Ехинококозата е паразитна инфекция на черния дроб, предизвикана от ларвите на тенията Echinococcus granulosus (която причинява кистична ехинококоза) или Echinococcus multilocularis (която води до алвеоларна ехинококоза). Инфекцията се предава зоонозно, най-често чрез консумация на храна, замърсена с яйца на паразита, или при контакт с инфектирани животни.
Видове Ехинококоза
Кистична Ехинококоза (E. granulosus)
Този вид ехинококоза се характеризира с образуването на пълни с течност кисти, най-вече в черния дроб. В началото заболяването може да протича безсимптомно, докато кистите не достигнат достатъчно голям размер, за да предизвикат симптоми като коремна болка или жълтеница. Този тип ехинококоза е разпространен в световен мащаб, като основен краен гостоприемник е кучето, а междинни гостоприемници са животни като овце, говеда и коне. Хората са случайни междинни гостоприемници.
Алвеоларна Ехинококоза (E. multilocularis)
Алвеоларната ехинококоза е по-тежка форма на заболяването, при която ларвите проникват в чернодробната тъкан и се развиват като тумороподобни образувания. Това води до тежки увреждания на черния дроб и, ако не се лекува, може да доведе до смърт. Основните крайни гостоприемници са лисици, кучета и котки, а междинни гостоприемници са предимно полеви мишки. Инфекцията обикновено се предава на хората чрез консумация на замърсени диви горски плодове.
Патогенеза
След консумация на яйца, ларвите преминават през лигавицата на дванадесетопръстника и достигат до черния дроб чрез порталната венозна система. Там те образуват кисти, които се развиват и растат с времето.
- Echinococcus granulosus образува големи кисти, наречени хидатиди.
- Echinococcus multilocularis расте инфилтративно и образува множество малки кисти, подобни на туморни образувания в черния дроб.
Симптоми
- Кистична ехинококоза: често протича без симптоми в началото, но по-късно може да доведе до коремна болка, осезаеми образувания или увеличаване на черния дроб (хепатомегалия).
- Алвеоларна ехинококоза: води до безболезнено увеличаване на черния дроб, жълтеница и дифузни калцификати, видими на рентгенография.
Диагноза
Диагностиката на ехинококоза включва:
- Образни изследвания като ултразвук и компютърна томография (CT), които показват многослойната структура на кистите.
- Серология за откриване на специфични антитела. Възможни са кръстосани реакции, поради което се използват два теста за потвърждение.
- Микроскопия при наличие на оперативно получен материал.
Важно е да се отбележи, че финна иглена биопсия при съмнение за ехинококоза е противопоказана, поради риск от разпространение на инфекцията.
Лечение
- Консервативно лечение: При неоперабилни форми се използват медикаменти като мебендазол или албендазол.
- Оперативно лечение:
- Зистектомия (хидатектомия): съдържанието на кистите се изпразва, след което се третира с физиологичен разтвор.
- Перизистектомия: премахване на цялата киста заедно с обвивката; изисква опит и е технически предизвикателна.
- Резекция на черния дроб: при подходящи показания.
- Ултразвуково насочена инжекция с алкохол: с цел унищожаване на паразитите.
Превенция
- Общи мерки: Избягване на контакт с потенциално инфектирани животни.
- Редовно обезпаразитяване на домашни любимци.
- Основно измиване на плодове и зеленчуци преди консумация, особено ако са събрани от райони, където Echinococcus е разпространен.