Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия меланом · Част 1 от 9

Меланом, част 1: какво е меланомът и какво го причинява

Меланоцити и типове меланом, честота в света, в Германия и в България, ултравиолетовата светлина и солариумите, рисковите групи в числа, меланомите без слънце и какво от превенцията е изпитано, с разликите между S3, ECAC5, NCCN и USPSTF

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
UV и меланом в числа ↓Къде ръководствата се различават ↓
Схема на кожата: меланоцитите лежат в базалния слой на епидермиса; UVB достига главно епидермиса, UVA прониква до дермата. Кожните меланоми на кожа с ниско или високо кумулативно слънчево увреждане носят UV-сигнатура в ДНК; акралният и мукозният меланом не я носят и причината им е неизвестна.
Фигура 1 / Три пътя към меланомаСхема · Не е в мащаб
≈ 338 000 случая годишноНови случаи в света, GLOBOCAN 2024
UV: ≈ 76% в света · ≈ 91% в САЩАтрибутивен дял по модел, кожен меланом
68 източникаРегистри, RCT, мета-анализи и ръководства
Серия „Меланом“ · всички 9 части

Меланомът е злокачествен тумор на пигментните клетки (меланоцитите). Сред кожните тумори е малцинство, но причинява по-голямата част от смъртните случаи от рак на кожата. Тази първа част обяснява колко е чест меланомът, как се променя честотата му, какво го причинява и какво от превенцията е изпитано; относителните рискове са дадени с изходна стойност, когато източникът я съдържа.

Текстът се отнася главно за кожния меланом при възрастни. Ранното откриване и скринингът са в част 2, стадирането в част 3, а мукозният, акралният и увеалният меланом като клинични единици в част 8. Германските S3 насоки „Меланом“ (v3.3, 2020) и „Превенция на рака на кожата“ (v2.1, 2021) са цитирани с номерата и степените на препоръките. Материалът е образователен и не замества индивидуалното клинично решение.

Най-важното

  • UV светлината е основната причина за кожния меланом: слънчевото UV и солариумите са в група 1 на IARC [1]; по модели около 76% от меланомите в света и 91% в САЩ се дължат на прекомерно UV излагане [2][3].
  • Интермитентното излагане и изгарянията тежат повече от хроничното, а изгарянията имат значение във всяка възраст [4][5].
  • Най-силният рутинен рисков маркер е броят на невусите (над 100 срещу под 15: RR 6,89); следват атипичните невуси, светлият фототип, фамилната анамнеза и имуносупресията [6][7][8].
  • Акралният и мукозният меланом не са „слънчеви“: нямат UV-сигнатура; в Япония и Китай около 4 от 10 меланома са акрални [9][10][11].
  • Солариумите повишават относителния риск с 16–27%, повече при начало в млада възраст; S3 5.10 (A) и ECAC5: да не се използват [12][13][14][15][16].
  • Единственото RCT за слънцезащитен крем: 11 срещу 22 нови меланома, HR 0,50 (0,24–1,02), гранично. S3 5.7 нарича данните „противоречиви“ [17][15].
  • Данните на S3 „Меланом“ са до 2012 г. Оттогава честотата при германките леко спада, при младите в САЩ и Австралия намалява, а смъртността в САЩ и Европа пада [18][19][20][21][16].

1. Какво е меланомът

Меланомът произхожда от меланоцитите — клетките, които в кожата лежат в базалния слой на епидермиса и произвеждат пигмента меланин (фигура 1). Меланоцити има и в увеята на окото, в лигавиците на устата и носа, на храносмилателния тракт и гениталиите, и в менингите; оттам произхождат увеалният и мукозният меланом, които са отделни заболявания [22][15].

NCCN групира кожните меланоми според кумулативното слънчево увреждане на околната кожа: ниско (повърхностно разпространяващ се, нодуларен), високо (лентиго малигна меланом) и акрален меланом на дланите, ходилата и нокътното легло [22]. S3 използва по-старите четири клинични типа: повърхностно разпространяващ се, нодуларен, лентиго малигна и акрален лентигинозен меланом [15]. В Германия най-чест е повърхностно разпространяващият се меланом, с добра прогноза; нодуларният и амеланотичният имат по-лоша [18].

Меланомът няма задължителен предраков стадий, за разлика от плоскоклетъчния карцином [15]. В мета-анализ на 38 хистологични серии 29,1% от меланомите са свързани с предшестващ невус, а 70,9% възникват de novo [23]; NCCN дава над 80–90% de novo [22]. Атипичните невуси са рисков маркер, а не задължителен предшественик.

Делът на меланома в смъртността от рак на кожата се различава по източник: над 90% (S3) [24], 90% (EADO 2024) [25], 80% при около 2% от случаите (USPSTF) [26].

2. Честота: светът, Европа, Германия и България

Нови случаи · свят 2024337 969

ASR 3,1 на 100 000; 17-ото място сред карциномите [27]

Смъртни случаи · свят 202458 398

ASR 0,50 на 100 000 [27]

Европа · 2024150 781

44,6% от случаите в света; Северна Америка 33,0% [27]

Най-висока е честотата в Австралия (ASR 38,5 на 100 000), а смъртността в Нова Зеландия (3,2 на 100 000) [27]; в по-голямата част от Африка и Азия честотата е под 1 на 100 000 [28]. В Европа има градиент север–юг, който S3 обяснява с фототипа и навиците [24]. В ЕС през 2022 г. са диагностицирани около 101 500 души и са починали 16 700 [16]. При непроменени честоти броят на случаите в света се очаква да нарасне от 325 000 (2020) на 510 000 (2040), главно заради застаряването [28].

