Меланом, част 9: проследяване, рехабилитация и живот след меланом

1. Кога и при кого настъпват рецидивите

Интензивността на проследяването се обосновава с хода на риска във времето. В шотландски регистър (1568 пациенти в стадий I) 80% от рецидивите настъпват в първите 3 години [1]; в серия от Йейл (373 пациенти в стадий I–III) 47% настъпват през първата и 32% през втората година [10]. В германския регистър 10-годишната преживяемост без рецидив е 89,0% в стадий I, 56,9% в стадий II и 36,0% в стадий III (AJCC 2002); годишният риск при стадий IA остава нисък и равномерен (не повече от 1 на 125), а при IB през първите 3 години и при II–III е поне 1 на 40 [2]. На тези данни се опира стадийно адаптираната схема на S3.

С времето разликата между прогностичните групи изчезва: в анализ на SEER (8647 пациенти с T2–T4 тумори) 10-годишната специфична преживяемост при диагнозата е 79,6% срещу 41,2% между най-нискорисковата и най-високорисковата група, а при преживелите 8 години — 95,4% срещу 91,7% (P = 0,51) [11]. Късни рецидиви има: сред свободните от рецидив на 10-ата година в John Wayne Cancer Institute актюерският риск е 6,8% на 15-ата и 11,3% на 20-ата година, по-често при тънки, N0 тумори и по-млади пациенти [12]. Серията е от референтен център и вероятно надценява риска.

2. Кой открива рецидива

Кой открива рецидива, зависи от риска и от интензивността на програмата: при нисък и среден риск преобладава самоизследването, при интензивна образна програма във висок риск — компютърната томография (КТ).

Дял на рецидивите, открити от пациента. MELFO [3]; Австралия, 211 рецидива, *включително партньорите [13]; Шотландия [1]; Йейл [10]; **интензивна програма при стадий IIB–III, където КТ открива 48,3% [14]. Различни популации и периоди; сравнението е ориентировъчно.

В германското проспективно проучване на 2008 пациенти физикалният преглед открива 50% от рецидивите в стадий I–III, а ехографията на лимфните възли — 21% [15]. В по-новото мултицентрово проучване (668 пациенти) пациентите сами откриват само 33,3% от локорегионалните метастази, макар 69,4% от тях да са видими или палпируеми [16] — аргумент за по-добро обучение. S3 препоръчва самоизследването като съществена част от проследяването (8.2, B, LoE 3b, консенсус 100%) и физикален преглед при всички пациенти (8.4, A, LoE 2b) [4]. Връзката „по-ранно откриване — по-добра преживяемост“ в наблюдателните серии е податлива на изместване на момента на диагнозата (lead-time bias).

3. Проследяването в практиката: последователност на решенията

1. Документирайте стадия по AJCC 8 и дали е извършена биопсия на сентинелен лимфен възел (SLNB). Схемата на S3 (8.11) е изградена върху AJCC 7; пациентите в стадий IB–IIB без коректно стадиране чрез SLNB S3 проследява като стадий IIC [4].
2. Отделете проследяването по време на и след адювантна терапия. NICE препоръчва то да се определя от изискванията на самата терапия [6] (част 5).
3. Обучете пациента — по възможност и партньора — да изследва кожата, белега и лимфните региони, и дайте контакт за бърз достъп при находка [6][17].
4. Изберете интензивността по риска. Стадий IA: само клиничен преглед. SLN-негативен IB–IIC: по-редките визити са изпитани в MELFO (раздел 4). IIB/IIC–III: обсъдете образна диагностика, като кажете, че ползата за преживяемостта не е доказана (раздел 5). Графикът година по година според S3, NICE и ESMO дава генераторът в раздел 7.
5. Лимфни възли: ехография от стадий IB по S3 (8.5, A) и EADO 2024 [4][18]; при SLN-позитивни пациенти, наблюдавани без дисекция, ехографското проследяване е част от самата стратегия (част 4).
6. Не назначавайте рутинно рентгенография на гръдния кош, ехография на корема и костна сцинтиграфия (S3 8.7, 8.8, 8.10) [4].
7. На всяка визита питайте за дистрес и страх от рецидив, хронична токсичност (щитовидна жлеза, надбъбреци, стави), лимфедем и комплементарни средства. При стадий IV — интердисциплинарен туморен борд и ранна палиативна грижа (раздел 13).
8. След интензивната фаза — самоизследване и поне ежегоден преглед на цялата кожа за нов първичен меланом (S3 8.1; AAD) [4][7].

