Д-р Ясен Тодоров Д-р Ясен ТодоровОнкологична хирургия
Чернова · очаква специализиран медицински преглед · не е окончателна клинична препоръка

Серия меланом · Част 8 от 9

Меланом, част 8: мукозен, акрален и увеален меланом

Меланомите, които не идват от слънцето: къде възникват, защо имат различен геном и по-слаб отговор на имунотерапия, какво добавят японските и китайските проучвания и как тебентафусп и перфузията на черния дроб промениха лечението на увеалния меланом

Д-р Ясен ТодоровЗа лекари и специализанти · разбираемо и за информирани пациенти
Тебентафусп и черният дроб ↓Къде ръководствата се различават ↓
Схема на трите редки форми на меланома. Акрален: длани, ходила и нокти, около 40% от меланомите в Япония. Мукозен: нос, уста, аноректум и гениталии, около 1% от меланомите в САЩ. Увеален: хориоидея, цилиарно тяло и ирис, около 5 случая на милион годишно в САЩ, до половината метастазират. Отдолу геномните разлики: кожният меланом носи много UV мутации, акралният и мукозният — структурни пренареждания, увеалният — GNAQ или GNA11.
Фигура 1 / Три локализации, три биологииСхема · Не е в мащаб
Япония: акрален 40,4% · мукозен 9,5%Национален регистър, 4594 пациенти
Тебентафусп: 73% срещу 59%1-годишна преживяемост, метастатичен увеален меланом
76 източникаРъководства, RCT, мета-анализи и регистри
Серия „Меланом“ · всички 9 части

Около 9 от 10 меланома започват в кожата. Останалите възникват на дланите, ходилата и под ноктите (акрален меланом), в лигавиците (мукозен меланом) или в окото (увеален меланом) и се различават от кожния по причина, геном, начин на откриване и отговор на лечението. Тази осма част обобщава какво е установено за трите форми, къде данните са слаби и къде ръководствата се разминават.

Немската S3 насока за меланом (AWMF 032-024OL, версия 3.3, юли 2020) изрично изключва увеалния меланом от обхвата си, а мукозния добавя като отделна глава 10 [1]. За увеалния меланом затова основен източник е ESMO–EURACAN ръководството от 2026 г. [2]. Кожният меланом, стадирането, хирургията, адювантната и системната терапия са в части 3–7, а проследяването — в част 9. Детската възраст и бременността не са разгледани. Материалът е образователен и не замества индивидуалното клинично решение.

Най-важното

  • Редки, но с различен дял по региони. В голям американски регистър 91,2% от меланомите са кожни, 5,2% очни и 1,3% мукозни [3]; в японския национален регистър акралният тип е 40,4%, а мукозният 9,5% [4].
  • Различен геном: акралният и мукозният меланом носят малко UV мутации и много структурни хромозомни пренареждания [5]. Отговорът на чекпойнт инхибитори е по-слаб: при ниволумаб обективният отговор е 23,3% при мукозен срещу 40,9% при кожен меланом [6].
  • Мукозен меланом: S3 10.5 препоръчва резекция с адекватен ръб, „по правило 10 mm“ (степен B, LoE 4, т.е. експертно мнение) [1]. При аноректален меланом локалната ексцизия не е свързана с по-лоша преживяемост от абдоминоперинеалната резекция (мета-анализ на 34 наблюдателни проучвания) [7].
  • Адювантната анти-PD-1 терапия при акрален и мукозен меланом няма RCT, а кохортите се разминават [8][9][10].
  • Увеален меланом: брахитерапията запазва окото без загуба на преживяемост при средни тумори (COMS: 5-годишна преживяемост 82% срещу 81%) [11], но до половината от пациентите развиват метастази, около 90% от тях в черния дроб [2].
  • Тебентафусп е първото лечение с доказано удължаване на живота при метастатичен увеален меланом (само при HLA-A*02:01): 1-годишна преживяемост 73% срещу 59%, HR 0,51 [12]. ESMO–EURACAN 2026 го определя като стандарт [I, A] [2].
  • S3 от 2020 г. не обхваща увеалния меланом, азиатските проучвания и адювантната терапия при тези форми; данните за честотата на KIT мутациите в обосновката ѝ са вътрешно противоречиви (раздел 11).

1. Какво са „редките“ меланоми и колко са редки

Акралният меланом възниква по дланите, ходилата и в нокътния апарат; най-честият хистологичен тип там е акралният лентигинозен меланом (ALM). Мукозният меланом започва в лигавиците на носа и синусите, устната кухина, аноректума, вулвата и влагалището, по-рядко в пикочните пътища. Увеалният меланом възниква в хориоидеята, цилиарното тяло или ириса. Сред очните меланоми в американския регистър 85,0% са увеални и 4,8% конюнктивални [3]; конюнктивалният меланом не е предмет на тази статия.

При бялото население около 6% от меланомите възникват на места с малко UV облъчване [13], но делът на подтиповете зависи силно от популацията (таблица 1).

Таблица 1. Разпределение на подтиповете в различни популации
ПопулацияРазпределениеВид на данните
САЩ, 84 836 случая, 1985–1994Кожни 91,2%, очни 5,2%, мукозни 1,3%, неизвестен първичен 2,2% [3]Национална база данни; стари данни, предимно бяло население
Япония, 4594 пациентиАкрален лентигинозен 40,4%, повърхностно разпространяващ се 20,5%, нодуларен 10,0%, мукозен 9,5%, лентиго малигна 8,1% [4]Национален регистър
Китай, 522 последователни пациентиАкрален лентигинозен 41,8%, мукозен 22,6%, нодуларен 19,7%, повърхностно разпространяващ се 6,3% [14]Един референтен център в Пекин, не популационен регистър
САЩ, акрален лентигинозен, 1986–2005Честота 1,8 на милион човекогодини; 36% от меланомите при чернокожи пациенти [15]Регистър SEER, 1413 случая

Делът не е равен на риска. Акралният меланом е рядък във всички популации; при чернокожите и азиатските пациенти той заема голям дял, защото кожният меланом от слънцеизложена кожа при тях е рядък [15].

Редът на мукозните локализации зависи от регистъра: в САЩ водят главата и шията (55,4%) [3], в Нидерландия — женските полови органи (43%) [16]. Увеалният меланом е най-честият първичен очен тумор при възрастни: 5,1 на милион годишно в САЩ (95% CI 4,8–5,3) [17], от под 2 на милион в Южна Европа до над 8 в Скандинавия [18], и рядък при тъмна кожа и азиатски произход [2].

