12]. Най-висока е честотата в Монголия (75,3 на 100 000), където се натрупват HBV, HCV, хепатит D и алкохол [12][1].

Прогнозата зависи силно от стадия при откриване. В САЩ (SEER, диагностицирани 2016–2022 г.) 5-годишната относителна преживяемост е 21,9% общо, 37,4% при локализиран, 13,4% при регионален и 3,6% при далечен стадий; локализиран е 45% от случаите [13]. Данните включват и интрахепаталния холангиокарцином; това е аргументът за наблюдение на рисковите групи (част 2).

Тенденции и прогнози

В Източна Азия честотата намалява от края на XX век, а в Европа, Северна Америка и Австралия расте; в САЩ и Великобритания ХЦК вероятно е достигнал връх след средата на 2010-те, докато интрахепаталният холангиокарцином продължава да нараства [1].

Според Lancet Commission за ХЦК (2025) броят на новите случаи ще нарасне от около 870 000 (2022) до 1,52 милиона годишно към 2050 г., а смъртните случаи — до 1,37 милиона, ако нищо не се промени; комисията оценява, че поне 60% от случаите са предотвратими [14]. Тези числа са взети от редакционната статия на съпредседателя на комисията M. Kudo [15]; пълният текст на доклада не е прочетен. По-ранната прогноза на IARC е 1,4 милиона случая през 2040 г. (+55%) [16].

4. Цирозата: почвата, в която расте ХЦК

Над 80% от пациентите с ХЦК имат цироза [2]; корейското ръководство от 2026 г. посочва около 90% с цироза или хронично чернодробно заболяване [17]. При установена цироза годишната честота на ХЦК е около 2%, независимо от причината [2], но варира според етиологията и тежестта: при цироза на базата на MASLD мета-анализ дава 3,78 на 100 пациентогодини [18].

Отсъствието на цироза обаче не изключва риска. Между една четвърт и една трета от MASLD-свързаните ХЦК възникват без цироза [2]: индивидуалният риск е нисък, но абсолютният брой е значим. При хепатит B рискът зависи от вирусния товар (раздел 5).

5. Причините: хепатит B, C и D

HBV и HCV са основните причини за ХЦК в света, но оценките на дела им се различават според метода и региона.

По данни на СЗО, цитирани в GLOBOCAN, 254 милиона души живеят с хроничен хепатит B и 50 милиона с хепатит C (2022); през 2019 г. диагностицирани са били 10% и 21% от тях [1].

Вирусният товар на HBV определя риска. В тайванската кохорта REVEAL (3653 HBsAg-позитивни възрастни, средно проследяване 11,4 години) честотата на ХЦК е 108 на 100 000 пациентогодини при HBV DNA под 300 копия/ml и 1152 при 10⁶ и повече копия/ml; кумулативната честота — 1,3% срещу 14,9% [19].

Хепатит D, който съществува само заедно с HBV, приблизително удвоява риска спрямо моноинфекция с HBV (OR 2,08; 1,37–3,14; 21 наблюдателни проучвания) [20]. Там, където HBV се предава от майката на детето, ХЦК засяга млади хора: в Субсахарска Африка медианната възраст при диагнозата е 46 години, а над една трета от пациентите с африкански произход са под 40 години [2].

6. Алкохол, MASLD, затлъстяване, диабет, афлатоксин и тютюн

Алкохол

В мета-анализ на 19 кохорти консумацията на 3 и повече питиета дневно е свързана с RR 1,16 (1,01–1,34); допълнителният риск е +46% при 50 g етанол дневно и +66% при 100 g дневно [21]. Под 3 питиета дневно повишение не е установено (RR 0,91; 0,81–1,02), което не доказва безопасност: като кофактор при друго чернодробно заболяване алкохолът повишава риска до 5 пъти [2]. По модела на Lancet Commission делът на алкохола ще нарасне от 18,8% (2022) до 21,1% (2050) [15].

