Рак на хранопровода, част 4: хирургично лечение — езофагектомия

1. Клиничен контекст: къде е мястото на операцията

Повечето пациенти с локално авансирал тумор не се оперират директно: ESMO препоръчва мултимодалното лечение да се обмисли при всички с локално авансирал резектабилен рак [I, A] [2]. Основата е в урока „Мултимодална терапия на рака на хранопровода“, а доказателствата — в част 5.

Новото общо ръководство на ESMO за рак на стомаха и хранопровода (онлайн 15.10.2026) [3] при локално авансирал плоскоклетъчен карцином препоръчва химиолъчетерапия по CROSS, рестадиране и операция [I, A], като пациентите с резектабилен тумор трябва да бъдат оперирани дори след пълен клиничен отговор на предоперативната химиолъчетерапия или химиотерапия [I, A]; спасителната резекция след дефинитивна химиолъчетерапия е опция само при селектирани пациенти в опитни центрове [IV, C]. При локално авансирал аденокарцином стандартът е периоперативна FLOT с радикална операция [I, A] [3]. Преабилитацията (хранителна, физическа и психологическа) трябва да се обмисли преди голяма операция [IV, B] [3].

Преди планирана езофагектомия S3 изисква анализ на риска с оценка на функцията на органите; ако пациентът е функционално неоперабилен, се избират други методи (експертен консенсус, силен консенсус) [9]. Стратегиите при неоперабилност са в урока „Терапевтични стратегии за рака на хранопровода“.

2. Хирургичен алгоритъм в практиката

1. Мултидисциплинарен съвет: хистология, локализация (тип по Siewert), стадий (част 3), предоперативно лечение (част 5).
2. Оценка на годността: сърце, бели дробове, хранителен статус, крехкост; при функционална неоперабилност — други методи [9].
3. Обем на резекцията: по ESMO 2026 (текст без степен) McKeown при супракаринални и Ivor Lewis при инфракаринални тумори и Siewert I; при Siewert II оптималният достъп се изследва [3]. S3 (препоръка 36) е в същата посока [9].
4. Технически подход: робот-асистирана McKeown или хибридна Ivor Lewis като достъп на избор [I, B]; изцяло минимално инвазивна — при опитни хирурзи [I, B] [3].
5. Реконструкция: стомашна тръба; интраторакална анастомоза при субтотална, цервикална при тотална езофагектомия; дебело черво при неизползваем стомах [9].
6. Лимфна дисекция: двуполева на Запад; триполева в Япония (раздели 7 и 12).
7. Грижи и одит: ERAS; усложнения по дефинициите на ECCG (раздели 8–10).

3. Какво се отстранява и трите класически достъпа

Езофагектомията отстранява по-голямата част от хранопровода заедно с тумора и регионалните лимфни възли; стомахът се оформя като тръба и се изтегля нагоре като нов хранопровод, а при неизползваем стомах се използва дебелото черво [9]. Класическите достъпи са три (фигура 1): Ivor Lewis (корем и дясна гръдна кухина, анастомоза в гръдния кош), McKeown (корем, гръдна кухина и шия, анастомоза на шията) и трансхиатален (корем и шия, без торакотомия) [14][8].

В Англия и Уелс делът на операцията по Ivor Lewis нараства от 80,3% до 86,8%, а на трансхиаталната спада от 3,1% до 1,7% (национален одит, 2012–2020) [15].

Трансторакален срещу трансхиатален достъп

В холандското RCT при 220 пациенти с аденокарцином трансхиаталният достъп дава по-малко ранни усложнения; 5-годишната преживяемост е 39% след трансторакален срещу 29% след трансхиатален достъп, без статистическа значимост [14]. При окончателното проследяване тя е 36% срещу 34% (P = 0,71); възможната полза от гръдния достъп при тумори на дисталния хранопровод с 1–8 засегнати възела е подгрупов резултат, т.е. хипотеза [16].

Тумори на гастроезофагеалната връзка

При тумори на връзката и кардията японското JCOG9502 добавя ляв торакоабдоминален достъп към тоталната гастректомия: 10-годишната преживяемост е 37% при абдоминално-трансхиатален срещу 24% при ляв торакоабдоминален достъп (HR 1,42; 0,98–2,05) [17]. Проучването тества левия торакоабдоминален достъп, не операцията по Ivor Lewis. За Siewert II изборът между трансторакална езофагектомия и разширена гастректомия остава спорен: мета-анализ от 2020 г., основно на ретроспективни данни, е в полза на трансхиаталния достъп [18], а холандска кохорта от 136 пациенти не намира разлика в преживяемостта (aHR 1,08; 0,64–1,82) при повече лимфни възли след трансторакален достъп (45 срещу 28) [19]. ESMO 2026 също приема, че оптималният достъп при Siewert II „се изследва“, като отбелязва, че наблюдателни данни може да са в полза на Ivor Lewis [3]. Резултати от рандомизираното CARDIA все още няма. Вижте и стадирането и гастректомията в серията за рак на стомаха.