2. Последователност на решенията

  1. Локализация. Кожен меланом извън дланите и ходилата следва части 3–7. Акралният меланом се стадира и лекува по правилата за кожен меланом с особености в биопсията и хирургията; мукозният и увеалният имат собствени пътища.
  2. Акрална лезия. Дерматоскопия (раздел 4). При голяма лезия на лицето или акралната кожа инцизионна или punch биопсия е приемлива; проучванията не показват по-лоша прогноза (S3, обосновка към 4.2) [1].
  3. Мукозна лезия. Хистология с меланоцит-специфична имунохистохимия и търсене на in situ компонент (S3 10.1, 10.2); стадиране като при кожен меланом, оценка на първичния регион от специалиста по локализацията (УНГ, лицево-челюстна хирургия, гинекология, урология), ехография на регионалните лимфни възли и туморен борд (S3 10.7, 10.8) [1].
  4. Мутационен анализ. S3 7.16 (EK): от стадий IIIB BRAF, при див тип BRAF и NRAS, а при ALM и мукозен меланом и c-kit; S3 10.4 (EK): KIT, BRAF и NRAS при локално неоперабилен мукозен меланом или при засегнати лимфни възли [1]. Европейското ръководство EADO/EORTC/EDF 2024 поставя мутационния тест от стадий IIB/C [19].
  5. Увеален тумор. Диагнозата се поставя от офталмолог по клиничния образ и ехографията; биопсия не е задължителна [II, D] и се прави при диагностична несигурност [II, A]. Прогностичната генетика (хромозоми 3, 6 и 8, генна експресия, BAP1) определя риска от метастази [III, B] [2].
  6. Метастатичен увеален меланом. HLA-A*02:01 типизирането е задължително, защото определя дали тебентафусп е приложим [I, A] [2].
  7. Център. Трите форми се лекуват в мултидисциплинарен екип; за увеалния меланом ESMO препоръчва референтни центрове [III, A] [2].

3. Защо са различни: слънце, геном и механичен натиск

Цялогеномното секвениране показва, че при кожния меланом доминира UV подписът, а при акралния и мукозния — структурни пренареждания с малко точкови мутации [5]; подгрупа от нокътните меланоми все пак носи UV подпис [20], а гениталните и аноректалните мукозни меланоми често носят промяна в SF3B1 [21]. Ниското мутационно натоварване е едно от обясненията за по-слабия отговор на имунотерапия (раздел 6).

В китайска кохорта (432 пациенти, предимно акрални и мукозни тумори) BRAF мутация има при 25,5% [22], докато S3 дава около 50% при западните първични меланоми [1]; методите са различни. Промяна в KIT (мутация и/или амплификация) има при 39% от мукозните и 36% от акралните меланоми [23], а същинска KIT мутация — при 10,8% от китайските пациенти [24].

Увеалният меланом се задвижва от GNAQ или GNA11 при 83% от туморите [25][26]. Монозомията на хромозома 3 (рецидив при 17 от 30 срещу 0 от 24 с дизомия) [27] и мутациите в BAP1 (26 от 31 метастазиращи тумора) [28] маркират високия риск. Увеалният меланом не е свързан с UV (освен този на ириса); 2–5% са фамилни, най-често чрез наследствена мутация в BAP1 [2].

Причината за акралния меланом не е известна. Хипотезата за механичен натиск се опира на наблюдения; в систематичен обзор две проучвания случай–контрола показват по-често съобщавана травма на мястото на тумора (OR 5,2 и 8,1) [29]. Това е асоциация с вероятна грешка при припомняне при много нисък изходен риск (ALM: 1,8 на милион човекогодини в САЩ [15]).

4. Акрален меланом: разпознаване, хирургия и прогноза

В японско многоцентрово проучване (712 акрални лезии, 103 меланома) пигментът върху гребените на кожата (паралелен гребен) има специфичност 99,0% за меланом, а пигментът в браздите и решетъчният тип — специфичност 93,2% за невус [30] (фигура 2). За пациента правилото е по-просто: нова или променяща се пигментация по дланите, ходилата или под нокътя трябва да бъде прегледана. Немският скринингов преглед включва и устната лигавица, аналната област и външните полови органи (S3 Превенция 8.10, EK) [13].

Схема на кожата на ходилото с широки гребени и тесни бразди. Вляво пигментът е в браздите (паралелна бразда), типично за доброкачествен невус. Вдясно пигментът е върху гребените (паралелен гребен), силен признак за меланом.
Фигура 2. Паралелна бразда (невус) срещу паралелен гребен (меланом) при дерматоскопия на акралната кожа, по Saida 2004 [30]. Схема · Не е в мащаб.

Хирургия

S3 4.12 (EK, 88%) допуска при акрални и други специални локализации по-малки граници с 3D хистология; при субунгвален меланом ексцизията на целия нокътен апарат може да избегне ампутация, която остава за засягане на кост или става [1]. Нова кохорта (27 инвазивни тумора) не съобщава локален рецидив при медиана на проследяване 18 месеца, но систематичният обзор към нея не намира проучване, което да определя показанията [31]. При меланом на ходилото с позитивен сентинелен възел допълнителната лимфна дисекция не подобрява преживяемостта спрямо наблюдение (154 пациенти, 44 японски центъра) [32], в съгласие с RCT при кожен меланом (част 4).

Прогноза

В SEER 5-годишната специфична преживяемост е 80,3% при ALM срещу 91,3% при всички кожни меланоми, главно заради по-напредналия стадий при диагнозата [15]. Дали ALM е по-неблагоприятен при еднакъв стадий, е спорно: в корейска серия неакралните имат по-висок риск (HR 1,457, 95% CI 1,051–2,020) [33], а в Япония акралният тип е неблагоприятен само в стадий IIIA [4]. В Швеция 5-годишната специфична преживяемост е 75,8–77,9% при жените и 62,4–71,7% при мъжете [34].

5. Мукозен меланом: патология, хирургия и лъчетерапия

Патология и стадиране

S3 10.1 (EK) изброява задължителните параметри на патологичния отговор (размер, дебелина, улцерация, митози, периневрална и лимфоваскуларна инвазия, имунохистохимично потвърждение), а 10.2 приема първичен мукозен меланом за сигурен само при in situ компонент, иначе е възможна метастаза [1]. Колко често туморът е без пигмент, е спорно (около 40% според обосновката на S3 [1], но 55–92% пигментирани по локализации в серия от 84 пациенти [35]); липсата на пигмент не изключва меланом. При аноректален меланом водещият симптом в публикуваните случаи е кървене (84,9%) [36]. Общ стадиращ систем няма: S3 10.3 използва AJCC 7-мо издание за горния аеродигестивен тракт и кожния AJCC за вулвата [1].

Хирургия

S3 10.5 (степен B, LoE 4, 84%): резекция с адекватен ръб, „по правило 10 mm“, по възможност функционално съхраняваща [1]; цифрата е експертно мнение без проучване зад нея. При аноректален меланом мета-анализ на 34 проучвания (1858 пациенти) не намира разлика в преживяемостта между радикална операция и широка локална ексцизия (стадии I–III OR 1,19, 95% CI 0,83–1,70) [7], както и анализ на SEER [37]. Затова S3 предпочита локалната ексцизия, а абдоминоперинеалната резекция остава спасителна операция [1]. Твърдението в обосновката, че радикалната операция намалява локалните рецидиви, се опира на серия от 22 пациенти с p = 0,050 [38]. Биопсия на сентинелен възел може да се предложи (S3 10.6) [1]; при вулварен меланом малка серия (18 пациентки) не съобщава ингвинален рецидив след негативен сентинелен възел [39].