4. Колко често: MELFO и намалената честота на визитите

Интервалите на S3 (8.3 и 8.11) са консенсусни препоръки (EK) [4], AAD ги нарича „предложени“ [7], а ESMO 2025 заявява, че консенсус за оптималната схема няма [IV, B] [8]. Единственото рандомизирано изпитване на схема е MELFO.

MELFO рандомизира 388 възрастни със SLN-негативен меланом в стадий IB–IIC (Нидерландия и Великобритания, 2006–2016) между конвенционална и редуцирана, стадийно адаптирана схема. След 5 години преживяемостта без заболяване не се различава (HR 1,00; 0,49–2,07) [3]; първичната крайна точка е качеството на живот и изпитването не е планирано за разлика в преживяемостта. В 3-годишния нидерландски анализ редуцираната схема е свързана с по-малко стрес, свързан с рака (P = 0,001), но с малко по-нисък физически скор (P = 0,02) [20]; британската кохорта е публикувана отделно [21]. Мета-анализ на двата доклада не намира предимство на по-честите визити (OR за рецидив 1,14; 0,65–2,00) [22] — но това са два доклада на една програма.

По австралийски модел (стадий I–II) редуцираната схема спестява около 3000 визити на 1000 пациенти, за сметка на 44,9 рецидива и 9,6 нови първични меланома на 1000 пациенти, открити с над 2 месеца закъснение [23]. Систематичният обзор от Онтарио оценява доказателствата за всяка стратегия като ниски до много ниски (GRADE) [24]. При въвеждането на схемата на NICE от 2022 г. уелски модел прогнозира 21 122 по-малко прегледа, но 7812 повече образни изследвания за 2025–2030 г. [25]. Проследяването от общопрактикуващ лекар в шотландско RCT дава по-висока удовлетвореност [26].

5. Образна диагностика при висок риск: какво промени TRIM

S3 препоръчва рутинна образна диагностика от стадий IIC (8.9, B, LoE 1a, консенсус 89%), по схема 8.11 на всеки 6 месеца през първите 3 години [4]. Нивото „1a“ се опира на мета-анализ на диагностичната точност, не на изход: позитронно-емисионната томография с КТ (PET-КТ) има чувствителност 80% и специфичност 87% за далечни метастази, а ехографията на лимфните възли — 96% и 99% [27]. В наблюдателни серии образните изследвания откриват повечето рецидиви преди симптомите (69% асимптомни при PET-КТ в стадий III [28]; 66% образно открити в британска серия [29]), но по-ранното откриване не е равно на по-дълъг живот.

Рентгенографията на гръдния кош е практически безполезна: само 38 от 4218 рентгенографии (0,9%) са истински положителни [30], а в Сидни чувствителността е 48% [31]. Честите изследвания струват и повече пари и въглеродни емисии от ежегодните [32]. NICE (2022) „обмисля“ КТ на тялото и мозъка от IIB и я „предлага“ от IIC, без рутинна PET-КТ и с магнитен резонанс (МР) вместо КТ под 25 години и при бременност [6]; EADO 2024 премества прага от IIC (2022) към IIB/C [18][33]. Интервалите на NCCN са видени само вторично [34].

6. Кръвни маркери: S100B и циркулираща туморна ДНК

S3 препоръчва S100B при асимптомни пациенти от стадий IB (8.6, B, LoE 1a, консенсус 92%), на 3 месеца през първите 3 години (8.11) [4]. Мета-анализ на 22 серии (3393 пациенти) потвърждава прогностичната му стойност: при положителен S100B HR за смърт е 2,23 (1,92–2,58) [35]. Няма обаче изпитване, което да показва, че проследяването с S100B удължава живота; NICE не включва рутинни кръвни изследвания, а AAD и (по вторичен източник) NCCN не ги препоръчват [6][7][34]. Измерването на S100B остава германска и швейцарска практика.

Циркулиращата туморна ДНК (ctDNA) е изследователски инструмент. В биомаркерно проучване към RCT AVAST-M (161 пациенти в стадий II/III) откриваемата след операция ctDNA е свързана с по-кратък интервал без заболяване (HR 3,12; 1,79–5,47) [36], а при серийно мерене (127 пациенти с BRAF-мутация) — с рецидив (HR 17,17; 6,12–48,14) [37]. Методът изисква проследима мутация и нито едно от прочетените ръководства не го препоръчва.