4. Минимално инвазивна срещу открита езофагектомия

Историята на минимално инвазивната езофагектомия (MIE) е пример за това как следващото проучване коригира предишното. Хибридна се нарича операция, при която единият етап (обикновено коремният) е лапароскопски, а другият — открит.

В TIME белодробната инфекция за 2 седмици е 29% (16/56) след открита срещу 9% (5/59) след минимално инвазивна операция [20]; 3-годишната преживяемост е 50,5% срещу 40,4% (HR 0,883; 0,540–1,441), без мощност за преживяемост [23]. В MIRO големите белодробни усложнения са 18% срещу 30% [21], а 5-годишната преживяемост — 59% срещу 47% (HR 0,71; 0,48–1,06), т.е. сходна [24].

Британското прагматично ROMIO (пациентите не знаят вида на операцията през първите 6 дни) не потвърждава ползата от хибридния достъп: разликата във физическата функция за 3 месеца е 2,1 точки (−2,0 до 6,2; P = 0,3), а белодробна инфекция до 30 дни има около една трета от пациентите и в двете групи [6]. Причината за разминаването с MIRO не е изяснена; една хипотеза е дизайнът — от 9 RCT за MIE само едно е оценено като прагматично по PRECIS-2 [25], т.е. повечето измерват резултатите на най-добрите центрове.

JCOG1409 MONET е първото голямо RCT с преживяемост като първична крайна точка: 3-годишната преживяемост е 82,0% (73,8–87,8) след торакоскопска срещу 70,9% (61,6–78,4) след открита езофагектомия, HR 0,64 (98,8% CI 0,34–1,21); неинфериорността е потвърдена при междинен анализ [5]. Изводът е „не по-лоша“, а не „по-добра“.

Мрежов мета-анализ на 8 RCT (1776 пациенти) намира около двукратно по-малко белодробни усложнения при тотална MIE (RR 0,46; 0,29–0,71) и робот-асистирана операция (RR 0,48; 0,33–0,71) спрямо открита, без разлика в теча и болничната смъртност [4]; за ориентир — в MIRO големите белодробни усложнения след открита операция са 30% [21]. Качеството на живот е по-добро 3 месеца след MIE, но не и след 6–12 месеца [26]. В кохортата OGAA (1784 пациенти) тоталната MIE е свързана с по-малко белодробни усложнения (28% срещу 37% при открита; коригиран OR 0,60; 0,45–0,78) [27]. В Англия и Уелс делът на откритите операции спада от 57,3% до 47,1%, с голяма вариация между болниците [15].

5. Робот-асистирана езофагектомия

В холандското ROBOT (112 пациенти, един център) робот-асистираната операция има по-малко хирургични усложнения от откритата (59% срещу 80%; RR 0,74; 0,57–0,96) [22], еднаква 5-годишна преживяемост (41% срещу 40%) [28] и практически равни болнични разходи [29]. Сравнението е с открита операция, не с MIE.

Първото западно RCT „робот срещу конвенционална MIE“ — ROBOT-2 (30.09.2026; 218 рандомизирани пациенти с аденокарцином, 4 високообемни центъра) — показва повече отстранени лимфни възли с робот (медиана 36 срещу 32; P = 0,005), сходни усложнения, 90-дневна смъртност 1,0% срещу 3,0% (P = 0,62) и без разлика в преживяемостта до 1 година [7]. Броят на лимфните възли е сурогатна крайна точка.

При плоскоклетъчен карцином и достъп по McKeown REVATE постига успешна дисекция по левия рекурентен нерв при 88,3% срещу 69% и по-рядка трайна парализа на нерва (5,8% срещу 20%; P = 0,003) [30] — отново техническа, не онкологична крайна точка. Китайското RAMIE намира сходна безопасност (теч 12,2% срещу 11,3%; 90-дневна смъртност по 0,6%) [31], а мета-анализите — средно 3,72 (1,07–6,37) повече лимфни възли при ниска сигурност [32][33]. Нито едно RCT не показва по-дълга преживяемост след робот-асистирана в сравнение с конвенционална MIE.

Позицията на ESMO 2026. Робот-асистираната McKeown или хибридната Ivor Lewis „може да бъде достъп на избор“ [I, B]; изцяло минимално инвазивната McKeown и Ivor Lewis е опция за опитни хирурзи [I, B] [3]. В текста роботът е предпочетен за McKeown заради по-пълната лимфна дисекция, а изцяло минимално инвазивната или робот-асистираната Ivor Lewis е свързана с по-висок риск от теч и е опция само за опитни хирурзи или в проучвания [3]. Препоръката се опира на безопасност и брой лимфни възли, не на по-дълга преживяемост.

