Рак на хранопровода, част 1: две различни болести и рисковите фактори

1. Серията в седем части

Поредицата следва пътя на пациента; всяка част се чете и самостоятелно.

1. Част 1 (тази): какво е ракът на хранопровода, двата хистологични типа, честота, тенденции, преживяемост, рискови фактори и симптоми.
2. Част 2: хранопровод на Барет и ранен рак — степен на дисплазия, наблюдение, неендоскопски скрининг, радиофреквентна аблация (RFA), ендоскопска мукозна резекция (EMR) и ендоскопска субмукозна дисекция (ESD).
3. Част 3: диагноза и стадиране — ендоскопия с биопсии, КТ, ПЕТ-КТ, ендоскопска ехография (EUS), диагностична лапароскопия, биомаркери, хранителен статус и преабилитация.
4. Част 4: езофагектомия — достъпи (Ivor Lewis, McKeown, трансхиатален), минимално инвазивна и робот-асистирана хирургия, лимфна дисекция и усложнения.
5. Част 5: лечение преди и след операцията — неоадювантна химиолъчетерапия (CROSS), периоперативна химиотерапия (FLOT), имунотерапия и органосъхраняващ подход (активно наблюдение).
6. Част 6: метастатична болест — химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия и палиация на дисфагията.
7. Част 7: хранене и живот след лечението — дъмпинг синдром, рефлукс, стриктура, проследяване и качество на живот.

За основите на темата вижте уроците от курса по хирургия: Карцином на хранопровода, Анатомия на хранопровода, Рискови фактори за рак на хранопровода, Терапевтични стратегии и Мултимодална терапия. Туморите на гастроезофагеалната връзка се припокриват със серията за стомаха: стадиране на тумори на връзката и периоперативна терапия (FLOT).

2. Хранопроводът: анатомия, която определя туморите

Хранопроводът е мускулна тръба с дължина около 25 cm и ширина около 2,5 cm, разположена зад трахеята и пред гръбначния стълб; извън преглъщането е празен [1]. Стената му има четири слоя: лигавица, подлигавица, мускулен слой и адвентиция. Карциномът започва в лигавицата и расте навън през стената, но и надлъжно по нея [1]. Липсата на серозна обвивка и богатата лимфна мрежа имат значение за стадирането и хирургията (части 3 и 4).

Конвенционално органът се дели на горна, средна и долна част, а най-дисталният участък е гастроезофагеалната връзка (кардия). Туморите на връзката се разпределят според центъра им: тумор с център до 2 cm под връзката се стадира като рак на хранопровода, а по-дистално — като рак на стомаха [14]. Ръководството на NCCN за пациенти формулира същото с класификацията на Siewert: типове I и II се лекуват като аденокарцином на хранопровода, тип III — като рак на стомаха, с изключения [1]. ESMO 2026 използва анатомичното разделение само за диагнозата и стадирането; за лечението групира аденокарциномите на хранопровода, връзката и стомаха заедно [2].

3. Две болести: плоскоклетъчен карцином и аденокарцином

Плоскоклетъчният карцином възниква от многослойния плосък епител, който покрива почти целия хранопровод, и е обикновено в горната и средната част. Аденокарциномът възниква от жлезисти (слузопродуциращи) клетки, обикновено в долната част близо до стомаха [1], най-често в лигавица, променена след години рефлукс (хранопровод на Барет, част 2).

Разликата е и молекулярна. В интегрирания геномен анализ на Cancer Genome Atlas (164 карцинома) плоскоклетъчните тумори на хранопровода приличат повече на плоскоклетъчните карциноми на други органи (глава и шия), отколкото на аденокарциномите на хранопровода, а аденокарциномите на хранопровода наподобяват силно хромозомно нестабилния вариант на стомашния аденокарцином [16]. ESMO 2026 приема същата рамка: стомашният и езофагеалният рак се различават по хистология, епидемиология, рискови фактори и лечение, затова ръководството разграничава плоскоклетъчния карцином на хранопровода от гастроезофагеалния аденокарцином [2].