Следоперативна лъчетерапия

S3 10.9–10.11 (степен 0) допуска лъчетерапия след резекция за регионален контрол [1]. При меланом на главата и шията мета-анализ на 12 кохорти намира наполовина по-малко локални рецидиви (HR 0,51, 0,35–0,76) без ефект върху преживяемостта (HR 1,07, 0,95–1,20) [40]; изходната стойност от френска серия е 55,6% локален рецидив след само операция срещу 29,9% с лъчетерапия [41]. Мета-анализ от 2021 г. обаче намира и малка полза за преживяемостта (RR 0,93, 0,87–0,98) [42]; въпросът остава отворен.

Прогноза

В Нидерландия 5-годишната преживяемост е 24% (95% CI 21,6–26,0), с медиана 1,7 години [16]; при меланом на носа и синусите — 34,8% в мета-анализ на 35 проучвания [43].

6. Системна терапия при напреднал мукозен и акрален меланом

S3 10.12 (степен 0) допуска лечение на метастатичния мукозен меланом като кожния, а 10.13 (степен A) изисква при BRAF V600 мутация да се обсъди BRAF + MEK инхибиране или чекпойнт блокада [1]. По-новите данни са в таблица 2.

Таблица 2. Чекпойнт инхибитори при мукозен и акрален меланом: основни данни
ПроучванеПациентиРезултатДизайн и ограничения
D'Angelo 2017 [6]Мукозен: ниволумаб 86, ниволумаб + ипилимумаб 35; кожен за сравнение 665 и 326Отговор 23,3% срещу 40,9% (ниволумаб) и 37,1% срещу 60,4% (комбинация); медиана PFS 3,0 срещу 6,2 и 5,9 срещу 11,7 месецаСборен анализ на клинични проучвания; малка комбинирана група
Hamid 2018 [44]Мукозен, пембролизумаб, 84Отговор 19% (11–29); медиана PFS 2,8, OS 11,3 месецаPost-hoc анализ на KEYNOTE-001/002/006
Dimitriou 2022 [45]Мукозен, 545, 25 центъра, 33% азиатциБез разлика в отговора, PFS и OS между анти-PD-1 и комбинацията, по локализация и етнос; медиана на продължителност на отговора 26 месецаРетроспективна кохорта, селекционно изкривяване
JMAC, Nakamura 2021 [46]Мукозен, 329 японски пациентиОтговор 26% (анти-PD-1) срещу 29% (комбинация); медиана OS 20,4 срещу 20,1 месеца; нежелани реакции ≥ степен 3: 17% срещу 53%Ретроспективна, 24 центъра
Bhave 2022 [47]Акрален, 325Отговор 43% (комбинация) срещу 26% (анти-PD-1); PFS HR 0,85 (p = 0,35), OS HR 1,30 (p = 0,16); ипилимумаб самостоятелно 15%Ретроспективна; акралните пациенти не са анализирани отделно в регистрационните RCT
Nakamura 2022 [48]Акрален, 254 японски пациенти (180 длан/ходило, 74 нокът)Нокътен: отговор 61% срещу 10% в полза на комбинацията; длан/ходило: 19% срещу 31%, OS без разликаМалки подгрупи, генерират хипотези

Изводът е последователен: имунотерапията действа, но по-слабо от кожния меланом, а ползата от добавяне на ипилимумаб при мукозен и акрален меланом не е доказана, докато токсичността нараства.

Данните от Китай

Във втора линия при китайски пациенти (предимно акрален и мукозен меланом) пембролизумаб (KEYNOTE-151) и торипалимаб (POLARIS-01) дават отговор около 17% [49][50], като пациентите с мукозен меланом живеят най-кратко. Торипалимаб е одобрен в Китай през 2018 г. [51]. В едноцентрово проучване фаза Ib торипалимаб + акситиниб при нелекуван мукозен меланом дава отговор 48,3% и 3-годишна преживяемост 31,0% [52][53]; резултат от проучване фаза 3 не е намерен.

KIT инхибитори

S3 7.20 и 10.14 определят KIT инхибитор като възможност при чувствителна KIT мутация след неуспех на имунотерапия, извън одобрените показания [1]. Иматиниб и нилотиниб дават отговор при около една четвърт от пациентите във фаза II проучвания, кратко и без контролна група [54][55][56]; при амплификация без мутация иматиниб не действа [55].

7. Адювантна и неоадювантна терапия: най-голямата несигурност

S3 няма позиция за тези форми; EADO 2024 препоръчва адювантна анти-PD-1 терапия от стадий IIB до IV при кожен меланом без отделна позиция за акралния [57]. При мукозен меланом китайски рандомизирани проучвания фаза II показват медиана до рецидив 5,4 месеца при само наблюдение [58] и еднакъв ефект на торипалимаб и високодозов интерферон (13,6 срещу 13,9 месеца) с по-малко тежки нежелани реакции (27,4% срещу 87,5%) [59]; в американско едноръкавно проучване с ипилимумаб + ниволумаб половината пациенти имат рецидив до 1 година [60].

При акрален меланом кохортите се разминават: международно ретроспективно проучване намира полза (преживяемост без рецидив HR 0,69, 0,52–0,92), но не и при мукозния [8]; японско (3-годишна преживяемост без рецидив 27,5% срещу 36,7% при наблюдение, P = 0,13) [9] и френско проучване (HR 0,84, 0,53–1,32) [10] не потвърждават полза. Неоадювантно торипалимаб + акситиниб постига патологичен отговор при 8 от 24 оперирани с мукозен меланом [61]; това е сурогатна крайна точка в малка серия.

8. Увеален меланом: локално лечение и проследяване

В рандомизираното проучване COMS (1317 пациенти със среден хориоидален меланом) брахитерапията с йод-125 и енуклеацията дават 5-годишна преживяемост 82% и 81% (RR 0,99, 95% CI 0,80–1,22) [11], а общата смъртност остава сходна и след 12 години [62]. Запазването на окото не струва живот при тумори като тези в COMS. ESMO–EURACAN 2026 предпочита лъчетерапията (брахитерапия или протони) [I, B] с локален контрол над 90%, а енуклеацията оставя за големи тумори или екстраокуларно разпространение [II, A] [2].

До 50% от пациентите развиват метастази, около 90% в черния дроб [2], понякога след десетилетия: във финландска кохорта смъртността от меланом е 31% на 5 и 52% на 35 години [63]. ESMO препоръчва ехография на черния дроб на 6–12 месеца поне 5 години при нисък риск и ЯМР на 4–6 месеца поне 10 години при висок риск [III, A]; доказана адювантна терапия няма и тя се прилага само в проучване [II, A] [2].