7. Ръководствата в сравнение

Ръководствата са единни за физикалния преглед, самоизследването и отказа от рентгенография, ехография на корема и костна сцинтиграфия. Разминават се по продължителност, по ехографията на лимфните възли, по S100B и по прага за образна диагностика. Продължителността в S3 (8.1, B, LoE 1b−) се опира на кохорти с hazard rates; изпитване, сравняващо различни продължителности, няма [4].

Германската схема е най-интензивната: до 10 години, ехография и S100B от IB и образна диагностика от IIC. Тя е по-стара от MELFO, TRIM и ревизията на NICE и е изградена върху AJCC 7. Не открихме публикувана азиатска схема за проследяване на меланом, която да можем да прочетем; японските и китайските насоки се фокусират върху терапевтичните разлики при акралния и мукозния меланом (част 8) [41][38]. Не открихме и българска национална насока за проследяване на меланом.

8. Втори първичен меланом и самоизследване

Прекараният меланом повишава риска от нов първичен меланом: в SEER (89 515 пациенти) съотношението наблюдавани/очаквани е 8,61 и остава повишено и след 20 години [9]; част от ефекта се дължи на по-внимателното наблюдение. Абсолютният риск е няколко на сто: 2,3% в германския регистър [2] и 5-годишен кумулативен риск 11,4% в MSKCC (4484 пациенти), като 59% от вторите тумори се появяват през първата година [42]. Рискът е по-висок при фамилна анамнеза (5-годишен 19,1%) и при диспластични невуси (23,7%) [42].

Вторите меланоми се откриват по-тънки (под 1,00 mm: 77,9% срещу 70,3% от първите) [9]. Локализираният втори меланом почти не променя преживяемостта (HR 1,09; 1,01–1,18), а регионалният или далечният я влошава (HR 1,71; 1,55–1,89) спрямо единичен меланом [43] — аргумент за доживотния преглед на кожата. ESMO препоръчва доживотно самоизследване и прегледи на цялата кожа, за предпочитане от дерматолог [III, B] [8]. В RCT (341 преживели и техните партньори) съвместното обучение увеличава самоизследването и откриването на подозрителни лезии [17]. Практиката изостава: в изходните данни на австралийското изпитване MEL-SELF 20% от 504 пациенти не са се изследвали нито веднъж през последната година [44]. Проследяване, водено от пациента (снимки с дерматоскоп към смартфон), е осъществимо в пилотно RCT [39].

9. Слънце и витамин D

ESMO [III, A] и NICE съветват да се избягват слънчевите изгаряния и изкуственото ултравиолетово лъчение [8][6] (част 1). Добрите намерения отслабват: в малко датско проучване с дозиметри (21 пациенти и 21 контроли) дневната UV доза на пациентите нараства всяко от трите лета след диагнозата [45]. NICE препоръчва измерване на витамин D при диагнозата и съвет при дефицит [6]; S3 не разглежда темата. Високодозовата суплементация обаче не предотвратява рецидивите: в двойносляпото RCT ViDMe (436 пациенти в стадий IA–III, медиана 52 месеца) рецидив имат 26,51% при витамин D и 20,70% при плацебо, HR 1,27 (0,79–2,03) [46]. Изпитването тества профилактика на рецидива, не корекция на дефицит.

10. Психика, комуникация и страх от рецидив

Около една трета от пациентите с меланом имат клинично значим дистрес, най-често тревожност; рискови фактори са женският пол, по-младата възраст, видимата локализация и липсата на подкрепа [47]. В MEL-SELF 46% от пациентите (предимно in situ и стадий IA) имат клинично значим страх от рецидив, несвързан с изчисления им реален риск (OR 1,00; 0,99–1,01) [44]. Повечето пациенти ценят визитите най-вече за успокоение (98% от 231 анкетирани във Великобритания) [48]; в MELFO по-редките визити не повишават тревожността [3].