4. Колко е често: светът, Европа, САЩ и България

Почти толкова хора умират от болестта, колкото се диагностицират годишно — съотношение около 0,89. Това не е мярка за преживяемост, но отразява колко често диагнозата е късна [3]. Мъжете боледуват около три пъти по-често: 360 271 срещу 134 049 случая, със стандартизирана по възраст честота (ASR) 7,1 срещу 2,3 на 100 000 годишно [3].

Около 72,0% от случаите са в Азия (355 835), 11,5% в Европа (56 854), 6,6% в Африка и 5,0% в Северна Америка [4]. Най-високата национална честота за 2024 г. е в Малави (ASR 28,6 при мъжете и 19,1 при жените) [4]. Аденокарциномът има най-висока честота в Северна Европа (ASR 3,5 на 100 000 за 2018 г.) [17], докато в Япония е само малък процент от случаите [18].

В САЩ Американското общество по рака прогнозира 22 530 нови и 16 290 смъртни случая за 2026 г.; рискът за живота е около 0,5% (приблизително 1 на 200), медианата на възрастта при диагноза е 69 години, а честотата — 4,2 на 100 000 годишно [6]. Това е изходната стойност за относителните рискове по-долу.

България. GLOBOCAN оценява за 2024 г. 238 нови случая (20-о място, 0,75% от всички карциноми), 223 смъртни случая (17-о място, 1,2%) и 337 души, диагностицирани през предходните 5 години [15]. Това са моделни оценки, не данни от Националния раков регистър, и не съдържат разделяне по хистологичен тип; затова не знаем какъв е делът на аденокарцинома у нас.

5. Тенденции: плоскоклетъчният намалява, аденокарциномът расте на Запад

В държавите с дългогодишни регистри (1990–2012 г.) честотата на плоскоклетъчния карцином намалява средно с 1,5% годишно (95% CI 0,7–2,4), а на аденокарцинома нараства с 5,2% годишно (4,2–6,2) [19]. В САЩ аденокарциномът нараства с около 6% годишно през 1975–2009 г. (6,1% при мъжете, 5,9% при жените), със забавяне след средата на 90-те години [20]. Общата честота в САЩ сега намалява с 0,6% годишно (2014–2023 г.), а смъртността — с 1,1% годишно (2015–2024 г.) [6].

Моделните прогнози очакват продължаващ ръст на аденокарцинома в Дания, Нидерландия и Обединеното кралство [19]. В Китай стандартизираната честота по модела Global Burden of Disease пада от 28,23 на 11,45 на 100 000 между 1990 и 2023 г., но след 2020 г. отново нараства (годишна промяна +4,86%); причината не е ясна, а данните са моделни, не регистрови [21]. Поради нарастването и застаряването на населението броят случаи в света ще расте дори при непроменени честоти: до около 957 000 годишно през 2040 г. при честотите от 2020 г. [5].

6. Преживяемост: стадият при диагнозата решава

В САЩ 5-годишната относителна преживяемост за диагностицираните през 2016–2022 г. е 22,2% [6]. Относителната преживяемост сравнява болните с хора на същата възраст без рак. Регистрите SEER използват обобщен стадий (локализиран, регионален, далечен), който не съвпада с TNM стадиите; TNM е тема на част 3.

Източник на таблицата: SEER Cancer Stat Facts, проверено на 29.10.2026 [6]. В Европа 5-годишната относителна преживяемост за диагностицираните през 2000–2007 г. е 12% (едногодишна 40%), най-ниска в Източна Европа — 8% [22]. По-нови европейски данни за хранопровода не бяха открити. Япония има най-високата докладвана 5-годишна преживяемост — 36,0% за диагностицираните през 2010–2014 г. [23]; различният състав на случаите (преобладаващ плоскоклетъчен карцином, ендоскопско откриване) не позволява разликата да се припише на една причина. В седем страни с висок доход едногодишната преживяемост през 2010–2014 г. е 46,9–54,4% за аденокарцинома и 39,6–53,1% за плоскоклетъчния карцином, с по-голямо подобрение при аденокарцинома за 20 години [24].