9. Метастатичен увеален меланом: тебентафусп и терапия, насочена към черния дроб

До 2021 г. нито едно лечение не удължава доказано живота: сборен анализ на 29 проучвания (912 пациенти) дава медиана 10,2 месеца [64]. Анти-PD-1 самостоятелно дава отговор под 5% [2], а ипилимумаб + ниволумаб — медиана на преживяемост 12,7 и 19,1 месеца в две проучвания фаза II, с нежелани реакции степен 3–4 при 40% във второто [65][66].

1-годишна преживяемост73% срещу 59%

Тебентафусп срещу избор на изследователя; HR 0,51 (0,37–0,71) [12]

3-годишна преживяемост27% срещу 18%

Медиана 21,6 срещу 16,9 месеца; HR 0,68 (0,54–0,87) [67]

SCANDIUM · изолирана перфузия40% срещу 4,5%

Обективен отговор; общата преживяемост без значима разлика [68][69]

Тебентафусп е биспецифичен протеин: разпознава меланоцитен антиген, представен от HLA-A*02:01 върху туморната клетка, и привлича T-лимфоцити. В отворено рандомизирано проучване фаза 3 (378 нелекувани пациенти, финансирано от производителя) срещу избор на изследователя (пембролизумаб, ипилимумаб или дакарбазин) 1-годишната преживяемост е 73% срещу 59% (HR 0,51) [12], а 3-годишната 27% срещу 18% [67]. Обривът, треската и хипотонията са чести, предимно в началото; спиране заради токсичност има при 2% [67]. FDA одобрява тебентафусп през януари 2022 г. [70], а ESMO–EURACAN 2026 го определя като стандарт първа линия [I, A; ESMO-MCBS 3] [2]. При HLA-A*02:01-негативни пациенти стандарт няма [V, B] [2].

Терапия, насочена към черния дроб

ESMO допуска резекция или аблация при олигометастази [IV, B] и перкутанна или изолирана перфузия на черния дроб при многоогнищни метастази само в черния дроб [II, B] [2]. В рандомизираното проучване SCANDIUM (87 пациенти) изолираната перфузия с мелфалан удължава преживяемостта без прогресия (HR 0,21, 0,12–0,36), но не и значимо общата преживяемост (HR 0,64, 0,37–1,10) [68][69]. Перкутанната перфузия (FOCUS, едноръкавно проучване, 91 пациенти, финансирано от производителя) дава отговор 36,3% и тежка тромбоцитопения при 15,8% [71]; FDA я одобрява през август 2023 г. [72]. Главата за чернодробни метастази на S3 (част 7) предхожда тези данни [1].

10. Ръководствата: Европа, Америка и Азиатско-тихоокеанския регион

Таблица 3. Позиции на ръководствата за редките форми (само прочетени текстове)
ТемаЕвропа: S3 2020 · ESMO–EURACAN 2026 · EADO 2024Америка: ASCO · NCCN · FDAАзия-Пасифик: JDA · Китай · Австралия
ОбхватS3: изключва увеалния, мукозният е глава 10 [1]; ESMO–EURACAN 2026: първо ESMO ръководство за увеален [2]; Обединено кралство: ръководство 2015, обновено 2023 [73]ASCO 2023 обхваща и увеалния меланом [74]; NCCN: текстът не е достъпенJDA 2025: част от клиничните въпроси се отклоняват от западните ръководства заради източноазиатските данни [75]
Мукозен: хирургияS3 10.5: ръб „по правило 10 mm“, функционално съхраняваща (B, LoE 4); при аноректален — широка локална ексцизия [1]Не е прочетеноКитайският хирургичен консенсус 2020 обхваща кожния и акралния меланом; подробностите не са прочетени [76]
Мукозен: лъчетерапияS3 10.9–10.11: „може“ (степен 0) [1]Не е прочетеноНе е прочетено
Мутационен анализS3 7.16: от IIIB, c-kit при ALM и мукозен; 10.4 при мукозен [1]; EADO 2024: от IIB/C [19]Не е прочетеноНе е прочетено
Системна терапия, мукозен и акраленS3 10.12/10.13: както при кожния (степен 0 и A); KIT инхибитор след неуспех на имунотерапия, извън показанията (7.20, 10.14) [1]Не е прочетено за тези подтиповеТорипалимаб одобрен в Китай (2018) [51]; данни фаза Ib за торипалимаб + акситиниб [53]
Адювантна терапия, акрален и мукозенS3: без позиция; EADO 2024: анти-PD-1 от IIB до IV при кожен, без отделна позиция за акрален [57]Не е прочетено за тези подтиповеЯпонски и френски кохорти не потвърждават полза при акрален [9][10]; позицията на JDA 2025 не е прочетена
Нокътен меланомS3 4.12: щадяща пръста ексцизия с 3D хистология (EK) [1]Не е прочетеноНе е прочетено
Увеален: първичен туморESMO: лъчетерапия, запазваща окото [I, B]; енуклеация за големи тумори [II, A] [2]COMS (RCT) е основата [11]; ръководствата не са прочетениНе е прочетено
Увеален: първа линия при HLA-A*02:01+ESMO: тебентафусп [I, A; MCBS 3] [2]FDA одобрение, януари 2022 [70]Не е прочетено
Увеален: чернодробни метастазиESMO: резекция/аблация [IV, B]; PHP или IHP [II, B] [2]FDA одобрение на мелфалан/HDS, август 2023 [72]Не е прочетено
Увеален: проследяванеESMO: ехография на 6–12 месеца ≥ 5 години (нисък риск), ЯМР на 4–6 месеца ≥ 10 години (висок риск) [III, A] [2]Не е прочетеноНе е прочетено

Където полето казва „не е прочетено“, текстът на ръководството не беше достъпен (NCCN изисква регистрация; пълните текстове на ASCO 2023 и JDA 2025 бяха недостъпни; австралийското ръководство на Cancer Council и китайското на CSCO не бяха отворени) и позиция не се приписва. Основното разминаване е между S3 от 2020 г., която не обхваща увеалния меланом и предхожда тебентафусп, SCANDIUM, FOCUS и азиатските проучвания, и ESMO–EURACAN 2026, която ги включва.

11. Ограничения и несигурност

  • Почти всички данни за мукозен и акрален меланом са ретроспективни, едноръкавни или от подгрупи; рандомизирани са само китайските адювантни проучвания фаза II, а при увеалния меланом — COMS, проучването с тебентафусп и SCANDIUM.
  • S3 v3.3 е от юли 2020 г. (версия 4 е обявена, но не е публикувана към 11.10.2026); глава 10 предхожда всички цитирани кохорти с имунотерапия, азиатските и адювантните данни.
  • Обосновката на S3 7.16 дава около 5% KIT мутации при акрален и мукозен меланом, а собствената ѝ таблица 21 — 8–27% при мукозния; първоизточниците дават 36–39% промени в KIT [23] и 10,8% мутации [24]. Обосновката към 10.9–10.11 цитира p стойности, несъвместими с доверителните интервали в първоизточника [40]; те не са използвани.
  • Повечето числа са от резюметата; пълни текстове са използвани за S3 насоките и ESMO–EURACAN 2026. Ерата към FOCUS не е проверена [71], страницата на FDA е проверена непряко, статусът в ЕС на мелфалан/HDS не е проверен.
  • Текстовете на NCCN, ASCO 2023, JDA 2025, Cancer Council Australia и CSCO не бяха достъпни; данни за България по подтипове не бяха намерени.