Страхът от рецидив е повлияем: в RCT (164 пациенти в стадий 0–II с висок риск) брошура и три телефонни сесии с психолог намаляват тежестта му след 12 месеца (средна разлика −1,41; −2,6 до −0,2), без разлика в тревожността и депресията [49]. Дали психологичната подкрепа удължава живота, е спорно: малко американско RCT (68 пациенти) показва 3 от 34 смъртни случая с интервенция срещу 10 от 34 без нея след 6 години [50], значимо след 10 години само в коригирания анализ [51]; датската репликация (262 пациенти) потвърждава психологичната полза [52], но не и ефект върху преживяемостта (HR 1,30; 0,5–3,5) [53].

S3 препоръчва рутинен психосоциален скрининг (11.3, EK) и пълна, разбираема информация, съобразена с желанието на пациента (5.1–5.3, EK) [4]; NICE — психосоциална подкрепа на всяка визита [6].

11. Тялото след лечението и рехабилитация

Лимфедем. В MSLT-II лимфедем има 24,1% от пациентите след пълна лимфна дисекция срещу 6,3% при ехографско наблюдение [54]; след ингвинална дисекция — 50% на 12-ия месец в малка нидерландска серия [55]. Лечението е комплексна противозастойна терапия (мануален лимфен дренаж, компресия, упражнения); S3 я описва в текста без препоръка [4].

Хронична имуномедиирана токсичност. След адювантна анти-PD-1 терапия (318 пациенти) 46,2% имат нежелани реакции, продължили поне 3 месеца след спирането, а 29,2% все още ги имат при последния контрол; сред персистиращите най-чест е хипотиреоидизмът (70,4%), следван от артрит, дерматит и надбъбречна недостатъчност [56]. За част от пациентите това означава доживотна хормонална заместителна терапия (част 7).

Дългосрочно преживели. Във финалния анализ на CheckMate 067 сред живите и без прогресия на 3-тата година 10-годишната специфична преживяемост е 96% с ниволумаб плюс ипилимумаб и 97% с ниволумаб [57] (част 6; изпитването е финансирано от производителя). Проследяването все по-често включва и работата, финансите и семейното планиране [58].

Рехабилитация. S3 9.1 (EK, консенсус 82%) изисква пациентите да бъдат информирани за законовото си право на рехабилитация в Германия [4]. Препоръката е обвързана с германското социално право и не е пряко приложима в България; NICE, ESMO и AAD нямат аналог.

12. Бременност и комплементарни методи

Бременност след меланом. Наблюдателните данни не показват по-лоша преживяемост: в шведска национална кохорта (5533 жени) HR за смърт при бременност след диагнозата е 0,58 (0,32–1,05) [59], а систематичен обзор на 4 кохорти не намира значимо влияние [60]; възможен е подбор. За меланома, открит по време на бременност, мета-анализ от 2017 г. намира HR за смъртност 1,17 (1,03–1,33) [61], а по-нов, ограничен до 3 проучвания с нисък риск от систематична грешка, не намира разлика при стадийно съпоставяне (HR 0,85; 0,73–1,00) [62]. AAD препоръчва моментът на бъдеща бременност да се обсъжда индивидуално, а не по фиксирано правило [7].

Комплементарни и „алтернативни“ методи. S3 допуска комплементарни методи по желание на пациента след преценка на рисковете (11.1, EK) и отбелязва, че нито едно клинично проучване не показва противотуморен ефект при меланом. Препоръка 11.2 (EK) изисква активно да се пита за употребата им, да се предупреждава за взаимодействия и да се съветва против „алтернативни“ терапии като кайсиевите ядки („витамин B17“) [4].

13. Палиативна грижа и организация на лечението

При стадий IV S3 препоръчва ранно включване на специализирана палиативна грижа (11.4, EK) [4], а ASCO — ранна палиативна грижа успоредно с лечението при всички напреднали карциноми [40]. Основното RCT е при недребноклетъчен рак на белия дроб: по-добро качество на живот и по-малко депресивни симптоми (16% срещу 38%) [63]; пренасянето към меланома е екстраполация. Практиката изостава: във Франция (3889 починали от метастатичен меланом, 2010–2013) 51,9% са получили химиотерапия през последните 3 месеца, а палиативни нужди не са документирани при около 1 на 5 [64]; в италиански център амбулаторна палиативна консултация имат само 15% [65].

S3 препоръчва всеки пациент с метастатичен меланом да бъде обсъден на интердисциплинарен туморен борд и винаги да се проверява включване в клинично изпитване (12.1, EK) [4]; EADO 2024 също [66]. Германски регистров анализ (47 924 пациенти) свързва лечението в сертифицирани центрове с по-добра обща преживяемост (HR 0,85; 0,82–0,88), без значима разлика в стадий IV [67]; това е непрецензиран препринт с риск от объркващи фактори.