Меланом в избрани държави: последни налични данни
ДържаваНови случаи / смъртни случаиПреживяемост и рискВид на данните
България, 2024463 / 163; 17-о място (1,5% от новите карциноми); 5-годишна превалентност 1610 [27]Не е дадена в източникаОценка на GLOBOCAN; не е намерена рецензирана публикация на българския раков регистър за меланом
Германия, 2023Жени 12 960, мъже 13 470 / 1318 и 1851 [18]5-годишна относителна преживяемост 96% (жени) и 94% (мъже); медианна възраст при диагнозата 64 и 69 годиниРегистър (ZfKD, Институт „Роберт Кох“)
САЩ, 2026112 000 инвазивни (плюс около 122 680 in situ) / 8510 [21]Риск за целия живот 3,5% (1 на 28) при мъжете и 2,6% (1 на 39) при женитеРегистрова прогноза (ACS)
Австралия, 2024ASR 38,5 на 100 000 — най-високата в света [27]В Куинсленд 72 на 100 000 (2010–2014, местен стандарт, не е сравним с ASR) [20]Оценка на GLOBOCAN; регистър на Куинсленд

Българският контекст. Българските числа са оценки на GLOBOCAN 2024, а не преброени регистрови случаи [27]. За Германия същият източник дава 26 442 нови и 3392 смъртни случая, т.е. около 1 смъртен случай на 8 нови; за България съотношението е около 1 на 3. От тези данни не може да се каже дали разликата отразява по-късна диагноза, непълна регистрация или метода на оценката; затова съотношението не трябва да се тълкува като доказана разлика в лечението.

При младите жени меланомът е по-чест, отколкото при младите мъже (в САЩ на 20–29 години около два пъти), а след около 60 години честотата при мъжете е около двойно по-висока [15][19].

Глава 3 на S3 „Меланом“ описва ръст в Германия от около 3 на 100 000 през 70-те години до 19 през 2012 г. и очаква удвояване за 20–30 години [24]; S3 „Превенция“ дава за сходен период петкратен, а не седемкратен ръст [15]. При въвеждането на скрининга през юли 2008 г. диагнозите рязко нарастват [24][18]. Прогнозата за удвояване не се сбъдва засега: от 2012 г. честотата при жените леко намалява, при мъжете е постоянна, а смъртността почти не се променя [18].

Спад при младите, спад на смъртността

В Куинсленд инвазивният меланом намалява при хората под 40 години, най-стръмно в кохортите, родени около 1980 г. и по-късно [20]; в Нов Южен Уелс картината е същата [29], а общата честота в Австралия пада с 0,7% годишно от около 2005 г. [30]. В САЩ (2006–2015) честотата при юношите намалява с 4,4–5,4% годишно, при 20–29-годишните с около 3,6–3,7%, а над 40 години расте с 1,8% [19][21]. Връзката с кампаниите за слънцезащита е интерпретация, а не доказана причина.

В САЩ смъртността намалява с около 6% годишно през 2013–2017 г. и с 1,2% годишно след това, а 5-годишната преживяемост при далечен стадий нараства от 16% (средата на 90-те) на 35% (2015–2021); обратът се свързва с новите системни лечения (части 5 и 6) [21][31]. В Европа смъртността расте до около 2015 г. и намалява след това (APC −1,82, 2015–2021, модел GBD) [16].

Колко от ръста е „повече търсене“

В САЩ ръстът е главно за меланом in situ и тънки меланоми [22]; в 727 окръга честотата корелира с дохода (r = 0,43), а не с UV дозата (r = 0,03) [32]. Екологичните данни не доказват свръхдиагностика, а дебелите меланоми в САЩ продължават да нарастват, особено при хора с по-нисък доход [33][22]. Темата е в част 2.

4. Оценка на риска в практиката: последователност

  1. Има ли подозрителна лезия? Нова, променяща се или различна от останалите пигментна лезия налага преглед с дерматоскопия и при съмнение ексцизионна биопсия, а не оценка на риска (части 2 и 3).
  2. Фенотип. Фототип I–II, червена или руса коса, лунички и сини очи (раздел 7) [7].
  3. Невуси. Общ брой, атипични невуси и голям вроден невус (S3 4.4 и 4.6, EK) [15][6][34].
  4. Лична анамнеза. Предишен меланом, кератиноцитен карцином, рак в детството, имуносупресия (трансплантация, HIV) [35][8][22].
  5. Фамилна анамнеза. Меланом при роднина от първа степен; два или повече меланома или меланом и карцином на панкреаса в семейството — критерии на NCCN за генетично консултиране [36][22].
  6. UV анамнеза. Изгаряния (във всяка възраст), интермитентно излагане и солариуми, включително възрастта при първото използване [5][14].
  7. Съвет за превенция. S3 5.42 (A): използвайте всяка консултация, включително скрининговата, за съвет за първична превенция [15].

5. Ултравиолетовата светлина: основната причина

S3 „Превенция“, твърдение 4.1 (EK): UV лъчението е най-важният рисков фактор за рак на кожата [15]. IARC класифицира слънчевото UV и солариумите в група 1 [1][16]. До земята достигат UVB (280–315 nm) и UVA (315–400 nm) [15].

UV уврежда ДНК директно и оставя характерна сигнатура (преходи C→T), доминираща още в първия секвениран геном на меланом [37]. Цялогеномното секвениране показва UV-сигнатура при кожния меланом и структурни промени без нея при акралния и мукозния [9].

Атрибутивен дял · свят 201275,7%

168 000 меланома, дължащи се на прекомерно UV; в Океания 96% [2]

Атрибутивен дял · САЩ 2011–201591,0%

338 701 от 372 335 случая; 87,6–97,3% по щати [3]

Изгаряне · мета-анализRR 2,03

95% CI 1,73–2,37; по цитат в S3 [4][15]

Атрибутивните дялове са модели, а не измерване. В мета-анализа на Gandini интермитентното излагане е свързано с по-висок риск (RR 1,61; 1,31–1,99), а хроничното не е (RR 0,95; 0,87–1,04); стойностите са по цитат в S3 [4][15]. Изключение е лентиго малигна меланомът на хронично увредена кожа [22].