MASLD/MASH

От 2023 г. неалкохолната мастна болест се нарича метаболитно асоциирана стеатотична чернодробна болест (MASLD), а възпалителната ѝ форма — MASH (Delphi консенсус) [22]. Разпространението ѝ е 30,05% (27,88–32,32) от възрастните в света и 38,00% през 2016–2019 г., оценено под старото име [23]. Без цироза честотата на ХЦК е 0,03 на 100 пациентогодини, а с цироза — 3,78; хетерогенността между проучванията е висока [18]. MASLD-свързаният ХЦК е най-бързо растящата индикация сред кандидатите за чернодробна трансплантация в САЩ [2].

Затлъстяване и диабет

В мета-анализ на 11 кохорти наднорменото тегло е свързано с RR 1,17 (1,02–1,34), а затлъстяването — с RR 1,89 (1,51–2,36) спрямо нормално тегло [24]; AASLD цитира диапазон 1,5–4,5 пъти и около 10% от ХЦК в света, свързани със затлъстяване [2]. Захарният диабет почти удвоява риска и без наднормено тегло [2].

Афлатоксин и тютюн

Афлатоксин B1 (микотоксин от неправилно съхранявани царевица и ядки) по модел от 2010 г. е свързан с 25 200–155 000 случая на ХЦК годишно (4,6–28,2%), основно в Африка, Югоизточна Азия и Китай и в комбинация с HBV [25]. Тютюнопушенето повишава риска с 20% до 86%, а след 30 години без цигари той се връща почти до изходния [2]; мета-анализ описва и взаимодействие с HBV и HCV [26]. Всички стойности в този раздел са относителни и наблюдателни.

7. Превенцията в практиката: последователност на решенията

1. Изяснете вирусния статус. CDC препоръчва изследване за хепатит C поне веднъж в живота при всички възрастни над 18 години и при всяка бременност (освен при разпространение под 0,1%) [27]. За HBV: HBsAg, anti-HBs и anti-HBc [17].
2. Ваксинирайте серонегативните. Всички новородени (ESMO [II, A]; AASLD [L2, Strong]) [6][2]. При възрастни: в САЩ — универсално на 19–59 години и на 60 и повече при рискови фактори (ACIP 2024) [28]; AASLD — възрастни с висок риск, неваксинирани при раждането [2].
3. При хроничен хепатит B: преценете показанията за антивирусно лечение според критериите за HBV [2]; ESMO препоръчва ранно лечение [III, A] [6]. При умерен или висок рисков скор (напр. PAGE-B) в началото на лечението ESMO препоръчва наблюдение [II, A] [6] (част 2).
4. При хепатит C: лечение с директно действащи антивирусни средства; 8–12 седмици излекуват повечето пациенти [27]. При цироза наблюдението продължава и след SVR [7][29].
5. Оценете фиброзата при всяко хронично чернодробно заболяване (алкохол, MASLD, вируси). При цироза от всякаква причина ESMO препоръчва наблюдение, ако пациентът би бил кандидат за лечение [II, A] [6] (част 2).
6. Консултирайте за начина на живот: здравословно тегло, балансирано хранене, без тютюн и алкохол, контрол на метаболитните компоненти [L3, Strong] [2].
7. Не предписвайте аспирин, статини или метформин само за превенция на ХЦК; при друга индикация те могат да се използват и при хронично чернодробно заболяване [L5, Weak; L3, Weak] [2].

8. Ваксинацията срещу хепатит B: превенция на рак с най-силни доказателства

Тайван въвежда ваксинация на всички новородени през юли 1984 г., сред първите в света. При децата на 6–14 години честотата на ХЦК намалява от 0,70 на 100 000 (1981–1986) на 0,57 (1986–1990) и 0,36 (1990–1994) [30]. При проследяване до 26-годишна възраст ваксинираните кохорти имат 0,23 срещу 0,92 случая на 100 000 пациентогодини; RR варира от 0,26 (0,17–0,40) на 6–9 години до 0,42 (0,32–0,56) на 20–26 години [31]. Сравнението е нерандомизирано, а абсолютният риск в тази възраст е много нисък.

