Меланом, част 2: ранно откриване, дерматоскопия и скрининг

1. Защо стадият при откриване определя прогнозата

В SEER около 77% от меланомите се диагностицират локализирани; 5-годишната относителна преживяемост е 100,0% при локализиран, 76,0% при регионален и 34,0% при далечен стадий (диагноза 2016–2022 г.) [1]. Систематичният преглед за USPSTF (9 проучвания, 1 326 051 души) намира, че по-късният стадий последователно е свързан с по-висока смъртност [11]. Това е асоциация: тя сама не доказва, че скринингът спасява животи.

Подтиповете растат различно бързо. В регистъра на Виктория (Австралия; 5775 инвазивни меланома) нодуларният меланом е 14% от случаите и 43% от смъртните, а повърхностно разпространяващият се — 56% и 30%; медианната дебелина е 2,6 mm срещу 0,6 mm [2]. Медианната скорост на растеж е 0,49 mm на месец при нодуларния срещу 0,12 mm при повърхностно разпространяващия се (404 пациенти; оценка по дебелина и съобщена от пациента давност) [12]. Бързорастящ меланом може да задебелее между два планови прегледа, докато бавните тънки лезии се улавят най-лесно; това е интерпретация, но обяснява защо повече открити меланоми не означават непременно по-малко смъртни случаи (раздели 9 и 10).

2. Кой открива меланома и какво струва самоизследването

В Куинсланд (3772 случая) меланомът е забелязан първо от пациента в 44,0%, от лекар в 25,3% и от партньора в 18,6% [3]. В болнична серия от Мадрид (783 пациенти) самооткритите меланоми (53%) са по-дебели и по-често летални от откритите от дерматолог, а 80% от последните са случайни находки [13]. Самооткритите лезии често вече дават симптоми, така че сравнението е частично самоселекция.

S3 Prävention 8.3 препоръчва самоизследване (експертен консенсус, 2020) [4]. В случай-контрола от Кънектикът щателното самоизследване е свързано с OR 0,66 (0,44–0,99) за меланом, но го правят само 15% от участниците [14]; при 20-годишното проследяване не е свързано с по-ниска смъртност (HR 1,12; 0,61–2,06) [5]. В единственото RCT (494 участници: пациенти след меланом стадий 0–IIB и техните партньори) около 30 минути структурирано обучение увеличават самоизследването и броя на новите меланоми, открити от двойките [15]. За хора с повишен риск S3 препоръчва обучение, информиране за риска и редовен преглед от обучен лекар на индивидуален интервал (8.7, експертен консенсус) [4].

3. Пигментна лезия в практиката: последователност на решенията

1. Нова, променяща се или кървяща лезия не е скрининг, а повод за диагностична оценка. NICE насочва по пътя за подозиран рак при ≥ 3 точки по претегления 7-точков списък или когато дерматоскопията предполага меланом [16].
2. Цялостен оглед на кожата при добро осветление (S3 Prävention 8.4, степен A, LoE 2++) [4] с ABCDE, сравнение с другите невуси („грозното пате“) и EFG при надигната лезия (раздел 4).
3. Дерматоскопия от обучен лекар за всяка подозрителна лезия (S3 4.3; EADO 2024; NICE NG14) [7][17][18].
4. Неясна лезия без специфични белези при висок риск: последователна дигитална дерматоскопия (S3 4.4, степен B) или, ако е налична, конфокална микроскопия (S3 4.6) [7].
5. Подозрение за меланом: пълна ексцизионна биопсия с граница 2 mm, включително мастна тъкан (8.58, експертен консенсус; 8.59, LoE 2+); при големи лезии по лицето или акрално — частична биопсия (8.60). След подозрение при скрининг следващият час е до 10 дни (8.11) [4].
6. Хистологично потвърждение (8.56), съобщено лично [4]; стадиране — част 3, широка ексцизия — част 4.
7. Висок риск (предишен или фамилен меланом, атипични невуси): индивидуално проследяване (S3 8.7; NICE NG14 1.9.6; в Австралия на 6–12 месеца) [4][18][19].

4. Клинични признаци: ABCDE, „грозното пате“ и 7-точковият списък

Правилото ABCD (асиметрия, неравен ръб, няколко цвята, диаметър над 6 mm) е от 1985 г. [20]; през 2004 г. е добавено E — промяна в размера, формата, цвета, повърхността (особено кървене) или симптоми [21]. Прагът D не е намален под 6 mm, но малки меланоми съществуват [21]. Огледът с просто око е основата, но не е достатъчен: Cochrane не намира чеклист, който ясно да подобрява точността, а обобщените стойности са с много широки интервали [22].