Изгарянията повишават риска пропорционално на броя им в детството, юношеството и в зряла възраст [5], затова посланието „важни са само изгарянията в детството“ е непълно. Меланомите на торса са по-тясно свързани с броя на невусите (OR 6,9; 4,5–10,6), а тези на хронично облъчена кожа с кумулативното излагане [38][16].

6. Солариуми

S3 твърдение 5.8: рискът расте с броя на сеансите и с по-ранната възраст при първото използване; препоръка 5.10 (A, 100% консенсус): солариумите да се избягват [15].

Солариум и меланом: мета-анализи („някога“ срещу „никога“)
ПроучванеПроучванияОтносителен риск (95% CI)Доза и възраст
Boniol, BMJ 201227RR 1,20 (1,08–1,34) [12]Начало преди 35 г.: RR 1,87 (1,41–2,48); всеки допълнителен сеанс годишно +1,8%
Colantonio, JAAD 201431OR 1,16 (1,05–1,28) [13]—
Burgard, Anticancer Res 201831OR 1,19 (1,04–1,35) [39]Само проучвания с нисък риск от систематична грешка: OR 1,15 (0,94–1,41)
An, Cancers 202136RR 1,27 (1,16–1,39) [14]≥ 10 сеанса годишно: RR 1,52 (1,22–1,89)
NOWAC (кохорта, 141 045 жени)1 проспективнаНай-висок терцил: RR 1,32 (1,08–1,63) [40]Начало преди 30 г.: RR 1,31 (1,07–1,59); диагноза 2,2 години по-рано

Това са относителни рискове; в САЩ рискът за целия живот е 1 на 28 при мъжете и 1 на 39 при жените [21]. За Западна Европа (2008) около 3438 меланома годишно са оценени като дължащи се на солариуми [12]. Нормалната кожа на използващите солариум носи повече мутации в меланоцитите, включително на рядко облъчвани места [41].

Burgard и съавт. са малцинствен глас (вж. таблицата), но S3 дава степен A на избягването [39][15]. Австралия забранява търговските солариуми от 31 декември 2014 г. [42], 16 държави от ЕС ги забраняват за непълнолетни до 2022 г. [16], Германия от 2009 г. [15]. Използването в Германия намалява от 11,0% (2015) до 5,1% (2022) от анкетираните, но непълнолетни продължават да ги ползват [43][15].

7. Невуси, фенотип и наследственост

S3 4.4 и 4.6 (EK) изброяват фототипа, големия вроден невус, предишния меланом, фамилната анамнеза, броя на невусите и атипичните невуси [15]; списъкът е по-тесен от този на NCCN (раздел 11).

Конституционални рискови фактори: относителни рискове от мета-анализи
ФакторСравнениеRR / OR (95% CI)
Брой невуси101–120 срещу под 15RR 6,89 (4,63–10,25) [6]
Атипични невуси5 срещу 0RR 6,36 (3,80–10,33) [6]
Цвят на косатаЧервена срещу тъмнаRR 3,64 (2,56–5,37) [7]
ФототипI срещу IVRR 2,09 (1,67–2,58) [7]
ЛуничкиМного срещу безRR 2,10 (1,80–2,45) [7]
Цвят на очитеСини срещу тъмниRR 1,47 (1,28–1,69) [7]
Фамилна анамнезаРоднина от първа степен с меланомRR 1,74 (1,41–2,14) [7]; HR 1,74 (1,45–2,09) в кохорти от 216 115 души [36]
MC1R вариантВсеки вариант, независимо от фенотипаOR 1,60 (1,36–1,88) [44]

Стойностите са относителни; абсолютният риск не е даден. Вариантите на MC1R повишават риска и без червена коса и светла кожа [44], но не и за акралния лентигинозен меланом [45].

Наследствен меланом

При фамилии с мутация в CDKN2A пенетрантността до 80 години е 67% (31–96%): 58% в Европа, 76% в САЩ и 91% в Австралия [46]; данните са стари и от подбрани фамилии. Вариант на MC1R удвоява риска при носителите (OR 2,2; 1,1–4,5) [47]. NCCN v2.2026 препоръчва генетично консултиране при два или повече инвазивни меланома при пациента или в семейството, при известен вариант в CDKN2A, BAP1 или CDK4 и при карцином на панкреаса у пациента или у роднина от първа степен [22]. S3 „Превенция“ няма такава препоръка; ESMO 2024 препоръчва роднините да бъдат информирани [III, B] [48].

Вродени невуси

При 11 480 пациенти с вродени невуси меланом се развива при 1,84% (1,13–2,99), при големите невуси при 2,73% (1,67–4,43); проследяването варира [34]. Рискът е реален, но по-нисък от по-старите оценки.

8. Имуносупресия, втори меланом и лекарства

  • Трансплантация: обединен RR 2,71 (2,23–3,30) спрямо общото население; след чернодробна или сърдечна трансплантация 5,27 (4,50–6,62), след бъбречна 2,54 (2,18–2,96) [8]. S3 4.6 не включва имуносупресията сред факторите за меланом, само за немеланомните тумори; препоръки 5.17 (A) и 5.18 (EK) изискват последователна UV защита при имуносупресирани [15].
  • HIV: в ерата на антиретровирусната терапия RR 1,26 (0,97–1,64), след корекция за етнос 1,50 (1,12–2,01) [49].
  • Предишен меланом: в кохорта от 152 811 преживели в САЩ втори първичен меланом се развива при 3,9% до 5-ата и при 6,7% до 10-ата година [35]. Проследяването е тема на част 9.
  • Други асоциации по NCCN: предишен кератиноцитен карцином, рак в детството, болест на Паркинсон, ХЛЛ и неходжкинови лимфоми [22].
  • Хидрохлоротиазид: за меланома данните са противоречиви: без асоциация спрямо ACE инхибитори, HR 1,32 (1,19–1,46) спрямо калциеви антагонисти (64,2 срещу 58,4 на 100 000 човекогодини) [50]. Това не е основание пациент сам да спира лечението си.

