Саркоми и GIST, част 3: лъчетерапия и химиотерапия при саркоми на меките тъкани

1. Защо операцията не винаги стига

В проучването на NCI (Yang и сътр.) 141 пациенти след крайник-съхраняваща операция са рандомизирани за външна лъчетерапия или без нея; локалните рецидиви са по-редки с лъчетерапия както при висока (P = 0,0028), така и при ниска степен (P = 0,016), без разлика в общата преживяемост [3]. След медиана 17,9 години 20-годишната преживяемост е 71% срещу 64% (p = 0,22) — все още без значима разлика [4].

В проучването на MSKCC (164 пациенти) брахитерапията по време на операцията повишава петгодишния локален контрол от 69% на 82% (P = 0,04). Ползата е само при висока степен (89% срещу 66%), без ефект при ниска степен и без разлика в специфичната за болестта преживяемост (84% срещу 81%) [17]. По данни, цитирани в германската S3 насока, мета-анализ от 2018 г. (3155 пациенти, от които само 4,5% в рандомизирани проучвания) намира около двойно по-нисък шанс за локален рецидив с лъчетерапия (OR 0,49; 0,31–0,77) [18]. Изводът за практиката: лъчетерапията е средство за локален контрол, а не за удължаване на живота.

Затова двете основни ръководства я поставят като стандарт при високорискови тумори и допускат пропускането ѝ при нисък риск; при тумор G2–3 това решение ESMO оставя на екипа на референтен център [1][2].

2. Лечебният път на локализирания сарком

1. Туморен борд преди първото лечение. Последователността на лъчетерапия, химиотерапия и операция се планира от мултидисциплинарен екип в референтен център след хистологична диагноза и стадиране (част 2) (ESMO [III, A]; ASTRO — силна препоръка) [1][2].
2. Крайник или тяло, G2–3, дълбок тумор. Широка ексцизия плюс лъчетерапия [II, B]; лъчетерапията обикновено се провежда преди операцията (раздел 3) [1][2].
3. Нисък риск (ниска степен, повърхностен тумор, широки ръбове) — лъчетерапията може да се пропусне след обсъждане [1][2].
4. Висок риск за смърт. Изчислете риска с номограмата Sarculator. При 10-годишна преживяемост под 60% ESMO допуска поне 3 цикъла доксорубицин + ифосфамид, за предпочитане преди операцията [II, B] (раздел 7) [1].
5. Ретроперитонеален сарком. Резекция в център с опит; лъчетерапия не рутинно, а само обсъждане при подбрани липосаркоми и само преди операцията; следоперативна лъчетерапия не се препоръчва (раздел 6) [1][19].
6. Неочаквана неблагоприятна хистология след операцията (позитивен ръб) — следоперативна лъчетерапия; след непланирана („whoops“) ексцизия първо се обсъжда реексцизия в референтен център [IV, A] [2][1].
7. Метастази или рецидив променят целта на лечението (раздели 9–10).

3. Лъчетерапия преди или след операцията: проучването SR2

Канадското NCIC SR2 рандомизира 190 пациенти със сарком на крайник за предоперативна или следоперативна лъчетерапия; следоперативната доза в протокола е по-висока [5]. Първичната цел са раневите усложнения: 31 от 88 (35%) при предоперативна срещу 16 от 94 (17%) при следоперативна лъчетерапия, разлика 18% (95% CI 5–30; p = 0,01). Освен последователността, раневите проблеми зависят и от размера и локализацията на тумора [5].

Цената на следоперативната лъчетерапия се вижда по-късно. При 129 пациенти, оценени след две години, фиброза степен ≥ 2 има при 48,2% след следоперативна срещу 31,5% след предоперативна лъчетерапия — разликата е тенденция, а не статистически значима (P = 0,07). Отокът (23,2% срещу 15,5%) и ставната скованост (23,2% срещу 17,8%) също са числено по-чести след следоперативна лъчетерапия [6]. Локалният контрол не зависи от последователността [1][18].

Компромисът е между временен и траен проблем. Американското ръководство го формулира така: раневите усложнения след предоперативна лъчетерапия обикновено са временни и лечими, докато фиброзата, отокът и сковаността след следоперативна могат да бъдат трайни и да ограничат функцията [2]. Затова ASTRO препоръчва предоперативната пред следоперативната лъчетерапия (силна препоръка, умерено качество на доказателствата) [2]. Изключенията са неочаквана неблагоприятна хистология, кървящ или разязвен тумор и много висок ранев риск [2].

ESMO е по-предпазлив: последователността „варира между институциите, но има общо изместване към предоперативна лъчетерапия“, особено когато трябва да се запази критична структура [1]. Британските ръководства приемат и двата подхода за стандарт [20].