7. Оценка на риска в практиката: последователност

1. Има ли алармени симптоми? Дисфагията, кървенето, повтарящото се повръщане или отслабването налагат ендоскопия, а не изчисляване на риска [14][13]. Ендоскопията с биопсии е стандартният метод за диагноза [2]; подробностите са в част 3.
2. Към кой тип сочи профилът? Тютюн и алкохол сочат към плоскоклетъчен карцином; дълъг рефлукс, затлъстяване и Барет — към аденокарцином (раздели 8–11).
3. Количествено снемане на тютюн и алкохол (пакетогодини, грамове алкохол дневно); при източноазиатски произход попитайте за зачервяване след алкохол (раздел 9).
4. Предишен плоскоклетъчен карцином на глава и шия повишава риска от втори тумор в хранопровода и обратно [14]; ендоскопското наблюдение е в част 2.
5. Хроничен рефлукс плюс поне 3 рискови фактора (мъжки пол, възраст над 50, бяла раса, тютюнопушене, затлъстяване, роднина от първа степен с Барет или аденокарцином): ACG предлага еднократна скринингова ендоскопия (условна препоръка, много ниско качество на доказателствата) [25]. Наблюдението на Барет е в част 2.
6. Редки предразполагащи състояния: ахалазия, стриктура след каустично изгаряне, предишна лъчетерапия на шията или гръдния кош, тилоза (раздел 12).
7. Комуникирайте риска с изходна стойност, а не само като „пъти по-висок“.

8. Тютюн и алкохол

В мета-анализ на 52 проучвания настоящите пушачи имат относителен риск (RR) за плоскоклетъчен карцином 4,18 (95% CI 3,42–5,12), а бившите — 2,05 (1,71–2,45), спрямо непушачите [9]. Рискът намалява след спиране: спрямо продължаващите да пушат RR е 0,59 след поне 5 години, 0,42 след поне 10 и 0,34 след поне 20 години; ефектът е по-слаб в азиатските популации [9]. За аденокарцинома тютюнопушенето удвоява риска (OR 1,96; 1,64–2,34 в обединения анализ BEACON) [26], но излишният риск намалява много по-бавно: след 20 години без цигари RR е 0,72 (0,52–1,01) спрямо настоящите пушачи [9]. Изходната стойност е ниска: в САЩ рискът за живота от рак на хранопровода е около 0,5% за всички типове заедно [6].

Алкохолът повишава риска за плоскоклетъчния карцином дозозависимо: при до 12,5 g дневно RR 1,26 (1,06–1,50), при до 50 g — 2,23 (1,87–2,65), а над 50 g — 4,95 (3,86–6,34) спрямо непиещи или пиещи рядко [7]. За аденокарцинома връзка няма: при 7 и повече питиета дневно OR е 0,97 (0,68–1,36) срещу 9,62 (4,26–21,71) за плоскоклетъчния карцином в същия анализ [8]. Това не означава защитен ефект. Германското S3 ръководство формулира същото: тютюнопушенето повишава риска и за двата типа, алкохолът — за плоскоклетъчния карцином (твърдения 4.1 и 4.2) [14]. Комбинацията от двата фактора умножава риска, но първичният източник на най-често цитираните числа не е прочетен, затова не ги привеждаме.

В американско проучване случай–контрола (1993–1995 г.) тютюнопушенето, алкохолът и ниският прием на плодове и зеленчуци обясняват голямата част от плоскоклетъчните карциноми (атрибутивни дялове 56,9%, 72,4% и 28,7%), а за аденокарцинома тютюн, висок индекс на телесна маса (ИТМ), рефлукс и малко плодове и зеленчуци заедно — около 78,7% [27]. Дяловете се припокриват и не се сумират. Японското ръководство посочва тютюна и редовния алкохол като рискови фактори при около 90% от случаите в Япония [18].

9. Зачервяването след алкохол и генът ALDH2

Етанолът се метаболизира до ацеталдехид, който се разгражда от ензима алдехиддехидрогеназа 2 (ALDH2). При често срещания в Източна Азия вариант активността на ензима при хетерозиготите е над 100 пъти по-ниска; ацеталдехидът се натрупва и предизвиква зачервяване на лицето, гадене и тахикардия след алкохол [28]. По оценка около 36% от японците, китайците и корейците реагират така — над 540 милиона души, около 8% от населението на света [28].

