Въведение

Аденомът на черния дроб, известен още като хепатоцелуларен аденом, е рядък, доброкачествен тумор на черния дроб. Той основно засяга жени, особено тези, които използват естроген-съдържащи орални контрацептиви, поради връзката му с повишени нива на системен естроген. Въпреки че не е злокачествен, аденомът на черния дроб може да представлява сериозни здравословни рискове, включително потенциал за кървене и злокачествена трансформация.

Причини и рискови фактори

Аденомите на черния дроб често са свързани с хормонални влияния. Основните рискови фактори включват:

  • Употреба на орални контрацептиви: Дългосрочната употреба на естроген-базирани противозачатъчни хапчета е основен рисков фактор (Lammert et al., 2022).
  • Хормонална терапия: Включваща естроген и прогестерон, също е свързана с развитието на аденоми на черния дроб (Barnea et al., 2016).
  • Употреба на анаболни стероиди: Особено при мъже, употребата на анаболни стероиди може да допринесе за развитието на тези тумори (Carrasco et al., 1985).
  • Генетични състояния: Състояния като гликогенови съхранителни заболявания също се асоциират с аденоми на черния дроб.

Симптоми

Много хора с аденом на черния дроб са асимптоматични. Когато симптомите се появят, те могат да включват:

  • Болка или дискомфорт в горната дясна част на корема
  • Осезаема маса в корема
  • Подуване или усещане за пълнота

В тежки случаи туморът може да се разкъса, водейки до вътрешно кървене и остри болки в корема.

Диагностика

Диагностицирането на аденом на черния дроб обикновено изисква образни техники като:

  • Ултразвук (US) и цветен доплеров ултразвук: Това са начални методи за изобразяване, които могат да помогнат за диференциране на аденом на черния дроб от други чернодробни състояния (Grazioli et al., 2001).
  • Компютърна томография (КТ): Мултифазната хеликална КТ е точен метод за откриване на аденоми на черния дроб и показва добре дефинирани лезии с хеморагии и инфаркти (Ichikawa et al., 2000).
  • Магнитно-резонансна томография (ЯМР): Аденомите на черния дроб обикновено изглеждат ярки на T1-взвешени изображения и хиперинтензивни на T2-взвешени изображения. Гадоксетичният контраст при ЯМР помага да се диференцират от фокална нодуларна хиперплазия (Barzegar et al., 2023).

Подтипове

Аденомите на черния дроб могат да бъдат класифицирани в няколко подтипа въз основа на молекулярни и патологични характеристики:

  • Възпалителни аденоми
  • HNF1A-мутирали аденоми
  • β-Катенин активирани аденоми
  • Некласифицирани аденоми

Тези подтипове имат различни рискове, свързани с кръвоизлив или злокачествена трансформация, като β-катенин активираните аденоми имат най-висок риск.

Лечение

Лечението на аденом на черния дроб зависи от фактори като размер на тумора, симптоми и пол на пациента:

  • Промени в начина на живот: Прекратяване на употребата на орални контрацептиви и управление на теглото могат понякога да доведат до намаляване на размера на тумора.
  • Хирургична резекция: Препоръчва се при по-големи аденоми (>5 см) поради по-високия риск от кръвоизлив и злокачествена трансформация, особено при мъже и тези с β-катенин активиран подтип (Tsilimigras et al., 2018).
  • Локорегионални терапии:
    • Емболизация на чернодробната артерия (HAE): Използва се за контрол на остър кръвоизлив и като избирателно лечение за неотложни случаи (Karkar et al., 2013).
    • Радиочестотна аблация (RFA): Минимално инвазивна алтернатива на хирургичната резекция, ефективна за аблация на тумори (McDaniel et al., 2013).
    • Микровълнова аблация (MWA): Показала е 100% ефективност при първично лечение и локален контрол на тумора в краткосрочен план (Smolock et al., 2016).
  • Консервативно управление: По-малките аденоми (<5 см) често могат да бъдат лекувани консервативно чрез прекратяване на хормоналната терапия и радиологично наблюдение (Thomeer et al., 2016).

Прогноза

Прогнозата за аденом на черния дроб обикновено е добра, ако бъде открит рано и управляван адекватно. Въпреки това, нелекуваните големи аденоми носят риск от разкъсване и потенциална злокачествена трансформация.

Заключение

Аденомът на черния дроб е рядко, но потенциално сериозно състояние, изискващо внимателно наблюдение и управление. Ранното откриване и подходящото лечение са от съществено значение за предотвратяване на усложнения.