Съвременната техника намалява късната токсичност. В проучването фаза 2 RTOG 0630 (57 оценени пациенти) образно-насочената лъчетерапия (IGRT) към по-малък обем дава късна токсичност степен ≥ 2 при 10,5% срещу 37% в предоперативното рамо на SR2 (P < 0,001); всичките 5 локални рецидива са в облъчения обем [21]. Сравнението е с историческа контрола, а не рандомизирано. ASTRO препоръчва модулирана по интензитет лъчетерапия (IMRT) и ежедневен образен контрол [2].

4. По-кратки курсове: обещаващи, но още недоказани

Стандартният предоперативен курс трае около пет седмици. Хипофракционирането (по-малко, но по-големи фракции) е изпитвано само в нерандомизирани проучвания. В HYPORT-STS (MD Anderson, 120 пациенти) курс от 15 фракции за три седмици дава големи раневи усложнения при 31% (95% CI 24–40) и късна токсичност степен ≥ 3 при 3% [7]. След медиана 43 месеца четиригодишната преживяемост без локален рецидив е 93%, късната токсичност степен ≥ 2 на две години — 9%, фрактурите — 3% [22].

Изпитвани са и курсове от пет фракции за една седмица. В проучването фаза 2 на Medical College of Wisconsin (32 пациенти) големите раневи усложнения са 25%, а двама пациенти (6%) са ампутирани заради усложнения [23]. По таблицата в обзора на Salerno и сътр. от 2026 г. петгодишният локален контрол е 81% в полската серия с рамо 5 × 5 Gy и 86% в серията на UCLA с рамо 5 × 6 Gy (раневи усложнения 30%); оригиналните публикации не са прочетени [8].

Авторите на същия обзор предупреждават, че практиката „изпреварва данните за токсичност“: рандомизирано сравнение със стандартния курс няма [8]. ASTRO определя алтернативните схеми като „в процес на активно изследване“, докато текстът на ESMO 2021 е по-благосклонен и съобщава „сравними ефекти“ [2][1]. Рандомизираното проучване фаза 3 на SWOG (5 срещу 25 дни предоперативна лъчетерапия; 296 планирани пациенти) е регистрирано с планирано начало декември 2026 г. и първични резултати около април 2029 г. [9].

5. Лъчетерапия плюс имунотерапия: SU2C-SARC032

SU2C-SARC032 е първото рандомизирано проучване, добавило имунотерапия към локалното лечение. Включени са 127 пациенти (модифицирана популация) със сарком на крайник стадий III — недиференциран плеоморфен сарком (UPS) или плеоморфен/дедиференциран липосарком. Добавянето на пембролизумаб към предоперативната лъчетерапия и операцията повишава двугодишната преживяемост без болест от 52% на 67% (HR 0,61; 90% CI 0,39–0,96; едностранно p = 0,035) [16]. Нежеланите реакции степен ≥ 3 са 56% срещу 31%; данни за общата преживяемост няма [16].

Резултатът е публикуван през ноември 2024 г. — след ESMO 2021 и ASTRO 2021. Дали NCCN v1.2025 го е включил, не може да се потвърди: от NCCN Guidelines Insights 2025 е прочетено само резюмето [24]. Швейцарска кохорта с оптимизиран кратък курс без имунотерапия съобщава сходна двугодишна преживяемост без болест (66%) — сравнение между различни проучвания [25]. Засега това е опция за обсъждане при подбрани хистотипове, а не нов общ стандарт.

6. Ретроперитонеумът е различен: STRASS

При ретроперитонеалния сарком локалният рецидив е основната причина за смърт, затова предоперативната лъчетерапия изглеждаше логична. Европейското рандомизирано проучване STRASS (EORTC 62092; 266 пациенти) не потвърди това: медианата на преживяемостта без абдоминален рецидив е 4,5 години с лъчетерапия плюс операция срещу 5,0 години само с операция (HR 1,01; 0,71–1,44; p = 0,95) [10]. Сериозни нежелани събития има при 24% срещу 10%, лимфопения степен 3–4 — при 77% срещу 1%, с един свързан с лечението смъртен случай [10]. По-късни post hoc анализи не откриват повече големи хирургични усложнения (20,2% срещу 19,5%) [26].

Текстът на NCCN отбелязва, че проучването „предизвиква спорове“: първичната цел е комбинирана, а протоколът на лъчетерапията е спазен при 65% от пациентите [13]. Обединен анализ на STRASS с подбрани по склонност пациенти извън проучването (STREXIT) намира по-рядък абдоминален рецидив при липосаркомите (HR 0,61; 0,42–0,89) и при добре диференцирания и дедиференцирания липосарком G1–2 (HR 0,63; 0,40–0,97), без връзка с общата преживяемост [11]. Това е подгрупов и частично наблюдателен резултат, който генерира хипотеза.