При хетерозиготите, които пият, рискът от плоскоклетъчен карцином е по-висок: в мета-анализ на азиатски проучвания OR 2,47 (1,76–3,46) спрямо нормалния генотип, 2,17 при умерено и 3,20 при тежко пиене [29]. При тежко пиещите хетерозиготи отделни проучвания съобщават OR над 10 [28]. В Китайската кохорта Kadoorie (150 722 възрастни, 11 години, 546 случая на рак на хранопровода) излишният риск от повече алкохол е по-голям при мъжете с едно копие на бавния вариант (P за взаимодействие <0,02) [30]. Два прости въпроса за зачервяване откриват варианта с чувствителност около 90% и специфичност около 88% при японски мъже [28]; този въпросник не е препоръчан скринингов инструмент от ESMO или американските ръководства.

10. Много горещи напитки

Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира пиенето на много горещи напитки (над 65 °C) като „вероятно канцерогенно за хората“ (група 2A) за хранопровода. Рискът е свързан с температурата, а не с чая, кафето или мате като такива; за кафето не са намерени убедителни данни за канцерогенност [31]. Класификацията говори за наличие на опасност, а не за размера на риска.

В кохортата Golestan в Северен Иран (50 045 възрастни, 317 случая на плоскоклетъчен карцином) пиенето на чай с измерена температура 60 °C или повече е свързано с HR 1,41 (1,10–1,81) спрямо под 60 °C, а предпочитанието към „много горещ“ чай — с HR 2,41 (1,27–4,56) [32]. Това е регион с висока изходна честота. В Китайската кохорта Kadoorie (456 155 възрастни, 1731 случая) горещият чай е от значение главно заедно с алкохол или тютюн: изгарящо горещ чай плюс поне 15 g алкохол дневно дава HR 5,00 (3,64–6,88) спрямо рядко пиещи чай и малко алкохол [33]. В UK Biobank (454 796 души; 242 плоскоклетъчни и 710 аденокарцинома) многото чаши горещ чай или кафе дневно са свързани с плоскоклетъчния карцином (4–6 чаши горещи напитки дневно: HR 1,97; 1,14–3,38), но не ясно с аденокарцинома [34]. Нито ръководството на NCCN за пациенти, нито германското S3 посочват горещите напитки като рисков фактор [1][14].

11. Рефлукс, затлъстяване и хранопровод на Барет

В шведско популационно проучване случай–контрола хората с повтарящи се рефлуксни симптоми имат OR 7,7 (5,3–11,4) за аденокарцином, а при дългогодишен тежък рефлукс — 43,5 (18,3–103,5); за плоскоклетъчния карцином връзка няма (OR 1,1) [35]. Тези числа са относителни. Абсолютната картина е друга: сред 285 811 пациенти от Дания, Финландия и Швеция с рефлукс без езофагит при ендоскопия честотата на аденокарцином е 11,0 на 100 000 човекогодини — колкото в общата популация (стандартизирано съотношение на честотата, SIR 1,04; 0,91–1,18). При ерозивен езофагит тя е 31,0 на 100 000 (SIR 2,36; 2,17–2,57) [10].

Затлъстяването е свързано с аденокарцинома: при ИТМ 30 или повече RR 2,73 (2,16–3,46) [36], а при ИТМ 40 или повече OR 4,76 (2,96–7,66) спрямо ИТМ под 25 [37].

Хранопроводът на Барет е известният предшественик на аденокарцинома. В национална датска кохорта (11 028 пациенти, медиана 5,2 години) честотата е 1,2 на 1000 човекогодини (0,9–1,5): RR 11,3 спрямо общото население, но абсолютен годишен риск 0,12% (около 1 на 800); без дисплазия — 1,0, а при дисплазия с ниска степен — 5,1 на 1000 човекогодини [11]. Мета-анализ на 57 проучвания дава по-висока стойност при Барет без дисплазия — 0,33% годишно (0,28–0,38), и 0,19% при къс сегмент; в 16 от проучванията от аденокарцином са починали 56 пациенти, а от други причини — 684 [38]. Разликата между двете оценки е реална и трябва да се съобщава. Скринингът, наблюдението и аблацията са в част 2; американските критерии за скринингова ендоскопия са в раздел 7 [25][39].