9. Меланом без слънце: акрален, мукозен и Азия

Акралният и мукозният меланом нямат UV-сигнатура; геномът им е доминиран от структурни промени с неизвестна етиология [9][22]. Нито една от двете S3 насоки не разглежда тази разлика.

В японска национална база (4594 пациенти) акралният лентигинозен меланом е 40,4%, повърхностно разпространяващият се 20,5%, а мукозният 9,5% [10]; в серия от един център в Пекин (522 пациенти) акралният е 41,8%, мукозният 22,6% [11]. В Южна Корея честотата расте бавно, от 2,6 до 3,0 на 100 000 (2004–2017) [51].

Самият акрален меланом има сходна честота при всички етнически групи в САЩ: 1,7–2,8 на 1 000 000; делът му сред всички меланоми обаче е 0,8% при неиспаноезичните бели и до 19,1% в някои групи с тъмна кожа [52]. Пациентите съобщават по-често предишна травма (OR 5,2 и 8,1 в две проучвания случай-контрола), но причинна връзка не е доказана [53].

Практическо следствие. UV защитата остава важна и при тъмна кожа (кератиноцитни карциноми, очи), но персистираща пигментна лезия на ходилото, дланта или под нокътя изисква оценка независимо от слънчевата анамнеза (части 2 и 8).

10. Превенция: какво е изпитано

Слънцезащитен крем

Единственото RCT (Nambour, Куинсленд) рандомизира 1621 възрастни за 4,5 години към ежедневно или свободно използване на крем, с 10 години последващо проследяване: 11 срещу 22 нови меланома, HR 0,50 (0,24–1,02; P = 0,051); за инвазивния меланом 3 срещу 11, HR 0,27 (0,08–0,97) [17]. Ефектът е граничен при малко събития.

S3 5.7: данните са противоречиви [15]. Обзорът от 2019 г. обяснява това с объркване по показание (най-много крем използват най-чувствителните и най-излаганите): болнични проучвания случай-контрола OR 0,57, популационни 1,17, кохорти HR 1,27, RCT 0,49 [54]. В NOWAC SPF ≥ 15 срещу SPF под 15 дава HR 0,67 (0,53–0,83) [55], а при млади австралийци честото използване в детството OR 0,60 (0,42–0,87) [56]. В RCT при деца SPF 30 намалява новите невуси (медиана 24 срещу 28) [57], докато S3 5.15 смята ролята на крема за неизяснена [15]. ECAC5: кремът „може да е ефективен“ [16].

Последователност на защитата

S3 5.1 (EK): избягване на силно слънце → облекло → крем; 5.2 (EK): сянка по обяд при UV индекс 3–7, без обедно слънце при индекс 8 и повече; 5.5 (A): крем за непокритата кожа, но не за удължаване на престоя [15]. ECAC5 препоръчва SPF 30+ до 50+ като „последна линия на защита“ [16]. Праговете на UV индекса са консенсус. Децата не трябва да изгарят (5.12, EK), а родителите трябва да бъдат информирани (5.38, A) [15].

Витамин D, добавки и кафе

S3 5.19 (EK): при строга защита и висок риск витамин D да се изследва [15]. Австралийското RCT Sun-D (639 възрастни, 2025) подкрепя това: ежедневен SPF 50+ понижава 25(OH)D с 5,2 nmol/L, а дефицитът е 45,7% срещу 36,9% [58][59]. S3 5.11 (A): без селен, витамин A и бета-каротин за превенция [15]. Кафето е свързано с по-нисък риск само в наблюдателни данни (RR 0,80; 0,69–0,93), непоследователно по пол [60][61]. Монреалският протокол е предотвратил големи загуби на озоновия слой [62].

11. Какво казват ръководствата и къде се разминават

S3 „Меланом“ v3.3 (юли 2020) е действащата версия; v4 е обявена, но не е публикувана [63][24]. Рисковите фактори и превенцията са в S3 „Превенция“ v2.1; консултационният проект на v3 (затворен на 23.08.2026) не е използван, защото още не е валиден [63][15]. Таблицата включва само прочетени текстове.

Причини и превенция на меланома: сравнение на ръководствата (към октомври 2026 г.)
ТемаЕвропаАмерикаАзия и Тихоокеанския регион
UV като причинаS3 4.1 (EK): най-важният рисков фактор; ECAC5: слънчево UV и солариуми — група 1 [16]NCCN 2026: около 90% от меланомите при бели; акралните и мукозните не са свързани с UV [22]JDA 2025 (резюме): подтиповете и биологията в Източна Азия се различават; собствени препоръки [64]
Последователност на защитатаS3 5.1 (EK): сянка → облекло → крем; ECAC5: SPF 30+ до 50+ като последна линия; NICE NG34: балансирани послания, рискови групи [65]USPSTF 2018: консултиране на 6 месеца до 24 години със светла кожа (B), селективно над 24 години (C) [26]Cancer Council Australia: ръководството е в преработка, текстът не е прочетен [66]
Крем и меланомS3 5.5 (A): да се използва; 5.7: данните са противоречиви; ECAC5: „може да е ефективен“Отделна степен за крема не е открита в прочетените текстовеЕдинственото RCT е австралийско [17]
СолариумиS3 5.10 (A): избягване; ECAC5: „никога“; Германия — забрана под 18 годиниNCCN: силна асоциацияАвстралия: пълна забрана на търговските солариуми от 31.12.2014 [42]
Лекарят като източник на съветS3 5.42 (A): при всяка консултация; ESMO 2024 след меланом: без изгаряния и изкуствено UV [III, A] [48]USPSTF: B (≤ 24 г.), C (> 24 г.); самоизследване — I (недостатъчни данни)Не е прочетено
Рискови групиS3 4.4/4.6 (EK): фототип, голям вроден невус, предишен меланом, фамилна анамнеза, брой и атипични невусиNCCN 2026: и имуносупресия, кератиноцитен карцином, рак в детството, Паркинсон, ХЛЛ/НХЛ, герминативни вариантиНе е прочетено
Генетично консултиранеS3 „Превенция“: няма препоръка; ESMO 2024: информиране на роднините [III, B]NCCN 2026: изрични критерии; AAD 2019 (резюме) обобщава данните [67]Не е прочетено
Витамин D и добавкиS3 5.19 (EK): изследване при строга защита; 5.11 (A): без селен, витамин A, бета-каротинНе е прочетеноSun-D RCT (Австралия, 2025): SPF 50+ понижава 25(OH)D умерено