Реанализ на STRASS с интерпретируем изкуствен интелект от 2026 г. определя други подгрупи с полза — по-млади пациенти с добре диференциран липосарком и дедиференциран липосарком след радикална операция (тригодишна преживяемост без абдоминален рецидив 79% срещу 58%; HR 0,40; 0,22–0,71) — и не потвърждава правилото за липосарком с ниска/средна степен [12].

Ръководствата са единни в посоката: не рутинно, обсъждане при подбрани липосаркоми, и ако изобщо — само преди операцията; следоперативна лъчетерапия в ретроперитонеума не се препоръчва (ESMO [I, D]; TARPSWG ID/IB; ASTRO условно против; NCCN — при висок риск за локален рецидив) [1][19][2][13]. Разлика има при интраоперативната лъчетерапия (IORT): NCCN я допуска при положителен ръб, ESMO я определя като с недоказана стойност (раздел 11).

Ролята на химиотерапията преди операция при високостепенен ретроперитонеален сарком (дедиференциран липосарком, лейомиосарком) се изпитва в STRASS-2 (EORTC 1809; 250 планирани пациенти; първични резултати очаквани през април 2027 г.) [27].

7. Химиотерапия около операцията: дългият спор

Десетилетия рандомизирани проучвания дават противоречиви отговори. Индивидуалният мета-анализ на 14 ранни проучвания (1568 пациенти) показва по-малко локални (HR 0,73; 0,56–0,94) и далечни рецидиви (HR 0,70; 0,57–0,85) с адювантна химиотерапия на базата на доксорубицин, но ползата за общата преживяемост не е значима [28][13]. Актуализиран мета-анализ на 18 проучвания (1953 пациенти) намира по-нисък шанс за смърт при комбинацията доксорубицин + ифосфамид (OR 0,56; 0,36–0,85), но не и при самостоятелен доксорубицин (OR 0,84; 0,68–1,03) [29].

Най-голямото проучване, EORTC 62931 (351 пациенти, 73% с лъчетерапия), е отрицателно: петгодишна преживяемост 66,5% с химиотерапия срещу 67,8% без (HR 0,94; 0,68–1,31) [30]. То обаче включва много пациенти с по-нисък риск. Post hoc реанализ с номограмата Sarculator при 80 пациенти с изчислена 10-годишна преживяемост под 60% намира намален риск за смърт с химиотерапия (HR 0,50; 0,30–0,90) [31]. Това е вторичен анализ, а не рандомизиран резултат — но именно той е основата на прага в ESMO.

Две италиански и испански проучвания уточняват режима. При 328 високорискови пациенти три цикъла епирубицин + ифосфамид преди операцията не са по-лоши от три преди и два след нея: 10-годишна преживяемост 64% срещу 59% [32][33]. В ISG-STS 1001 (287 пациенти) химиотерапията, подбрана според хистотипа, е по-лоша от стандартната (междинен анализ: HR 2,00 за рецидив; 1,22–3,26), а при окончателния анализ петгодишната преживяемост е 76% със стандартния режим срещу 66% (P = 0,018) [34][35].

ESMO: адювантна/неоадювантна химиотерапия с доксорубицин + ифосфамид (поне три цикъла) може да се предложи на пациенти с висок риск за смърт [II, B], подбрани по Sarculator (10-годишна преживяемост под 60%), за предпочитане преди операцията; не при алвеоларен сарком на меките части и светлоклетъчен сарком. Химиотерапията „никога не трябва да компенсира неадекватна операция“ [1]. NCCN (текстът от 2022 г.) приема, че химиотерапията подобрява преживяемостта без рецидив, но данните за общата преживяемост са противоречиви, и оставя решението на клиничната преценка без праг на риска [13].

При лейомиосарком на матката единственото рандомизирано проучване на адювантна химиотерапия (GOG-0277) е затворено рано — включени 38 от планираните 216 пациентки — и не показва полза; ESMO не я препоръчва като стандарт [36][1].

8. Регионална хипертермия

В проучването EORTC 62961-ESHO 95 (329 пациенти с дълбок тумор G2–3 над 5 cm) неоадювантната химиотерапия е комбинирана с регионално затопляне на туморната област. След медиана 11,3 години локалната преживяемост без прогресия (HR 0,65; 0,49–0,86) и общата преживяемост (HR 0,73; 0,54–0,98) са по-добри с хипертермия; 10-годишната преживяемост е 52,6% срещу 42,7% [37]. ESMO я приема като опция [I, B], германската S3 — като препоръка степен A [1][18]. В прочетените американски текстове позиция няма. Методът е достъпен в малко центрове.