Инфекцията с H. pylori е свързана с по-нисък риск от аденокарцином на хранопровода (OR 0,59; 0,51–0,68) [40]. Това е наблюдателна асоциация и не е довод срещу ерадикацията, която намалява риска от карцином на стомаха (стомах, част 1).

12. Редки предразполагащи състояния

• Ахалазия: в мета-анализ честотата на рак на хранопровода е 1,36 на 1000 човекогодини (0,56–2,51) [41]; S3 посочва повишен риск и за двата типа (твърдение 4.4) [14].
• Стриктура след каустично изгаряне (киселини, основи) и предишна лъчетерапия на шията или гръдния кош (дозозависимо) повишават риска от плоскоклетъчен карцином (S3 4.5 и 4.6) [14].
• Плоскоклетъчен карцином на глава и шия: в цитираните в S3 серии 5–14% от болните развиват и плоскоклетъчен карцином на хранопровода, а 9–11% — обратната последователност [14].
• Тилоза (наследствена палмоплантарна кератодермия, ген RHBDF2): в едно голямо семейство рискът от рак на хранопровода до 65-годишна възраст е 95% [42]. NCCN посочва и фамилен Барет, синдром на Bloom и анемия на Fanconi като редки генетични състояния с повишен риск [1].

13. Симптоми и кога е нужна ендоскопия

В ранните стадии ракът на хранопровода често е безсимптомен. ESMO 2026 изброява като чести признаци дисфагия, астения, кървене от стомашно-чревния тракт, отслабване, повръщане, киселини и гръдна болка и подчертава, че неспецифичните симптоми често забавят изследванията [2]. NCCN добавя болезнено преглъщане, дрезгав глас, хронична кашлица и черни изпражнения [1].

В британско проучване в първичната помощ (7471 случая на езофагогастрален карцином, възраст над 40 години) дисфагията е най-силният предупредителен симптом (OR 139; 112–173), а отслабването — OR 8,9. Положителната предсказваща стойност на дисфагията обаче е само 1,5% (1,3–1,8), а под 55 години — 0,8% [12]. Затова ръководствата изпращат дисфагията директно на ендоскопия: NICE насочва всеки с дисфагия по бърз онкологичен път (препоръка 1.2.1), както и хората на 55 и повече години с отслабване и болка в горната част на корема, рефлукс или диспепсия [13]. Германското S3 препоръчва ранна ендоскопия при всяка новопоявила се дисфагия, кървене, повтаряща се аспирация или повръщане, диспепсия, отслабване или загуба на апетит (6.1, експертен консенсус) [14]. В прочетените американски документи няма аналогично правило за насочване [1].

14. Какво казват ръководствата и къде се различават

Основните ръководства за серията са ESMO и американските (NCCN, ASCO, ACG и AGA за хранопровода на Барет). ESMO 2026 е общо ръководство за стомашния и езофагеалния рак и е по-ново от ръководството на ESMO за хранопровода от 2022 г. [2]. Епидемиологията и рисковите фактори ESMO поставя в допълнителен материал, който не е използван за тази статия. Актуалната лекарска версия на NCCN е 4.2026 [43]; пълният текст изисква регистрация, затова тук е използвано ръководството на NCCN за пациенти [1]. Германското S3, NICE и японското ръководство (JES 2022) са дадени само за сравнение. Ръководство на китайското дружество CSCO на английски не беше намерено.

Азия и Западът. В Япония и Китай преобладава плоскоклетъчният карцином и профилактиката се гради около тютюна, алкохола и варианта ALDH2 [18]; западните ръководства се фокусират върху рефлукса, затлъстяването и Барет. Това не е противоречие, а отражение на две различни болести с две различни географии.