В Qidong (Китай) новородените през 1985–1990 г. са рандомизирани по клъстери; ваксинацията намалява и смъртността от терминално чернодробно заболяване със 70% (15–89%), а ефектът е подценен, защото 67,8% от контролите получават догонваща ваксина на 10–14 години [4]. Ваксината срещу HBV е сред първите ваксини с доказан ефект срещу рак.

Ключовата мярка в ендемичните райони е дозата в първите 24 часа, която прекъсва предаването от майката: глобално тя достига 45% от новородените (80% в Западния Пацифик, 18% в Африка) [1].

9. Антивирусното лечение на хепатит B и C

Хепатит B

Единственото плацебо-контролирано изпитване, CALM, включва 651 пациенти с HBV и напреднала фиброза или цироза (98% азиатци; медиана 32,4 месеца). ХЦК се развива при 3,9% на ламивудин срещу 7,4% на плацебо (HR 0,49; p = 0,047) [5]. Изпитването е спряно рано, p-стойността е гранична, резистентност се появява при 49%, а данните за съвременните ентекавир и тенофовир са наблюдателни.

Дали тенофовир защитава по-добре от ентекавир е спорно. Корейска национална кохорта показва HR 0,61 (0,54–0,70) в полза на тенофовир [33], но според корейското ръководство от 2026 г. мета-анализите не намират разлика и решаващо е трайното потискане на вируса [17].

Хепатит C

В мета-анализ на 30 наблюдателни проучвания (ерата на интерферона) SVR е свързан с RR 0,24 (0,18–0,31) за ХЦК, а при напреднало чернодробно заболяване — HR 0,23 (0,16–0,35) [34]. Корейското ръководство от 2026 г. цитира намаление от около 40–60% [17]; разликата идва от различните групи за сравнение.

При ветерани в САЩ, лекувани с директно действащи антивирусни средства (22 500 пациенти), честотата на ХЦК е 0,90 на 100 пациентогодини при SVR срещу 3,45 без SVR (aHR 0,28; 0,22–0,36). При пациентите с цироза и SVR обаче тя остава 1,82 на 100 пациентогодини срещу 0,34 без цироза [7]. В по-дълго проследяване (18 076 пациенти със SVR) кумулативната честота е 1,1%, 1,9% и 2,8% на 1, 2 и 3 години, а при цироза рискът остава стабилен — 1,5–2,3 на 100 пациентогодини [29].

10. Начин на живот и метаболитно лечение

AASLD препоръчва здравословно тегло, балансирано хранене, отказ от тютюн и алкохол и метаболитен контрол [L3, Strong], но признава, че няма проучване, показващо, че отслабването значимо намалява риска от ХЦК [2]. EASL препоръчва същите мерки срещу чернодробните и други неблагоприятни изходи и казва, че те „могат да бъдат препоръчани“ за намаляване на риска от ХЦК [LoE 3, weak] [3].

• Бариатрична хирургия: в съпоставена кохорта (SPLENDOR; 1158 пациенти с биопсично доказан NASH, медиана на ИТМ 44) големите неблагоприятни чернодробни събития за 10 години са 2,3% срещу 9,6% (aHR 0,12; 0,02–0,63) [35]. Крайната точка е съставна, а не само ХЦК, и данните са наблюдателни.
• Семаглутид: в RCT ESSENCE (800 пациенти с MASH и фиброза F2–F3, 72 седмици) MASH отзвучава при 62,9% срещу 34,3% на плацебо [36]. Това е хистологичен сурогат; ефект върху ХЦК не е измерен.
• GLP-1 агонисти и SGLT2 инхибитори: само наблюдателни данни — aHR 0,64 (0,42–0,98) за GLP-1 агонисти при MASLD и диабет, с неправдоподобно голям ефект и върху общата смъртност (вероятно смесване) [37]; −0,37 процентни пункта 5-годишен риск спрямо метформин в емулация на целево изпитване [38]; сборен HR 0,59 (0,45–0,77) за SGLT2 инхибитори, но с интервал на предсказване 0,25–1,37 [39].