9. Метастатична болест: системно лечение

Първата линия е на базата на антрациклин (ESMO [I, A]) [1]. В EORTC 62012 (455 пациенти) комбинацията доксорубицин + ифосфамид удвоява честотата на отговор (26% срещу 14%) и удължава преживяемостта без прогресия (7,4 срещу 4,6 месеца; HR 0,74), но общата преживяемост не е значимо по-дълга (14,3 срещу 12,8 месеца; HR 0,83; 95,5% CI 0,67–1,03), а токсичността е по-голяма [14]. Комбинацията се избира, когато свиването на тумора е важно и пациентът е в добро състояние [I, B] [1]. Гемцитабин + доцетаксел не е по-добър от доксорубицин като първа линия (GeDDiS: 24-седмична преживяемост без прогресия 46,3% срещу 46,4%) и ESMO не го препоръчва първи [I, D] [38][1].

Фаза 3 остава решаваща: оларатумаб, обещаващ във фаза 2, не удължи живота в ANNOUNCE (509 пациенти; медиана 20,4 срещу 19,7 месеца; HR 1,05; 0,84–1,30) [39]. MDM2 антагонистът бригимадлин не надмина доксорубицин при дедиференциран липосарком (Brightline-1; PFS 8,4 срещу 7,2 месеца; HR 0,79; p = 0,096) [40].

При лейомиосарком LMS-04 (150 пациенти) показва, че доксорубицин + трабектедин с последваща поддръжка с трабектедин удължава медианата на преживяемостта от 24 на 33 месеца (коригиран HR 0,65; 0,44–0,95), с повече нежелани реакции [15]. Данните за общата преживяемост са от 2024 г. и не са оценени в ESMO 2021; позицията на NCCN v1.2025 не е прочетена.

Печалбите в следващите линии се измерват в месеци. За първа линия при лейомиосарком и солитарен фиброзен тумор ESMO посочва и доксорубицин + дакарбазин [IV, B], а при редки саркоми с мишена — таргетно лечение, например иматиниб при дерматофибросарком протуберанс и NTRK инхибитори при NTRK фузия [III, A] [1].

Имунотерапията действа само при някои хистотипове. В SARC028 пембролизумаб дава отговор при 4 от 10 пациенти с UPS и при никой от 10 с лейомиосарком (общо 18%) [48]. При алвеоларен сарком на меките части атезолизумаб свива тумора при 37% (19 от 52) с медиана на продължителността на отговора 24,7 месеца [49]. Генетично модифицираните Т-клетки afami-cel дават отговор при 39% (95% CI 24–55) от 44 силно предлекувани пациенти със синовиален сарком — само при определен HLA тип (HLA-A*02) и експресия на MAGE-A4 [50]. NCCN и ESMO се различават в оценката на пембролизумаб (раздел 11).

10. Белодробни метастази: кога хирургия

При метахронни белодробни метастази (интервал без болест поне една година), без извънбелодробна болест и с възможност за пълна резекция ESMO определя операцията като стандарт [IV, B]; при синхронни метастази стандартът е химиотерапия [III, B], а стереотактичната лъчетерапия (SBRT) може да се обсъди [1]. Преди операцията е задължително да се изключат други огнища [1]. Рандомизирано проучване на метастазектомия срещу наблюдение няма. В едноцентрова кохорта петгодишната преживяемост след метастазектомия е 32,6%, а непълната резекция повишава риска за смърт (HR 6,54) [51]; по-добрата преживяемост отразява отчасти подбора на пациентите.

11. Ръководствата: къде ESMO и американските насоки се разминават

ESMO 2021, ASTRO 2021 (изпълнително резюме), TARPSWG 2021 и британските ръководства са прочетени в пълен текст. Позициите на NCCN са от публикувания в JNCCN текст на версия 2.2022 (ретроперитонеалната/интраабдоминалната част и системното лечение) и от резюмето на NCCN Guidelines Insights v1.2025; ръководствата за пациенти на NCCN не са използвани [13][24]. Японско ръководство за саркоми на меките тъкани на английски не беше намерено; японската практика е показана чрез протокола JCOG2102, а китайската — чрез национално проучване от 2026 г.

12. Ограничения и несигурност

• Повечето числа са от резюметата на публикациите; ератите към ISG-STS 1001, EORTC 62961, SARC028 и SARC002 не са проверени.
• Прагът по Sarculator и ползата при липосаркомите в ретроперитонеума почиват на post hoc и подгрупови анализи, които се противоречат помежду си.
• SU2C-SARC032 и данните за общата преживяемост от LMS-04 са по-нови от ESMO 2021 и от прочетения текст на NCCN; позицията на NCCN v1.2025 не е известна.
• Числата за курсовете от пет фракции са вторични (таблица в обзор от 2026 г.); рандомизирано сравнение няма.
• Белодробната метастазектомия почива на подбрани кохорти; рандомизирани данни няма.
• Изводите от смесени популации не важат еднакво за всеки от десетките хистотипове.