По данни от базата на STS, цитирани във вторичен обзор, делът на робот-асистираните езофагектомии в САЩ нараства от 1% до 18% (2015–2019) [34]; в Япония операцията се заплаща от здравното осигуряване от 2018 г. [10].

6. Къде да е анастомозата

Холандското ICAN (245 пациенти, тумори на средния и дисталния хранопровод и връзката, трансторакален минимално инвазивен или хибриден достъп) сравнява интраторакална с цервикална анастомоза: недостатъчността, изискваща интервенция, е 12,3% (15/122) срещу 31,7% (39/123), разлика −19,4 процентни пункта (−29,5 до −9,3) [8]. Интраторакалната анастомоза води и до по-малко тежки усложнения, по-малко увреждане на рекурентния нерв и по-малко дисфагия при сходна смъртност [8]. Резултатът важи само за тумори, достатъчно ниски за интраторакална анастомоза.

Мета-анализ на 12 RCT (1493 пациенти) потвърждава посоката: при цервикална анастомоза недостатъчността е почти три пъти по-честа (RR 2,76; 1,94–3,94), без разлика в смъртността (RR 0,93; 0,52–1,68) [35]. В холандския национален одит тя е 17,0% при интраторакална срещу 21,9% при цервикална [36], а интраторакалната е и по-евтина [37].

Анастомозата с ушивател и ръчната имат еднаква честота на недостатъчност (12 RCT; RR 0,97; 0,70–1,35) [38]. Пилоропластиката може да намали пневмонията или теча (18% срещу 27%) според адаптивно RCT със спиране рано; сигурността е ограничена [39].

7. Лимфна дисекция: колко възли и от кои полета

В международна кохорта от 2303 пациенти, оперирани без предоперативно лечение, повече отстранени лимфни възли се свързват с по-дълга преживяемост (оптимален праг в модела — 23 възела); това е асоциация от времето преди неоадювантното лечение [40]. Британският одит използва поне 15 възела като показател за качество [15]; прагът на NCCN не можахме да проверим. Анатомията е в урока „Лимфен дренаж на хранопровода“.

ESMO 2026 (текст без степен) предпочита трансторакална езофагектомия с двуполева дисекция, а шийна дисекция обикновено се прави при клинично позитивни възли или цервикален тумор [3]. S3 също приема двуполевата дисекция за стандарт [9], докато JES изисква триполева дисекция при гръден плоскоклетъчен карцином [10]. Китайското NST 1503 рандомизира 766 пациенти с плоскоклетъчен карцином на гръдния хранопровод (cT1b–3N0–1, операция без предоперативно лечение): когато лимфните възли по десния рекурентен нерв са негативни при интраоперативно бързо хистологично изследване, отказът от шийната дисекция не намалява 5-годишната преживяемост (72,2% при триполева срещу 68,8% при двуполева; P = 0,163) [41]. Малко RCT намира 3-годишна преживяемост 68,2% срещу 68,6% [42], а мета-анализ на 27 проучвания (10 039 пациенти, основно наблюдателни) — средно 15 възела повече при триполева дисекция без разлика в преживяемостта [11].

8. Усложнения: как се броят и колко са

През 2015 г. Групата за консенсус по усложненията при езофагектомия (ECCG) въвежда общи дефиниции на усложненията, за да могат болниците да се сравняват коректно [43]. Референтните стойности от 24 високообемни центъра (2704 резекции, 2015–2016 г.) са следните [1]:

• поне едно усложнение — 59%; Clavien-Dindo ≥ IIIb — 17,2%; повторна хоспитализация — 11,2%;
• пневмония — 14,6%; предсърдна аритмия — 14,5%;
• недостатъчност на анастомозата — 11,4%; некроза на стомашната тръба — 1,3%;
• хилозен излив — 4,7%; увреждане на рекурентния нерв — 4,2%.

В международния одит OGAA (2247 пациенти, 137 болници, 41 държави) недостатъчността е 14,2%, а некрозата на тръбата — 2,7%; моделът за прогноза на теча едва надминава случайността (AUROC 0,618), с основни предиктори сърдечносъдовите заболявания и ХОББ [44]. Недостатъчността не е синоним на хирургична грешка. Дали усложненията скъсяват дългосрочната преживяемост, е спорно: в MIRO големите усложнения се свързват с по-лоша преживяемост (HR 2,21; 1,41–3,45) [24], а в кохорта от 733 операции по Ivor Lewis недостатъчността не е свързана с нея (HR 0,96) [45]. Качество на живот се съобщава само в 26% от хирургичните проучвания [46].