11. Кафе, аспирин, статини, метформин: обещаващо, но недоказано

Кафе. В дозозависим мета-анализ (18 кохорти и 8 случай-контрола) две допълнителни чаши дневно са свързани с RR 0,65 (0,59–0,72), при сигурност на доказателствата по GRADE „много ниска“ [40]; при най-висока срещу най-ниска консумация RR е 0,53 (0,47–0,59) [41]. Мета-анализ на проучвания с Менделова рандомизация (2026) обаче не намира причинна връзка: OR 0,92 (0,58–1,47) [42]. AASLD казва, че кафето „може да бъде препоръчано“ [L5, Weak; 12 от 15 гласа „за“] [2], а EASL — същото [LoE 3, weak; консенсус 94%] [3].

Аспирин. В шведска национална кохорта (50 275 възрастни с хроничен HBV или HCV, медиана 7,9 години) приемът на нискодозов аспирин е свързан с кумулативна честота на ХЦК 4,0% срещу 8,3% (aHR 0,69; 0,62–0,76) [43]. Данните са наблюдателни, а при цироза има риск от кървене [44]. Рандомизираното AspiRe HCC (NCT07529262, 890 пациенти с цироза) към 29.10.2026 г. още не набира пациенти; очаквано приключване — 2030 г. [45].

Статини и метформин. В мета-анализ на 10 проучвания статините са свързани с aOR 0,63 (0,52–0,76), в наблюдателните проучвания — 0,60 (0,49–0,73), но в рандомизираните изпитвания разликата изчезва: 0,95 (0,62–1,45) [46]. (post-hoc данни от сърдечно-съдови изпитвания с малка мощност). Мета-анализ от 2023 г. дава HR 0,52 (0,37–0,72) за статините и незначим HR 0,57 (0,31–1,06) за метформина [47]. Фаза 3 изпитването със симвастатин при цироза (NCT03654053, 142 пациенти) измерва декомпенсация и смърт, а не ХЦК; резултатите от завършеното фаза 2 изпитване (NCT02968810, n = 52) не са прочетени [48].

12. Какво казват ръководствата и къде се разминават

ESMO 2025 има само препоръки за вирусните хепатити: универсална ваксинация срещу HBV при раждане [II, A] и ранно антивирусно лечение на HBV и HCV [III, A]; при вече диагностициран ХЦК — антивирусно лечение при всички с активен HBV [II, A] и директно действащи антивирусни средства при активен HCV с индивидуален момент на започване [IV, B] [6]. За начина на живот, кафето, статините, аспирина и метформина ESMO няма препоръка.

AASLD 2023 е насока на експертен панел, а не GRADE ръководство; тя покрива ваксинацията, антивирусното лечение, начина на живот, кафето и химиопревенцията [2]. Критичната актуализация от 2025 г. променя само препоръката за адювантна терапия [49]. В САЩ ваксинацията и скринингът се определят от CDC/ACIP [28][27]. За NCCN (версия 2.2026) е прочетено само резюмето на Guidelines Insights, което описва скрининг, оценка, лечение и наблюдение [50]; позиция на NCCN по превенцията тук не се цитира. ASCO няма ръководство за превенция.