Посоката е обща: UV и солариумите вредят, изгарянето трябва да се избягва. Разминаванията са в тона за крема, в обхвата на рисковите групи и в генетичното консултиране, за което само NCCN дава критерии; за възрастни S3 препоръчва превантивен съвет по-категорично (A) от USPSTF (C). Китайското ръководство (2018) не беше достъпно [68].

12. Ограничения и несигурност

  • S3 „Меланом“ е от 2020 г. Данните ѝ са до 2012 г.; прогнозираното удвояване не се наблюдава, а спадът при младите и на смъртността след 2013 г. не са отразени [24][18][21].
  • Данните за рисковите фактори са наблюдателни; атрибутивните дялове са модели; за крема има едно RCT с малко събития.
  • Числата за България са оценки на GLOBOCAN 2024; рецензирана българска публикация не е намерена. Германският регистър дава в текста „около 27 430“, а в таблицата 26 430 случая [18].
  • Стойностите на Gandini II и процентът UV-сигнатура са по цитат в S3. Към Chen 2022 и към обзора на IARC (2007) има ерата, които не са проверени; числата им не са използвани.
  • Неточности в S3 „Превенция“: цветът на очите с невъзможен интервал (1,47; 2,80–2,55) и червената коса с 2,02 вместо 3,64 (2,56–5,37) по Gandini [7]; „60%“ при солариум преди 35 години срещу цитирания RR 1,87 [12]; UVB като 200–315 nm вместо 280–315 nm; препоръка 7.2 със степен A при 79% консенсус.
  • 5.7 („противоречиви данни“) е по-скоро преформулирано, отколкото опровергано [54]; 5.15 не отчита RCT от 2000 г. [57].
  • Не бяха прочетени: Cancer Council Australia, китайското ръководство, приложението на ESMO 2024 и проектът на S3 „Превенция“ v3; JDA 2025, EADO 2024, AAD 2019 и USPSTF 2018 са по резюме.

13. Практически контролен списък

  1. Подозрителната лезия се оценява с дерматоскопия и биопсия, а не с калкулатор на риска.
  2. Документирайте фототип, брой и вид на невусите, вродени невуси, лична и фамилна анамнеза за меланом.
  3. Питайте за изгаряния във всяка възраст и за солариуми, включително възрастта при първото използване.
  4. При два или повече меланома в семейството или меланом и карцином на панкреаса обсъдете генетично консултиране.
  5. При трансплантирани и други имуносупресирани пациенти планирайте последователна UV защита и редовен преглед на кожата.
  6. Не изключвайте меланом на ходилото, дланта или нокътя заради липса на слънчева анамнеза.
  7. Давайте относителните рискове с изходна стойност; българските числа са оценки.
  8. Съветвайте по реда сянка → облекло → крем и изрично срещу солариуми; при строга защита помислете за витамин D.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст или от резюмето на цитираните публикации и проверени срещу работен регистър на твърденията. Проверка за ретракции, корекции и изрази на загриженост в PubMed и Europe PMC на 11.10.2026 г. не откри оттеглени публикации; откритите ерата са посочени в раздел 12. Германските S3 насоки са използвани в пълен текст (S3 „Меланом“, глава 3; S3 „Превенция на рака на кожата“, глави 4–7).

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед
Проверени ръководства
S3-Leitlinie Melanom v3.3 (юли 2020) и S3-Leitlinie Prävention von Hautkrebs v2.1 (септември 2021) — пълен текст; European Code Against Cancer, 5th ed. (2026), ESMO cutaneous melanoma (2024), NCCN Melanoma: Cutaneous v2.2026 (откъс за рисковите фактори), NICE NG34 (2016) — пълен текст; EADO/EORTC/EDF 2024, USPSTF 2018, AAD 2019, JDA 2025 — резюмета. Cancer Council Australia и китайското ръководство (2018) — текстът не е прочетен. Всички проверени на 11.10.2026.
Последна редакция
11 октомври 2026 г.
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г. или при публикуване на S3 „Меланом“ v4 или на окончателната S3 „Превенция“ v3