9. Смъртност и значение на обема

В референтните центрове на ECCG 30-дневната смъртност е 2,4%, а 90-дневната — 4,5% [1]. В Англия и Уелс 90-дневната смъртност след резекция спада от 4,7% (2012–2013) до 2,7% (2019–2020), а 30-дневната — от 2,6% до 1,3% [15]; тези числа обединяват езофагектомия и гастректомия (17 650 резекции).

Мета-анализ на 56 кохортни проучвания (езофагектомия и гастректомия) намира при болниците с голям обем OR 0,51 (0,43–0,59) за 30-дневна и 0,65 (0,56–0,74) за 90-дневна смъртност; „голям обем“ е дефиниран от 4 до 239 операции годишно, а платото в модела е около 43 езофагектомии годишно [12]. В САЩ около 32% от спада на смъртността през 1999–2008 г. се обяснява с концентрацията в по-големи болници [47]. Във френска национална кохорта (11 196 резекции на хранопровод и стомах) 90-дневната смъртност е 10,2% при под 20 операции годишно срещу 3,6% при поне 60 [48]. ESMO 2026 препоръчва езофагектомията и гастректомията да се извършват във високообемни центрове, като „много експерти“ предлагат минимум 20 операции годишно (текст без степен на препоръка) [3]; S3 изисква поне 20 сложни операции на хранопровода годишно (консенсус) [9]. Позицията на NCCN не можахме да прочетем. Всички тези данни са наблюдателни.

10. Ускорено възстановяване, преабилитация и хранителен достъп

Ръководството на ERAS Society (2019) препоръчва своите 39 раздела във всички центрове [49]. Мета-анализ на 6 RCT (850 пациенти) показва по-малко усложнения (OR 0,35; 0,21–0,59) и около 1,9 дни по-кратък болничен престой, без разлика в недостатъчността и смъртността [13]. ESMO 2026 не разглежда ERAS, но препоръчва преабилитация [IV, B] [3]. JES отбелязва, че клиничните пътеки са широко използвани в Япония, но ползата им „не е установена“ [10].

Ефектът на преабилитацията е несигурен: един мета-анализ на 16 RCT намира OR 0,43 (0,31–0,58) за усложнения [50], друг (10 RCT, GRADE) — само тенденция при ниска сигурност [51]. При рутинна хранителна йеюностомия в серия от 97 неусложнени случая само 9,3% се нуждаят от нея след изписването, а 18,5% имат проблем със сондата [52]. Дългосрочното хранене е тема на част 7.

11. Пациенти над 80 години

Мета-анализ на 18 наблюдателни проучвания (73 776 пациенти, от които 6234 над 80 години) показва при пациентите над 80 години повече усложнения (OR 1,40; 1,11–1,78), по-висока ранна смъртност и по-кратка преживяемост (HR 2,29; 1,38–3,79) [53]. Оперираните са селектирани, затова числата не са праг за отказ: решението зависи от функционалната оценка (S3, препоръка 34) [9], а не само от възрастта. RCT при възрастни пациенти няма.

12. Ръководствата: Европа, Германия и Япония

Основното ръководство е ESMO 2026 [3], прочетено в пълен текст; то заменя ESMO 2022 [54]. Текстът на NCCN не беше достъпен (резюмето на v4.2026 обхваща само системната терапия) [55]; от STS/ASTRO 2024 е прочетено само резюмето, без формулировките на хирургичните препоръки [56]. Затова американска хирургична позиция не се цитира и разлика между ESMO и NCCN не може да бъде твърдяна. За сравнение са използвани германската S3 v4.0 [9] и JES 2022 [57][10], прочетени в пълен текст.

Всички източници в колона ESMO 2026 са от [3], в колона S3 — от [9], в колона JES — от [10]. Разликата отразява и популацията: в Япония — плоскоклетъчен карцином на гръдния хранопровод с честа дисеминация към шията, на Запад — предимно аденокарцином на дисталния хранопровод; затова ICAN и NST 1503 не са пряко взаимозаменяеми. Китайското ръководство за периоперативно поведение от 2023 г. и NICE NG83 не бяха прочетени.

13. Ограничения и несигурност

• NCCN, пълният текст на STS/ASTRO и NICE не бяха прочетени; от ESMO 2026 фигурите са прочетени само като легенди.
• ESMO 2026: препоръката за робот/хибриден достъп е [I, B] („може да бъде“); прагът от 20 операции е без степен.
• Сурогатни крайни точки. ROBOT-2 и REVATE не измерват преживяемост.
• Неинфериорност. MONET показва „не по-лоша“, а не „по-добра“ преживяемост.
• Противоречиви RCT. MIRO и ROMIO се разминават; смъртността и престоят в ROMIO не са цитирани (нееднозначно разпределение по рамена).
• Смесени популации. Одитите и данните за обема обединяват езофагектомия и гастректомия.
• Наблюдателни данни за обема, броя на лимфните възли и пациентите над 80 години; повечето числа са от резюмета на публикациите.
• Предстоящи данни: дългосрочна преживяемост в ROBOT-2 и RAMIE, 3-годишна преживяемост в ROMIO и резултати от CARDIA.