Основната разлика е в обхвата: онкологичното ESMO покрива само вирусните хепатити, а хепатологичните AASLD и EASL дават слаби препоръки за кафето и изрично отказват химиопревенцията. Корея промени позицията си между 2022 и 2026 г. и вече съвпада с AASLD; азиатските насоки отразяват HBV-доминираната етиология и по-широко дефинират рисковите групи. JSH 2021 (Япония) и германската S3 (v5) не са прочетени.

13. Ограничения и несигурност

• Числата за България са оценки на GLOBOCAN; данни за ваксинационния обхват, достъпа до лечение на HCV и етиологията на ХЦК у нас не са проверени.
• Всички числа на Lancet Commission са взети от редакционната статия на неин съпредседател, а не от пълния доклад [15].
• За AASLD 2023 има публикувана поправка (erratum), чието съдържание не е прочетено; препоръките са цитирани по авторския ръкопис.
• Оценките на дела на ХЦК и на вирусните хепатити се различават между източниците; показани са като диапазони.
• Голяма част от числата са от резюмета; данните за кафе, аспирин, статини, метформин, GLP-1 агонисти, бариатрична хирургия и отслабване са наблюдателни.

Литература

1. Sung H, Filho AM, Laversanne M, et al. Global cancer statistics 2024: GLOBOCAN estimates of incidence and mortality worldwide for 34 cancers in 186 countries. CA Cancer J Clin. 2026;76(4):e70090. DOI: 10.3322/caac.70090. Източник ↩
2. Singal AG, Llovet JM, Yarchoan M, et al. AASLD Practice Guidance on prevention, diagnosis, and treatment of hepatocellular carcinoma. Hepatology. 2023;78(6):1922–1965. DOI: 10.1097/HEP.0000000000000466. Източник Erratum: DOI 10.1097/HEP.0000000000000621 (съдържанието не е прочетено). ↩
3. European Association for the Study of the Liver. EASL Clinical Practice Guidelines on the management of hepatocellular carcinoma. J Hepatol. 2025;82(2):315–374. DOI: 10.1016/j.jhep.2024.08.028. Източник ↩
4. Qu C, Chen T, Fan C, et al. Efficacy of neonatal HBV vaccination on liver cancer and other liver diseases over 30-year follow-up of the Qidong hepatitis B intervention study: a cluster randomized controlled trial. PLoS Med. 2014;11(12):e1001774. DOI: 10.1371/journal.pmed.1001774. Източник ↩
5. Liaw YF, Sung JJ, Chow WC, et al. Lamivudine for patients with chronic hepatitis B and advanced liver disease. N Engl J Med. 2004;351(15):1521–1531. DOI: 10.1056/NEJMoa033364. Източник ↩
6. Vogel A, Chan SL, Dawson LA, et al.; ESMO Guidelines Committee. Hepatocellular carcinoma: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2025;36(5):491–506. DOI: 10.1016/j.annonc.2025.02.006. Източник ↩
7. Kanwal F, Kramer J, Asch SM, et al. Risk of hepatocellular cancer in HCV patients treated with direct-acting antiviral agents. Gastroenterology. 2017;153(4):996–1005. DOI: 10.1053/j.gastro.2017.06.012. Източник ↩
8. International Agency for Research on Cancer, Global Cancer Observatory. GLOBOCAN 2024 fact sheet: Bulgaria. Lyon: IARC; 2026. Източник ↩
9. International Agency for Research on Cancer, Global Cancer Observatory. GLOBOCAN 2024 fact sheet: Gallbladder. Lyon: IARC; 2026. Източник ↩
10. de Ridder J, de Wilt JH, Simmer F, et al. Incidence and origin of histologically confirmed liver metastases: an explorative case-study of 23,154 patients. Oncotarget. 2016;7(34):55368–55376. DOI: 10.18632/oncotarget.10552. Източник ↩
