Ахалазията е първично мотилитетно нарушение, при което долният езофагеален сфинктер не релаксира адекватно, а перисталтиката на хранопровода е силно отслабена или липсва. Клинично това се проявява с прогресивна дисфагия за твърди и течни храни, регургитация и загуба на тегло, а лечението включва ендоскопски, лапароскопски и понякога ендоскопски миотомични подходи [1] [2].

Най-важното

  • HRM е диагностичният стандарт, а ахалазията се разделя на три типа според манометричния и клиничен профил [1].
  • Пневматичната дилатация, лапароскопската Heller миотомия с частична фундопликация и POEM са основните куративни опции [1].
  • Botulinum toxin е подходящ главно за пациенти, които не са добри кандидати за по-устойчиво лечение [1].
  • Timed barium esophagram и FLIP могат да подпомогнат оценката, когато диагнозата или отговорът на лечение са неясни [3].
  • Енд-stage ахалазията е рядка, но може да изисква езофагектомия в специализиран център.
  • Проследяването трябва да е дългосрочно, защото рецидивът на симптомите не е изключение.

Клиничен контекст

Ахалазията трябва да се мисли при дисфагия за течни и твърди храни, но и при регургитация на несмляна храна, нощна кашлица или загуба на тегло. Въпреки че симптомите могат да наподобяват рефлукс или функционално оплакване, логиката е различна: при ахалазията има истински outflow problem на нивото на LES и липса на нормална перисталтика.

Диагностичен алгоритъм

  1. Изключете механична причина с ендоскопия и нужните образни изследвания.
  2. Потвърдете HRM. Това е решаващото изследване.
  3. Допълнете с timed barium esophagram при нужда от функционална корелация.
  4. Класифицирайте типа по Chicago v4.0 и клиничния контекст.
  5. Изберете дефинитивно лечение според типа, възрастта и оперативния риск.

Лечение

Пневматичната дилатация е ефикасен нехирургичен подход при правилен подбор и опитен екип. Лапароскопската Heller миотомия остава стандартна куративна хирургична опция и обикновено се комбинира с частична антирефлуксна процедура. POEM е минимално инвазивна алтернатива с отлични функционални резултати при много пациенти, особено когато е нужен по-прецизен ендоскопски достъп [1] [4].

Botulinum toxin може да облекчи симптомите временно, но не е най-доброто дългосрочно решение за пациент, който е добър кандидат за дефинитивна терапия. При късен, сигмоиден или тежко дилатиран хранопровод понякога се стига до по-голяма операция, но това е изключение и изисква високо специализиран център.

Рискове и проследяване

Основните следтерапевтични проблеми са персистираща дисфагия, рефлукс след миотомия и рецидив на симптомите. След всяка интервенция трябва да има план за клинично и функционално проследяване, защото ахалазията е хронично заболяване, а не еднократен епизод.

Практически контролен списък

  1. Изключена ли е механична причина за дисфагия?
  2. Има ли HRM диагноза за ахалазия?
  3. Кой е най-подходящият лечебен вариант - пневматична дилатация, Heller или POEM?
  4. Има ли пациентът висок оперативен риск, който насочва към botulinum toxin?
  5. Планирано ли е дългосрочно проследяване?

Литература

  1. Gyawali CP, et al. ACG Clinical Guidelines: Diagnosis and Management of Achalasia. Am J Gastroenterol. 2020. PubMed PMID: 32773454. Official source.
  2. Esophageal motility disorders on high-resolution manometry. PubMed PMID: 33373111. Official source.
  3. Use of the Functional Lumen Imaging Probe in Clinical Esophagology. PubMed PMID: 33156096. Official source.
  4. Update on the Diagnosis and Treatment of Achalasia. Dysphagia. 2023. PubMed PMID: 35585208. Official source.

Статус на медицинска редакция: pending-specialist-review. Специалист-рецензент: не е определен. Проверени насоки: ACG achalasia guideline 2020, HRM motility disorders review 2020, FLIP review 2020, Update on the Diagnosis and Treatment of Achalasia 2023. Проверено на: 2026-07-13. Следващ преглед: не по-късно от 2027-07-13 или при промяна на водещо ръководство.