12. Практически контролен списък

  1. Новата или променяща се пигментация по дланите, ходилата или под нокътя изисква дерматоскопия; паралелният гребен е силен признак за меланом.
  2. При субунгвален меланом без засягане на кост обсъдете ексцизия на нокътния апарат с 3D хистология вместо ампутация.
  3. При мукозен меланом потърсете in situ компонент, за да изключите метастаза, и включете специалиста по локализацията и туморния борд.
  4. При аноректален меланом предпочитайте широка локална ексцизия; абдоминоперинеалната резекция е спасителна операция.
  5. Изследвайте BRAF, NRAS и KIT при напреднал акрален и мукозен меланом; KIT инхибиторите са възможност извън показанията.
  6. Обяснявайте, че имунотерапията действа и при тези форми, но по-слабо; адювантната полза при акрален и мукозен меланом не е доказана.
  7. При увеален меланом насочете към референтен център; при метастази изследвайте HLA-A*02:01 и обсъдете тебентафусп и терапия, насочена към черния дроб.

Методика и актуалност

Наративен професионален обзор, а не систематичен преглед по PRISMA. Числата са взети от пълния текст или от резюмето на цитираните публикации и проверени срещу работен регистър на твърденията. Проверка за ретракции и корекции в PubMed и Europe PMC на 11.10.2026 г. не откри оттеглени публикации; откритите ерата са посочени. Германските S3 насоки са използвани в пълен текст (Melanom v3.3: глава 10 и посочените препоръки за акралния меланом; Prävention von Hautkrebs v2.1: два пасажа).

Статус
Чернова · pending-specialist-review — не е медицински одобрена
Медицински преглед
Предстои специализиран преглед (дерматология, онкология, офталмология, хирургия)
Проверени ръководства
S3-Leitlinie Melanom v3.3 (юли 2020, пълен текст); S3-Leitlinie Prävention von Hautkrebs v2.1 (2021, два пасажа); ESMO–EURACAN, увеален меланом (2026, пълен текст); EADO/EORTC/EDF 2024, части 1 и 2; Uveal Melanoma UK 2023 update; ASCO 2023; JDA 2025 — резюмета; всички проверени на 11.10.2026. NCCN, Cancer Council Australia, CSCO: недостъпни, не са използвани.
Последна редакция
11 октомври 2026 г.
Следващ преглед
Не по-късно от октомври 2027 г. или при публикуване на S3 Melanom версия 4