11. Engstrand J, Nilsson H, Strömberg C, et al. Colorectal cancer liver metastases – a population-based study on incidence, management and survival. BMC Cancer. 2018;18(1):78. DOI: 10.1186/s12885-017-3925-x. Източник ↩
12. International Agency for Research on Cancer, Global Cancer Observatory. GLOBOCAN 2024 fact sheet: Liver and intrahepatic bile ducts. Lyon: IARC; 2026. Източник ↩
13. National Cancer Institute, SEER Program. Cancer Stat Facts: Liver and Intrahepatic Bile Duct Cancer. 2026 (проверено на 29.10.2026). Източник ↩
14. Chan SL, Sun HC, Xu Y, et al. The Lancet Commission on addressing the global hepatocellular carcinoma burden: comprehensive strategies from prevention to treatment. Lancet. 2025;406(10504):731–778. DOI: 10.1016/S0140-6736(25)01042-6. Източник (пълният текст не е прочетен; числата са по [Kudo 2025]) ↩
15. Kudo M. Lancet Commission 2025 calls for urgent global action: 60% of liver cancers are preventable. Liver Cancer. 2025;14(6):679–686. DOI: 10.1159/000549448. Източник ↩
16. Rumgay H, Arnold M, Ferlay J, et al. Global burden of primary liver cancer in 2020 and predictions to 2040. J Hepatol. 2022;77(6):1598–1606. DOI: 10.1016/j.jhep.2022.08.021. Източник ↩
17. Korean Liver Cancer Association (KLCA), National Cancer Center (NCC) Korea. 2026 KLCA-NCC Korea practice guidelines for the management of hepatocellular carcinoma. Clin Mol Hepatol. 2026;32(4):e2026.0943. DOI: 10.3350/cmh.2026.0943. Източник ↩
18. Orci LA, Sanduzzi-Zamparelli M, Caballol B, et al. Incidence of hepatocellular carcinoma in patients with nonalcoholic fatty liver disease: a systematic review, meta-analysis, and meta-regression. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20(2):283–292. DOI: 10.1016/j.cgh.2021.05.002. Източник ↩
19. Chen CJ, Yang HI, Su J, et al. Risk of hepatocellular carcinoma across a biological gradient of serum hepatitis B virus DNA level. JAMA. 2006;295(1):65–73. DOI: 10.1001/jama.295.1.65. Източник ↩
20. Chang TE, Su CW, Huang YS, et al. Hepatitis D virus dual infection increased the risk of hepatocellular carcinoma compared with hepatitis B virus mono infection: a meta-analysis. J Chin Med Assoc. 2022;85(1):30–41. DOI: 10.1097/JCMA.0000000000000606. Източник ↩
21. Turati F, Galeone C, Rota M, et al. Alcohol and liver cancer: a systematic review and meta-analysis of prospective studies. Ann Oncol. 2014;25(8):1526–1535. DOI: 10.1093/annonc/mdu020. Източник ↩
22. Rinella ME, Lazarus JV, Ratziu V, et al. A multisociety Delphi consensus statement on new fatty liver disease nomenclature. J Hepatol. 2023;79(6):1542–1556. DOI: 10.1016/j.jhep.2023.06.003. Източник ↩
23. Younossi ZM, Golabi P, Paik JM, et al. The global epidemiology of nonalcoholic fatty liver disease (NAFLD) and nonalcoholic steatohepatitis (NASH): a systematic review. Hepatology. 2023;77(4):1335–1347. DOI: 10.1097/HEP.0000000000000004. Източник ↩
24. Larsson SC, Wolk A. Overweight, obesity and risk of liver cancer: a meta-analysis of cohort studies. Br J Cancer. 2007;97(7):1005–1008. DOI: 10.1038/sj.bjc.6603932. Източник ↩