„Грозното пате“ е лезия, която изглежда различно от останалите невуси на същия човек [23]. В проучване върху снимки (80 пациенти, 9 дерматолози) всички меланоми са отбелязани като „грозни патета“, специфичността е 0,96 при сравнителна оценка срещу 0,88 при оценка лезия по лезия, а лезиите, обмисляни за ексцизия, намаляват 6,9 пъти [24]. Нодуларният меланом често е симетричен и едноцветен; затова се преподават признаците EFG — надигнат, твърд, растящ (експертно мнение). NICE препоръчва да се обмисли насочване при всяка лезия, подозрителна за нодуларен меланом [16]. Нито една от двете S3 глави не споменава ABCDE или „грозното пате“ [7][4].

При валидиране в английската обща практика (1436 лезии, 36 меланома) площта под кривата е 0,66 и 0,69 за оригиналния и претегления списък, а авторите предлагат прагът да се вдигне на 4 [25]; NICE запазва ≥ 3 [16].

5. Дерматоскопия: най-добре доказаното допълнение към окото

Дерматоскопът е осветена лупа с имерсионна течност или поляризирана светлина, която показва структури, невидими с просто око [7]. В Cochrane прегледа (104 публикации, 42 788 лезии) дерматоскопията при клиничен преглед е по-точна от огледа сам: при фиксирана специфичност 80% чувствителността е 92% срещу 76%, а при фиксирана чувствителност 80% специфичността е 95% срещу 75%. При честота на меланома 12% това са около 19 пропуснати меланома по-малко на 1000 лезии [6].

Ползата зависи от обучението: необучени изследващи не са по-точни, отколкото с просто око [26]. S3 4.3 (степен A, LoE 1b): дерматолозите трябва да предлагат дерматоскопия на пигментни и непигментни лезии на кожата и ноктите и да са обучени в нея [7]. EADO (2024) изисква клиничната диагноза винаги да се потвърждава с дерматоскопия [17], NICE NG14 — всички насочени пигментни лезии да се оценяват с нея [18]. В германския популационен скрининг дерматоскопията не е част от реимбурсирания преглед [7].

6. Дигитално проследяване и тотална фотография

Някои ранни меланоми се откриват само защото се променят. В серия от 499 лезии, изрязани заради промяна при дигитално проследяване, 91 са меланоми; 61,8% от откритите след 1,5–4,5 месеца нямат специфични дерматоскопски белези [27] (S3 съобщава 92 меланома [7]). Мета-анализ на 14 наблюдателни проучвания (5787 пациенти, средно 30 месеца) показва, че се изрязват 8,3% от проследяваните лезии, а откритите меланоми са по-често in situ или тънки [28]. Ползата зависи от селекцията: съотношението меланом към доброкачествена ексцизия е 1:4 при фамилен синдром на атипичните невуси и 1:15 при синдром на атипичните невуси, а хората само с много обикновени невуси не печелят [29].

S3 4.4 (степен B, LoE 2b): дигиталната дерматоскопия може да подобри откриването на меланоми без специфични белези [7]. Тоталната фотография е „възможност“ при рискови групи (S3 4.5, LoE 3b), а стойността ѝ остава открита (S3 Prävention 8.53) [7][4]. Първото RCT (Бризбейн, 314 души с висок риск, 3D фотография плюс дистанционна дерматоскопия) показва повече ексцизии и биопсии на човек за 1 година (2,01 срещу 1,39) без повече открити меланоми; проучването е едноцентрово и без AI [30]. То е по-ново от S3 и не подкрепя рутинната тотална фотография.

7. Конфокална микроскопия и други апарати

Рефлектантната конфокална микроскопия вижда клетките в жива кожа до около 250 µm дълбочина [7]. В Cochrane преглед при фиксирана чувствителност 90% специфичността ѝ е 82% срещу 42% за дерматоскопията (1452 лезии; висок риск от систематична грешка) [31]. В италианско RCT (3165 пациенти) тя намалява броя ексцизии за един меланом от 5,3 на 3,0, а всички 15 отложени меланома са под 0,5 mm [32]. Това засилва S3 4.6 (LoE 2a), според която методът намалява ненужните операции [7]; NICE NG14 (2015) не препоръчва рутинна употреба, а EADO я допуска в специални случаи, ако е налична [18][17]. Другите апарати (импедансна спектроскопия, мултиспектрален анализ) имат чувствителност 90,1% при специфичност 74,3% в силно подбрани популации [33]; S3 смята данните за недостатъчни [7].