Литература

  1. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik, Therapie und Nachsorge des Melanoms, Langversion 3.3, Juli 2020. AWMF-Registernummer 032-024OL. Глава 2.1.2 (обхват), 4.2 и препоръка 4.12, препоръки 7.16 и 7.20, глава 7.9 и глава 10 (мукозни меланоми, 10.1–10.15). Източник ↩
  2. Piperno-Neumann S, Angi M, Ascierto PA, Baurain JF, Burgmans MC, Cassoux N, et al. Uveal melanoma: ESMO-EURACAN Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. ESMO Open. 2026;11:106888. DOI: 10.1016/j.esmoop.2026.106888. Източник ↩
  3. Chang AE, Karnell LH, Menck HR. The National Cancer Data Base report on cutaneous and noncutaneous melanoma: a summary of 84,836 cases from the past decade. The American College of Surgeons Commission on Cancer and the American Cancer Society. Cancer. 1998;83:1664-78. DOI: 10.1002/(sici)1097-0142(19981015)83:8<1664::aid-cncr23>3.0.co;2-g. Източник ↩
  4. Fujisawa Y, Yoshikawa S, Minagawa A, Takenouchi T, Yokota K, Uchi H, et al. Clinical and histopathological characteristics and survival analysis of 4594 Japanese patients with melanoma. Cancer Med. 2019;8:2146-2156. DOI: 10.1002/cam4.2110. Източник ↩
  5. Hayward NK, Wilmott JS, Waddell N, Johansson PA, Field MA, Nones K, et al. Whole-genome landscapes of major melanoma subtypes. Nature. 2017;545:175-180. DOI: 10.1038/nature22071. Източник ↩
  6. D'Angelo SP, Larkin J, Sosman JA, Lebbé C, Brady B, Neyns B, et al. Efficacy and Safety of Nivolumab Alone or in Combination With Ipilimumab in Patients With Mucosal Melanoma: A Pooled Analysis. J Clin Oncol. 2017;35:226-235. DOI: 10.1200/JCO.2016.67.9258. Източник ↩
  7. Jutten E, Kruijff S, Francken AB, Lutke Holzik MF, van Leeuwen BL, van Westreenen HL, et al. Surgical treatment of anorectal melanoma: a systematic review and meta-analysis. BJS Open. 2021;5. DOI: 10.1093/bjsopen/zrab107. Източник ↩
  8. Jacques SK, McKeown J, Grover P, Johnson DB, Zaremba A, Dimitriou F, et al. Outcomes of patients with resected stage III/IV acral or mucosal melanoma, treated with adjuvant anti-PD-1 based therapy. Eur J Cancer. 2024;199:113563. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.113563. Източник ↩
  9. Koizumi S, Yamazaki N, Ichigozaki Y, Kitagawa H, Kiniwa Y, Sato S, et al. Adjuvant Anti-PD-1 Monotherapy Versus Observation for Stage III Acral Melanoma of the Sole: A Multicenter Retrospective Study in Japanese Patients. JCO Glob Oncol. 2025;11:e2400644. DOI: 10.1200/GO-24-00644. Източник ↩
  10. Sanogo D, Levard R, Cassecuel J, Khammari A, Quereux G, Grange F, et al. Benefit of immune checkpoint inhibitors as adjuvant treatment for acral melanomas. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2026;40:1069-1077. DOI: 10.1111/jdv.70136. Източник ↩
  11. Diener-West M, Earle JD, Fine SL, Hawkins BS, Moy CS, Reynolds SM, et al. The COMS randomized trial of iodine 125 brachytherapy for choroidal melanoma, III: initial mortality findings. COMS Report No. 18. Arch Ophthalmol. 2001;119:969-82. DOI: 10.1001/archopht.119.7.969. Източник ↩
  12. Nathan P, Hassel JC, Rutkowski P, Baurain JF, Butler MO, Schlaak M, et al. Overall Survival Benefit with Tebentafusp in Metastatic Uveal Melanoma. N Engl J Med. 2021;385:1196-1206. DOI: 10.1056/NEJMoa2103485. Източник ↩
  13. Leitlinienprogramm Onkologie. S3-Leitlinie Prävention von Hautkrebs, Langversion 2.1, 2021. AWMF-Registernummer 032-052OL. Епидемиология на локализациите и твърдение 8.10. Източник ↩
  14. Chi Z, Li S, Sheng X, Si L, Cui C, Han M, et al. Clinical presentation, histology, and prognoses of malignant melanoma in ethnic Chinese: a study of 522 consecutive cases. BMC Cancer. 2011;11:85. DOI: 10.1186/1471-2407-11-85. Източник ↩
  15. Bradford PT, Goldstein AM, McMaster ML, Tucker MA. Acral lentiginous melanoma: incidence and survival patterns in the United States, 1986-2005. Arch Dermatol. 2009;145:427-34. DOI: 10.1001/archdermatol.2008.609. Източник ↩
  16. Boer FL, Ho VKY, Louwman MWJ, Schrader AMR, Zuur CL, Blank CU, et al. Trends in Incidence and Survival of 1496 Patients with Mucosal Melanoma in The Netherlands (1990-2019). Cancers (Basel). 2023;15. DOI: 10.3390/cancers15051541. Източник ↩
  17. Singh AD, Turell ME, Topham AK. Uveal melanoma: trends in incidence, treatment, and survival. Ophthalmology. 2011;118:1881-5. DOI: 10.1016/j.ophtha.2011.01.040. Източник ↩
  18. Virgili G, Gatta G, Ciccolallo L, Capocaccia R, Biggeri A, Crocetti E, et al. Incidence of uveal melanoma in Europe. Ophthalmology. 2007;114:2309-15. DOI: 10.1016/j.ophtha.2007.01.032. Източник ↩
  19. Garbe C, Amaral T, Peris K, Hauschild A, Arenberger P, Basset-Seguin N, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 1: Diagnostics - Update 2024. Eur J Cancer. 2025;215:115152. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.115152. Източник ↩
  20. Newell F, Wilmott JS, Johansson PA, Nones K, Addala V, Mukhopadhyay P, et al. Whole-genome sequencing of acral melanoma reveals genomic complexity and diversity. Nat Commun. 2020;11:5259. DOI: 10.1038/s41467-020-18988-3. Източник ↩
  21. Newell F, Kong Y, Wilmott JS, Johansson PA, Ferguson PM, Cui C, et al. Whole-genome landscape of mucosal melanoma reveals diverse drivers and therapeutic targets. Nat Commun. 2019;10:3163. DOI: 10.1038/s41467-019-11107-x. Източник ↩
  22. Si L, Kong Y, Xu X, Flaherty KT, Sheng X, Cui C, et al. Prevalence of BRAF V600E mutation in Chinese melanoma patients: large scale analysis of BRAF and NRAS mutations in a 432-case cohort. Eur J Cancer. 2012;48:94-100. DOI: 10.1016/j.ejca.2011.06.056. Източник ↩
  23. Curtin JA, Busam K, Pinkel D, Bastian BC. Somatic activation of KIT in distinct subtypes of melanoma. J Clin Oncol. 2006;24:4340-6. DOI: 10.1200/JCO.2006.06.2984. Източник ↩
  24. Kong Y, Si L, Zhu Y, Xu X, Corless CL, Flaherty KT, et al. Large-scale analysis of KIT aberrations in Chinese patients with melanoma. Clin Cancer Res. 2011;17:1684-91. DOI: 10.1158/1078-0432.CCR-10-2346. Източник ↩
  25. Van Raamsdonk CD, Bezrookove V, Green G, Bauer J, Gaugler L, O'Brien JM, et al. Frequent somatic mutations of GNAQ in uveal melanoma and blue naevi. Nature. 2009;457:599-602. DOI: 10.1038/nature07586. Източник ↩
  26. Van Raamsdonk CD, Griewank KG, Crosby MB, Garrido MC, Vemula S, Wiesner T, et al. Mutations in GNA11 in uveal melanoma. N Engl J Med. 2010;363:2191-9. DOI: 10.1056/NEJMoa1000584. Източник ↩
  27. Prescher G, Bornfeld N, Hirche H, Horsthemke B, Jöckel KH, Becher R. Prognostic implications of monosomy 3 in uveal melanoma. Lancet. 1996;347:1222-5. DOI: 10.1016/s0140-6736(96)90736-9. Източник ↩