Литература

1. Gronchi A, Miah AB, Dei Tos AP, et al. Soft tissue and visceral sarcomas: ESMO-EURACAN-GENTURIS Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2021;32:1348-1365. DOI: 10.1016/j.annonc.2021.07.006. Прочетен пълен текст. Източник ↩
2. Salerno KE, Alektiar KM, Baldini EH, et al. Radiation Therapy for Treatment of Soft Tissue Sarcoma in Adults: Executive Summary of an ASTRO Clinical Practice Guideline. Pract Radiat Oncol. 2021;11:339-351. DOI: 10.1016/j.prro.2021.04.005. Прочетен пълен текст на изпълнителното резюме; разработено съвместно с ASCO, SSO и MSTS. Източник ↩
3. Yang JC, Chang AE, Baker AR, et al. Randomized prospective study of the benefit of adjuvant radiation therapy in the treatment of soft tissue sarcomas of the extremity. J Clin Oncol. 1998;16:197-203. DOI: 10.1200/JCO.1998.16.1.197. Източник ↩
4. Beane JD, Yang JC, White D, et al. Efficacy of adjuvant radiation therapy in the treatment of soft tissue sarcoma of the extremity: 20-year follow-up of a randomized prospective trial. Ann Surg Oncol. 2014;21:2484-9. DOI: 10.1245/s10434-014-3732-4. Източник ↩
5. O'Sullivan B, Davis AM, Turcotte R, et al. Preoperative versus postoperative radiotherapy in soft-tissue sarcoma of the limbs: a randomised trial. Lancet. 2002;359:2235-41. DOI: 10.1016/S0140-6736(02)09292-9. Източник ↩
6. Davis AM, O'Sullivan B, Turcotte R, et al. Late radiation morbidity following randomization to preoperative versus postoperative radiotherapy in extremity soft tissue sarcoma. Radiother Oncol. 2005;75:48-53. DOI: 10.1016/j.radonc.2004.12.020. Източник ↩
7. Guadagnolo BA, Bassett RL, Mitra D, et al. Hypofractionated, 3-week, preoperative radiotherapy for patients with soft tissue sarcomas (HYPORT-STS): a single-centre, open-label, single-arm, phase 2 trial. Lancet Oncol. 2022;23:1547-1557. DOI: 10.1016/S1470-2045(22)00638-6. Източник ↩
8. Salerno KE, Reinke D, Schuster K, et al. Hypofractionated preoperative radiotherapy for extremity soft tissue sarcoma: Are we racing ahead of the toxicity data?. Cancer. 2026;132:e70542. DOI: 10.1002/cncr.70542. Прочетен пълен текст; източник на вторичните числа за полската и UCLA сериите. Източник ↩
9. SWOG Cancer Research Network. Short-course (5-day) versus standard (25-day) radiation therapy for soft tissue sarcoma requiring surgery and radiation. ClinicalTrials.gov NCT07615049; регистров запис, проверен 29.10.2026. Източник ↩
10. Bonvalot S, Gronchi A, Le Péchoux C, et al. Preoperative radiotherapy plus surgery versus surgery alone for patients with primary retroperitoneal sarcoma (EORTC-62092: STRASS): a multicentre, open-label, randomised, phase 3 trial. Lancet Oncol. 2020;21:1366-1377. DOI: 10.1016/S1470-2045(20)30446-0. Източник ↩
11. Callegaro D, Raut CP, Ajayi T, et al. Preoperative Radiotherapy in Patients With Primary Retroperitoneal Sarcoma: EORTC-62092 Trial (STRASS) Versus Off-trial (STREXIT) Results. Ann Surg. 2023;278:127-134. DOI: 10.1097/SLA.0000000000005492. Източник ↩
12. Bertsimas D, Margonis GA, Koulouras A, et al. Identifying subsets of patients with retroperitoneal sarcoma who benefit from radiotherapy: an Interpretable AI reanalysis of the STRASS randomised trial. Lancet Digit Health. 2026;8:101021. DOI: 10.1016/j.landig.2026.101021. Post hoc реанализ. Източник ↩
13. von Mehren M, Kane JM, Agulnik M, et al. Soft Tissue Sarcoma, Version 2.2022, NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology. J Natl Compr Canc Netw. 2022;20:815-833. DOI: 10.6004/jnccn.2022.0035. Прочетен пълен текст (авторски ръкопис, PMC10186762). Използван вместо недостъпния актуален текст на NCCN; ръководствата за пациенти на NCCN не са използвани. Източник ↩