25. Liu Y, Wu F. Global burden of aflatoxin-induced hepatocellular carcinoma: a risk assessment. Environ Health Perspect. 2010;118(6):818–824. DOI: 10.1289/ehp.0901388. Източник ↩
26. Shadi Y, Heshmati B, Poorolajal J. Interaction between hepatitis B, hepatitis C and smoking in the development of hepatocellular carcinoma: a systematic review and meta-analysis. J Public Health (Oxf). 2024;46(1):51–60. DOI: 10.1093/pubmed/fdad214. Източник ↩
27. Schillie S, Wester C, Osborne M, et al. CDC recommendations for hepatitis C screening among adults – United States, 2020. MMWR Recomm Rep. 2020;69(2):1–17. DOI: 10.15585/mmwr.rr6902a1. Източник ↩
28. Sandul AL, Rapposelli K, Nyendak M, et al. Updated recommendation for universal hepatitis B vaccination in adults aged 19–59 years – United States, 2024. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2024;73(48):1106. DOI: 10.15585/mmwr.mm7348a3. Източник ↩
29. Kanwal F, Kramer JR, Asch SM, et al. Long-term risk of hepatocellular carcinoma in HCV patients treated with direct acting antiviral agents. Hepatology. 2020;71(1):44–55. DOI: 10.1002/hep.30823. Източник ↩
30. Chang MH, Chen CJ, Lai MS, et al. Universal hepatitis B vaccination in Taiwan and the incidence of hepatocellular carcinoma in children. N Engl J Med. 1997;336(26):1855–1859. DOI: 10.1056/NEJM199706263362602. Източник ↩
31. Chang MH, You SL, Chen CJ, et al. Long-term effects of hepatitis B immunization of infants in preventing liver cancer. Gastroenterology. 2016;151(3):472–480. DOI: 10.1053/j.gastro.2016.05.048. Източник ↩
32. Cao M, Fan J, Lu L, et al. Long term outcome of prevention of liver cancer by hepatitis B vaccine: results from an RCT with 37 years. Cancer Lett. 2022;536:215652. DOI: 10.1016/j.canlet.2022.215652. Източник ↩
33. Choi J, Kim HJ, Lee J, et al. Risk of hepatocellular carcinoma in patients treated with entecavir vs tenofovir for chronic hepatitis B: a Korean nationwide cohort study. JAMA Oncol. 2019;5(1):30–36. DOI: 10.1001/jamaoncol.2018.4070. Източник ↩
34. Morgan RL, Baack B, Smith BD, et al. Eradication of hepatitis C virus infection and the development of hepatocellular carcinoma: a meta-analysis of observational studies. Ann Intern Med. 2013;158(5 Pt 1):329–337. DOI: 10.7326/0003-4819-158-5-201303050-00005. Източник ↩
35. Aminian A, Al-Kurd A, Wilson R, et al. Association of bariatric surgery with major adverse liver and cardiovascular outcomes in patients with biopsy-proven nonalcoholic steatohepatitis. JAMA. 2021;326(20):2031–2042. DOI: 10.1001/jama.2021.19569. Източник ↩
36. Sanyal AJ, Newsome PN, Kliers I, et al. Phase 3 trial of semaglutide in metabolic dysfunction-associated steatohepatitis. N Engl J Med. 2025;392(21):2089–2099. DOI: 10.1056/NEJMoa2413258. Източник ↩
37. Chen WM, Ng HJ, Jao AT, et al. GLP-1 receptor agonists and risk of hepatocellular carcinoma and all-cause mortality in patients with MASLD and type 2 diabetes: a propensity score-matched population-based cohort study. Diabetes Res Clin Pract. 2025;227:112407. DOI: 10.1016/j.diabres.2025.112407. Източник ↩
38. Hernández-Pérez JG, Abdelgadir O, Jang S, et al. Comparative risk of hepatocellular carcinoma and mortality among initiators of GLP-1 receptor agonists versus other glucose-lowering therapies: a target trial emulation. Hepatol Int. 2026. DOI: 10.1007/s12072-026-11138-9. Източник ↩