  28. Harbour JW, Onken MD, Roberson ED, Duan S, Cao L, Worley LA, et al. Frequent mutation of BAP1 in metastasizing uveal melanomas. Science. 2010;330:1410-3. DOI: 10.1126/science.1194472. Източник ↩
  29. Williams GJ, Thompson JF. Acral Melanoma Following Trauma: A Systematic Review and Meta-Analysis. J Cutan Med Surg. 2026:12034754261431836. DOI: 10.1177/12034754261431836. Източник ↩
  30. Saida T, Miyazaki A, Oguchi S, Ishihara Y, Yamazaki Y, Murase S, et al. Significance of dermoscopic patterns in detecting malignant melanoma on acral volar skin: results of a multicenter study in Japan. Arch Dermatol. 2004;140:1233-8. DOI: 10.1001/archderm.140.10.1233. Източник ↩
  31. Lee ES, Park JH, Lee DY, Mun GH, Lee KT. Functional surgery for invasive nail apparatus melanoma: A cohort study and systematic review. Eur J Surg Oncol. 2026;52:111885. DOI: 10.1016/j.ejso.2026.111885. Източник ↩
  32. Inoue S, Koizumi S, Yamazaki N, Ichigozaki Y, Kitagawa H, Kiniwa Y, et al. Prognostic outcomes of immediate complete lymph node dissection versus observation in patients with acral melanoma of the sole with sentinel node metastasis: a retrospective, multicenter study. Int J Clin Oncol. 2026;31:214-222. DOI: 10.1007/s10147-025-02936-6. Източник ↩
  33. Lim Y, Lee J, Lee DY. Is the survival rate for acral melanoma actually worse than other cutaneous melanomas?. J Dermatol. 2020;47:251-256. DOI: 10.1111/1346-8138.15201. Източник ↩
  34. Helkkula T, Christensen G, Mikiver R, Ingvar Å, Isaksson K, Nielsen K. Acral Melanoma Incidence and Survival Trends in 1990-2020: A Nationwide, Population-based Study. Acta Derm Venereol. 2024;104:adv40242. DOI: 10.2340/actadv.v104.40242. Източник ↩
  35. Gru AA, Becker N, Dehner LP, Pfeifer JD. Mucosal melanoma: correlation of clinicopathologic, prognostic, and molecular features. Melanoma Res. 2014;24:360-70. DOI: 10.1097/CMR.0000000000000082. Източник ↩
  36. Paolino G, Podo Brunetti A, De Rosa C, Cantisani C, Rongioletti F, Carugno A, et al. Anorectal melanoma: systematic review of the current literature of an aggressive type of melanoma. Melanoma Res. 2024;34:487-496. DOI: 10.1097/CMR.0000000000001003. Източник ↩
  37. Ciarrocchi A, Pietroletti R, Carlei F, Amicucci G. Extensive surgery and lymphadenectomy do not improve survival in primary melanoma of the anorectum: results from analysis of a large database (SEER). Colorectal Dis. 2017;19:158-164. DOI: 10.1111/codi.13412. Източник ↩
  38. Yen CI, Chen HH, Chiang SF, Yeh CY, Chen JS, Hsieh PS, et al. Anorectal melanoma: review of 22 consecutive cases. Hepatogastroenterology. 2013;60:89-93. DOI: 10.5754/hge12453. Източник ↩
  39. Collarino A, Fuoco V, Garganese G, Pasciuto T, de Koster EJ, Florit A, et al. Lymphatic mapping and sentinel node biopsy in vulvar melanoma: the first multicenter study and systematic review. Gynecol Oncol. 2023;170:153-159. DOI: 10.1016/j.ygyno.2023.01.011. Източник ↩
  40. Li W, Yu Y, Wang H, Yan A, Jiang X. Evaluation of the prognostic impact of postoperative adjuvant radiotherapy on head and neck mucosal melanoma: a meta-analysis. BMC Cancer. 2015;15:758. DOI: 10.1186/s12885-015-1750-7. Източник ↩
  41. Benlyazid A, Thariat J, Temam S, Malard O, Florescu C, Choussy O, et al. Postoperative radiotherapy in head and neck mucosal melanoma: a GETTEC study. Arch Otolaryngol Head Neck Surg. 2010;136:1219-25. DOI: 10.1001/archoto.2010.217. Източник ↩
  42. Grant-Freemantle MC, Lane O'Neill B, Clover AJP. The effectiveness of radiotherapy in the treatment of head and neck mucosal melanoma: Systematic review and meta-analysis. Head Neck. 2021;43:323-333. DOI: 10.1002/hed.26470. Източник ↩
  43. Rojas-Lechuga MJ, Jubés S, Molina-García M, da Silva-Júnior RMP, Sampieri C, Langdon C, et al. Survival Outcomes in Sinonasal Mucosal Melanoma: Systematic Review and Meta-Analysis. J Pers Med. 2024;14. DOI: 10.3390/jpm14121120. Източник ↩
  44. Hamid O, Robert C, Ribas A, Hodi FS, Walpole E, Daud A, et al. Antitumour activity of pembrolizumab in advanced mucosal melanoma: a post-hoc analysis of KEYNOTE-001, 002, 006. Br J Cancer. 2018;119:670-674. DOI: 10.1038/s41416-018-0207-6. Източник ↩
  45. Dimitriou F, Namikawa K, Reijers ILM, Buchbinder EI, Soon JA, Zaremba A, et al. Single-agent anti-PD-1 or combined with ipilimumab in patients with mucosal melanoma: an international, retrospective, cohort study. Ann Oncol. 2022;33:968-980. DOI: 10.1016/j.annonc.2022.06.004. Източник ↩
  46. Nakamura Y, Namikawa K, Yoshikawa S, Kiniwa Y, Maekawa T, Yamasaki O, et al. Anti-PD-1 antibody monotherapy versus anti-PD-1 plus anti-CTLA-4 combination therapy as first-line immunotherapy in unresectable or metastatic mucosal melanoma: a retrospective, multicenter study of 329 Japanese cases (JMAC study). ESMO Open. 2021;6:100325. DOI: 10.1016/j.esmoop.2021.100325. Източник ↩
  47. Bhave P, Ahmed T, Lo SN, Shoushtari A, Zaremba A, Versluis JM, et al. Efficacy of anti-PD-1 and ipilimumab alone or in combination in acral melanoma. J Immunother Cancer. 2022;10. DOI: 10.1136/jitc-2022-004668. Източник ↩
  48. Nakamura Y, Namikawa K, Kiniwa Y, Kato H, Yamasaki O, Yoshikawa S, et al. Efficacy comparison between anti-PD-1 antibody monotherapy and anti-PD-1 plus anti-CTLA-4 combination therapy as first-line immunotherapy for advanced acral melanoma: A retrospective, multicenter study of 254 Japanese patients. Eur J Cancer. 2022;176:78-87. DOI: 10.1016/j.ejca.2022.08.030. Източник ↩
  49. Si L, Zhang X, Shu Y, Pan H, Wu D, Liu J, et al. Pembrolizumab in Chinese patients with advanced melanoma: 3-year follow-up of the KEYNOTE-151 study. Front Immunol. 2022;13:882471. DOI: 10.3389/fimmu.2022.882471. Източник ↩
  50. Tang B, Duan R, Zhang X, Qin S, Wu D, Chen J, et al. Five-Year Follow-Up of POLARIS-01 Phase II Trial: Toripalimab as Salvage Monotherapy in Chinese Patients With Advanced Melanoma. Oncologist. 2024;29:e822-e827. DOI: 10.1093/oncolo/oyae045. Източник ↩
  51. Keam SJ. Toripalimab: First Global Approval. Drugs. 2019;79:573-578. DOI: 10.1007/s40265-019-01076-2. Източник ↩
  52. Sheng X, Yan X, Chi Z, Si L, Cui C, Tang B, et al. Axitinib in Combination With Toripalimab, a Humanized Immunoglobulin G(4) Monoclonal Antibody Against Programmed Cell Death-1, in Patients With Metastatic Mucosal Melanoma: An Open-Label Phase IB Trial. J Clin Oncol. 2019;37:2987-2999. DOI: 10.1200/JCO.19.00210. Източник ↩
  53. Li S, Wu X, Yan X, Zhou L, Chi Z, Si L, et al. Toripalimab plus axitinib in patients with metastatic mucosal melanoma: 3-year survival update and biomarker analysis. J Immunother Cancer. 2022;10. DOI: 10.1136/jitc-2021-004036. Източник ↩