8. Изкуствен интелект, приложения и теледерматология

Ранните AI проучвания са ретроспективни и върху снимки. През 2018 г. невронна мрежа превъзхожда повечето от 58 дерматолози върху 100 изображения (специфичност 82,5% срещу 71,3% при еднаква чувствителност) [34]; в международно състезание предимството на алгоритмите намалява при изображения извън източниците им на обучение [35]. Подкрепата от AI помага най-много на неопитните, но грешен AI подвежда и експертите [36]. Моделите се представят по-зле при тъмна кожа [37].

Проспективните данни са по-скромни. В германско многоцентрово проучване AI има чувствителност 92,1% срещу 73,4% за дерматолозите, но специфичност 67,3% срещу 82,8% [38]. Мета-анализ на 11 проспективни проучвания (2026) намира почти еднакви резултати: дерматолози 78,6% / 75,2%, AI 80,9% / 75,6% (чувствителност / специфичност) [8], докато мета-анализ на предимно ретроспективни проучвания дава 0,89 / 0,92 [39].

Приложенията за смартфон, които сами оценяват бенката, не са надеждни: чувствителността им варира от 7% до 73%, а едно CE-маркирано приложение не открива нито един от 5 меланома [40][41]. Теледерматологията (снимки, оценени от дерматолог) е допустима по S3 8.55 [4][42].

През май 2025 г. NICE допуска една система (DERM) за триаж на спешни насочвания в NHS за 3-годишен период на събиране на доказателства, с преглед от човек при черна или кафява кожа [43]; проспективното ѝ проучване включва само 8 меланома [44]. През януари 2024 г. FDA одобрява AI спектроскопско устройство за първичната помощ при хора на 40 и повече години (датата е проверена в базата данни на FDA; възрастовото показание е по вторични източници) [45]; при валидирането специфичността му е 26,22% [46], а при 108 общопрактикуващи лекари то повишава чувствителността на насочването от 82,0% на 91,4% за сметка на специфичност от 44,2% на 32,4% [47]. На този фон твърдение 8.52 на S3 Prävention, че групата „все още не може да направи изказване“, е остаряло [4].

9. Скрининг на населението: германският опит

От юли 2008 г. всеки осигурен в германската законова каса на ≥ 35 години има право на цялостен преглед на кожата на две години от общопрактикуващ лекар или дерматолог с 8-часов курс [4]; Германия е единствената държава с такава национална програма [9]. Използват я около една трета (33,6% от жените, 32,6% от мъжете за 2014–2015 г.), а половината (50,1%) от новите диагнози рак на кожата са открити при скрининг [48].

В пилотния проект SCREEN (Шлезвиг-Холщайн, 2003–2004 г., 360 288 прегледани) честотата на инвазивния меланом нараства с 34% [49] и спада след проекта [50]. Смъртността пада с 47% при мъжете и 49% при жените (1998/99 спрямо 2008/09 г.) [51], но през 2009–2013 г. се връща на изходното ниво [52], а част от смъртните случаи вероятно са кодирани като рак с неизвестна първична локализация [53].

Най-новият анализ сравнява Германия без Шлезвиг-Холщайн с 9 съседни държави за 2009–2022 г.: годишният спад на смъртността е −1,8% (−2,3 до −1,4) срещу −2,2% (−2,8 до −1,6), p = 0,42 [9]. Смъртността намалява навсякъде, в период, в който навлизат и новите системни терапии (част 6). По-дългата преживяемост на участниците (HR 0,62; 0,48–0,80) се обяснява поне отчасти с ефекта на „здравия участник“ и свръхдиагностиката [54], а данните на здравните каси не позволяват оценка, защото кодът за скрининг се ползва и при вече тревожеща лезия [55]. През февруари 2026 г. G-BA възлага нова оценка [56].