14. Ограничения и несигурност

• Всички интервали в ръководствата са експертен консенсус; рандомизирано е изпитана само редуцираната схема при SLN-негативен IB–IIC (MELFO), а продължителността — никога.
• TRIM е междинен анализ; окончателните резултати, както и основните резултати на MEL-SELF, не са публикувани.
• Препоръките от глава 8 на S3 са проверени през 2018 г., изградени са върху AJCC 7 и не цитират MELFO, TRIM, NICE 2022, ViDMe, данните за хронична токсичност и ctDNA. Версия 4 е обявена, но към 11.10.2026 г. не е публикувана.
• В обосновката на S3 открихме несъответствия: референция [717] е миши модел; 12,7% (2 години) и 11,4% (5 години) за втори меланом са от две различни популации, не от една високорискова група [68][42]; за късните рецидиви са дадени три различни стойности; делът на непризнатите палиативни нужди е „всеки четвърти“ вместо около 1 на 5 [64].
• NCCN (използван само вторично), схемата на ESMO 2025 (фигура 6), пълният текст на EADO 2024, австралийската насока и JDA 2025 не бяха достъпни. Повечето числа са от резюметата; ерата към MEL-SELF не са проверени.
• Няма български данни за проследяването.

Литература

1. Dicker TJ, et al. A rational approach to melanoma follow-up in patients with primary cutaneous melanoma. Scottish Melanoma Group. Br J Dermatol. 1999. DOI: 10.1046/j.1365-2133.1999.02657.x. Източник ↩
2. Leiter U, et al. Hazard rates for recurrent and secondary cutaneous melanoma: an analysis of 33,384 patients in the German Central Malignant Melanoma Registry. J Am Acad Dermatol. 2012. DOI: 10.1016/j.jaad.2010.09.772. Източник ↩
3. Moncrieff MD, et al. Follow-up schedule for patients with sentinel node-negative cutaneous melanoma (the MELFO study): an international phase III randomized clinical trial. Ann Surg. 2022. DOI: 10.1097/SLA.0000000000005621. Източник ↩
4. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik, Therapie und Nachsorge des Melanoms, Langversion 3.3, Juli 2020. AWMF-Registernummer 032-024OL. Глави 5 (Aufklärung und Kommunikation), 8 (Nachsorge, препоръки 8.1–8.11), 9 (Rehabilitation), 11 (Begleittherapie) и 12 (Versorgungsstrukturen). Източник ↩
5. Ladjevardi CO, et al. Physical examinations and whole-body imaging versus physical examinations alone during follow-up after radical surgery of stage IIB–C and III cutaneous malignant melanoma (TRIM): interim analysis of a randomised trial. Lancet Oncol. 2025. DOI: 10.1016/S1470-2045(25)00487-5. Източник ↩
6. National Institute for Health and Care Excellence. Melanoma: assessment and management (NICE guideline NG14). 2015, последна актуализация 27 юли 2022. Препоръки 1.1, 1.2 и 1.9. Източник ↩
7. Swetter SM, et al. Guidelines of care for the management of primary cutaneous melanoma. J Am Acad Dermatol. 2019. DOI: 10.1016/j.jaad.2018.08.055. Източник ↩
8. Amaral T, et al. Cutaneous melanoma: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2025. DOI: 10.1016/j.annonc.2024.11.006. Източник ↩
9. Bradford PT, et al. Increased risk of second primary cancers after a diagnosis of melanoma. Arch Dermatol. 2010. DOI: 10.1001/archdermatol.2010.2. Източник ↩
10. Poo-Hwu WJ, et al. Follow-up recommendations for patients with American Joint Committee on Cancer stages I–III malignant melanoma. Cancer. 1999. PMID: 10590365. Източник ↩
11. Rueth NM, et al. Conditional survival after surgical treatment of melanoma: an analysis of the Surveillance, Epidemiology, and End Results database. Ann Surg Oncol. 2010. DOI: 10.1245/s10434-010-0965-8. Източник ↩
12. Faries MB, et al. Late recurrence in melanoma: clinical implications of lost dormancy. J Am Coll Surg. 2013. DOI: 10.1016/j.jamcollsurg.2013.03.007. Източник ↩