Литература

  1. El Ghissassi F, Baan R, Straif K, et al. A review of human carcinogens--part D: radiation. Lancet Oncol. 2009;10:751–2. DOI: 10.1016/S1470-2045(09)70213-X. Източник ↩
  2. Arnold M, de Vries E, Whiteman DC, et al. Global burden of cutaneous melanoma attributable to ultraviolet radiation in 2012. Int J Cancer. 2018;143:1305–1314. DOI: 10.1002/ijc.31527. Източник ↩
  3. Islami F, Sauer AG, Miller KD, et al. Cutaneous melanomas attributable to ultraviolet radiation exposure by state. Int J Cancer. 2020;147:1385–1390. DOI: 10.1002/ijc.32921. Източник ↩
  4. Gandini S, Sera F, Cattaruzza MS, et al. Meta-analysis of risk factors for cutaneous melanoma: II. Sun exposure. Eur J Cancer. 2005;41:45–60. DOI: 10.1016/j.ejca.2004.10.016. Източник (RR по цитат в S3 [15]) ↩
  5. Dennis LK, Vanbeek MJ, Beane Freeman LE, et al. Sunburns and risk of cutaneous melanoma: does age matter? A comprehensive meta-analysis. Ann Epidemiol. 2008;18:614–27. DOI: 10.1016/j.annepidem.2008.04.006. Източник ↩
  6. Gandini S, Sera F, Cattaruzza MS, et al. Meta-analysis of risk factors for cutaneous melanoma: I. Common and atypical naevi. Eur J Cancer. 2005;41:28–44. DOI: 10.1016/j.ejca.2004.10.015. Източник ↩
  7. Gandini S, Sera F, Cattaruzza MS, et al. Meta-analysis of risk factors for cutaneous melanoma: III. Family history, actinic damage and phenotypic factors. Eur J Cancer. 2005;41:2040–59. DOI: 10.1016/j.ejca.2005.03.034. Източник ↩
  8. Green AC, Olsen CM. Increased risk of melanoma in organ transplant recipients: systematic review and meta-analysis of cohort studies. Acta Derm Venereol. 2015;95:923–7. DOI: 10.2340/00015555-2148. Източник ↩
  9. Hayward NK, Wilmott JS, Waddell N, et al. Whole-genome landscapes of major melanoma subtypes. Nature. 2017;545:175–180. DOI: 10.1038/nature22071. Източник ↩
  10. Fujisawa Y, Yoshikawa S, Minagawa A, et al. Clinical and histopathological characteristics and survival analysis of 4594 Japanese patients with melanoma. Cancer Med. 2019;8:2146–2156. DOI: 10.1002/cam4.2110. Източник ↩
  11. Chi Z, Li S, Sheng X, et al. Clinical presentation, histology, and prognoses of malignant melanoma in ethnic Chinese: a study of 522 consecutive cases. BMC Cancer. 2011;11:85. DOI: 10.1186/1471-2407-11-85. Източник ↩
  12. Boniol M, Autier P, Boyle P, et al. Cutaneous melanoma attributable to sunbed use: systematic review and meta-analysis. BMJ. 2012;345:e4757. DOI: 10.1136/bmj.e4757. Източник ↩
  13. Colantonio S, Bracken MB, Beecker J. The association of indoor tanning and melanoma in adults: systematic review and meta-analysis. J Am Acad Dermatol. 2014;70:847–57.e1–18. DOI: 10.1016/j.jaad.2013.11.050. Източник ↩
  14. An S, Kim K, Moon S, et al. Indoor Tanning and the Risk of Overall and Early-Onset Melanoma and Non-Melanoma Skin Cancer: Systematic Review and Meta-Analysis. Cancers (Basel). 2021;13:5940. DOI: 10.3390/cancers13235940. Източник ↩
  15. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Prävention von Hautkrebs, Langversion 2.1, September 2021. AWMF-Registernummer 032-052OL. Глави 4–7 (твърдения и препоръки 4.1–7.9). Източник ↩
  16. Ritchie D, Crowley Q, Greinert R, et al. European Code Against Cancer, 5th edition - ultraviolet radiation, radon and cancer. Mol Oncol. 2026;20:49–67. DOI: 10.1002/1878-0261.70171. Източник ↩
  17. Green AC, Williams GM, Logan V, et al. Reduced melanoma after regular sunscreen use: randomized trial follow-up. J Clin Oncol. 2011;29:257–63. DOI: 10.1200/JCO.2010.28.7078. Източник ↩
  18. Zentrum für Krebsregisterdaten im Robert Koch-Institut. Malignes Melanom der Haut (ICD-10 C43), данни за 2023 г. Krebs in Deutschland. Източник ↩
  19. Paulson KG, Gupta D, Kim TS, et al. Age-Specific Incidence of Melanoma in the United States. JAMA Dermatol. 2020;156:57–64. DOI: 10.1001/jamadermatol.2019.3353. Източник ↩
  20. Aitken JF, Youlden DR, Baade PD, et al. Generational shift in melanoma incidence and mortality in Queensland, Australia, 1995-2014. Int J Cancer. 2018;142:1528–1535. DOI: 10.1002/ijc.31141. Източник ↩
  21. Siegel RL, Kratzer TB, Wagle NS, et al. Cancer statistics, 2026. CA Cancer J Clin. 2026;76:e70043. DOI: 10.3322/caac.70043. Източник ↩
  22. Swetter SM, Johnson D, Albertini MR, et al. Melanoma: Cutaneous, Version 2.2026, NCCN Clinical Practice Guidelines In Oncology. J Natl Compr Canc Netw. 2026;24:272–277. DOI: 10.6004/jnccn.2026.0027. Източник ↩
  23. Pampena R, Kyrgidis A, Lallas A, et al. A meta-analysis of nevus-associated melanoma: Prevalence and practical implications. J Am Acad Dermatol. 2017;77:938–945.e4. DOI: 10.1016/j.jaad.2017.06.149. Източник ↩
  24. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik, Therapie und Nachsorge des Melanoms, Langversion 3.3, Juli 2020. AWMF-Registernummer 032-024OL. Глава 3 (Epidemiologie). Източник ↩