S3 Prävention 8.20 (степен B, LoE 2+, консенсус 94%) гласи, че скринингът „следва да се предлага“, а 8.19 признава, че за националната програма спад на смъртността не е доказан [4]. В особено мнение 8.21 дружествата по обща медицина (DEGAM) и УНГ (DGHNO) препоръчват да не се предлага безпричинен скрининг, а ранно откриване в отделни случаи след балансирана информация, особено при повишен риск [4]; анализът от 2026 г. потвърждава прогнозата им.

10. Свръхдиагностика и позициите извън Германия

USPSTF (2023) оценява доказателствата за преглед на кожата от лекар при хора без симптоми и без предишен рак на кожата като недостатъчни („I“) — това не е препоръка „против“ [10]. Прегледът на доказателствата (20 проучвания) не намира RCT [11]; рандомизирано проучване със смъртност като крайна точка няма никъде [4].

Наблюдателните данни показват двете страни на скрининга. В Куинсланд цялостният преглед през предходните 3 години е свързан с по-малко дебели (> 0,75 mm: OR 0,86; 0,75–0,98), но с повече тънки меланоми (OR 1,38; 1,22–1,56); абсолютен изходен риск проучването не дава [57]. В американска здравна система (595 799 пациенти) скринираните имат повече диагнози in situ (HR 2,6) и тънки меланоми (HR 1,8), но не и по-малко меланоми над 4 mm (HR 0,8; 0,4–1,4) [58]. При 2,5-кратен ръст на биопсиите в САЩ (1986–2001) нарастват само ранните диагнози [59]; по една оспорвана оценка около 60% от диагнозите при белите американци през 2014 г. са свръхдиагноза [60], а в Австралия — 15% (жени) и 22% (мъже) от инвазивните меланоми [61]. Средно се изрязват 22,6 лезии за един меланом в общата практика срещу 5,85 при специалисти по пигментни лезии [62].

Австралия няма организиран скрининг; през 2025 г. правителството финансира „пътна карта“ за таргетен скрининг на хората с най-висок риск [63], а австралийските насоки препоръчват прегледи на 6–12 месеца при висок риск (по вторичен източник) [19]. Посоката е към риск-адаптирано ранно откриване.

11. Акрален меланом и азиатската перспектива

ABCD е създадено при светлокожи популации. В Пекин (522 пациенти) най-честият подтип е акралният (41,8%), следван от мукозния (22,6%); повърхностно разпространяващият се е 6,3% [64]. В САЩ акралният меланом е рядък във всички групи (1,5–2,8 на милион годишно), но е много по-голям дял от меланомите при хората с по-тъмна кожа [65]. Китайската насока (CSCO 2015) използва E = надигнатост и праг за диаметъра 5–6 mm [66]. Около една трета от акралните меланоми нямат класическия дерматоскопски модел на паралелните гребени [67]; чеклистът BRAAFF има чувствителност 92,5% и специфичност 65,0% при 175 читатели [68]. Детайлите са в част 8.

12. Какво казват ръководствата и къде се разминават

Таблицата съпоставя германските S3 насоки с европейските, американските и азиатско-тихоокеанските позиции само по прочетени текстове (пълен текст или резюме) [7][4][17][16][18][43][10][69][70][71][66][19]. ESMO (2019) и NCCN не бяха достъпни.

Трите практически разминавания са популационният скрининг (S3 „за“, USPSTF „не знаем“, особеното мнение в S3 „против“), конфокалната микроскопия (S3 и EADO „за“, NICE „не рутинно“) и изкуственият интелект, по който S3 мълчи, а регулаторите във Великобритания и САЩ вече са решили.

13. Ограничения и несигурност

• Данните за ефекта на популационния скрининг са екологични или наблюдателни; RCT със смъртност като крайна точка няма.
• Повечето числа са от резюметата; в пълен текст са прочетени двете S3 насоки и разделите на NICE. SEER, G-BA, Melanoma Institute Australia и MJA са прочетени като уеб страници; датата на одобрението на FDA е от вторични източници.
• Към публикациите на Glasziou 2020, Pellacani 2022 и Freeman 2020 има ерата, чието съдържание не е проверено.
• Недостъпни бяха ESMO, NCCN и пълните текстове на EADO 2024, AAD 2019, JDA и Cancer Council Australia.
• Оценките за свръхдиагностика са модели и са оспорвани; ретроспективните AI проучвания надценяват точността.
• Несъответствия в S3, открити при проверката: смъртност при жените в SCREEN −51% в S3 срещу −49% в публикацията [51]; 92 срещу 91 меланома при Kittler 2006 [27]; твърдение 8.18 цитира по-малкото инвазивни интервални меланоми (наблюдавани към очаквани 0,71), но не и излишъка от in situ (1,61) и незначимото общо съотношение 0,93 [72].
• Глава 4.2 на S3 Melanom (2020) и глава 8 на S3 Prävention (2021) предшестват Hübner 2026, USPSTF 2023, проспективните AI проучвания, решението на NICE и първото RCT за тотална фотография.
• Български данни (честота, достъп до дерматоскопия, профилактични прегледи по НЗОК) не са проучени за тази част.