14. Judson I, Verweij J, Gelderblom H, et al. Doxorubicin alone versus intensified doxorubicin plus ifosfamide for first-line treatment of advanced or metastatic soft-tissue sarcoma: a randomised controlled phase 3 trial. Lancet Oncol. 2014;15:415-23. DOI: 10.1016/S1470-2045(14)70063-4. Източник ↩
15. Pautier P, Italiano A, Piperno-Neumann S, et al. Doxorubicin-Trabectedin with Trabectedin Maintenance in Leiomyosarcoma. N Engl J Med. 2024;391:789-799. DOI: 10.1056/NEJMoa2403394. Източник ↩
16. Mowery YM, Ballman KV, Hong AM, et al. Safety and efficacy of pembrolizumab, radiation therapy, and surgery versus radiation therapy and surgery for stage III soft tissue sarcoma of the extremity (SU2C-SARC032): an open-label, randomised clinical trial. Lancet. 2024;404:2053-2064. DOI: 10.1016/S0140-6736(24)01812-9. Източник ↩
17. Pisters PW, Harrison LB, Leung DH, et al. Long-term results of a prospective randomized trial of adjuvant brachytherapy in soft tissue sarcoma. J Clin Oncol. 1996;14:859-68. DOI: 10.1200/JCO.1996.14.3.859. Източник ↩
18. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Adulte Weichgewebesarkome, Langversion 1.1. AWMF-Registernummer 032-044OL. Юни 2022; проверен 29.10.2026 (актуална версия). Прочетен пълен текст. Източник ↩
19. Swallow CJ, Strauss DC, Bonvalot S, et al. Management of Primary Retroperitoneal Sarcoma (RPS) in the Adult: An Updated Consensus Approach from the Transatlantic Australasian RPS Working Group. Ann Surg Oncol. 2021;28:7873-7888. DOI: 10.1245/s10434-021-09654-z. Прочетен пълен текст. Източник ↩
20. Hayes AJ, Nixon IF, Strauss DC, et al. UK guidelines for the management of soft tissue sarcomas. Br J Cancer. 2025;132:11-31. DOI: 10.1038/s41416-024-02674-y. Прочетен пълен текст. Източник ↩
21. Wang D, Zhang Q, Eisenberg BL, et al. Significant Reduction of Late Toxicities in Patients With Extremity Sarcoma Treated With Image-Guided Radiation Therapy to a Reduced Target Volume: Results of Radiation Therapy Oncology Group RTOG-0630 Trial. J Clin Oncol. 2015;33:2231-8. DOI: 10.1200/JCO.2014.58.5828. Източник ↩
22. Bishop AJ, Mitra D, Farooqi A, et al. Moderately hypofractionated, preoperative radiotherapy in patients with soft tissue sarcomas (HYPORT-STS): Updated local control, late toxicities, and patient-reported outcomes. Cancer. 2025;131:e35542. DOI: 10.1002/cncr.35542. Източник ↩
23. Bedi M, Singh R, Charlson JA, et al. Is 5 the New 25? Long-Term Oncologic Outcomes From a Phase II, Prospective, 5-Fraction Preoperative Radiation Therapy Trial in Patients With Localized Soft Tissue Sarcoma. Adv Radiat Oncol. 2022;7:100850. DOI: 10.1016/j.adro.2021.100850. Източник ↩
24. von Mehren M, Kane JM 3rd, Armstrong SA, et al. NCCN Guidelines® Insights: Soft Tissue Sarcoma, Version 1.2025. J Natl Compr Canc Netw. 2025;23:498-506. DOI: 10.6004/jnccn.2025.0058. Прочетено само резюмето; пълният текст не беше достъпен. Източник ↩
25. Fuchs B, Schelling G, Glanzmann C, et al. From Intensification to Optimization: Balancing Efficacy, Safety, and Costs in High-Risk Localized Soft Tissue Sarcomas. Cancers (Basel). 2025;17. DOI: 10.3390/cancers17101724. Източник ↩
26. Tirotta F, Champezou L, Fiore M, et al. Preoperative Radiotherapy and Postoperative Complications Among Patients with Primary Retroperitoneal Sarcoma: A Post Hoc Analysis of the EORTC-62092 (STRASS) Phase 3 Randomized Clinical Trial. Ann Surg. 2026;. DOI: 10.1097/SLA.0000000000007067. Източник ↩
27. EORTC. STRASS 2 (EORTC 1809): surgery with or without neoadjuvant chemotherapy in high-risk retroperitoneal sarcoma. ClinicalTrials.gov NCT04031677; регистров запис, проверен 29.10.2026. Източник ↩
28. Sarcoma Meta-analysis Collaboration. Adjuvant chemotherapy for localised resectable soft tissue sarcoma in adults. Cochrane Database Syst Rev. 2000;(4):CD001419. DOI: 10.1002/14651858.CD001419. Източник ↩