  25. Garbe C, Amaral T, Peris K, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 1: Diagnostics - Update 2024. Eur J Cancer. 2025;215:115152. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.115152. Източник ↩
  26. Grossman DC, Curry SJ, Owens DK, et al. Behavioral Counseling to Prevent Skin Cancer: US Preventive Services Task Force Recommendation Statement. JAMA. 2018;319:1134–1142. DOI: 10.1001/jama.2018.1623. Източник ↩
  27. Sung H, Filho AM, Laversanne M, et al. Global cancer statistics 2024: GLOBOCAN estimates of incidence and mortality worldwide for 34 cancers in 186 countries. CA Cancer J Clin. 2026;76:e70090. DOI: 10.3322/caac.70090. Източник; International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Cancer Today, GLOBOCAN 2024 — информационни листове „Melanoma of skin“, „Bulgaria“, „Germany“. Източник ↩
  28. Arnold M, Singh D, Laversanne M, et al. Global Burden of Cutaneous Melanoma in 2020 and Projections to 2040. JAMA Dermatol. 2022;158:495–503. DOI: 10.1001/jamadermatol.2022.0160. Източник ↩
  29. Blazek K, Furestad E, Ryan D, et al. The impact of skin cancer prevention efforts in New South Wales, Australia: Generational trends in melanoma incidence and mortality. Cancer Epidemiol. 2022;81:102263. DOI: 10.1016/j.canep.2022.102263. Източник ↩
  30. Whiteman DC, Green AC, Olsen CM. The Growing Burden of Invasive Melanoma: Projections of Incidence Rates and Numbers of New Cases in Six Susceptible Populations through 2031. J Invest Dermatol. 2016;136:1161–1171. DOI: 10.1016/j.jid.2016.01.035. Източник ↩
  31. Didier AJ, Nandwani SV, Watkins D, et al. Patterns and trends in melanoma mortality in the United States, 1999-2020. BMC Cancer. 2024;24:790. DOI: 10.1186/s12885-024-12426-z. Източник ↩
  32. Adamson AS, Welch H, Welch HG. Association of UV Radiation Exposure, Diagnostic Scrutiny, and Melanoma Incidence in US Counties. JAMA Intern Med. 2022;182:1181–9. DOI: 10.1001/jamainternmed.2022.4342. Източник ↩
  33. Chen ML, de Vere Hunt IJ, John EM, et al. Differences in Thickness-Specific Incidence and Factors Associated With Cutaneous Melanoma in the US From 2010 to 2018. JAMA Oncol. 2022;8:755–759. DOI: 10.1001/jamaoncol.2022.0134. Източник Има ерата (PMID 36006630), съдържанието ѝ не е проверено. ↩
  34. Tan S, Hu H, Li G, et al. Prevalence, incidence density and standardized morbidity rate of melanoma among patients with congenital melanocytic naevi: a systematic review. Clin Exp Dermatol. 2024;49:765–773. DOI: 10.1093/ced/llae056. Източник ↩
  35. Wiener AA, Schumacher JR, Racz JM, et al. Incidence of Second Primary Melanoma in Cutaneous Melanoma Survivors. Ann Surg Oncol. 2022;29:5925–5932. DOI: 10.1245/s10434-022-11725-8. Източник ↩
  36. Wei EX, Li X, Nan H. Having a first-degree relative with melanoma increases lifetime risk of melanoma, squamous cell carcinoma, and basal cell carcinoma. J Am Acad Dermatol. 2019;81:489–499. DOI: 10.1016/j.jaad.2019.04.044. Източник ↩
  37. Pleasance ED, Cheetham RK, Stephens PJ, et al. A comprehensive catalogue of somatic mutations from a human cancer genome. Nature. 2010;463:191–6. DOI: 10.1038/nature08658. Източник ↩
  38. Caini S, Gandini S, Sera F, et al. Meta-analysis of risk factors for cutaneous melanoma according to anatomical site and clinico-pathological variant. Eur J Cancer. 2009;45:3054–63. DOI: 10.1016/j.ejca.2009.05.009. Източник ↩
  39. Burgard B, Schöpe J, Holzschuh I, et al. Solarium Use and Risk for Malignant Melanoma: Meta-analysis and Evidence-based Medicine Systematic Review. Anticancer Res. 2018;38:1187–1199. DOI: 10.21873/anticanres.12339. Източник ↩
  40. Ghiasvand R, Rueegg CS, Weiderpass E, et al. Indoor Tanning and Melanoma Risk: Long-Term Evidence From a Prospective Population-Based Cohort Study. Am J Epidemiol. 2017;185:147–156. DOI: 10.1093/aje/kww148. Източник ↩
  41. Gerami P, Tandukar B, Deivendran D, et al. Molecular effects of indoor tanning. Sci Adv. 2025;11:eady4878. DOI: 10.1126/sciadv.ady4878. Източник ↩
  42. Prichard I, Dobbinson S, Wilson C, et al. Perceptions of the solarium ban in Australia: 'Fake it, don't bake it'. Health Promot J Austr. 2015;26:154–158. DOI: 10.1071/HE15002. Източник ↩
  43. Diehl K, Breitbart EW, de Buhr Y, et al. Tanning bed use in Germany between 2015 and 2022: Representative data of 28,000 individuals on indoor tanning, risk awareness and reasons for use. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2024;38:732–740. DOI: 10.1111/jdv.19744. Източник ↩
  44. Tagliabue E, Gandini S, Bellocco R, et al. MC1R variants as melanoma risk factors independent of at-risk phenotypic characteristics: a pooled analysis from the M-SKIP project. Cancer Manag Res. 2018;10:1143–1154. DOI: 10.2147/CMAR.S155283. Източник ↩
  45. Caini S, Gandini S, Botta F, et al. MC1R variants and cutaneous melanoma risk according to histological type, body site, and Breslow thickness: a pooled analysis from the M-SKIP project. Melanoma Res. 2020;30:500–510. DOI: 10.1097/CMR.0000000000000668. Източник ↩