39. Hu JH, Chang ML, Huang TJ, et al. Association between SGLT2 inhibitor use and hepatocellular carcinoma risk in type 2 diabetes: a systematic review and meta-analysis. Biomedicines. 2026;14(5):1168. DOI: 10.3390/biomedicines14051168. Източник ↩
40. Kennedy OJ, Roderick P, Buchanan R, et al. Coffee, including caffeinated and decaffeinated coffee, and the risk of hepatocellular carcinoma: a systematic review and dose-response meta-analysis. BMJ Open. 2017;7(5):e013739. DOI: 10.1136/bmjopen-2016-013739. Източник ↩
41. Yu J, Liang D, Li J, et al. Coffee, green tea intake, and the risk of hepatocellular carcinoma: a systematic review and meta-analysis of observational studies. Nutr Cancer. 2023;75(5):1295–1308. DOI: 10.1080/01635581.2023.2178949. Източник ↩
42. Choi HB, Kim H, Yoo JJ, et al. Coffee and the risk of hepatocellular carcinoma: a systematic review and meta-analysis of Mendelian randomization studies. Gut Liver. 2026;20(1):153–157. DOI: 10.5009/gnl250227. Източник ↩
43. Simon TG, Duberg AS, Aleman S, et al. Association of aspirin with hepatocellular carcinoma and liver-related mortality. N Engl J Med. 2020;382(11):1018–1028. DOI: 10.1056/NEJMoa1912035. Източник ↩
44. Korean Liver Cancer Association (KLCA), National Cancer Center (NCC) Korea. 2022 KLCA-NCC Korea practice guidelines for the management of hepatocellular carcinoma. J Liver Cancer. 2023;23(1):1–120. DOI: 10.17998/jlc.2022.11.07. Източник ↩
45. ClinicalTrials.gov. AspiRe HCC: Can aspirin reduce the risk of hepatocellular carcinoma in cirrhosis. NCT07529262 (статус към 29.10.2026: още не набира пациенти). Източник ↩
46. Singh S, Singh PP, Singh AG, et al. Statins are associated with a reduced risk of hepatocellular cancer: a systematic review and meta-analysis. Gastroenterology. 2013;144(2):323–332. DOI: 10.1053/j.gastro.2012.10.005. Източник ↩
47. Zeng RW, Yong JN, Tan DJH, et al. Meta-analysis: chemoprevention of hepatocellular carcinoma with statins, aspirin and metformin. Aliment Pharmacol Ther. 2023;57(6):600–609. DOI: 10.1111/apt.17371. Източник ↩
48. ClinicalTrials.gov. Симвастатин при цироза: NCT02968810 (фаза 2, завършено 05.2023) и NCT03654053 (фаза 3, активно, без набиране; статус към 29.10.2026). NCT02968810 · NCT03654053 ↩
49. Taddei TH, Brown DB, Yarchoan M, et al. Critical Update: AASLD Practice Guidance on prevention, diagnosis, and treatment of hepatocellular carcinoma. Hepatology. 2025;82(1):272–274. DOI: 10.1097/HEP.0000000000001269. Източник ↩
50. Benson AB 3rd, D'Angelica MI, Ahmed A, et al. NCCN Guidelines Insights: Hepatocellular Carcinoma, Version 2.2026. J Natl Compr Canc Netw. 2026;24(10). DOI: 10.6004/jnccn.2026.0047. Източник (прочетено само резюмето). ↩
51. Omata M, Cheng AL, Kokudo N, et al. Asia-Pacific clinical practice guidelines on the management of hepatocellular carcinoma: a 2017 update. Hepatol Int. 2017;11(4):317–370. DOI: 10.1007/s12072-017-9799-9. Източник ↩
52. Zhou J, Sun H, Wang Z, et al. China Liver Cancer Guidelines for the Diagnosis and Treatment of Hepatocellular Carcinoma (2024 Edition). Liver Cancer. 2025;14(6):779–835. DOI: 10.1159/000546574. Източник ↩