  54. Guo J, Si L, Kong Y, Flaherty KT, Xu X, Zhu Y, et al. Phase II, open-label, single-arm trial of imatinib mesylate in patients with metastatic melanoma harboring c-Kit mutation or amplification. J Clin Oncol. 2011;29:2904-9. DOI: 10.1200/JCO.2010.33.9275. Източник ↩
  55. Hodi FS, Corless CL, Giobbie-Hurder A, Fletcher JA, Zhu M, Marino-Enriquez A, et al. Imatinib for melanomas harboring mutationally activated or amplified KIT arising on mucosal, acral, and chronically sun-damaged skin. J Clin Oncol. 2013;31:3182-90. DOI: 10.1200/JCO.2012.47.7836. Източник ↩
  56. Guo J, Carvajal RD, Dummer R, Hauschild A, Daud A, Bastian BC, et al. Efficacy and safety of nilotinib in patients with KIT-mutated metastatic or inoperable melanoma: final results from the global, single-arm, phase II TEAM trial. Ann Oncol. 2017;28:1380-1387. DOI: 10.1093/annonc/mdx079. Източник ↩
  57. Garbe C, Amaral T, Peris K, Hauschild A, Arenberger P, Basset-Seguin N, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 2: Treatment - Update 2024. Eur J Cancer. 2025;215:115153. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.115153. Източник ↩
  58. Lian B, Si L, Cui C, Chi Z, Sheng X, Mao L, et al. Phase II randomized trial comparing high-dose IFN-α2b with temozolomide plus cisplatin as systemic adjuvant therapy for resected mucosal melanoma. Clin Cancer Res. 2013;19:4488-98. DOI: 10.1158/1078-0432.CCR-13-0739. Източник ↩
  59. Lian B, Si L, Chi ZH, Sheng XN, Kong Y, Wang X, et al. Toripalimab (anti-PD-1) versus high-dose interferon-α2b as adjuvant therapy in resected mucosal melanoma: a phase II randomized trial. Ann Oncol. 2022;33:1061-1070. DOI: 10.1016/j.annonc.2022.07.002. Източник ↩
  60. Kottschade LA, Pond GR, Olszanski AJ, Zakharia Y, Domingo-Musibay E, Hauke RJ, et al. SALVO: Single-Arm Trial of Ipilimumab and Nivolumab as Adjuvant Therapy for Resected Mucosal Melanoma. Clin Cancer Res. 2023;29:2220-2225. DOI: 10.1158/1078-0432.CCR-22-3207. Източник ↩
  61. Lian B, Li Z, Wu N, Li M, Chen X, Zheng H, et al. Phase II clinical trial of neoadjuvant anti-PD-1 (toripalimab) combined with axitinib in resectable mucosal melanoma. Ann Oncol. 2024;35:211-220. DOI: 10.1016/j.annonc.2023.10.793. Източник ↩
  62. Collaborative Ocular Melanoma Study Group. The COMS randomized trial of iodine 125 brachytherapy for choroidal melanoma: V. Twelve-year mortality rates and prognostic factors: COMS report No. 28. Arch Ophthalmol. 2006;124:1684-93. DOI: 10.1001/archopht.124.12.1684. Източник ↩
  63. Kujala E, Mäkitie T, Kivelä T. Very long-term prognosis of patients with malignant uveal melanoma. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2003;44:4651-9. DOI: 10.1167/iovs.03-0538. Източник ↩
  64. Khoja L, Atenafu EG, Suciu S, Leyvraz S, Sato T, Marshall E, et al. Meta-analysis in metastatic uveal melanoma to determine progression free and overall survival benchmarks: an international rare cancers initiative (IRCI) ocular melanoma study. Ann Oncol. 2019;30:1370-1380. DOI: 10.1093/annonc/mdz176. Източник ↩
  65. Piulats JM, Espinosa E, de la Cruz Merino L, Varela M, Alonso Carrión L, Martín-Algarra S, et al. Nivolumab Plus Ipilimumab for Treatment-Naïve Metastatic Uveal Melanoma: An Open-Label, Multicenter, Phase II Trial by the Spanish Multidisciplinary Melanoma Group (GEM-1402). J Clin Oncol. 2021;39:586-598. DOI: 10.1200/JCO.20.00550. Източник ↩
  66. Pelster MS, Gruschkus SK, Bassett R, Gombos DS, Shephard M, Posada L, et al. Nivolumab and Ipilimumab in Metastatic Uveal Melanoma: Results From a Single-Arm Phase II Study. J Clin Oncol. 2021;39:599-607. DOI: 10.1200/JCO.20.00605. Източник ↩
  67. Hassel JC, Piperno-Neumann S, Rutkowski P, Baurain JF, Schlaak M, Butler MO, et al. Three-Year Overall Survival with Tebentafusp in Metastatic Uveal Melanoma. N Engl J Med. 2023;389:2256-2266. DOI: 10.1056/NEJMoa2304753. Източник ↩
  68. Olofsson Bagge R, Nelson A, Shafazand A, All-Eriksson C, Cahlin C, Elander N, et al. Isolated Hepatic Perfusion With Melphalan for Patients With Isolated Uveal Melanoma Liver Metastases: A Multicenter, Randomized, Open-Label, Phase III Trial (the SCANDIUM Trial). J Clin Oncol. 2023;41:3042-3050. DOI: 10.1200/JCO.22.01705. Източник ↩
  69. Olofsson Bagge R, Nelson A, Shafazand A, All-Eriksson C, Cahlin C, Elander N, et al. Survival and Quality of Life After Isolated Hepatic Perfusion With Melphalan as a Treatment for Uveal Melanoma Liver Metastases: Final Results From the Phase III Randomized Controlled Trial SCANDIUM. Ann Surg. 2025;282:100-107. DOI: 10.1097/SLA.0000000000006255. Източник ↩
  70. Dhillon S. Tebentafusp: First Approval. Drugs. 2022;82:703-710. DOI: 10.1007/s40265-022-01704-4. Източник ↩
  71. Zager JS, Orloff M, Ferrucci PF, Choi J, Eschelman DJ, Glazer ES, et al. Efficacy and Safety of the Melphalan/Hepatic Delivery System in Patients with Unresectable Metastatic Uveal Melanoma: Results from an Open-Label, Single-Arm, Multicenter Phase 3 Study. Ann Surg Oncol. 2024;31:5340-5351. DOI: 10.1245/s10434-024-15293-x. Има публикувана ерата (PMID 39026142), съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
  72. U.S. Food and Drug Administration. FDA approves melphalan as a liver-directed treatment for uveal melanoma. 14 August 2023. Източник ↩
  73. Carter TJ, Broadfoot J, Coupland SE, Damato B, Evans H, Fenwick S, et al. Uveal Melanoma UK national guidelines: 2023 update. Eur J Cancer. 2025;228:115687. DOI: 10.1016/j.ejca.2025.115687. Източник ↩
  74. Seth R, Messersmith H, Funchain P. Systemic Therapy for Melanoma: ASCO Guideline Rapid Recommendation Update. J Clin Oncol. 2022;40:2375-2377. DOI: 10.1200/JCO.22.00944. Източник ↩
  75. Fukushima S, Ito T, Asai J, Igaki H, Tanaka R, Namikawa K, et al. Japanese Dermatological Association Guidelines: Clinical Questions of Guidelines for Melanoma 2025. J Dermatol. 2025;52:e666-e697. DOI: 10.1111/1346-8138.17740. Източник ↩
  76. Soft Tissue Tumor and Melanoma Group of Sarcoma Committee, Chinese Anti-Cancer Association. [Chinese expert consensus on the surgical treatment of cutaneous/acral melanoma V1.0]. Zhonghua Zhong Liu Za Zhi. 2020;42:81-93. DOI: 10.3760/cma.j.issn.0253-3766.2020.02.001. Източник ↩
Продължете с темата

Още от онкологичните серии

Стомашна онкология · ИмунотерапияРак на стомаха, част 7: метастатична болест — системна терапия по биомаркериКъм свързаната публикация ↗Колоректална онкология · АноректумРак на дебелото черво, част 7: хирургия на рак на ректумаКъм свързаната публикация ↗