Литература

1. Low DE, Kuppusamy MK, Alderson D, et al. Benchmarking Complications Associated with Esophagectomy. Ann Surg. 2019;269:291–298. DOI: 10.1097/SLA.0000000000002611. Източник ↩
2. Obermannová RL, Leong T. ESMO Clinical Practice Guideline interim update on the treatment of locally advanced oesophageal and oesophagogastric junction adenocarcinoma and metastatic squamous-cell carcinoma. ESMO Open. 2025;10:104134. DOI: 10.1016/j.esmoop.2025.104134. Прочетен пълен текст. Източник ↩
3. Al-Batran SE, Bencivenga M, Crosby T, et al. Gastric and oesophageal cancer: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2026:S0923–7534(26)06776–1.. DOI: 10.1016/j.annonc.2026.09.015. Онлайн преди печат, 15.10.2026. Прочетен пълен текст и приложение (фигурите — само легендите). Източник ↩
4. Aiolfi A, Cammarata F, Bonitta G, et al. Open, hybrid, minimally invasive, and robotic-assisted transthoracic esophagectomy for cancer: a network meta-analysis of randomized trials. Int J Surg. 2025;111:8503–8514. DOI: 10.1097/JS9.0000000000002985. Източник ↩
5. Takeuchi H, Machida R, Ando M, et al. Thoracoscopic versus open oesophagectomy for patients with oesophageal cancer (JCOG1409 MONET): a multicentre, open-label, randomised, controlled, phase 3, non-inferiority trial. Lancet Gastroenterol Hepatol. 2025;10:1104–1116. DOI: 10.1016/S2468-1253(25)00207-9. Източник ↩
6. ROMIO Study Group. Laparoscopic or open abdominal surgery with thoracotomy for patients with oesophageal cancer: ROMIO randomized clinical trial. Br J Surg. 2024;111:doi: 10.1093/bjs/znae023. DOI: 10.1093/bjs/znae023. Прочетен пълен текст. Източник ↩
7. Berlth F, Gisbertz SS, Tagkalos E, et al. Robotic vs Thoracolaparoscopic Esophagectomy for Esophageal Cancer: A Randomized Clinical Trial. JAMA Surg. 2026:doi: 10.1001/jamasurg.2026.4478. DOI: 10.1001/jamasurg.2026.4478. Онлайн публикация преди печат. Източник ↩
8. van Workum F, Verstegen MHP, Klarenbeek BR, et al. Intrathoracic vs Cervical Anastomosis After Totally or Hybrid Minimally Invasive Esophagectomy for Esophageal Cancer: A Randomized Clinical Trial. JAMA Surg. 2021;156:601–610. DOI: 10.1001/jamasurg.2021.1555. Източник ↩
9. Ebert MP, Fischbach W, Hollerbach S, et al. German guidelines for the diagnosis and treatment of squamous-cell carcinoma and adenocarcinoma of the esophagus-version 4.0. ESMO Gastrointest Oncol. 2025;7:100112. DOI: 10.1016/j.esmogo.2024.100112. Прочетен пълен текст (хирургична глава, препоръки 33–39). Източник ↩
10. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan Esophageal Society: part 2. Esophagus. 2023;20:373–389. DOI: 10.1007/s10388-023-00994-1. Прочетен пълен текст. Източник ↩
11. Song W, Chen J, Huang W, et al. Extent of lymphadenectomy in thoracic esophageal squamous cell carcinoma: a meta-analysis of three-field versus two-field dissection. World J Surg Oncol. 2026;24:doi: 10.1186/s12957–026–04219–4. DOI: 10.1186/s12957-026-04219-4. Източник ↩
12. Kooij CD, Zuin IS, Challine A, et al. The Impact of Hospital Volume on Postoperative Outcomes for Esophagectomy and Gastrectomy: A Systematic Review and Meta-analysis. Ann Surg Oncol. 2026;33:7088–7100. DOI: 10.1245/s10434-026-19558-5. Източник ↩
13. Kennelly P, Davey MG, Griniouk D, et al. Evaluating the impact of enhanced recovery after surgery protocols following oesophagectomy: a systematic review and meta-analysis of randomised clinical trials. Dis Esophagus. 2025;38:doi: 10.1093/dote/doae118. DOI: 10.1093/dote/doae118. Източник ↩
14. Hulscher JB, van Sandick JW, de Boer AG, et al. Extended transthoracic resection compared with limited transhiatal resection for adenocarcinoma of the esophagus. N Engl J Med. 2002;347:1662–9. DOI: 10.1056/NEJMoa022343. Източник ↩