Литература

1. National Cancer Institute, Surveillance, Epidemiology, and End Results Program (SEER). Cancer Stat Facts: Melanoma of the Skin. 5-годишна относителна преживяемост 2016–2022. Прегледано на 11.10.2026. Източник ↩
2. Mar V, Roberts H, Wolfe R, English DR, Kelly JW. Nodular melanoma: a distinct clinical entity and the largest contributor to melanoma deaths in Victoria, Australia. J Am Acad Dermatol. 2013;68:568–575. DOI: 10.1016/j.jaad.2012.09.047. Източник ↩
3. McPherson M, et al. Presentation and detection of invasive melanoma in a high-risk population. J Am Acad Dermatol. 2006;54:783–792. DOI: 10.1016/j.jaad.2005.08.065. Източник ↩
4. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Prävention von Hautkrebs, Langversion 2.1, September 2021. AWMF-Registernummer 032-052OL. Глава 8 „Sekundäre Prävention“ (твърдения и препоръки 8.1–8.62). Източник ↩
5. Paddock LE, et al. Skin self-examination and long-term melanoma survival. Melanoma Res. 2016;26:401–408. DOI: 10.1097/CMR.0000000000000255. Източник ↩
6. Dinnes J, et al. Dermoscopy, with and without visual inspection, for diagnosing melanoma in adults. Cochrane Database Syst Rev. 2018;12:CD011902. DOI: 10.1002/14651858.CD011902.pub2. Източник ↩
7. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik, Therapie und Nachsorge des Melanoms, Langversion 3.3, Juli 2020. AWMF-Registernummer 032-024OL. Глава 4.2 „Klinische Diagnose“ (твърдения и препоръки 4.2–4.6). Източник ↩
8. Laiouar-Pedari S, et al. Prospective evidence on artificial intelligence-assisted melanoma diagnostics: a systematic review and meta-analysis. JAMA Dermatol. 2026;162:478–487. DOI: 10.1001/jamadermatol.2026.0217. Източник ↩
9. Hübner J, Schumann L, Eisemann N, Katalinic A, Beckhaus J. Population skin cancer screening and melanoma mortality rates. JAMA Dermatol. 2026;162:775–779. DOI: 10.1001/jamadermatol.2026.1527. Източник ↩
10. Mangione CM, et al.; US Preventive Services Task Force Screening for skin cancer: US Preventive Services Task Force recommendation statement. JAMA. 2023;329:1290–1295. DOI: 10.1001/jama.2023.4342. Източник ↩
11. Henrikson NB, et al. Skin cancer screening: updated evidence report and systematic review for the US Preventive Services Task Force. JAMA. 2023;329:1296–1307. DOI: 10.1001/jama.2023.3262. Източник ↩
12. Liu W, et al. Rate of growth in melanomas: characteristics and associations of rapidly growing melanomas. Arch Dermatol. 2006;142:1551–1558. DOI: 10.1001/archderm.142.12.1551. Източник ↩
13. Avilés-Izquierdo JA, et al. Who detects melanoma? Impact of detection patterns on characteristics and prognosis of patients with melanoma. J Am Acad Dermatol. 2016;75:967–974. DOI: 10.1016/j.jaad.2016.07.009. Източник ↩
14. Berwick M, et al. Screening for cutaneous melanoma by skin self-examination. J Natl Cancer Inst. 1996;88:17–23. DOI: 10.1093/jnci/88.1.17. Източник ↩
15. Robinson JK, et al. Early detection of new melanomas by patients with melanoma and their partners using a structured skin self-examination skills training intervention: a randomized clinical trial. JAMA Dermatol. 2016;152:979–985. DOI: 10.1001/jamadermatol.2016.1985. Източник ↩
16. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Suspected cancer: recognition and referral (NG12). 2015, последна актуализация 15.04.2026. Раздел 1.7 „Skin cancers“. Източник ↩
17. Garbe C, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 1: Diagnostics – Update 2024. Eur J Cancer. 2025;215:115152. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.115152. Източник ↩
18. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Melanoma: assessment and management (NG14). 2015, последна актуализация 27.07.2022. Раздели 1.3 и 1.9.6. Източник ↩