Референции

  • Lammert, C., Toal, E., Mathur, K., Khungar, V., House, M., Roberts, L., Reddy, K., & Chalasani, N. (2022). Large Hepatic Adenomas and Hepatic Adenomatosis: A Multicenter Study of Risk Factors, Interventions, and Complications. The American Journal of Gastroenterology, 117, 1089-1096. https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000001743.
  • Barnea, D., Abou-Alfa, G., Bromberg, J., D’Angelica, M., Sklar, C., & Oeffinger, K. (2016). Hepatic adenoma among adult survivors of childhood cancer. Journal of Clinical Oncology, 34(3_suppl), 117. https://doi.org/10.1200/jco.2016.34.3_suppl.117.
  • Carrasco, D., Prieto, M., Pallardó, L., Moll, J., Cruz, J., Muñoz, C., & Berenguer, J. (1985). Multiple hepatic adenomas after long-term therapy with testosterone enanthate. Journal of Hepatology, 1(6), 573-578. https://doi.org/10.1016/S0168-8278(85)80001-5.
  • Grazioli, L., Federle, M., Brancatelli, G., Ichikawa, T., Olivetti, L., & Blachar, A. (2001). Hepatic adenomas: imaging and pathologic findings. Radiographics, 21(4), 877-892. https://doi.org/10.1148/RADIOGRAPHICS.21.4.G01JL04877.
  • Ichikawa, T., Federle, M., Grazioli, L., & Nalesnik, M. (2000). Hepatocellular adenoma: multiphasic CT and histopathologic findings in 25 patients. Radiology, 214(3), 861-868. https://doi.org/10.1148/RADIOLOGY.214.3.R00MR28861.
  • Barzegar, M., Taghiloo, A., & Abedi-Firouzjah, R. (2023). Differentiating Focal Nodular Hyperplasia and Hepatic Adenoma With Pathologic Validation in MRI. Journal of Magnetic Resonance Imaging, 58. https://doi.org/10.1002/jmri.28688.
  • Dhingra, S., & Fiel, M. (2014). Update on the new classification of hepatic adenomas: clinical, molecular, and pathologic characteristics. Archives of Pathology & Laboratory Medicine, 138(8), 1090-1097. https://doi.org/10.5858/arpa.2013-0183-RA.
  • Krause, K., & Tanabe, K. (2020). A Shifting Paradigm in Diagnosis and Management of Hepatic Adenoma. Annals of Surgical Oncology, 1-9. https://doi.org/10.1245/s10434-020-08580-w.
  • Thomeer, M., Broker, M., Verheij, J., Doukas, M., Terkivatan, T., Bijdevaate, D., Man, R., Moelker, A., & Ijzermans, J. (2016). Hepatocellular adenoma: when and how to treat? Update of current evidence. Therapeutic Advances in Gastroenterology, 9, 898-912. https://doi.org/10.1177/1756283X16663882.
  • Smolock, A., Cristescu, M., Potretzke, T., Ziemlewicz, T., Lubner, M., Hinshaw, J., Brace, C., & Lee, F. (2016). Microwave Ablation for the Treatment of Hepatic Adenomas. Journal of Vascular and Interventional Radiology, 27(2), 244-249. https://doi.org/10.1016/j.jvir.2015.09.021.
  • Tsilimigras, D., Rahnemai-Azar, A., Ntanasis-Stathopoulos, I., Gavriatopoulou, M., Moris, D., Spartalis, E., Cloyd, J., Weber, S., & Pawlik, T. (2018). Current Approaches in the Management of Hepatic Adenomas. Journal of Gastrointestinal Surgery, 23, 199-209. https://doi.org/10.1007/s11605-018-3917-4.
  • Huurman, V., & Schaapherder, A. (2010). Management of Ruptured Hepatocellular Adenoma. Digestive Surgery, 27, 56-60. https://doi.org/10.1159/000268427.
  • Karkar, A., Tang, L., Kashikar, N., Gonen, M., Solomon, S., DeMatteo, R., D’Angelica, M., Correa-Gallego, C., Jarnagin, W., Fong, Y., Getrajdman, G., Allen, P., & Kingham, T. (2013). Management of hepatocellular adenoma: comparison of resection, embolization and observation. HPB: The Official Journal of the International Hepato Pancreato Biliary Association, 15(3), 235-243. https://doi.org/10.1111/j.1477-2574.2012.00584.x.
  • McDaniel, J., Kukreja, K., Ristagno, R., Yazigi, N., Nathan, J., & Tiao, G. (2013). Radiofrequency ablation of a large hepatic adenoma in a child. Journal of Pediatric Surgery, 48(6), E19-22. https://doi.org/10.1016/j.jpedsurg.2013.04.007.