13. Francken AB, et al. Detection of first relapse in cutaneous melanoma patients: implications for the formulation of evidence-based follow-up guidelines. Ann Surg Oncol. 2007. DOI: 10.1245/s10434-007-9347-2. Източник ↩
14. Podlipnik S, et al. Performance of diagnostic tests in an intensive follow-up protocol for patients with American Joint Committee on Cancer (AJCC) stage IIB, IIC, and III localized primary melanoma. J Am Acad Dermatol. 2016. DOI: 10.1016/j.jaad.2016.02.1229. Източник ↩
15. Garbe C, et al. Prospective evaluation of a follow-up schedule in cutaneous melanoma patients: recommendations for an effective follow-up strategy. J Clin Oncol. 2003. DOI: 10.1200/JCO.2003.01.091. Източник ↩
16. Livingstone E, et al. Prospective evaluation of follow-up in melanoma patients in Germany – results of a multicentre and longitudinal study. Eur J Cancer. 2015. DOI: 10.1016/j.ejca.2015.01.007. Източник ↩
17. Robinson JK, et al. Remote skin self-examination training of melanoma survivors and their skin check partners: a randomized trial. Cancer Med. 2020. DOI: 10.1002/cam4.3299. Източник ↩
18. Garbe C, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 1: Diagnostics – Update 2024. Eur J Cancer. 2025. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.115152. Източник ↩
19. Damude S, et al. The MELFO-Study: prospective, randomized, clinical trial for the evaluation of a stage-adjusted reduced follow-up schedule in cutaneous melanoma patients – results after 1 year. Ann Surg Oncol. 2016. DOI: 10.1245/s10434-016-5263-7. Източник ↩
20. Deckers EA, et al. The MELFO Study: a multicenter, prospective, randomized clinical trial on the effects of a reduced stage-adjusted follow-up schedule on cutaneous melanoma IB–IIC patients – results after 3 years. Ann Surg Oncol. 2020. DOI: 10.1245/s10434-019-07825-7. Източник ↩
21. Moncrieff MD, et al. The MelFo Study UK: effects of a reduced-frequency, stage-adjusted follow-up schedule for cutaneous melanoma 1B to 2C patients after 3-years. Ann Surg Oncol. 2020. DOI: 10.1245/s10434-020-08758-2. Източник ↩
22. Richter K, et al. Conventional versus reduced-frequency follow-up in early-stage melanoma survivors: systematic review with meta-analysis. Curr Oncol. 2023. DOI: 10.3390/curroncol30030256. Източник ↩
23. Turner RM, et al. Optimizing the frequency of follow-up visits for patients treated for localized primary cutaneous melanoma. J Clin Oncol. 2011. DOI: 10.1200/JCO.2010.34.2956. Източник ↩
24. Rajagopal S, et al. Surveillance evaluations in patients with stage I, II, III, or resectable IV melanoma treated with curative intent: a systematic review. Surg Oncol. 2024. DOI: 10.1016/j.suronc.2024.102077. Източник ↩
25. Dobbs TD, et al. Service implications of the revised 2022 NICE follow-up guidelines for stage IA–IIC melanoma. Br J Surg. 2024. DOI: 10.1093/bjs/znad402. Източник ↩
26. Murchie P, et al. Patient satisfaction with GP-led melanoma follow-up: a randomised controlled trial. Br J Cancer. 2010. DOI: 10.1038/sj.bjc.6605638. Източник ↩
27. Xing Y, et al. Contemporary diagnostic imaging modalities for the staging and surveillance of melanoma patients: a meta-analysis. J Natl Cancer Inst. 2011. DOI: 10.1093/jnci/djq455. Източник ↩
28. Lewin J, et al. Surveillance imaging with FDG-PET/CT in the post-operative follow-up of stage 3 melanoma. Ann Oncol. 2018. DOI: 10.1093/annonc/mdy124. Източник ↩
29. Lim KHJ, et al. Contemporary outcomes from the use of regular imaging to detect relapse in high-risk cutaneous melanoma. ESMO Open. 2018. DOI: 10.1136/esmoopen-2017-000317. Източник ↩
30. Brown RE, et al. Surveillance after surgical treatment of melanoma: futility of routine chest radiography. Surgery. 2010. DOI: 10.1016/j.surg.2010.07.042. Източник ↩