19. Martin LK, Guitera P, Long GV, Scolyer RA, Cust AE. Towards evidence-based skin checks. Med J Aust. 2024;221(8). DOI: 10.5694/mja2.52443. Източник ↩
20. Friedman RJ, Rigel DS, Kopf AW. Early detection of malignant melanoma: the role of physician examination and self-examination of the skin. CA Cancer J Clin. 1985;35:130–151. DOI: 10.3322/canjclin.35.3.130. Източник ↩
21. Abbasi NR, et al. Early diagnosis of cutaneous melanoma: revisiting the ABCD criteria. JAMA. 2004;292:2771–2776. DOI: 10.1001/jama.292.22.2771. Източник ↩
22. Dinnes J, et al. Visual inspection for diagnosing cutaneous melanoma in adults. Cochrane Database Syst Rev. 2018;12:CD013194. DOI: 10.1002/14651858.CD013194. Източник ↩
23. Grob JJ, Bonerandi JJ. The "ugly duckling" sign: identification of the common characteristics of nevi in an individual as a basis for melanoma screening. Arch Dermatol. 1998;134:103–104. DOI: 10.1001/archderm.134.1.103-a. Източник ↩
24. Gaudy-Marqueste C, et al. Ugly duckling sign as a major factor of efficiency in melanoma detection. JAMA Dermatol. 2017;153:279–284. DOI: 10.1001/jamadermatol.2016.5500. Източник ↩
25. Walter FM, et al. Using the 7-point checklist as a diagnostic aid for pigmented skin lesions in general practice: a diagnostic validation study. Br J Gen Pract. 2013;63:e345–353. DOI: 10.3399/bjgp13X667213. Източник ↩
26. Kittler H, Pehamberger H, Wolff K, Binder M. Diagnostic accuracy of dermoscopy. Lancet Oncol. 2002;3:159–165. DOI: 10.1016/S1470-2045(02)00679-4. Източник ↩
27. Kittler H, et al. Identification of clinically featureless incipient melanoma using sequential dermoscopy imaging. Arch Dermatol. 2006;142:1113–1119. DOI: 10.1001/archderm.142.9.1113. Източник ↩
28. Salerni G, et al. Meta-analysis of digital dermoscopy follow-up of melanocytic skin lesions: a study on behalf of the International Dermoscopy Society. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2013;27:805–814. DOI: 10.1111/jdv.12032. Източник ↩
29. Haenssle HA, et al. Selection of patients for long-term surveillance with digital dermoscopy by assessment of melanoma risk factors. Arch Dermatol. 2010;146:257–264. DOI: 10.1001/archdermatol.2009.370. Източник ↩
30. Soyer HP, et al. 3D total-body photography in patients at high risk for melanoma: a randomized clinical trial. JAMA Dermatol. 2025;161:472–481. DOI: 10.1001/jamadermatol.2025.0211. Източник ↩
31. Dinnes J, et al. Reflectance confocal microscopy for diagnosing cutaneous melanoma in adults. Cochrane Database Syst Rev. 2018;12:CD013190. DOI: 10.1002/14651858.CD013190. Източник ↩
32. Pellacani G, et al. Effect of reflectance confocal microscopy for suspect lesions on diagnostic accuracy in melanoma: a randomized clinical trial. JAMA Dermatol. 2022;158:754–761. DOI: 10.1001/jamadermatol.2022.1570. Към публикацията има ерата/корекция; съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
33. Ferrante di Ruffano L, et al. Computer-assisted diagnosis techniques (dermoscopy and spectroscopy-based) for diagnosing skin cancer in adults. Cochrane Database Syst Rev. 2018;12:CD013186. DOI: 10.1002/14651858.CD013186. Източник ↩
34. Haenssle HA, et al. Man against machine: diagnostic performance of a deep learning convolutional neural network for dermoscopic melanoma recognition in comparison to 58 dermatologists. Ann Oncol. 2018;29:1836–1842. DOI: 10.1093/annonc/mdy166. Източник ↩
35. Tschandl P, et al. Comparison of the accuracy of human readers versus machine-learning algorithms for pigmented skin lesion classification: an open, web-based, international, diagnostic study. Lancet Oncol. 2019;20:938–947. DOI: 10.1016/S1470-2045(19)30333-X. Източник ↩