  46. Bishop DT, Demenais F, Goldstein AM, et al. Geographical variation in the penetrance of CDKN2A mutations for melanoma. J Natl Cancer Inst. 2002;94:894–903. DOI: 10.1093/jnci/94.12.894. Източник ↩
  47. Fargnoli MC, Gandini S, Peris K, et al. MC1R variants increase melanoma risk in families with CDKN2A mutations: a meta-analysis. Eur J Cancer. 2010;46:1413–20. DOI: 10.1016/j.ejca.2010.01.027. Източник ↩
  48. Amaral T, Ottaviano M, Arance A, et al. Cutaneous melanoma: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2025;36:10–30. DOI: 10.1016/j.annonc.2024.11.006. Източник ↩
  49. Olsen CM, Knight LL, Green AC. Risk of melanoma in people with HIV/AIDS in the pre- and post-HAART eras: a systematic review and meta-analysis of cohort studies. PLoS One. 2014;9:e95096. DOI: 10.1371/journal.pone.0095096. Източник ↩
  50. Azoulay L, St-Jean A, Dahl M, et al. Hydrochlorothiazide use and risk of keratinocyte carcinoma and melanoma: A multisite population-based cohort study. J Am Acad Dermatol. 2023;89:243–253. DOI: 10.1016/j.jaad.2023.04.035. Източник ↩
  51. Kim T, Yoon S, Shin DE, et al. Incidence and Survival Rates of Cutaneous Melanoma in South Korea Using Nationwide Health Insurance Claims Data. Cancer Res Treat. 2022;54:937–949. DOI: 10.4143/crt.2021.871. Източник ↩
  52. Holman DM, King JB, White A, et al. Acral lentiginous melanoma incidence by sex, race, ethnicity, and stage in the United States, 2010-2019. Prev Med. 2023;175:107692. DOI: 10.1016/j.ypmed.2023.107692. Източник ↩
  53. Williams GJ, Thompson JF. Acral Melanoma Following Trauma: A Systematic Review and Meta-Analysis. J Cutan Med Surg. 2026 (онлайн). DOI: 10.1177/12034754261431836. Източник ↩
  54. Rueegg CS, Stenehjem JS, Egger M, et al. Challenges in assessing the sunscreen-melanoma association. Int J Cancer. 2019;144:2651–2668. DOI: 10.1002/ijc.31997. Източник ↩
  55. Ghiasvand R, Weiderpass E, Green AC, et al. Sunscreen Use and Subsequent Melanoma Risk: A Population-Based Cohort Study. J Clin Oncol. 2016;34:3976–3983. DOI: 10.1200/JCO.2016.67.5934. Източник ↩
  56. Watts CG, Drummond M, Goumas C, et al. Sunscreen Use and Melanoma Risk Among Young Australian Adults. JAMA Dermatol. 2018;154:1001–1009. DOI: 10.1001/jamadermatol.2018.1774. Източник ↩
  57. Gallagher RP, Rivers JK, Lee TK, et al. Broad-spectrum sunscreen use and the development of new nevi in white children: A randomized controlled trial. JAMA. 2000;283:2955–60. DOI: 10.1001/jama.283.22.2955. Източник ↩
  58. Tran V, Duarte Romero BL, Andersen H, et al. Effect of daily sunscreen application on vitamin D: findings from the open-label randomized controlled Sun-D Trial. Br J Dermatol. 2025;193:1128–1137. DOI: 10.1093/bjd/ljaf310. Източник ↩
  59. Neale RE, Khan SR, Lucas RM, et al. The effect of sunscreen on vitamin D: a review. Br J Dermatol. 2019;181:907–915. DOI: 10.1111/bjd.17980. Източник ↩
  60. Wang J, Li X, Zhang D. Coffee consumption and the risk of cutaneous melanoma: a meta-analysis. Eur J Nutr. 2016;55:1317–29. DOI: 10.1007/s00394-015-1139-z. Източник ↩
  61. Caini S, Masala G, Saieva C, et al. Coffee, tea and melanoma risk: findings from the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition. Int J Cancer. 2017;140:2246–2255. DOI: 10.1002/ijc.30659. Източник ↩
  62. Madronich S, Bernhard GH, Neale PJ, et al. Continuing benefits of the Montreal Protocol and protection of the stratospheric ozone layer for human health and the environment. Photochem Photobiol Sci. 2024;23:1087–1115. DOI: 10.1007/s43630-024-00577-8. Източник ↩
  63. Leitlinienprogramm Onkologie. Страници „Melanom“ и „Prävention von Hautkrebs“: статус на версиите (проверено на 11.10.2026). Източник ↩
  64. Fukushima S, Ito T, Asai J, et al. Japanese Dermatological Association Guidelines: Clinical Questions of Guidelines for Melanoma 2025. J Dermatol. 2025;52:e666–e697. DOI: 10.1111/1346-8138.17740. Източник ↩
  65. National Institute for Health and Care Excellence. Sunlight exposure: risks and benefits. NICE guideline NG34, 2016. Източник ↩
  66. Cancer Council Australia, Melanoma Institute Australia. Clinical practice guidelines for the diagnosis and management of melanoma (страница на ръководството; главите не са прочетени). Източник ↩
  67. Swetter SM, Tsao H, Bichakjian CK, et al. Guidelines of care for the management of primary cutaneous melanoma. J Am Acad Dermatol. 2019;80:208–250. DOI: 10.1016/j.jaad.2018.08.055. Източник ↩
  68. Chinese guidelines for diagnosis and treatment of melanoma 2018 (English version). Chin J Cancer Res. 2019;31:578–585. DOI: 10.21147/j.issn.1000-9604.2019.04.02. Източник Текстът не е прочетен. ↩
Продължете с темата

Още от онкологичните серии

Стомашна онкологияРак на стомаха, част 1: какво представлява и какво го причиняваКъм свързаната публикация ↗Колоректална онкологияРак на дебелото черво, част 1: какво представлява и какво намалява рискаКъм свързаната публикация ↗