15. Ограничения и несигурност

• Почти всички рискови фактори идват от наблюдателни проучвания; асоциацията не доказва причинност, а относителните рискове трябва да се четат с изходната честота.
• Глобалните и българските числа са моделни оценки на GLOBOCAN; различните издания (2020, 2022, 2024) използват различни методи и не трябва да се сравняват като тренд [3].
• Делът по хистологичен тип е от GLOBOCAN 2020 [5]; за България такова разделяне няма.
• Европейските данни за преживяемост са от пациенти, диагностицирани през 2000–2007 г. [22].
• Голяма част от числата са взети от резюметата на цитираните публикации (вж. „Методика и актуалност“).
• Оценките за абсолютния риск при Барет се различават около трикратно (0,12% срещу 0,33% годишно) според дизайна на проучването [11][38].

Литература

1. National Comprehensive Cancer Network. NCCN Guidelines for Patients: Esophageal Cancer. 2026 (на базата на NCCN Guidelines v3.2026, 3 юни 2026). Източник. ↩
2. Al-Batran SE, Bencivenga M, Crosby T, et al.; ESMO Guidelines Committee. Gastric and oesophageal cancer: ESMO Clinical Practice Guideline for diagnosis, treatment and follow-up. Ann Oncol. 2026 (online 15.10.2026). DOI: 10.1016/j.annonc.2026.09.015. Източник. ↩
3. Sung H, Filho AM, Laversanne M, et al. Global cancer statistics 2024: GLOBOCAN estimates of incidence and mortality worldwide for 34 cancers in 186 countries. CA Cancer J Clin. 2026;76(4):e70090. DOI: 10.3322/caac.70090. Източник. ↩
4. International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Cancer Today. Oesophagus fact sheet, GLOBOCAN 2024 (юли 2026). Източник. ↩
5. Morgan E, Soerjomataram I, Rumgay H, et al. The global landscape of esophageal squamous cell carcinoma and esophageal adenocarcinoma incidence and mortality in 2020 and projections to 2040: new estimates from GLOBOCAN 2020. Gastroenterology. 2022;163(3):649–658.e2. DOI: 10.1053/j.gastro.2022.05.054. Източник. ↩
6. National Cancer Institute. SEER Cancer Stat Facts: Esophageal Cancer (оценки за 2026 г.; преживяемост SEER 21, 2016–2022). Проверено на 29.10.2026. Източник. ↩
7. Bagnardi V, Rota M, Botteri E, et al. Alcohol consumption and site-specific cancer risk: a comprehensive dose-response meta-analysis. Br J Cancer. 2015;112(3):580–593. DOI: 10.1038/bjc.2014.579. Източник. ↩
8. Freedman ND, Murray LJ, Kamangar F, et al. Alcohol intake and risk of oesophageal adenocarcinoma: a pooled analysis from the BEACON Consortium. Gut. 2011;60(8):1029–1037. DOI: 10.1136/gut.2010.233866. Източник. ↩
9. Wang QL, Xie SH, Li WT, Lagergren J. Smoking cessation and risk of esophageal cancer by histological type: systematic review and meta-analysis. J Natl Cancer Inst. 2017;109(12):djx115. DOI: 10.1093/jnci/djx115. Източник. ↩
10. Holmberg D, Santoni G, von Euler-Chelpin M, et al. Non-erosive gastro-oesophageal reflux disease and incidence of oesophageal adenocarcinoma in three Nordic countries: population based cohort study. BMJ. 2023;382:e076017. DOI: 10.1136/bmj-2023-076017. Източник. ↩
11. Hvid-Jensen F, Pedersen L, Drewes AM, Sørensen HT, Funch-Jensen P. Incidence of adenocarcinoma among patients with Barrett's esophagus. N Engl J Med. 2011;365(15):1375–1383. DOI: 10.1056/NEJMoa1103042. Източник. ↩
12. Stapley S, Peters TJ, Neal RD, et al. The risk of oesophago-gastric cancer in symptomatic patients in primary care: a large case-control study using electronic records. Br J Cancer. 2013;108(1):25–31. DOI: 10.1038/bjc.2012.551. Източник. ↩