36. Tschandl P, et al. Human–computer collaboration for skin cancer recognition. Nat Med. 2020;26:1229–1234. DOI: 10.1038/s41591-020-0942-0. Източник ↩
37. Daneshjou R, et al. Disparities in dermatology AI performance on a diverse, curated clinical image set. Sci Adv. 2022;8:eabq6147. DOI: 10.1126/sciadv.abq6147. Източник ↩
38. Heinlein L, et al. Prospective multicenter study using artificial intelligence to improve dermoscopic melanoma diagnosis in patient care. Commun Med. 2024;4:177. DOI: 10.1038/s43856-024-00598-5. Източник ↩
39. Ertürk Zararsız G, et al. Diagnosis melanoma with artificial intelligence systems: a meta-analysis and systematic review. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2025;39:1912–1922. DOI: 10.1111/jdv.20781. Източник ↩
40. Chuchu N, et al. Smartphone applications for triaging adults with skin lesions that are suspicious for melanoma. Cochrane Database Syst Rev. 2018;12:CD013192. DOI: 10.1002/14651858.CD013192. Източник ↩
41. Freeman K, et al. Algorithm based smartphone apps to assess risk of skin cancer in adults: systematic review of diagnostic accuracy studies. BMJ. 2020;368:m127. DOI: 10.1136/bmj.m127. Към публикацията има ерата/корекция; съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
42. Chuchu N, et al. Teledermatology for diagnosing skin cancer in adults. Cochrane Database Syst Rev. 2018;12:CD013193. DOI: 10.1002/14651858.CD013193. Източник ↩
43. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Artificial intelligence technologies for assessing and triaging skin lesions referred to the urgent suspected skin cancer pathway: early value assessment (HTG746, преди HTE24). 01.05.2025, актуализация 17.03.2026. Раздел 1. Източник ↩
44. Marsden H, et al. Accuracy of an artificial intelligence as a medical device as part of a UK-based skin cancer teledermatology service. Front Med. 2024;11:1302363. DOI: 10.3389/fmed.2024.1302363. Източник ↩
45. FDA, De Novo DEN230008 (DermaSensor), решение от 12.01.2024 (Granted). Достъп 11.10.2026. База данни De Novo ↩
46. Manolakos D, et al. Use of an elastic-scattering spectroscopy and artificial intelligence device in the assessment of lesions suggestive of skin cancer: a comparative effectiveness study. JAAD Int. 2024;14:52–58. DOI: 10.1016/j.jdin.2023.08.019. Източник ↩
47. Ferris LK, et al. DERM-SUCCESS FDA pivotal study: a multi-reader multi-case evaluation of primary care physicians' skin cancer detection using AI-enabled elastic scattering spectroscopy. J Prim Care Community Health. 2025;16. DOI: 10.1177/21501319251342106. Източник ↩
48. Garbe C, et al. Evaluation of skin cancer screening in Germany: participation, tumor detection and interval tumors. J Dtsch Dermatol Ges. 2023;21 Suppl 5:3–11. DOI: 10.1111/ddg.15170. Източник ↩
49. Breitbart EW, et al. Systematic skin cancer screening in Northern Germany. J Am Acad Dermatol. 2012;66:201–211. DOI: 10.1016/j.jaad.2010.11.016. Източник ↩
50. Waldmann A, et al. Skin cancer screening participation and impact on melanoma incidence in Germany – an observational study on incidence trends in regions with and without population-based screening. Br J Cancer. 2012;106:970–974. DOI: 10.1038/bjc.2012.22. Източник ↩
51. Katalinic A, et al. Does skin cancer screening save lives? An observational study comparing trends in melanoma mortality in regions with and without screening. Cancer. 2012;118:5395–5402. DOI: 10.1002/cncr.27566. Източник ↩
52. Boniol M, Autier P, Gandini S. Melanoma mortality following skin cancer screening in Germany. BMJ Open. 2015;5:e008158. DOI: 10.1136/bmjopen-2015-008158. Източник ↩
53. Stang A, Jöckel KH. Does skin cancer screening save lives? A detailed analysis of mortality time trends in Schleswig-Holstein and Germany. Cancer. 2016;122:432–437. DOI: 10.1002/cncr.29755. Източник ↩