15. Pucher PH, Park MH, Cromwell DA, et al. Diagnosis and treatment for gastro-oesophageal cancer in England and Wales: analysis of the National Oesophago-Gastric Cancer Audit (NOGCA) database 2012-2020. Br J Surg. 2023;110:701–709. DOI: 10.1093/bjs/znad065. Прочетен пълен текст; смъртността обединява езофагектомия и гастректомия. Източник ↩
16. Omloo JM, Lagarde SM, Hulscher JB, et al. Extended transthoracic resection compared with limited transhiatal resection for adenocarcinoma of the mid/distal esophagus: five-year survival of a randomized clinical trial. Ann Surg. 2007;246:992–1000; discussion 1000–1. DOI: 10.1097/SLA.0b013e31815c4037. Източник ↩
17. Kurokawa Y, Sasako M, Sano T, et al. Ten-year follow-up results of a randomized clinical trial comparing left thoracoabdominal and abdominal transhiatal approaches to total gastrectomy for adenocarcinoma of the oesophagogastric junction or gastric cardia. Br J Surg. 2015;102:341–8. DOI: 10.1002/bjs.9764. Източник ↩
18. Wu H, Shang L, Du F, et al. Transhiatal versus transthoracic surgical approach for Siewert type Ⅱ adenocarcinoma of the esophagogastric junction: a meta-analysis. Expert Rev Gastroenterol Hepatol. 2020;14:1107–1117. DOI: 10.1080/17474124.2020.1806710. Източник ↩
19. Zeyara A, Kuiper GM, Vanstraelen S, et al. Surgical approach and oncological outcomes in Siewert type II junctional tumors. Dis Esophagus. 2026;39:doi: 10.1093/dote/doag049. DOI: 10.1093/dote/doag049. Източник ↩
20. Biere SS, van Berge Henegouwen MI, Maas KW, et al. Minimally invasive versus open oesophagectomy for patients with oesophageal cancer: a multicentre, open-label, randomised controlled trial. Lancet. 2012;379:1887–92. DOI: 10.1016/S0140-6736(12)60516-9. Източник ↩
21. Mariette C, Markar SR, Dabakuyo-Yonli TS, et al. Hybrid Minimally Invasive Esophagectomy for Esophageal Cancer. N Engl J Med. 2019;380:152–162. DOI: 10.1056/NEJMoa1805101. Източник ↩
22. van der Sluis PC, van der Horst S, May AM, et al. Robot-assisted Minimally Invasive Thoracolaparoscopic Esophagectomy Versus Open Transthoracic Esophagectomy for Resectable Esophageal Cancer: A Randomized Controlled Trial. Ann Surg. 2019;269:621–630. DOI: 10.1097/SLA.0000000000003031. Източник ↩
23. Straatman J, van der Wielen N, Cuesta MA, et al. Minimally Invasive Versus Open Esophageal Resection: Three-year Follow-up of the Previously Reported Randomized Controlled Trial: the TIME Trial. Ann Surg. 2017;266:232–236. DOI: 10.1097/SLA.0000000000002171. Източник ↩
24. Nuytens F, Dabakuyo-Yonli TS, Meunier B, et al. Five-Year Survival Outcomes of Hybrid Minimally Invasive Esophagectomy in Esophageal Cancer: Results of the MIRO Randomized Clinical Trial. JAMA Surg. 2021;156:323–332. DOI: 10.1001/jamasurg.2020.7081. Източник ↩
25. Chalmers K, Cousins S, Blencowe NS, et al. How pragmatic are randomised controlled trials evaluating minimally invasive surgery for oesophageal cancer? A methodological review of trial design using the Pragmatic-Explanatory Continuum Indicator Summary-2 (PRECIS-2) tool. BMJ Open. 2024;14:e078417. DOI: 10.1136/bmjopen-2023-078417. Източник ↩
26. Kauppila JH, Xie S, Johar A, et al. Meta-analysis of health-related quality of life after minimally invasive versus open oesophagectomy for oesophageal cancer. Br J Surg. 2017;104:1131–1140. DOI: 10.1002/bjs.10577. Източник ↩
27. Oesophago-Gastric Anastomosis Audit (OGAA) Collaborative. Postoperative outcomes after minimally invasive esophagectomy: an international cohort study from the Oesophagogastric Anastomosis Audit (OGAA). BMC Surg. 2025;25:225. DOI: 10.1186/s12893-025-02941-6. Източник ↩
28. de Groot EM, van der Horst S, Kingma BF, et al. Robot-assisted minimally invasive thoracolaparoscopic esophagectomy versus open esophagectomy: long-term follow-up of a randomized clinical trial. Dis Esophagus. 2020;33:doaa079.. DOI: 10.1093/dote/doaa079. Източник ↩