29. Pervaiz N, Colterjohn N, Farrokhyar F, et al. A systematic meta-analysis of randomized controlled trials of adjuvant chemotherapy for localized resectable soft-tissue sarcoma. Cancer. 2008;113:573-81. DOI: 10.1002/cncr.23592. Източник ↩
30. Woll PJ, Reichardt P, Le Cesne A, et al. Adjuvant chemotherapy with doxorubicin, ifosfamide, and lenograstim for resected soft-tissue sarcoma (EORTC 62931): a multicentre randomised controlled trial. Lancet Oncol. 2012;13:1045-54. DOI: 10.1016/S1470-2045(12)70346-7. Източник ↩
31. Pasquali S, Pizzamiglio S, Touati N, et al. The impact of chemotherapy on survival of patients with extremity and trunk wall soft tissue sarcoma: revisiting the results of the EORTC-STBSG 62931 randomised trial. Eur J Cancer. 2019;109:51-60. DOI: 10.1016/j.ejca.2018.12.009. Post hoc анализ. Източник ↩
32. Gronchi A, Frustaci S, Mercuri M, et al. Short, full-dose adjuvant chemotherapy in high-risk adult soft tissue sarcomas: a randomized clinical trial from the Italian Sarcoma Group and the Spanish Sarcoma Group. J Clin Oncol. 2012;30:850-6. DOI: 10.1200/JCO.2011.37.7218. Източник ↩
33. Gronchi A, Stacchiotti S, Verderio P, et al. Short, full-dose adjuvant chemotherapy (CT) in high-risk adult soft tissue sarcomas (STS): long-term follow-up of a randomized clinical trial from the Italian Sarcoma Group and the Spanish Sarcoma Group. Ann Oncol. 2016;27:2283-2288. DOI: 10.1093/annonc/mdw430. Източник ↩
34. Gronchi A, Ferrari S, Quagliuolo V, et al. Histotype-tailored neoadjuvant chemotherapy versus standard chemotherapy in patients with high-risk soft-tissue sarcomas (ISG-STS 1001): an international, open-label, randomised, controlled, phase 3, multicentre trial. Lancet Oncol. 2017;18:812-822. DOI: 10.1016/S1470-2045(17)30334-0. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
35. Gronchi A, Palmerini E, Quagliuolo V, et al. Neoadjuvant Chemotherapy in High-Risk Soft Tissue Sarcomas: Final Results of a Randomized Trial From Italian (ISG), Spanish (GEIS), French (FSG), and Polish (PSG) Sarcoma Groups. J Clin Oncol. 2020;38:2178-2186. DOI: 10.1200/JCO.19.03289. Източник ↩
36. Hensley ML, Enserro D, Hatcher H, et al. Adjuvant Gemcitabine Plus Docetaxel Followed by Doxorubicin Versus Observation for High-Grade Uterine Leiomyosarcoma: A Phase III NRG Oncology/Gynecologic Oncology Group Study. J Clin Oncol. 2018;36:JCO1800454. DOI: 10.1200/JCO.18.00454. Източник ↩
37. Issels RD, Lindner LH, Verweij J, et al. Effect of Neoadjuvant Chemotherapy Plus Regional Hyperthermia on Long-term Outcomes Among Patients With Localized High-Risk Soft Tissue Sarcoma: The EORTC 62961-ESHO 95 Randomized Clinical Trial. JAMA Oncol. 2018;4:483-492. DOI: 10.1001/jamaoncol.2017.4996. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
38. Seddon B, Strauss SJ, Whelan J, et al. Gemcitabine and docetaxel versus doxorubicin as first-line treatment in previously untreated advanced unresectable or metastatic soft-tissue sarcomas (GeDDiS): a randomised controlled phase 3 trial. Lancet Oncol. 2017;18:1397-1410. DOI: 10.1016/S1470-2045(17)30622-8. Източник ↩
39. Tap WD, Wagner AJ, Schöffski P, et al. Effect of Doxorubicin Plus Olaratumab vs Doxorubicin Plus Placebo on Survival in Patients With Advanced Soft Tissue Sarcomas: The ANNOUNCE Randomized Clinical Trial. JAMA. 2020;323:1266-1276. DOI: 10.1001/jama.2020.1707. Източник ↩
40. Schöffski P, Sanfilippo R, Martín-Broto J, et al. Brigimadlin versus Doxorubicin in Advanced Dedifferentiated Liposarcoma: Efficacy, Safety, and Translational Data from Brightline-1, a Randomized Phase II/III Trial. Clin Cancer Res. 2026;32:4538-4551. DOI: 10.1158/1078-0432.CCR-26-0509. Източник ↩