54. Datzmann T, et al. Are patients benefiting from participation in the German skin cancer screening programme? A large cohort study based on administrative data. Br J Dermatol. 2022;186:69–77. DOI: 10.1111/bjd.20658. Източник ↩
55. Stang A, et al. The impossibility of mortality evaluation of skin cancer screening in Germany based on health insurance data. Eur J Cancer. 2022;173:52–58. DOI: 10.1016/j.ejca.2022.06.009. Източник ↩
56. Gemeinsamer Bundesausschuss (G-BA). Fachnews: Hautkrebs-Screening – Evaluation beauftragt. 4 февруари 2026. Източник ↩
57. Aitken JF, et al. Clinical whole-body skin examination reduces the incidence of thick melanomas. Int J Cancer. 2010;126:450–458. DOI: 10.1002/ijc.24747. Източник ↩
58. Matsumoto M, et al. Five-year outcomes of a melanoma screening initiative in a large health care system. JAMA Dermatol. 2022;158:504–512. DOI: 10.1001/jamadermatol.2022.0253. Източник ↩
59. Welch HG, Woloshin S, Schwartz LM. Skin biopsy rates and incidence of melanoma: population based ecological study. BMJ. 2005;331:481. DOI: 10.1136/bmj.38516.649537.E0. Източник ↩
60. Adamson AS, Suarez EA, Welch HG. Estimating overdiagnosis of melanoma using trends among Black and White patients in the US. JAMA Dermatol. 2022;158:426–431. DOI: 10.1001/jamadermatol.2022.0139. Източник ↩
61. Glasziou PP, et al. Estimating the magnitude of cancer overdiagnosis in Australia. Med J Aust. 2020;212:163–168. DOI: 10.5694/mja2.50455. Към публикацията има ерата/корекция; съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
62. Petty AJ, et al. Meta-analysis of number needed to treat for diagnosis of melanoma by clinical setting. J Am Acad Dermatol. 2020;82:1158–1165. DOI: 10.1016/j.jaad.2019.12.063. Източник ↩
63. Melanoma Institute Australia. Roadmap for a targeted melanoma screening program (финансиране от правителството на Австралия, 2025). Източник ↩
64. Chi Z, et al. Clinical presentation, histology, and prognoses of malignant melanoma in ethnic Chinese: a study of 522 consecutive cases. BMC Cancer. 2011;11:85. DOI: 10.1186/1471-2407-11-85. Източник ↩
65. Holman DM, et al. Acral lentiginous melanoma incidence by sex, race, ethnicity, and stage in the United States, 2010–2019. Prev Med. 2023;175:107692. DOI: 10.1016/j.ypmed.2023.107692. Източник ↩
66. Chinese Society of Clinical Oncology (CSCO) Melanoma Panel (Guo J, et al.). Chinese guidelines on the diagnosis and treatment of melanoma (2015 edition). Ann Transl Med. 2015;3(21). Източник ↩
67. Lallas A, et al. The BRAAFF checklist: a new dermoscopic algorithm for diagnosing acral melanoma. Br J Dermatol. 2015;173:1041–1049. DOI: 10.1111/bjd.14045. Източник ↩
68. Müller C, et al. Validation of a dermatoscopy-based algorithm for the diagnosis of acral melanoma. Dermatology. 2024;240:793–802. DOI: 10.1159/000541591. Източник ↩
69. Swetter SM, et al. Guidelines of care for the management of primary cutaneous melanoma. J Am Acad Dermatol. 2019;80:208–250. DOI: 10.1016/j.jaad.2018.08.055. Източник ↩
70. Nakamura Y, et al. Japanese Dermatological Association Guidelines: outlines of guidelines for cutaneous melanoma 2019. J Dermatol. 2020;47:89–103. DOI: 10.1111/1346-8138.15151. Източник ↩
71. Fukushima S, et al. Japanese Dermatological Association Guidelines: clinical questions of guidelines for melanoma 2025. J Dermatol. 2025;52:e666–e697. DOI: 10.1111/1346-8138.17740. Източник ↩
72. Hübner J, et al. Interval cancers after skin cancer screening: incidence, tumour characteristics and risk factors for cutaneous melanoma. Br J Cancer. 2017;116:253–259. DOI: 10.1038/bjc.2016.390. Източник ↩