31. Morton RL, et al. The role of surveillance chest X-rays in the follow-up of high-risk melanoma patients. Ann Surg Oncol. 2009. DOI: 10.1245/s10434-008-0207-5. Източник ↩
32. Williams JTW, et al. Healthcare costs and carbon emissions of stage III melanoma surveillance imaging. Appl Health Econ Health Policy. 2026. DOI: 10.1007/s40258-025-00998-1. Източник ↩
33. Garbe C, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 1: Diagnostics: Update 2022. Eur J Cancer. 2022. DOI: 10.1016/j.ejca.2022.03.008. Източник ↩
34. Vetto JT. Clinical and imaging follow-up for high-risk cutaneous melanoma: current evidence and guidelines. Cancers (Basel). 2024. (Възпроизвежда таблицата за образна диагностика на NCCN; версията на NCCN не е посочена.) DOI: 10.3390/cancers16142572. Източник ↩
35. Mocellin S, et al. The prognostic value of serum S100B in patients with cutaneous melanoma: a meta-analysis. Int J Cancer. 2008. DOI: 10.1002/ijc.23794. Източник ↩
36. Lee RJ, et al. Circulating tumor DNA predicts survival in patients with resected high-risk stage II/III melanoma. Ann Oncol. 2018. DOI: 10.1093/annonc/mdx717. Източник ↩
37. Rizo-Potau D, et al. Longitudinal BRAF ctDNA monitoring in melanoma reflects disease status and predicts relapse. J Dermatol Sci. 2026. DOI: 10.1016/j.jdermsci.2026.07.004. Източник ↩
38. National Health Commission of the People's Republic of China. National guidelines for diagnosis and treatment of melanoma 2022 in China (English version). Chin J Cancer Res. 2022. DOI: 10.21147/j.issn.1000-9604.2022.04.02. Източник ↩
39. Ackermann DM, et al. Assessing the potential for patient-led surveillance after treatment of localized melanoma (MEL-SELF): a pilot randomized clinical trial. JAMA Dermatol. 2022. Ерата: PMID 35475874 и 35544132 (съдържанието не е проверено). DOI: 10.1001/jamadermatol.2021.4704. Източник ↩
40. Ferrell BR, et al. Integration of palliative care into standard oncology care: American Society of Clinical Oncology clinical practice guideline update. J Clin Oncol. 2017. DOI: 10.1200/JCO.2016.70.1474. Източник ↩
41. Fukushima S, et al. Japanese Dermatological Association Guidelines: Clinical Questions of Guidelines for Melanoma 2025. J Dermatol. 2025. DOI: 10.1111/1346-8138.17740. Източник ↩
42. Ferrone CR, et al. Clinicopathological features of and risk factors for multiple primary melanomas. JAMA. 2005. DOI: 10.1001/jama.294.13.1647. Източник ↩
43. Xie J, et al. Survival impact of second primary cutaneous and non-cutaneous melanoma in melanoma survivors. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2026. DOI: 10.1111/jdv.70043. Източник ↩
44. Medcalf E, et al. Characteristics of participants screened and randomized to the Melanoma Self Surveillance Trial. JAMA Dermatol. 2026. Ерата: PMID 41984433 (съдържанието не е проверено). DOI: 10.1001/jamadermatol.2026.0083. Източник ↩
45. Idorn LW, et al. A 3-year follow-up of sun behavior in patients with cutaneous malignant melanoma. JAMA Dermatol. 2014. DOI: 10.1001/jamadermatol.2013.5098. Източник ↩
46. De Smedt J, et al. High-dose vitamin D supplementation does not improve outcome in a cutaneous melanoma population: results of the ViDMe trial. Br J Dermatol. 2024. DOI: 10.1093/bjd/ljae257. Източник ↩
47. Kasparian NA, et al. Psychological responses and coping strategies among patients with malignant melanoma: a systematic review of the literature. Arch Dermatol. 2009. DOI: 10.1001/archdermatol.2009.308. Източник ↩
48. Dancey A, et al. Views of UK melanoma patients on routine follow-up care. Br J Plast Surg. 2005. DOI: 10.1016/j.bjps.2004.10.012. Източник ↩
49. Dieng M, et al. Benefits of a brief psychological intervention targeting fear of cancer recurrence in people at high risk of developing another melanoma: 12-month follow-up results of a randomized controlled trial. Br J Dermatol. 2020. DOI: 10.1111/bjd.17990. Източник ↩
