Диагнозата и оценката на затлъстяването са от решаващо значение за започването на подходящи терапевтични мерки и оценката на здравния риск. За тази цел са на разположение различни методи, които отчитат както общата телесна мазнина, така и разпределението на мазнините. В този раздел ще разгледаме често използваните методи за диагностика и класификация на затлъстяването, както и допълнителни изследвания за оценка на последиците и съпътстващите заболявания.

Индекс на телесната маса (ИТМ)

Индексът на телесната маса (ИТМ) е най-често използваният метод за класификация на наднорменото тегло и затлъстяването при възрастни. Той се изчислява чрез делене на телесното тегло в килограми на квадрата на ръста в метри:

Световната здравна организация (СЗО) е определила следните граници за класификация на наднормено тегло и затлъстяване:

  • Поднормено тегло: ИТМ < 18,5 kg/m²
  • Нормално тегло: ИТМ 18,5-24,9 kg/m²
  • Наднормено тегло (предзатлъстяване): ИТМ 25,0-29,9 kg/m²
  • Затлъстяване степен I: ИТМ 30,0-34,9 kg/m²
  • Затлъстяване степен II: ИТМ 35,0-39,9 kg/m²
  • Затлъстяване степен III: ИТМ ≥ 40,0 kg/m²

ИТМ е лесен и икономичен метод за оценка на телесната мазнина на ниво население. Въпреки това има и ограничения, тъй като не прави разлика между мазнина и безмастна маса (мускулатура, кости). Например мускулести хора може да имат висок ИТМ, въпреки нисък процент телесна мазнина, докато възрастни хора с нормален ИТМ може да имат повишен процент телесна мазнина (саркопенично затлъстяване).

Обиколка на талията и съотношение талия-ханш

Тъй като разпределението на мазнините играе важна роля за метаболитния и сърдечно-съдовия риск, освен ИТМ се измерват и показатели за абдоминално затлъстяване като обиколката на талията и съотношението талия-ханш (Waist-to-Hip Ratio, WHR).

Обиколката на талията се измерва в средата между долния ръб на ребрата и гребена на хълбока. Тя корелира добре с висцералната мазнина и е независим рисков фактор за метаболитни и сърдечно-съдови заболявания. Следните граници се считат за индикатори за повишен риск:

  • Мъже: ≥ 94 cm (повишен риск), ≥ 102 cm (значително повишен риск)
  • Жени: ≥ 80 cm (повишен риск), ≥ 88 cm (значително повишен риск)

Съотношението талия-ханш се изчислява, като обиколката на талията се раздели на обиколката на ханша (измерена на най-широката част на седалището):

WHR ≥ 1,0 при мъжете и ≥ 0,85 при жените се счита за индикатор за абдоминално затлъстяване и повишен здравен риск.

Процент телесна мазнина

Процентът телесна мазнина може да се определи чрез различни методи, които се различават по точност, сложност и цена:

  1. Измерване на кожни гънки (калиперометрия): Измерва се дебелината на кожните гънки на определени места по тялото (напр. трицепс, бицепс, рамо, ханш) със специален инструмент (калипер). От измерените стойности се изчислява процентът на телесната мазнина с помощта на формули. Методът е прост и икономичен, но изисква практика и е зависим от изследователя.
  2. Биоелектричен импеданс анализ (BIA): При този метод слаб променлив ток се пуска през тялото и се измерва съпротивлението (импеданс). Тъй като безмастната тъкан провежда по-добре от мастната, импедансът позволява да се изчисли процентът телесна мазнина. BIA-устройствата са относително евтини и лесни за употреба, но резултатите могат да бъдат повлияни от фактори като хидратация, прием на храна и физическа активност.
  3. Двойно-енергийна рентгенова абсорциометрия (DXA): Този метод използва рентгенови лъчи с различна енергия за определяне на мазнини, мускули и кости. DXA се счита за златен стандарт за измерване на телесния състав, но е свързан с по-високи разходи и ниско ниво на радиация.
  4. Хидроденситометрия (подводно теглене): Измерва се теглото на тялото под вода и от плътността на тялото се изчислява процентът мазнина. Методът е сложен и изисква специално оборудване, но е много точен.
  5. Плетизмография на въздушно изместване (ADP): При този метод обемът на тялото се определя въз основа на изместването на въздуха в затворена камера, от което се изчисляват плътността и процентът телесна мазнина. ADP е по-малко сложен от хидроденситометрията, но също така е свързан с по-високи разходи.

Като референтни стойности за процент телесна мазнина се считат:

  • Мъже: 10-20% (нормално), 20-25% (повишено), >25% (значително повишено)
  • Жени: 20-30% (нормално), 30-35% (повишено), >35% (значително повишено)

Допълнителни изследвания

При диагностицирането на затлъстяването трябва да се отчитат и възможни последици и съпътстващи заболявания, за да се определи индивидуалният рисков профил и да се предприемат подходящи терапевтични мерки. Това включва:

  1. Анамнеза и физически преглед: Събиране на информация за симптоми, рискови фактори, съпътстващи заболявания и медикаменти, които могат да допринесат за наддаване на тегло.
  2. Лабораторни изследвания: Определяне на липиди в кръвта (холестерол, триглицериди), кръвна захар (глюкоза на гладно, HbA1c), чернодробни показатели (ALT, AST), пикочна киселина и при необходимост тироидни хормони за изясняване на метаболитни нарушения и увреждания на органите.
  3. Измерване на кръвно налягане: Откриване на артериална хипертония като често срещано съпътстващо заболяване.
  4. ЕКГ и ехокардиография: Оценка на сърдечната функция и структура при съмнение за сърдечни последици.
  5. Диагностика на съня: Оценка на сънни дихателни разстройства (напр. сънна апнея) при наличие на съответни симптоми или рискови фактори.
  6. Психологична диагностика: Оценка на хранителни разстройства, депресия или други психични съпътстващи заболявания, които могат да повлияят на терапията.

Резултатите от диагностиката са основа за планиране на индивидуализирана терапия, която може да включва промяна в хранителния режим, увеличаване на физическата активност, модификация на поведението и при необходимост медикаментозни или хирургични мерки. Терапевтичните цели трябва да бъдат реалистични и дългосрочни, като освен намаляване на теглото се включва и подобряване на съпътстващите заболявания и качеството на живот.

Важно е да се подчертае, че диагностицирането и лечението на затлъстяването изисква мултидисциплинарен подход, в който участват лекари, диетолози, психолози и други здравни специалисти. Всеобхватното информиране и обучение на пациентите, както и дългосрочната грижа и последващо наблюдение са от решаващо значение за успеха на терапията и предотвратяване на рецидиви.