13. National Institute for Health and Care Excellence. Suspected cancer: recognition and referral (NG12). Публикувано 23.06.2015, последна актуализация 15.04.2026; препоръки 1.2.1–1.2.2. Източник. ↩
14. Leitlinienprogramm Onkologie (Deutsche Krebsgesellschaft, Deutsche Krebshilfe, AWMF). S3-Leitlinie Diagnostik und Therapie der Plattenepithelkarzinome und Adenokarzinome des Ösophagus, Langversion 4.0, декември 2023. AWMF-Registernummer 021/023OL. Глави 4 (рискови фактори, твърдения 4.1–4.9) и 6 (препоръка 6.1). Източник. ↩
15. International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Cancer Today. Bulgaria fact sheet, GLOBOCAN 2024 (септември 2026). Източник. ↩
16. Cancer Genome Atlas Research Network. Integrated genomic characterization of oesophageal carcinoma. Nature. 2017;541(7636):169–175. DOI: 10.1038/nature20805. Източник. ↩
17. Arnold M, Ferlay J, van Berge Henegouwen MI, Soerjomataram I. Global burden of oesophageal and gastric cancer by histology and subsite in 2018. Gut. 2020;69(9):1564–1571. DOI: 10.1136/gutjnl-2020-321600. Източник. ↩
18. Kitagawa Y, Ishihara R, Ishikawa H, et al. Esophageal cancer practice guidelines 2022 edited by the Japan Esophageal Society: part 1. Esophagus. 2023;20(3):343–372. DOI: 10.1007/s10388-023-00993-2. Източник. ↩
19. Lin Y, Wang HL, Fang K, et al. International trends in esophageal cancer incidence rates by histological subtype (1990–2012) and prediction of the rates to 2030. Esophagus. 2022;19(4):560–568. DOI: 10.1007/s10388-022-00927-4. Източник. ↩
20. Hur C, Miller M, Kong CY, et al. Trends in esophageal adenocarcinoma incidence and mortality. Cancer. 2013;119(6):1149–1158. DOI: 10.1002/cncr.27834. Източник. ↩
21. Su P, Xu Y, Wen S, et al. Trends and projections of esophageal cancer incidence and mortality in China, 1990 to 2050: an analysis of the Global Burden of Disease Study 2023. J Clin Gastroenterol. 2026. DOI: 10.1097/MCG.0000000000002437. Източник. ↩
22. Anderson LA, Tavilla A, Brenner H, et al. Survival for oesophageal, stomach and small intestine cancers in Europe 1999–2007: results from EUROCARE-5. Eur J Cancer. 2015;51(15):2144–2157. DOI: 10.1016/j.ejca.2015.07.026. Източник. ↩
23. Allemani C, Matsuda T, Di Carlo V, et al. Global surveillance of trends in cancer survival 2000–14 (CONCORD-3). Lancet. 2018;391(10125):1023–1075. DOI: 10.1016/S0140-6736(17)33326-3. Източник. ↩
24. Morgan E, Soerjomataram I, Gavin AT, et al. International trends in oesophageal cancer survival by histological subtype between 1995 and 2014. Gut. 2021;70(2):234–242. DOI: 10.1136/gutjnl-2020-321089. Източник. ↩
25. Shaheen NJ, Falk GW, Iyer PG, et al. Diagnosis and management of Barrett's esophagus: an updated ACG guideline. Am J Gastroenterol. 2022;117(4):559–587. DOI: 10.14309/ajg.0000000000001680. Източник. ↩
26. Cook MB, Kamangar F, Whiteman DC, et al. Cigarette smoking and adenocarcinomas of the esophagus and esophagogastric junction: a pooled analysis from the international BEACON consortium. J Natl Cancer Inst. 2010;102(17):1344–1353. DOI: 10.1093/jnci/djq289. Източник. ↩
27. Engel LS, Chow WH, Vaughan TL, et al. Population attributable risks of esophageal and gastric cancers. J Natl Cancer Inst. 2003;95(18):1404–1413. DOI: 10.1093/jnci/djg047. Източник. ↩
28. Brooks PJ, Enoch MA, Goldman D, Li TK, Yokoyama A. The alcohol flushing response: an unrecognized risk factor for esophageal cancer from alcohol consumption. PLoS Med. 2009;6(3):e50. DOI: 10.1371/journal.pmed.1000050. Източник. ↩