50. Fawzy FI, et al. Malignant melanoma. Effects of an early structured psychiatric intervention, coping, and affective state on recurrence and survival 6 years later. Arch Gen Psychiatry. 1993. DOI: 10.1001/archpsyc.1993.01820210015002. Източник ↩
51. Fawzy FI, et al. Malignant melanoma: effects of a brief, structured psychiatric intervention on survival and recurrence at 10-year follow-up. Arch Gen Psychiatry. 2003. DOI: 10.1001/archpsyc.60.1.100. Източник ↩
52. Boesen EH, et al. Psychoeducational intervention for patients with cutaneous malignant melanoma: a replication study. J Clin Oncol. 2005. DOI: 10.1200/JCO.2005.05.193. Източник ↩
53. Boesen EH, et al. Survival after a psychoeducational intervention for patients with cutaneous malignant melanoma: a replication study. J Clin Oncol. 2007. DOI: 10.1200/JCO.2007.10.8894. Източник ↩
54. Faries MB, et al. Completion dissection or observation for sentinel-node metastasis in melanoma. N Engl J Med. 2017. DOI: 10.1056/NEJMoa1613210. Източник ↩
55. Jansen MR, et al. One-year morbidity following videoscopic inguinal lymphadenectomy for stage III melanoma. Cancers (Basel). 2021. DOI: 10.3390/cancers13061450. Източник ↩
56. Goodman RS, et al. Extended follow-up of chronic immune-related adverse events following adjuvant anti-PD-1 therapy for high-risk resected melanoma. JAMA Netw Open. 2023. DOI: 10.1001/jamanetworkopen.2023.27145. Източник ↩
57. Wolchok JD, et al. Final, 10-year outcomes with nivolumab plus ipilimumab in advanced melanoma. N Engl J Med. 2025. DOI: 10.1056/NEJMoa2407417. Източник ↩
58. Reitmajer M, et al. Cancer survivorship in malignant melanoma. J Dtsch Dermatol Ges. 2026. DOI: 10.1111/ddg.70486x. Източник ↩
59. Lens MB, et al. Effect of pregnancy on survival in women with cutaneous malignant melanoma. J Clin Oncol. 2004. DOI: 10.1200/JCO.2004.02.096. Източник ↩
60. Martínez-Campayo N, et al. Survival of women previously diagnosed of melanoma with subsequent pregnancy: a systematic review and meta-analysis. J Clin Med. 2021. DOI: 10.3390/jcm11010083. Източник ↩
61. Kyrgidis A, et al. Does pregnancy influence melanoma prognosis? A meta-analysis. Melanoma Res. 2017. DOI: 10.1097/CMR.0000000000000334. Източник ↩
62. Stylianakis D, et al. The prognostic impact of pregnancy-associated melanoma on overall and melanoma-specific survival: a systematic review and meta-analysis. Crit Rev Oncol Hematol. 2026. DOI: 10.1016/j.critrevonc.2026.105376. Източник ↩
63. Temel JS, et al. Early palliative care for patients with metastatic non-small-cell lung cancer. N Engl J Med. 2010. DOI: 10.1056/NEJMoa1000678. Източник ↩
64. Gallais Sérézal I, et al. End-of-life care for hospitalized patients with metastatic melanoma in France: a nationwide, register-based study. Br J Dermatol. 2016. DOI: 10.1111/bjd.14631. Източник ↩
65. De Mattia M, et al. End-of-life care in advanced melanoma: a retrospective cohort study from an Italian comprehensive cancer center. BMC Cancer. 2026. DOI: 10.1186/s12885-026-15762-4. Източник ↩
66. Garbe C, et al. European consensus-based interdisciplinary guideline for melanoma. Part 2: Treatment – Update 2024. Eur J Cancer. 2025. DOI: 10.1016/j.ejca.2024.115153. Източник ↩
67. Schoffer O, et al. Treatment of malignant melanoma in certified cancer centres and its relationship to survival (WiZen). Препринт, не е рецензиран. 2026. DOI: 10.64898/2026.03.16.26347792. Източник ↩
68. Moloney FJ, et al. Detection of primary melanoma in individuals at extreme high risk: a prospective 5-year follow-up study. JAMA Dermatol. 2014. DOI: 10.1001/jamadermatol.2014.514. Източник ↩