29. Goense L, van der Sluis PC, van der Horst S, et al. Cost analysis of robot-assisted versus open transthoracic esophagectomy for resectable esophageal cancer. Results of the ROBOT randomized clinical trial. Eur J Surg Oncol. 2023;49:106968. DOI: 10.1016/j.ejso.2023.06.020. Източник ↩
30. Chao YK, Li Z, Jiang H, et al. Multicentre randomized clinical trial on robot-assisted versus video-assisted thoracoscopic oesophagectomy (REVATE trial). Br J Surg. 2024;111:doi: 10.1093/bjs/znae143. DOI: 10.1093/bjs/znae143. Източник ↩
31. Yang Y, Li B, Yi J, et al. Robot-assisted Versus Conventional Minimally Invasive Esophagectomy for Resectable Esophageal Squamous Cell Carcinoma: Early Results of a Multicenter Randomized Controlled Trial: the RAMIE Trial. Ann Surg. 2022;275:646–653. DOI: 10.1097/SLA.0000000000005023. Източник ↩
32. Neves AD, Comprido JM, Grillo ITC, et al. Mckeown Esophagectomy: Minimally Invasive Robot-Assisted vs Conventional Technique - Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Clinical Trial. Surg Innov. 2026:15533506261444974. DOI: 10.1177/15533506261444974. Източник ↩
33. Mirza W, Khan ME, Iqbal H, et al. Robot-assisted (da Vinci) versus conventional esophagectomy for resectable esophageal cancer: a GRADE-assessed systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. J Robot Surg. 2025;19:742. DOI: 10.1007/s11701-025-02943-9. Източник ↩
34. Hoover E, Salami A, Porembka M, et al. The Evolution of Esophagectomy to Robotic-Assisted Minimally Invasive Esophagectomy (RAMIE) in the Treatment of Esophageal Cancer: Historical Insights and Comparative Outcomes. Cancers (Basel). 2026;18:doi: 10.3390/cancers18152444. DOI: 10.3390/cancers18152444. Вторичен източник за данните от базата STS. Източник ↩
35. You J, Zhang H, Li W, et al. Intrathoracic versus cervical anastomosis in esophagectomy for esophageal cancer: A meta-analysis of randomized controlled trials. Surgery. 2022;172:575–583. DOI: 10.1016/j.surg.2022.03.006. Източник ↩
36. Gooszen JAH, Goense L, Gisbertz SS, et al. Intrathoracic versus cervical anastomosis and predictors of anastomotic leakage after oesophagectomy for cancer. Br J Surg. 2018;105:552–560. DOI: 10.1002/bjs.10728. Източник ↩
37. Matthée E, Ubels S, Klarenbeek B, et al. Intrathoracic versus cervical anastomosis after totally or hybrid minimally invasive transthoracic oesophagectomy for oesophageal cancer: cost-effectiveness analysis alongside the randomized ICAN trial. BJS Open. 2025;9:doi: 10.1093/bjsopen/zraf061. DOI: 10.1093/bjsopen/zraf061. Източник ↩
38. Calì M, Aiolfi A, Bonitta G, et al. Stapled vs. hand-sewn anastomosis during esophagectomy: a randomized trials systematic review and meta-analysis. Updates Surg. 2026;78:95–106. DOI: 10.1007/s13304-025-02464-y. Източник ↩
39. Luketich JD, Sarkaria ID, Levy RM, et al. A Phase III Randomized Controlled Trial of Pyloroplasty Versus No Pyloroplasty in Patients Undergoing Minimally Invasive Esophagectomy or Robot-assisted Minimally Invasive Esophagectomy. Ann Surg. 2026;283:569–580. DOI: 10.1097/SLA.0000000000006997. Източник ↩
40. Peyre CG, Hagen JA, DeMeester SR, et al. The number of lymph nodes removed predicts survival in esophageal cancer: an international study on the impact of extent of surgical resection. Ann Surg. 2008;248:549–56. DOI: 10.1097/SLA.0b013e318188c474. Източник ↩
41. Mao Y, Liu S, Han Y, et al. Three-field vs two-field lymphadenectomy in thoracic ESCC patients: a multicenter randomized study (NST 1503). J Natl Cancer Cent. 2025;5:203–211. DOI: 10.1016/j.jncc.2025.01.002. Източник ↩
42. Fan B, Sun Z, Lu J, et al. Three-Field Versus Two-Field Lymphadenectomy in Minimally Invasive Esophagectomy: 3-Year Survival Outcomes of a Randomized Trial. Ann Surg Oncol. 2023;30:6730–6736. DOI: 10.1245/s10434-023-13748-1. Източник ↩