41. Demetri GD, von Mehren M, Jones RL, et al. Efficacy and Safety of Trabectedin or Dacarbazine for Metastatic Liposarcoma or Leiomyosarcoma After Failure of Conventional Chemotherapy: Results of a Phase III Randomized Multicenter Clinical Trial. J Clin Oncol. 2016;34:786-93. DOI: 10.1200/JCO.2015.62.4734. Източник ↩
42. Kawai A, Araki N, Sugiura H, et al. Trabectedin monotherapy after standard chemotherapy versus best supportive care in patients with advanced, translocation-related sarcoma: a randomised, open-label, phase 2 study. Lancet Oncol. 2015;16:406-16. DOI: 10.1016/S1470-2045(15)70098-7. Източник ↩
43. Schöffski P, Chawla S, Maki RG, et al. Eribulin versus dacarbazine in previously treated patients with advanced liposarcoma or leiomyosarcoma: a randomised, open-label, multicentre, phase 3 trial. Lancet. 2016;387:1629-37. DOI: 10.1016/S0140-6736(15)01283-0. Източник ↩
44. van der Graaf WT, Blay JY, Chawla SP, et al. Pazopanib for metastatic soft-tissue sarcoma (PALETTE): a randomised, double-blind, placebo-controlled phase 3 trial. Lancet. 2012;379:1879-86. DOI: 10.1016/S0140-6736(12)60651-5. Източник ↩
45. Maki RG, Wathen JK, Patel SR, et al. Randomized phase II study of gemcitabine and docetaxel compared with gemcitabine alone in patients with metastatic soft tissue sarcomas: results of sarcoma alliance for research through collaboration study 002 [corrected]. J Clin Oncol. 2007;25:2755-63. DOI: 10.1200/JCO.2006.10.4117. Към публикацията има ерата; съдържанието ѝ не е проверено. Източник ↩
46. García-Del-Muro X, López-Pousa A, Maurel J, et al. Randomized phase II study comparing gemcitabine plus dacarbazine versus dacarbazine alone in patients with previously treated soft tissue sarcoma: a Spanish Group for Research on Sarcomas study. J Clin Oncol. 2011;29:2528-33. DOI: 10.1200/JCO.2010.33.6107. Източник ↩
47. Rethouze F, Risbourg S, Schiffler C, et al. COREGO: drug-drug interaction analysis on the efficacy and safety of regorafenib in patients with a sarcoma: pooled analysis of the data from the REGOSARC and REGOBONE trials. ESMO Open. 2025;10:105117. DOI: 10.1016/j.esmoop.2025.105117. Източник ↩
48. Tawbi HA, Burgess M, Bolejack V, et al. Pembrolizumab in advanced soft-tissue sarcoma and bone sarcoma (SARC028): a multicentre, two-cohort, single-arm, open-label, phase 2 trial. Lancet Oncol. 2017;18:1493-1501. DOI: 10.1016/S1470-2045(17)30624-1. Към публикацията има две ерати; съдържанието им не е проверено. Източник ↩
49. Chen AP, Sharon E, O'Sullivan-Coyne G, et al. Atezolizumab for Advanced Alveolar Soft Part Sarcoma. N Engl J Med. 2023;389:911-921. DOI: 10.1056/NEJMoa2303383. Източник ↩
50. D'Angelo SP, Araujo DM, Abdul Razak AR, et al. Afamitresgene autoleucel for advanced synovial sarcoma and myxoid round cell liposarcoma (SPEARHEAD-1): an international, open-label, phase 2 trial. Lancet. 2024;403:1460-1471. DOI: 10.1016/S0140-6736(24)00319-2. Източник ↩
51. Martínez Téllez E, Belda Sanchís J, Murillo SSC, et al. Clinicopathological Prognostic Factors After Pulmonary Metastasectomy for Bone and Soft-Tissue Sarcoma: A Single-Centre Retrospective-Prospective Cohort Study. Cancers (Basel). 2026;18. DOI: 10.3390/cancers18183054. Източник ↩
52. Qu Y, Li J, Liu D, et al. Multidisciplinary Practice Patterns and Barriers to Preoperative Radiotherapy for Soft Tissue Sarcoma: A National Multicenter Survey. J Multidiscip Healthc. 2026;19:623558. DOI: 10.2147/JMDH.S623558. Източник ↩
53. Funauchi Y, Tsukushi S, Hiraga H, et al. Study protocol: randomized phase III trial of neo-adjuvant and adjuvant chemotherapy vs. immediate surgery and adjuvant chemotherapy for localized soft tissue sarcoma: Japan Clinical Oncology Group study JCOG2102 (NACLESS). Jpn J Clin Oncol. 2025;55:297-303. DOI: 10.1093/jjco/hyae160. Протокол на текущо проучване. Източник ↩