29. Fang P, Jiao S, Zhang X, et al. Meta-analysis of ALDH2 variants and esophageal cancer in Asians. Asian Pac J Cancer Prev. 2011;12(10):2623–2627. PMID: 22320964. Източник. ↩
30. Im PK, Yang L, Kartsonaki C, et al. Alcohol metabolism genes and risks of site-specific cancers in Chinese adults: an 11-year prospective study. Int J Cancer. 2022;150(10):1627–1639. DOI: 10.1002/ijc.33917. Източник. ↩
31. International Agency for Research on Cancer. IARC Monographs evaluate drinking coffee, maté, and very hot beverages. Press Release No. 244, 15.06.2016 (резюме на IARC Monographs, том 116). Източник. ↩
32. Islami F, Poustchi H, Pourshams A, et al. A prospective study of tea drinking temperature and risk of esophageal squamous cell carcinoma. Int J Cancer. 2020;146(1):18–25. DOI: 10.1002/ijc.32220. Източник. ↩
33. Yu C, Tang H, Guo Y, et al. Hot tea consumption and its interactions with alcohol and tobacco use on the risk for esophageal cancer: a population-based cohort study. Ann Intern Med. 2018;168(7):489–497. DOI: 10.7326/M17-2000. Източник. Към статията има ерата (Ann Intern Med. 2018;168:684); използвана е коригираната версия. ↩
34. Inoue-Choi M, Ramirez Y, O'Connell C, et al. Hot beverage intake and oesophageal cancer in the UK Biobank: prospective cohort study. Br J Cancer. 2025;132(7):652–659. DOI: 10.1038/s41416-025-02953-2. Източник. ↩
35. Lagergren J, Bergström R, Lindgren A, Nyrén O. Symptomatic gastroesophageal reflux as a risk factor for esophageal adenocarcinoma. N Engl J Med. 1999;340(11):825–831. DOI: 10.1056/NEJM199903183401101. Източник. ↩
36. Turati F, Tramacere I, La Vecchia C, Negri E. A meta-analysis of body mass index and esophageal and gastric cardia adenocarcinoma. Ann Oncol. 2013;24(3):609–617. DOI: 10.1093/annonc/mds244. Източник. ↩
37. Hoyo C, Cook MB, Kamangar F, et al. Body mass index in relation to oesophageal and oesophagogastric junction adenocarcinomas: a pooled analysis from the International BEACON Consortium. Int J Epidemiol. 2012;41(6):1706–1718. DOI: 10.1093/ije/dys176. Източник. ↩
38. Desai TK, Krishnan K, Samala N, et al. The incidence of oesophageal adenocarcinoma in non-dysplastic Barrett's oesophagus: a meta-analysis. Gut. 2012;61(7):970–976. DOI: 10.1136/gutjnl-2011-300730. Източник. ↩
39. Muthusamy VR, Wani S, Gyawali CP, Komanduri S; CGIT Barrett's Esophagus Consensus Conference Participants. AGA clinical practice update on new technology and innovation for surveillance and screening in Barrett's esophagus: expert review. Clin Gastroenterol Hepatol. 2022;20(12):2696–2706.e1. DOI: 10.1016/j.cgh.2022.06.003. Източник. ↩
40. Xie FJ, Zhang YP, Zheng QQ, et al. Helicobacter pylori infection and esophageal cancer risk: an updated meta-analysis. World J Gastroenterol. 2013;19(36):6098–6107. DOI: 10.3748/wjg.v19.i36.6098. Източник. ↩
41. Gillies CL, Farrukh A, Abrams KR, Mayberry JF. Risk of esophageal cancer in achalasia cardia: a meta-analysis. JGH Open. 2019;3(3):196–200. DOI: 10.1002/jgh3.12132. Източник. ↩
42. Ellis A, Risk JM, Maruthappu T, Kelsell DP. Tylosis with oesophageal cancer: diagnosis, management and molecular mechanisms. Orphanet J Rare Dis. 2015;10:126. DOI: 10.1186/s13023-015-0346-2. Източник. ↩
43. Ajani JA, D'Amico TA, Bentrem DJ, et al. NCCN Guidelines Insights: Esophageal and Esophagogastric Junction Cancers, Version 4.2026. J Natl Compr Canc Netw. 2026;24(9). DOI: 10.6004/jnccn.2026.0043. Източник. Прочетено само резюмето. ↩