43. Low DE, Alderson D, Cecconello I, et al. International Consensus on Standardization of Data Collection for Complications Associated With Esophagectomy: Esophagectomy Complications Consensus Group (ECCG). Ann Surg. 2015;262:286–94. DOI: 10.1097/SLA.0000000000001098. Източник ↩
44. Griffiths EA. Predictors of anastomotic leak and conduit necrosis after oesophagectomy: Results from the oesophago-gastric anastomosis audit (OGAA). Eur J Surg Oncol. 2024;50:107983. DOI: 10.1016/j.ejso.2024.107983. Източник ↩
45. Abu Hejleh A, Lemties J, Kreutzer I, et al. Complications and survival after Ivor Lewis esophagectomy. BMC Cancer. 2026;26:doi: 10.1186/s12885–026–16447–8. DOI: 10.1186/s12885-026-16447-8. Източник ↩
46. Matias N, Naqvi A, Thomson J, et al. A Systematic Mapping Review of Core Outcome Reporting in Surgical Research for Oesophageal Cancer. J Surg Oncol. 2026;133:389–405. DOI: 10.1002/jso.70173. Източник ↩
47. Finks JF, Osborne NH, Birkmeyer JD. Trends in hospital volume and operative mortality for high-risk surgery. N Engl J Med. 2011;364:2128–37. DOI: 10.1056/NEJMsa1010705. Източник ↩
48. Pasquer A, Renaud F, Hec F, et al. Is Centralization Needed for Esophageal and Gastric Cancer Patients With Low Operative Risk?: A Nationwide Study. Ann Surg. 2016;264:823–830. DOI: 10.1097/SLA.0000000000001768. Източник ↩
49. Low DE, Allum W, De Manzoni G, et al. Guidelines for Perioperative Care in Esophagectomy: Enhanced Recovery After Surgery (ERAS(®)) Society Recommendations. World J Surg. 2019;43:299–330. DOI: 10.1007/s00268-018-4786-4. Прочетено резюмето. Източник ↩
50. Lubbad O, Mahmood WU, Shafique S, et al. Effect of prehabilitation in patients undergoing gastric or oesophageal cancer resections: A systematic review and meta-analysis. World J Gastrointest Endosc. 2025;17:109033. DOI: 10.4253/wjge.v17.i9.109033. Източник ↩
51. Papp C, Csontos A, Kehl D, et al. Multimodal prehabilitation for upper gastrointestinal tumors: effects on postoperative morbidity and mortality - a meta-analysis of randomized controlled trials. Pathol Oncol Res. 2026;32:1612328. DOI: 10.3389/pore.2026.1612328. Източник ↩
52. Chon HT, Botros A, El-Zayat I, et al. Utility and outcomes of routine jejunostomy placement following oesophagectomy. Ann R Coll Surg Engl. 2026;108:259–264. DOI: 10.1308/rcsann.2025.0045. Източник ↩
53. Xiao L, Chan KS, Chan I, et al. Outcomes of Curative Esophagectomy in Octogenarians vs. Non-Octogenarians with Esophageal Cancer: A Systematic Review and Meta-Analysis. Geriatrics (Basel). 2026;11:doi: 10.3390/geriatrics11030067. DOI: 10.3390/geriatrics11030067. Източник ↩
54. Obermannová R, Alsina M, Cervantes A, et al. Oesophageal cancer: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2022;33:992–1004. DOI: 10.1016/j.annonc.2022.07.003. Не е прочетен (недостъпен); заменен от ESMO 2026. Източник ↩
55. Ajani JA, D'Amico TA, Bentrem DJ, et al. NCCN Guidelines® Insights: Esophageal and Esophagogastric Junction Cancers, Version 4.2026. J Natl Compr Canc Netw. 2026;24:e260043.. DOI: 10.6004/jnccn.2026.0043. Прочетено само резюмето (системна терапия); хирургичните принципи на NCCN не са прочетени. Източник ↩
56. Worrell SG, Goodman KA, Altorki NK, et al. The Society of Thoracic Surgeons/American Society for Radiation Oncology Updated Clinical Practice Guidelines on Multimodality Therapy for Locally Advanced Cancer of the Esophagus or Gastroesophageal Junction. Ann Thorac Surg. 2024;117:15–32. DOI: 10.1016/j.athoracsur.2023.09.021. Прочетено само резюмето; публикувани са ерата (не са прочетени). Източник ↩
57. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan esophageal society: part 1. Esophagus. 2023;20:343–372. DOI: 10.1007/s10388-023-00993-2. Прочетен пълен текст. Източник ↩